815.1995.09.24 Верни връх

Книга 23


24.IX.131(1995)

София - Изгрев

ВЕРНИ ВРЪХ

Това не са облаци, а снежните грамади на Черни връх на Витоша – 2290 м. надморска височина, - кръстен от Учителя "Верни връх". Оригинална снимка от Ж.К. от онова време.

19,16ч.

Днес, 24.ІХ.131г. стана ясно защо някои  от нас не е трябвало да отидат на Рила по случай началото на първия ден на Школата. Трябвало е да се извърши важна работа на Черни връх, за да се превърне окончателно на "Верни връх". На извънредно силния магнит, с който другите ни приятели ни привличаха, за да отидем на Рила, се противопостави друга сила, по-голяма, Която е имала други съображения.

Снмките на Витоша към този материал са от интернет и от зимата, но се включват за обща представа как изглеждат екскурзиите ни с приятелите до "Верни връх" и по това време.

В каква степен ние тълкувахме субективно всички знаци, които ни се дадоха, защото така ни се иска, и в каква степен всичко това беше реално, може би ще обясни Елма. Но зна­ците наистина бяха много ярки и очебийни, каквито ни се да­ват почти всеки ден от много години, и ние сме щастливи да съзнаваме, че не сме тъй далече от Великото Училище на Живота, за което преди знаехме само от фигурата на Пен­таграма и от беседите на Учителя.

Ето най-главните неща, които ни се случиха и които от­белязваме като опорни пунктове, с надеждата, че Христо­вият Дух отново ще бъде така милостив да ни отговори:

В последните минути, на най-горната станция на лифта, водихме разговор за това, че някои измежду нас може да имат всички данни да се проявят като писатели, поети, художници, учени и пр., и че имат реални основания за това, но обстоя­телството, че сме се родили като българи, в центъра на най-новата проява на Божественото учение и под крилото на Учителя, ни принуждава да осъзнаем най-важната си задача. Комбинацията на специалностите и опита ни изглежда дава известни шансове  да се предаде Словото на Учителя на рус­кия народ по един оптимален начин. По тази причина осъзна­ването на тази най-важна задача, неизпълнена досега още от никой, тия дни е довело до еднозначно и твърдо решение да се приключи с всички лутания досега и да ни се каже: "Дотук!". В секундата на тази реплика, служителят на горната станция изключи лифта, столчето се залюля и ние слязохме при спрял лифт. В същото време някой от нас каза, че дотук е имало мъгла и студ, а оттук нагоре грее топло слънце – и това беше точно така дълго време.

  

По пътя основните теми за разговор бяха относно необ­ходимостта от програма за ученика и Школата и за памет­ната 1992г., от която водят началото си изключителни за нас контакти, преживявания и събития. Разказахме си случки във връзка с най-свидни приятели от Рига и В.Търново и за това, как житейската драма на окултния ученик се е разви­вала оттогава досега със своите светлини и сенки. Още по-ясно осъзнахме разпределението на ролите, причините за ня­кои отклонения и някои методи да се възвърнем в Светлия път. Всички тези разговори бяха придружени от случки, знаци от Небето, които ние се опитвахме да улавяме и тълкуваме. Друга доминантна тема бе  относно едно предположение, че най-малкият турист от нашата група може да е прероден един негов съименник от Братството, за което решихме да питаме Елма.

Когато си говорихме за това, че някои сили в Т. от време на време надделяват и се опитват за развалят тъй трудно постигнатата хармония между някои най-основни приятели там, покрай нас премина двойка мъж и жена и ние имахме им­пулс да чуем за какво точно си говорят. Често това са знаци – Сам Бог, Който е буден всякога, ни говори чрез всичко и всички, ако ние умеем да наблюдаваме. Този случай заслужава да се опише малко по-подробно, защото касае не само двама или трима дýши, а една цяла верига от душù, които чакат своето спасение. Ние понякога забравяме, че всяка мисъл,  всяка дума, всеки жест трябва да са безкрайно нежни, ако ис­каме именно Бог да се проявява чрез нас, а не Неговата ан­титеза. В случая се касае за една колетна пратка, непода­дена по най-нежния начин, поради което днес на Витоша Не­бето постави въпроса за „преиграване на сценката”, т.е. за поправителен изпит: пратката трябва да се върне обратно в Т. и да се остави за флуидна преработка, а в София да се изп­рати идентичен по съдържание колет без тази проблемна вибрация. Съдържанието му е предназначено за едно семейс­тво, което за пръв път започва да слуша касети със Слово и в никакъв случай не трябва да стане късо съединение в техния дом поради опасността от различие на съдържание и флуид. Още повече, че има извънредно сериозни предупреждения за възможни драми, които могат да се разразят в това семейс­тво. По тази причина ние трябва да сме крайно прецизни във всичко, което ни свързва с него. Та репликата, която чухме, бе относно някаква лечебна смес: "Засега ще пиеш от тази чаша и след един месец ще имаш резултат".

