814.1995.09.21 Къде са Неговите хора?

Книга 23


21.ІХ.131(1995)

София - Изгрев

КЪДЕ СА НЕГОВИТЕ ХОРА?

(Заглавието не е в Диогеновия смисъл, а в духа на финала на това осияние, т.е.,че те са зад сцената (обикновено).

21,15ч

Отново мъчителни противоречия: вълнáта на приятелската подкрепа е тъй висока и мощна и тъй непринудена, че човек забравя задачата да я отбива. Вече на няколко пъти от последното осияние насам изпитният режим да крием проблемите си се забравя и приятели "пробиват" с предложе­ния и преки помощи. Утре трябва да пътуваме за Рила за 22 ІХ с кола и един приятел пак ще поеме и бензина, и лифта, и спането на хижата. Почти бях приел, когато се сетих да по­моля за "сверка на часовника": не е ли това провал в изпита? Въпросният приятел е много настойчив и аз склоних да пре­небрегна извънредно важни обстоятелства, за да тръгна. Наистина, чуждият разум, логика, интуиция, импулс напосле­дък се пресича с моите едва ли не сабя о сабя и аз не умея да се "отбранявам" - всичко се прави от любов: те дават от лю­бов, аз приемам от любов… Но почти при всички случаи моята линия, моето последно разбиране се чупи под напора на чуждите. Въпреки яснотата, пак съм на ръба на компромисите. Затова се наложи пак сондиране на Учителя, с отваряне на беседи напосоки.

Основната ми тревога са едни 10000 лв, получени от верен приятел за фотоизложбата. А в последното осияние не ми се препоръчва нито образната сфера, нито приемането на помощи. А да продавам снимките си - също пак грамадна съпротива.

Отварям един том:

"През 1925 година един от руските емигранти се настанил на квартира в същата къща, където живял тогава и Т.П.. Един ден руснакът помолил Т.П. да му намери 10000 лева, защото имал намерение, а сигурно и възможност да открие ресторант. Т.П. му дал 10000 лв.

Един ден брат Т.П. видял Учителя на изгревската поляна и пожелал да му разкаже своята преживелица и голямото си разочарование. Запътил се към него, и преди да му опише случката, Учителят го посрещнал и доста настойчиво, макар и с лека усмивка, му казал:

- На ученика от окултната Школа не е позволено да прави търговия под каквато и да е форма!

След това предупреждение, изрекъл следните забележителни думи:

- На вълци угощение не давай! С лисици договор не сключвай! С мечки приятелство не правú! С лъвове не се състезавай! Със змии не си играй!

След това се усмихнал, махнал с ръка и се отдалечил.

След този разговор, нашият брат получи голямо успокоение. Кой знае как, но от този момент му се сторило, че тези 10000 лева не са голяма сума и загуба, в сравнение с хубавия урок, който получил от оригиналните сентенции, казани по този повод.

Замислил се брат Т.П. и разбрал, че вълците, лисиците, мечките и всички животни със своите специфични качества живеят у човека, като характерни белези и компоненти на неговия нрав. Тогава той си спомнил думите на една Учителюва беседа, в която Той казал:

"На Земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински. Внимавайте с кого имате работа."

(Това ми се падна при спонтанно отгръщане напосоки на книгата "Петър Дънов и Българите", с.129-130)

Пред себе си бях натрупал цял куп томове беседи от Учителя, с молба да ми отговори още по-обстойно. Но дотук вече "уцелването" бе пак "зашеметяващо" - получих запис за 10000 лева - отварям на мисъл за 10000 лева и за търговията. А същата вечер и същия ден с часове съчинявах надпис с бели букви в холорамка на всяка снимка, която ще се продава: "Акционерен съюз за утвърждаване на идеални начинания" – първите букви образуват думата "АСУИН". Ще е доволен ли Учи-телят да опорочавам холорамката и понятието "асуин" с принципа на продаването, печалбата? - Получих си отговора!… А си играх да търся думи за този "съюз" на още 4-5 езика, все образуващи "АСУИН" - и да ги отпечатам на картичките.

Търсейки трескаво истината, отворих още 14 тома лекции и беседи напосоки:

"…но не и за онзи, който има възможност да плати дълговете си, а оставя приятелите му да плащат вместо него. Това е насилие, из­нудване съвестта на хората, с което си съз­дава негативна карма. Ще дойде ден, когато тия хора ще изгубят своите добри приятели и ще трябва всичко да плащат сами. Ако имате добри приятели, които използвате, за да пла­щат дълговете ви, вие не сте на прав път. Ще дойде ден, когато Провидението ще ви пос­тави в същото положение - тогава вас ще из­ползват и вие ще плащате двойно, с лихвите. Който мисли, че може да надхитри закона на Кармата, той се лъже." ("Двата пътя", стр.127-128)

