811.1995.09.13 Пак "Последно" осияние

Книга 23


13.ІХ.131(1995)

София - Изгрев

ПАК "ПОСЛЕДНО" ОСИЯНИЕ...

(Засега… Имало е случаи, когато сам си решавам, че спирам за­винаги с приемането на осияния, а после те пак потичат. Но в други случаи – като този, - Елма сам решава да млъкне... От ду­мите Му оставам с убеждение, че е завинаги, но после пак про­говаря. Това ме е смущавало най-много. Ето въпросните думи, но едва по-късно разбирам, че те не значат прекратяване въ­обще и завинаги. Имат съвсем друго значение: "Затова и сега прекратявам за пореден път Словото, поне от тази чешма. Като много мощен и многоглав извор, тя ще си тече и в диво състояние, но опитомените повече няма да пият от нея."

На този етап не разбирам, че всъщност Контактът си продъл­жава, но не чрез писане, а при срещи и разговори и със събития, предизвикани от Елма. "Дивото" извиране вече не е за избрани и "опитомени", а за всички същества и твари, които сами идват при извора.)

7,00ч.

Хлабавото е за хлабави. Трябва човек сам да стигне до една мисъл, за да му я продиктувам и Аз. Във всички случаи, когато съм правел изключения, съм съжалявал. Да, сам Господ прави компромиси, ко­ито съществата считат за Негови грешки. Атеис­тите ги считат за грешки, затова не признават, че има Господ; а религиозните не искат да разсъжда­ват. Ученикът обаче разсъждава и търси отговор на проблемите си не само в Господа, но и в собствения си разум. Ако търси отговор и в чуждия разум, той вече е мъдрец.

На твоите палещи въпроси отговарям така:

Изпита за невземане на дял за себе си го взе с "много добър". Не си отличник, но си много добър. Отличникът не взима за себе си дори за един билет! Следващият предмет е отказване от парични суми и от всякакви други форми на помощ. Това е временно, докато не вземеш изпита с отличен. Всичко оставяй без последствие - дори и пликовете, надписани "за лични нужди". Като видят, че ги препращаш в други джобове, ще престанат да наливат в "каца без дъно". Това те освобождава от дълга да разпределяш пари за десятъци и петорни каси. Този предмет засега е само твой. Приятелите нямат право да пробват, ос­вен със специално разрешение.

Абсолютно забранявам повече да изнудваш приятелите си с оплаквания за личните ти проб­леми! Те сега ще се изгърбят, за да поемат издръж­ката на децата ти, но не ти ще платиш за това, а са-мите ти деца! Досега не си разбирал - сега сам разбра. Това Ми даде свобода да ти го кажа ясно - в очите. И най-малкият намек, и най-малката въздишка пред приятели - това е изнудване! Пропорцията до­ход-издръжка при теб е най-високата на планетата в момента. Може да е една стотинка - но си пръв. Гос­под не гледа на лице, а на сърце. Да, знам бащи и майки, които дават 100% на децата си и живеят даже без спални чували по горите - знам такива ро­ди­тели. Твоята издръжка е 90%, а те дават 100% на децата си, и то цял живот. Но твоята е по-висока от тяхната, защото даваш и десятък. Знам и такива, които също дават десятък, но на "църквата". Това обаче не им се зачита, защото Църква на Земята няма. Само вие знаете как се дава десятък.

Също, съветвам ви повече да не се оплаквате. Направихте цял хор от оплаквачки и виячки - и вие, двамата "главни", сте най-гласовитият дует… Еди­ният оплаква роднини, а другият - неродени. Оста­вете мъртвите да погребват своите мъртви, а вие разберете най-после, че роднини и любими на Земята няма. Братът дава ¼, приятелят - половината, а любещият - всичкото. Който не постъпва така, не го бройте за брат, приятел или любещ. Само че Аз не говоря за пари и имоти. Това е изпитът за Стария Адам - за да го допуснат до класа на Новия. Новият Адам, Новата Ева, отдават други неща. Те отдавна нямат пари и имоти - инак нямаше да са Нови. Какво отдават - само Бог знае. Значи, Старата Ева ти по­дарява пари и имоти 100%, ако те обича истински; а Новата Ева ти подарява свобода. Стори ли това, тя е завършила семестриално. Подари ли ти друга Нова Ева - тогава се дипломира.

Само че вие, оплаквачките, семестриално може да сте завършили, ама за диплома ще има да чакате. Може да спущате Слово и да Го нижете като бисер, ала виете на умрело за "спонсори" и за любов. Не вийте на умрело - умрелото никога няма да ви стане спонсор и да ви даде любов. И да ви подхвърли нещо, то мирише на умрял плъх.