В 12,25ч покрай нас мина един човек с транзистор и чухме думите "разрешаване на конфликта". В този момент гово­рихме за една изключително ценна и важна приятелка, която е на път да се върне в Бялата Зона, но все още определени сили до този  момент са я държали в обръч.

С проблемите на тази приятелка и с предстоящия обра­тен завой, който се очаква тя да направи, е свързана още една случка по пътя към върха: бял джип мина покрай нас на­долу, но почти веднага се върна обратно и ние видяхме пен­таграма, очертана на резервната му гума. Светнаха черве­ните му стопове, той спря и качи момиче с червени шорти и бяла блузка, заедно с кученцето му. Дали това е случайно или е ярък прогностичен знак със съвсем очевидни символи – ето още един въпрос, който отправяме към нашия Учител.

В 11,35ч минаха нагоре двама мъже и ние чухме ясно реп­ликата: "Сега шалтерът е в техни ръце". Някои от нас осъз­наха, че става дума за шалтер на високи вселенски токове, който сега е в ръцете на "приятелите от белия джип", тръг­нал пред очите ни нагоре, към върха! Ако момичето, което се качи в него е символичен образ на приятелката, за която го­ворехме през цялото време, то предстоящият поврат в жи­вота ù е онагледен съвършено ясно, и надеждата Черни връх да се превърне окончателно във "Верни", е повече от голяма. Това би трябвало да е така, защото въпросната приятелка от престолния град не е никак случайна и от нейното само­определяне зависи съдбата на цяла верига сродни души.

Три минути по-късно две момичета ни дадоха бяло лис­тче с призив, съзнателните туристи да се присъединим към кампанията за изчистване на Витоша от боклуци, начиная с Черни връх. В този миг осъзнахме, че кампанията е вече за­почнала, явно, не само формално, но и мистически, тъй като от известно време наблюдавахме туристи, носещи черни найлонови чували с отпадъци надолу: чернотата се изтича, за да просияе верността на този връх...

На върха отпразнувахме "победата" с изобилен пир и раз­брахме, че Небето още веднъж изяви присъствието си чрез даване на ново име на един от присъстващите и чрез проти­чане на небесен ток между две ръце в момента, в който се го­вореше за надеждата да "протекат тройновселенски токове през моносъщество или моноток – през три същества". От това не разбрахме почти нищо, но в мига, когато вътрешно дойде термина "моноток", малкият Ж. спо­мена името на свое приятелче Мони. Тогава един от нас осъзна, че Небето лансира варианта "моно" като човек, а не като ток. Единственото нещо, което в този миг блесна като картина, бе истината за това, кое е това моно-същество и по какъв начин би трябвало да проведе Тройновселенските токове, за да може Бялата Приказка да има и бял край.

Тогава преминахме през гъстата мъгла, пронизана от приятна прохлада, към едни вълшебни скали, с намерение да отворим за всеки едно томче беседи от Учителя, за да видим какво ще ни се падне и за да влезем във връзка с приятелите на Рила (ето, Рила се вижда в далечината на тази снимка).

На Жорко се падна мисълта: "Това знание не е твое, то е на някое по-високо същество". Това е удивително точно, защото чрез него, макар и само двегоди­шен и нещо, се казват изумителни неща. Например, днес от­говори на въпроса на майка си какъв е този връх, към който отиваме, с думата "Телец". Ние свързахме това с факта, че най-голяма вярност (Верни връх) се наблюдава у телците, а приятелката, чрез която се надяваме да бъде извършен маги­ческият преврат на Черното във Вярно - не само в личния ù живот, но и в града, в който живее и не само там, – е със Слънце в знака Телец.

На Алек се падна: "Може ли човек да бъде бо­гат? – Може, и не може".

На Н. се падна: "Ти гледай какви са твоите отношения към Бога, не мисли за отношени­ята на другите".

На Т. се отвори мисъл, че ако иска да се оправи тялото му, не трябва да бъде в положението на чрезмерно натоварен кон. В началото не разбрахме смисъла на този съвет на Учи­теля, но тази вечер видяхме, че това е абсолютно точен от­говор на най-големия проблем на Т., който тия дни е бил на прага на решението да се залови тук или в чужбина отново със свръхтежка физическа работа, за да изпълнел задължени­ята към близките си. Същността на цитата се пояснява по-нататък: „Добрият слуга, безкористният тру­женик не трябва да се товари много. И доб­рият господар не трябва да претоварва своя слуга”.