"Нищо не се постига лесно. Работа, уси­лие, труд се изисква от всички! Представете си, че някой ден ви нападне апатия, леност, не искате да учите, готови сте да се откажете от убежденията си и решавате да тръгнете в широкия път. Друг ден изживявате съмнения, колебания, дали сте в правия път или не." ("Противоречия в живота", стр.79)

"Но аз да искам, а вие не - тояга има то­гава! Туй го правя заради Любовта. (…) "Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази". - И Аз искам туй Слово да царува в умовете, в сърцата и в домовете ви. (…) Из­пълнете това Слово Божие - и То ще бъде за ваше благословение!" ("Сила и живот", стр. 186-187, 4.ХІІ.1921)

"Вторият ученик, на когото казват само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда в положението си, докато реши, че не трябва да работи. Той вижда, че баща му е бо­гат и решава да живее на негови средства. И вместо да се повдига, този ученик все повече регресира." ("Добри навици", стр.160)

"Отправете ума, сърцето, духа и ду­шата си към Божествения Дух, Който обхваща всичко в света, и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действа вътре и вън от тях." ("Допирни точки в природата", стр. 174)

"…извинил се за прегрешението си и по­молил да го приеме отново на работа, но вече без пари." ("Методи на самовъзпитание", стр.114)

"Торбата със злато на Природата не е нищо друго, освен скритите таланти и спо­собности. Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да ра­боти. Ще го видите добре облечен, с бомбе на главата и бастун в ръка - ходи натук-натам, нищо не работи и минава за благородник." ( "Ме­тоди на самовъзпитание", стр. 115)

"Ако един цигулар трябва да иждиви 12 години постоянен 10-12-часов труд на ден, за да се научи да свири, ние, християните, колко трябва да "свирим", за да научим Христовото възкресение?" (Сила и Живот" І серия, стр. 131)

"Да имаш цел в живота си, това значи да отправиш мислите и чувствата си в една по­сока, в едно направление. Ако успееш да нап­равиш това, волята ти ще бъде силна и ра­зумна. Не можеш ли да отправиш мислите и чувствата си към един общ център, ти ще имаш не една цел, а много, и мислите и чувст­вата ти ще бъдат разхвърляни." ("Закони на Доб­рото, стр.334)

"И тъй, бъдете изразители на Божест­веното Начало в себе си. Бог е вложил ред дарби в човека, които и до днес още стоят не­разработени. И след всичко това, човек очаква да дойде някой отвън да го спаси… Земеделец има на разположение 400-500 декара земя, ко­ято не обработва, оставя да обрасне с пле­вели и тръни - а той купува лотарийни би­лети, по лесен начин да спечели пари и забо­гатее…" ("Лъчи на живота", стр. 230)

"Божественият закон гласи: "Даром сте взели, даром давайте!" С други думи: всичко, каквото ви е дадено, ще дадете. Който не е готов да пожертва всичко за Божественото, той нищо не може да постигне." (ЦПД, стр.162)

"Всеки човек, който е недоволен от по­ложението си и роптае, без да съзнава кори­гира Божественото в света. Той е недоволен от това, което му е дадено. Мисли, че е пре­небрегнат, изоставен, онеправдан. Защо не се запита човек Кой го е поддържал толкова го­дини на Земята? И като се е ползвал от всички блага, които Природата дава, какво особено е направил? ("Божият глас", стр.142)

(В "Трите живота" пак се отвори на страница, където се говори за пари)

"Бъдете справедливи първо към себе си, а после към окръжаващите." ("Божествената Мисъл", стр.99)

И така - нови точни отговори на парливи въпроси. Ос­тавям 10-те хиляди лева без последствие; оставям основния си талант - фотографията - на произвола на съдбата: упо­рито ми си пречи да печеля пари чрез него, за да не ми стане лесно. Сигурно е така.

И въобще, какво да се работи, за да се освободи човек от острото чувство за безполезност? Учител, възпитател в училище? Ще издържа ли, след като 10 минути шум и говор правят главата ми на иглички?

Тия дни редактирам превод на "Великата Майка" на руски език - работя с (…), която е още в България. Разправя за грамадната жажда в Русия за беседи на Учителя, но едни пре­веждат и не дават, други не са сигурни в много неща от пре­вода или пък са сигурни, че "знаят перфектно български", но не допускат българин българист и русист, израсъл със Сло­вото, да им бъде консултант. Милиони души чакат спасение - а тук някои се балтавят с лични проблеми или кроят планове да правят неща, които "лъвовете" правят 100 пъти бързо от тях, защото имат сътрудници, шансове и техника. Но как ги правят?...