Новата Ева - разбрахте; а Новият Адам има осанка, достойнство! Той не вие по гробищата и не квичи като краставо куче, че някъде нямало съзнание за "тройки"… Новият Адам е най-богатият човек на света. Той може да ви подари целия Космос, да прив­лече дух от Божествения свят само за една секунда! Не развявайте жалейки, че някое плашило с вид на кукла не можело да ви оцени. На Небето куклите са най-добрите плашила. Щом си била кукла на Земята, в рая ще те набучат като плашило, за да плашиш гаргите... И в рая прелитат гарги, но там плашенето е друго, не е разпръсване. Гаргите се събират около куклите и се влюбват в тях, защото са много лъс­кави. После се сбиват, защото всяка иска да завладее плашилото… Така гаргите се самоизтребват до крак, а куклите остават да плашат ангелите, за­щото са вече изкорубени, с изкълвани очи. Много ангели също са опасни за Небесната Градина, защото те се отличават от гаргите само по дрехата си - пъстра е... Пеят, свирят, повтарят си всякакви песнички, но и те се хранят с месо - с предпочитания. Затова пла­шилата там вършат двойна работа. Ако са плашила с монада, ще дойдат пак на Земята, но криви, грозни, изкорубени от бизнесмените.

Ти не разбра, че не трябва да правиш изобра­жения. Лошото е, че от тях се ражда твоят живот. Затова ние не смеем да те лишаваме от художест­вено творчество. Даже осиянията са светло изобра­жение на Истината, но не са самата Истина. В тях вие може да намерите път, но ако не тръгнете сами по твърдата пътека нагоре, има опасност да се уда­вите. Тези, които виждат пътя в езерото, трябва да си отбележат наклона и разположението му, но в об­ратна посока - назад към Делото и Живота. Към свръхсъзнанието и подсъзнанието, в които всичко е реално. За незрящите те са в мъгли - и самото Слово може да им нарисува карта на местността, да им бъде верен компас, с азимути. Тръгнете ли обаче по "пътеката" в езерото, вие сте свършени. Няма по-страшно езеро от Словото, когато не се живее!

Затова и сега прекратявам за пореден път Словото, поне от тази чешма. Като много мощен и многоглав извор, тя ще си тече и в диво състояние, но опитомените повече няма да пият от нея.

Лявото око кърви, когато родът ти е пренеб­регвал Истината (За Др. важи и неизпълнението на задача - за камерни и масови четения, обсъждания и записи на осияни­ята - б.п.). Дясното боли и сълзи, когато поколението ти не иска да върви по твоя път. Но има и стотици, хиляди други причини. Кога ще се излекувате? - Ко­гато роднините ви се изповядат. Признаят ли сво­ите лъжи и погрешки, направят ли мемоарите си общо достояние, и слепи да сте - лявото око ще прогледне. Щом децата и внуците ти тръгнат в Пътя на Истината, на теб непременно ще ти излезе ново дясно око, ако ще и да е било избодено.

Днес за очите има и друга, човешка причина, във връзка с новото ви положение в Космоса. Лъж­ците първи ще ослепеят; децата на Истината първи ще прогледнат.

Там, където ще отидеш сега, повече няма да се играе. Вие не сте играчки, за да си играят с вас! Както сте свикнали да давате 100(%), така и на вас ще дават. Но първо се налага самота.

Ти сам решú как да постъпиш.

17,33ч. След песни и "Отче наш", сърдечно се помолвам на Учителя да ме просвети какво точно да правя. Сутринта над­деля една мисъл, после се явиха други. Трябва ми най-верният път. Още се чудя защо съм тук, защо не съм тръгнал. Ще от­воря 6 тома лекции и беседи.

1. "Трите живота", стр. 226-227, из беседата "Мечеш­кият капан" от 29 юни 1922г., София:

"Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви е спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото ни­кога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са пад­нали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начина да ги извадите оттам. Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да ви се изпречат на пътя ви множество капани. Ще чуете някой да ви нашепва: "Какво си тръгнал да правиш добро! Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия..." - Това нашепване е мечешки капан, поставен на пътя ви.

