810.1995.09.05 Продължение на Дневник 131.3: Майнц, Висбаден, Франкфурт, София

Книга 23

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИК'131.3:

Майнц, Висбаден, Франкфурт, София

От 5 до 8 септември 1995г. - в гр. Майнц, по покана на брат ми Е. Той ни заведе с новия си Мерцедес във Висбаден и Франкфурт. Не знам колко коли е сменил вече – голям фен е на автомобилите – зодия Дева... Показа ни една много интерес-на, дебела  книга от Петер Берлинг за богомилството в Европа, което е породило розенккройцерството. Изпросих си една негова Библия на немски и ми я подари – събирам библии на всички езици, като чичо Кольо. А брат ми преведе и издаде у нас няколко фундаментални книги на Ян Ван Райкенборг. Снощи Е. се върна много весел - съвсем неочаквано е спечелил 15000 марки от една сделка с камиони. Чак такава огромна пе­чалба досега никога не е имал от 21 години насам, откакто е в Германия. Ние идваме (за пръв път) на 5 септември - и на 7 той печели тия пари, без да е очаквал такава лакома хапка. Това са около 700 000 лв. български - една гарсони­ера за майка ни. Но не би – тя ще си живее в стаята с течащия таван… Мислехме си, че трудно ще направи връзка, но днес е казал: "Вие ми донесохте голям късмет!" Утре ще видим дали ще даде пари да имаме за клозет по пътя…

Ще имаме - Андрея е сложила тайно малко от своите парички в едно тефтерче… Чао, Майнц! Дойдохме на "майнцната си", за да затвър­дим още един урок за душата на Запада.

Е, кога е било през вековете близък да се интересува от тревогите ни и от това, което минава през нас?

С изключение на мама, която четеше всички осияния. Ето как е изглеждала, когато Учителят я е спасил 3 пъти от смърт, и каква беше 65 години по-късно.:

Завърнахме се в София. На 11 септември 1995г. вечерта  - 6 души приятели вкъщи. Нова, чудесна приятелка, със служебен телефон 46-…-46 (моето число), която има отношение към осиянията и казва, че ме е сънувала, преди да се запознаем.

Хронологически, тук се пада още един дневник, от който няма да цитирам в тази книга почти нищо. Един от най-тежките периоди в живота ми, пълен с нови разочарования и крайно отчаяние в обстановката на "Цар Самуил" 107. Изпитания на n-та степен... Стегнал съм си бил раницата да ходя да ставам отшелник някъде в планините и да ям трева и корени... Не ми е за пръв път. Вдигам врява устно и писмено и експонирам подробности в най-черни краски. Крайно недостойно! Отгоре на всичко не съм скъсал тия страници, а съм дал дневника да го четат. Това е принудило приятелите да вземат екстрени мерки за мене...