Накрая томът се отвори напосоки и за М.: "Пожела­вам на всички ви да бъдете здрави слуги. Пък един ден господарите ви, богатите хора, като напуснат болницата, да ù драснат една клечка кибрит. Пък и лекарите, и всички слуги в бол­ницата да я напуснат и да отидат в здрави къщи, където няма нужда от стария порядък на нещата". М. е лекар по професия. Налага му се да прави големи компромиси и отдавна иска да смени тази работа. А освен това, завчера е бил във фирма за недвижими имоти, с цел замяна на апартамента си за къща.

Най-накрая отворихме и за приятелката от В.Т., за ко­ято говорихме днес цял ден: "Злото води човека в мравешката култура и той събира само за себе си; доброто води човека в по-висока кул­тура". От житейската ситуация на тази приятелка е оче­видно, че някои агенти на мравешката култура я използват, теглейки чергата само към себе си. От своя страна, и хората събират меда на пчелите – символ от същата категория про-блеми. Накрая Учителятù дава съвет на Ю. чрез този цитат да разреши проблемите си по Божествен начин, без да се маха от мястото си.

Тази вечер, когато отваряхме томчето, за да препишем тези мисли, първо се отвори на едно място, където се е била вмъкнала капачката на един молив, и почувствахме, че ни се казва още нещо - "за похлупак"... Денят ни завърши в една слад­карница "Лучано", където се наядохме с пасти "до козирката" и имахме малко опасения да не би да сме се поддали на удовол­ствия... Изречението, на което попадна палецът на М., отва­ряйки въпросната страница бе: "Който яде сладки храни, ще стане безс­мъртен"...

25.09.131г. 6,45ч

- Конете не скачат само на Рила. Ал-Зарей – на ваш език Витоша - също е планина на мъдри същес­тва, които отколе живеят там. Четири са входо­вете на небето през Ал-Зарей: първият – от източ­ната страна на Мизàр (Черни връх), вторият - на Рез­ньовете (Ханòн), третият – около Купените (Ал-Ви) и четвъртият е на Ел Шадай, т.е. Бивака. Има кори­дори от Присоите към всеки от четирите входа. Присоите наричаме Зен-Каол.

Мъдреците обитават не само подземната част на Витоша, но и нейния прототип в етерната Земя, който е много по-голям. Сега няма да повтарям всички тия имена, понеже те не са само места, но и живи същества, които отговарят, ако името им се повтаря. Не бива да ги безпокоим. На вас разреша­вам, но само ако провеждате някои от упражненията на школните предмети около тия входове. Когато говорим за Школа, ние слагаме на първо място Сло­вото. Който не изучава, не чете и не преписва Сло­вото Божие по всички правила, няма шанс по никакъв начин да получи отговор на която и да е от чети­рите врати. Щом някой разпределя благата си пен­тагрално, може да получи билет за преддверието на Храма, на Витошкия Университет. Този принцип съ­ществува навсякъде и позволява на Школата да под­държа не само тайни обители, но и Братство – ви­димо Братство в света.

От преддверието не може да се влезе в свети­лището – нашите салони с архивите на цялата Все­лена под Витоша, – нито да стъпи на Площадките – нашите пунктове за отлитане и прилитане, - ако уче­никът няма отношение към Живота. А Животът, т.е. безсмъртието, се отличава с неотменна смяна на самота с ближен и неближен – със съученик в домо­вете на Господа. Вие се надявате по някакъв начин да залъжете себе си и Небето, но без този ритъм е невъзможно да се говори за Тройновселенски токове. Човек престава да се преражда и става свободен обитател на Трите Вселени, само когато приеме този ритъм.

Адът обаче всмуква сърцата и телата ви в сво­ята работилница за ремонт и тежки уроци, когато види, че някой продължително време живее по друг начин. Наредих на работника от станцията да спре лифта в момента, когато разбрахте, че всичко, ко­ето не е Слово, Дело и Живот, се спира "дотук". После включих горният лифт преди да пристигнете, за да ви кажа, че ние с вас можем да включваме и изк­лючваме всичко в Трите Вселени когато си поискаме, щом като сме единни и вие сте направили своя избор.