Който влезе в Школата, ще бъде поставен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае. Важно е той да учи, да се справи с изкушени­ята си. Колкото по-добре се справя, толкова повече неща ще научи. Изкушенията ще дой­дат и отвън, и отвътре - от самия него. В ума ще се явят противоречиви мисли, а в сър­цето - противоречиви чувства. Защо идат противоречията, не питайте, но ги разреша­вайте правилно. Задачата ви като ученици е първо да действате, а после да мислите. Ставате сутрин от сън и в ума ви дойде една мисъл - да направите нещо добро. Не мислете дали трябва да направите това добро, но вед­нага пристъпете към действие. Дойде ли Бо­жественото във вас и ви нашепне нещо, вед­нага трябва да действате - то не търпи ни­какво отлагане! Като свършите работата си, тогава ще мислите. От резултатите ще разберете защо е трябвало да постъпите по този начин. Преди да получите резултат от постъпката си, не говорете за нея. Правете сами опитите си - и мълчете. Ако говорите преди да сте започнали известна работа, неп­ременно ще срещнете противодействия, ко­ито или ще ви отклонят, или ще ви забавят."

Из Тома "Божествена мисъл", стр.113, беседа "Естест­вена среда" от 18.ХІІ.1927г., София:

"Като ученици, вие трябва да изучавате средата, в която живеете, за да знаете ес­тествена ли е тя или изкуствена, Божест­вена - или човешка. При това, като минавате от една среда в друга, трябва да правите ра­зумни връзки със съществата, да се обменяте правилно: да давате и да взимате. Само по този начин човек може да бъде доволен между своите, да им даде с любов и разположение от богатството, което носи в себе си. Каква по-голяма радост търсите от тази, да бъдете между близките си, да се разговаряте с тях, да си хапнете заедно и след това да си лег­нете?"

Стр.114: "Когато се намерите в големи про­тиворечия, които ви атакуват от всички страни, ще знаете, че се намирате в естест­вената среда на живота си. Понеже сте силни в естествената си среда, затова именно ви атакуват. И ако издържите, ще ви ръкопляс­кат. Кога и да е, всеки човек ще мине по въ­жето. Някои се готвят да вървят по въжето, други са се качили вече, а трети са накрая. Следователно, като дойдете до най-големите противоречия, ще знаете, че е дошъл момен­тът да се върнете при своите. Дошло е време и за светията да напусне светилището си, да се върне в света, да покаже на хората как да живеят. Хората секат дърветата в горите, трошат камъните - и светията се вижда при­нуден да напусне гората. Той казва: "По-добре между хората, отколкото между дърве­тата…"

Хората се оплакват от страданията и ис­кат да ги избегнат. Това е невъзможно. Как­вото и да правите, ще минете по тънкото въже. Ще пазите равновесие с върлината на ума си и ще уповавате на душата си. Може да дойде у вас съмнението, страхът, омразата, завистта - ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите. Ще дойде до вас гордостта - ще се наклоните надясно, но пак ще се изпра­вите."

Стр.115: "Ще гледате само напред, ще вър­вите само по законите на душата си. Няма да се отклонявате наляво или надясно, по зако­ните на сърцето или на ума! Тъй че не пи­тайте защо идат противоречията, но вър­нете се в естествената си среда, в която Бог ви е поставил - там ще намерите себе си, висшето аз.

--------

Докато не си дошъл до Любовта, ти си още между камъните, между изворите…"

Из тома "Новата мисъл", стр. 152 от беседата "Здрава мисъл" от 16.ХІ1.932г.:

"Казвам и на вас: пътят, по който сте тръгнали, търпи една поправка. Всеки от вас мисли, че служи на Бога. Уверени ли сте, че като се молите и разговаряте с Бога, Той ви слуша? Даже ангелите са се молили на Бога часове и дни и не са получавали отговор. Какво ще кажете тогава за себе си? Знаете ли на какво се равнява търпението на един ангел?

Защо не получавате отговор на вашата молитва? Не е достатъчно само да знаеш, че не си получил отговор на молитвата си, но и защо не се получил отговор. Дали не са те чули или не е дошло време да ти се отговори? Може да искаш нещо, за което не е време. Ти чакаш отговор още сега…"

(Стр153): "Всички хора търсят удобства. Тази идея е за инвалиди. Ако в тебе се яви же­лание хората да ти служат, това е идея на инва­лиди. Друг е въпросът, ако в мене се яви жела­ние да служа на хората и те ми отгова­рят със същото. Ако един желае да служи, а друг само използва, това желание носи не­щастие. Нап­редналите същества служат на хората, до­като те са невръстни, немощни. Много съ­щества са служили на човешката душа, до­като тя се изяви и стане свободна, самосто­ятелна. Щом се изяви, тя вече служи. (…) Като ви говоря по този начин, искам да хвърля светлина върху възможностите, с ко­ито раз­полагате. Седиш без работа и се за­нимаваш със слабостите и грешките на хо­рата. Каз­ваш: "Този не живее добре, онзи не постъпва правилно; този не е истински хрис­тиянин, онзи не е истински християнин…" - Всичко това може да е вярно, може и да не е вярно. Но какво придобиваш ти с тези "изслед­вания"? Това е психическа кал, която ще ви спъне. Ако не можеш да сложиш калта в ра­бота, ти си невежа. Майсторът-грънчар, който разбира своето изкуство, слага калта в работа и прави красиви грънци."