Верни ли са тогава мислите ми за единствения смисъл на живота ми в това прераждане? И - край на колебанията? Вярно ли схващам, че са ме върнали в пъкъла в София, за да взема изпита по пълно примирение в най-отчайващи условия и да приключа с някои делови, битови задачки? Днес, в бесе­дата, се каза, че ако някой княз не се е отнасял добре със слу­гите си или не ги е обезпечил както трябва, поради което след напускането те са станали отрепки, то същите тия изостанали души трябва сега да се родят като негови съседи и роднини, за да го тормозят - да им върне това, което не им е дал. По-важна ли е кармата тогава дори за един човек, който има качества да движи Слово и Дело в широки мащаби, така че да се повдигнат много повече хора? Не е ли ужасно, ако и сега Словото и Делото тръгнат по Великата Русь изо­пачени, неправилно преведени? А нали Учителят точно там идва пак много скоро - ще бъде ли подготвен народът на VІ-та раса навреме и правилно, ако няма нито един българин, готов да работи без пари по 12 часа, като отговорен консултант и редактор? Явно шопи, тракийци, рупчани и мизийци нямат такава голяма нужда от Слово и Дело; да оставяме ли тогава тия 200 милиона ангелски души (хайде, 100-милиона...), които търсят Учителя чрез руския език?

22,32ч. лятно време:

- Ние знаем, че си готов да бъдеш на поста си. Знаем и кой няма сметка да си в Русия и затова нап­рави всичко възможно да те изгони. Същевременно, тук си също нужен. Сега се примири напълно, но скоро ще бъдеш мобилизиран там, където е нужно. Има и такива, които са пéтимни да живеят поно­вому.

Не си "пълно шкарто" в това прераждане… (За­щото миг преди това си казах наум, че съм вече "пълно шкарто" с тая глава - и по-добре да си ме вземе…) Понеже оплешивяваш, ти си отчаян до крайна степен и не искаш да живееш повече. Косата ти окапа поради трагедията ти от 1984 година; от тежката работа и огромните изпитания и противоречия.

Тот е буйнокос, но От е напълно плешив. В óтвселената плешивостта на всички полове е прек­расна и наличието на коса се счита за маймунщина. Приеми този факт, прочее, положително, и не мисли да се завираш в миша дупка. Повечето същества с косми и нормални коси са плешиви морално. Не само плешиви, но и разкапани, прокажени.

Приех тази стратегия с теб не защото си толкова виновен, а за да те махна от сцената. Зад сцената ще свършиш цялата работа. Там ще срещ­неш и Моите Хора.

(Относно даренията искаше да добави, че някои хора имаме право да ги приемаме, само когато са по жребий от Пентагрална каса на минимум 12 души.)

↕

10,54 р.т.

25/26.ІХ.131(1995)г.

Странен сън тази нощ - от серията "фантастика". Ко­гато човечеството напредне дотолкова, та стигне до сне­мане на копия от биографиите на хората директно от акаша, сигурно пак ще има монтажисти, които ще подбират сцените по собствено усмотрение. Може би - по подобие на "черните", "белите" и "интегралните" им колеги в невидимия свят… Ня­къде вече съм писал за това и за уникалната възможност да се възпроизвеждат и сънищата, които сме сънували, както и реалните преживявания на други полета, докато спим. Си­гурно напредналите цивилизации гледат такива филми - не само архивни, но и на живо.

Та тази нощ сънувах един от тия си сънища, които ни­кога не се забравят. Това ме е накарало някога да се кръстя в някои от фантастичните си разкази "специалист по адовете и райовете в Космоса" - в лицето на съответния герой…

Този път се намирах с приятели в голям салон на една сграда с огромни прозорци. Всички гледахме развитието на една буря навън, защитени от дебелите стъкла. Облаците се носеха с голяма скорост към нас на плътни парцали и - както и в други подобни сънища - имах чувството, че са живи съ­щества. В тях винаги е имало нещо заплашително.

Накрая на този І "епизод" заваля сняг от грамадни сне­жинки. Една от тях, с диаметър поне 1 метър, се залепи на прозореца и остана дълго там, без да се разтопява. Казах си: "Не се ли обявява сам Елма?..."

ІІ епизод: телепортират ме в един голям космически ко­раб, някъде из вселената. Аз съм нещо като следовател или инспектор с голяма власт и думата ми на две не става - всички и сега са крайно респектирани от моето появяване. Аз се отправям уверено към една маскирана врата и нареждам да я отворят. Излизат много премръзнали, заскрежени хора.

Най-после. Л. замина за Париж. Най-близките на запад и тук, които са най-богати, не дадоха и стотинка.

"Най-лошият" братовчед, който троши кости и чупи глави, даде 20$ и загуби бас в нейна полза за още 20…

Т.Ж. от Москва, с която превеждахме тия дни "великата Майка", като чу и видя всичко, се обади в Москва и от там най-бедните в света събраха 100$ и ги подариха за Л-ра.