Дали някой ще отиде в Русия да работи за Мен или ще намери начин да върши това от тук, не е от особено значение. Важното е Словото, Делото и Жи­вотът да не бъдат монопол на Черната ложа. Но те и не могат да им бъдат монопол, понеже Словото, предадено точно, Делото, провеждано точно и Жи­вотът, живян точно, неизбежно разрушават моно­пола и превръщат черния маг в бял. Монополистът иска безпрекословно подчинение, взема пари за дей­ността си и няма сметка да разпространява Сло­вото бързо, на много места, и в оригиналния му сми­съл. Ето защо е тъй важно работниците на Бялото Братство да посветят живота си сега на най-важ­ното – предаване на Словото без неточности на девствената руска и славянска душа, която се гърчи от жажда за свободен живот и истина. Тя няма нужда от монополисти и тартори!

За да успее мисията ви в Русия и за Русия, не­щата зависят изцяло от развързването на възлите в Търново, Пловдив и София. Достатъчно е три тройки от тия градове и още една от цяла България да приемат Словото, Делото и Живота, без да лъ­жат повече Учителя – и само за една година от сега нататък ще се учреди един български клас от 120 души, които ще Го следват по петите. Стане ли та­къв клас, победата в Русия, т.е. по целия свят,  е не­избежна. Ако тройките са отворени, Бялото Братс­тво ще залее света само за няколко месеца и няма да последват катаклизмите, които предстоят всеки момент. Ако тройките са затворени, катаклизмите ще станат, но все пак мнозина ще бъдат спасени.

Наистина, програмата за присъединяване към Школата е нещо най-необходимо и вие трябва да пи­тате Този, който я познава най-добре, за да започ­нете масирана атака. Не се изоставяйте, не блейте, а започнете настъпление по всички фронтове на Школата, т.е. по всички достъпни вам предмети, ако искате да останете в Новата Вселена. Всеки, който пита, ще получи отговор кои са тези предмети, кога се преподават и какви са условията за участие в часовете. Само че без трите главни условия – при­емните изпити във Вътрешното училище – няма да заварите никого: ще видите празни класни стаи с по­рутени тавани и течащ покрив. Който обаче следва пътя на Словото, Делото и Живота по начина, за който постоянно говорим, ще види, че стаите и са­лоните са пълни и че напреднали ученици от всички краища на Вселената слушат лекциите на Профе­сора. Това са душите, които искат да слязат на Зе­мята, за да ви повдигнат, но те могат да слязат само чрез раждане, вселяване и всоларване. А за това са необходими и трите форми на обмяна с Бога: жи­вот с мнозина, живот с малцина (или най-близкия), и живот в самота. Затова още в началото на вашата Нова Школа бе ви казано, че Синовете Божии и Дъ­щерите Божии  се раждат без бащино и фамилно име -  не се знае кой от множеството е бащата на детето. Затова през новия матриархат детето ще носи името на майката или съвсем ново, дадено от Бога чрез осияние, или на най-добрия човек от рода на майката.

Вселяването е възможно между две сродни души, в една от които влиза възвишен дух, понеже двамата се разпознали и слели. Те не раждат физическо дете, но са привлекли същество от Космоса и му дават ус­ловия да живее на Земята чрез тяхното единство, любов и хармония. В редки случаи, такива двойки са неразделни не само на Небето, но и на Земята и не остаряват, нито погрозняват, въпреки че не спаз­ват закона за самотата или закона за обмяна с мно­жеството.

Всоларването, както вече съм ви казвал, е вли­зане на дух от Имума в Божествен самотник, който знае законите на истинската аскеза и не се обезоб­разява с годините, въпреки недопускането на други хора в аурата си. Понякога на Учителите се налага да живеят точно така, тъй като няма с кого да се обмèнят на Земята – няма достойна душа в дос­тойна за тях обвивка.

Едно ще ви кажа още: Истината може и сама. Мъдростта търси достойни, а Любовта се раздава на всички. На нов език казано, тройновселенските токове могат да преминат и през един, ако той е свят, т.е. целомъдрен – познава цялата мъдрост за Ритъма. Моновселенският ток може да се поляри­зира между двама - и трети да даде "нулата", т.е. усло­вията, ако се намерят трима, които да образуват поне затворена тройка.

Повече няма да приказвам с вас на тези теми, понеже те се изучават на практика, а не на теория. Желая ви по-скоро да повдигнете глава нагоре и да видите, че всички същества по Небето са свободни! Да сведете очи надолу и да съзнаете, че всички съ­щества "надолу" – вътре във вас, в Божествената Вселена - са се пожертвали, за да живеете вие. Те имат неизчерпаемо търпение години и векове, цели манватари, само и само поне един от вас, веднъж на хиляда години, да стигне до идеята за Чистотата, т.е. за Тройния Ритъм.

Зон. Зин. Зеòн.

Морето е море, защото се слива.

8,09ч.