Том "Божият глас, стр. 131-133, беседа "Определено време и място" от 15.Х.1930г.:

"Само онзи може да се произнася за пос­тъпките на хората, който стои по-високо от тях и всеки момент е готов да направи това, което те не могат да направят. Кажеш ли на някого, че не е постъпил добре, още в мо­мента трябва да му посочиш с личен пример как да постъпи. Осъдиш ли някого, че не е го­тов да направи добро, ти бъди готов да нап­равиш доброто вместо него! Бъдете готови всеки момент да правите добро и услуги на ближните си, за да ви отговарят един ден и те със същото."

Продължавам с мислите, които се паднаха от "Божия глас", стр.133:

"И тъй, за да се освободите от злото, дайте път на доброто в себе си. Не чакайте да получите някакво откровение, каквото са получили навремето Исай, Йеремия, апостол Па­вел и др. Това днес не може да стане (по същия начин), защото нещата никога не се повтарят. На всеки човек се дава нещо специ­фично, съвършено различно от това, което е дадено на другите на Земята. Бог може пак да му се открие, но по друг начин, а не както в миналото. Значи, възможно е Бог да се открие на всеки човек, но по различен начин. Следова-телно, не се обезсърчавайте. Знайте, че кога и да е, Бог ще ви се открие по някакъв начин."

В този момент - 21,42ч. - братовчед ми ме извика на те­расата. Не съм го виждал никога така кротък и сговорчив. Благодарение на отварянето на томчетата, не заминах вед­нага да ставам пак отшелник "между камъните и дърветата" - а раницата ми е грамадна и готова... Щях да ходя пеш до върха на Витоша и после - до Рила... Виждах се вече как си строя зидове и белокаменни хижички, как облицовам по специ­ален начин изкопани от мен землянки… М. е кротък, защото имаме уговорка утре да тичаме по задачи по негов план. А е прекрасен организатор и много сведущ по всички прозаични въпроси. И на него му се ходи по планините и по чужбина (стар алпинист и екскурзовод е, знае езици, преподава английски), но тук единствен влачи хомота на проблемите около магази­ните и другите неща - и продължава. Бие се мъжки не само юмручно... След уговорката ни, която протече като райска музика (сащисващо, невероятно!), замлъкнаха музики, автомо­били, кучета и ругатни по улицата за дълго време - и досега държи. Почти същото, както при гостуването на прияте­лите оня ден - тогава навън се възцари пълна тишина за ча­сове - и май че заспах.

Стр.134, "Като страда, човек помага на сво­ите близки, а същевременно и на себе си: на своя дух, на своята душа, на своя ум и на сво­ето сърце."

"Царският път на душата", стр.3, беседа "Радвайте се!" (която Мария Д. я знае наизуст), 6.VІІІ.1935г., езерата. Палецът се падна на следната мисъл:

"На високо място с голяма раница не се качвайте! Който се качва на високо място с голяма раница, далеч не може да отиде."

А аз щях да ходя пак с голяма раница заради дрехите и завивките, но без храна - мога да ям трева и клекове… Кажи, че Учителят не е точен. При това голямата раница бе не само физическа - "отивах" с големия си и вечен проблем да избягам от "ада" и да получа горе откро­вение как да живея по-нататък, какъв е смисълът на живота ми, защо се чувствам толкова безполезен. Сигурно Сатурн още стърже през Рибите… А само преди малко се падна съ­щинският отговор: не чакайте откровение, а правете добро на мястото си.

И последният, шестият том от взетите напосоки "Лъчи на живота". Падна се следното на стр.241 (беседа "Същест­вени връзки" от 22 авг.1937г.):

"Ако, след като човек мисли, работите му не се нареждат добре, това показва, че в ми­сълта му има нещо криво. Изобщо, всяко криво нещо в човека произвежда неправилни резул­тати. В Божествения свят обаче нещата стават така, както са предвидени. Те се на­реждат по-добре, отколкото са били замислени."