събота, 3 септември 2011 г.

837.1995.11.16 Покана или жребий?

Книга 24


16.ХІ.131(1995)
Бургас - Изгрев

ПОКАНА ИЛИ ЖРЕБИЙ?

12,30ч.
По силен вътрешен импулс, група от най-близки прия­тели дойде в Бургас с чувството, че пак се събираме не слу­чайно и че Небето иска чрез нас да проведе правилно някаква своя нова инициатива, някакви свои силни токове. Пак се поя­виха въпроси и проблеми във връзка с тройката, със сродните ни души, с това, как е най-добре да си помогнем един на друг и най-вече на Божието Дело. Импулсът бе първо да се отворят томове беседи от Учителя. Един от основните проблеми бе доколко и докъде трябва да се жертваме за ближния и в каква степен трябва да сме верни на самите себе си.

"Съвременните хора страдат, понеже не знаят какво нещо е любовта. Да се жертваш за хората, това не е любов. Като четете 13 глава от първото пос­лание към коринтяните, виждате какво се го­вори за любовта. Тя се отличава с изобилие. Тя носи изобилно знание, изобилна свобода. Дето минава любовта, носи благословение.


Някой ви говори за любов, а е скържав, нищо не дава. Чудно нещо - любов имаш, а се страху­ваш да не те оберат. Ако имате любов, не се страхувайте! Да се страхува оня чучур, който едва капе, че ще го оберат, има смисъл. Всеки може да открадне неговата любов. Единстве­ното нещо, което не се краде, това е Божест­вената любов. Всичко може да се от­крадне, но любовта - никога. Всичко можеш да разделиш, но любовта - никога. Не се плашете от хо­рата, че могат да откраднат любовта ви. Де­нят, в който се убедите, че никой не може да отнеме любовта ви, е ден на свобода.


Единствената сила, която помага както трябва при всички условия, това е любовта. Всички същества, от единия край на живота до другия, са носители на любовта! Който разбира тоя закон, той придобива съвършенс­твото. Който не разбира закона, остава със своето несъвършенство. Любовта изключва всякаква обида. Какво нещо е обидата? - На­кърнено чувство. Представете си, че един са­можив човек се сдружи с някого. Той се привър­зва към него, обиква го и го нарича свой прия­тел. Той е така създаден, че не може да дружи с много хора, но изисква това и от приятеля си. Ако друг някой обикне приятеля му или при­ятелят ме дружи с други, той започва да страда, казва, че приятелят му го обидил. Не, чувството му е накърнено! Обидата се явява в единичната любов. Ако той разшири сър­цето си и приеме повече хора, обидата ще го напусне." ("Заветът на Любовта", том І, стр.81-82)


- Отровата на старата Ева и на стария Адам е много упорита и лепкава. Но това не значи, че но­вата Ева и новият Адам трябва да поставят въп­роса за жребия като на комсомолско събрание. Желе­зен закон е; не железен, а елмазен: жребият е само едно огромно изключение, а не правило. Той се при­лага само в много редки случаи, когато трябва да си отидат някои, неготови за това - да останат само готовите. Инак нещата са много прости. Ако искаш да общуваш с някой и да се обмениш така, както ти искаш или както той иска, за да му помогнеш, покани го тайно, без да знае никой. Създай всички условия да бъдете напълно щастливи, без да узнае абсолютно никой къде сте били и какво сте правили.


Ако не ис­каш да останеш с този човек обвър­зан за цял живот или за дълго време, ти пред­вари­телно приемаш ус­ловието, след като се разде­лите, той да бъде сво­боден и ти да бъдеш свободен, без да искате сметка, без да питате по никакъв на­чин какво е правил дру­гият, докато не сте се виж­дали. При удобен случай пак ще бъдете заедно, пак тайно.
Неправилно разбирате жребия като махленско събрание, в което става напълно ясно кой с кого ще остане сам. Обмяната на душите е свят процес, при това се вземат всички мерки трето лице, освен Бога, да не знае кой къде е. А това е толкова просто! При откровените жребии има опасност някои много ценни души да се огорчат. Но те не са виновни, че още не са готови за Новия Свят, за Новата Вселена. По човешки, жребият направо е хвърляне на кокал сред стадо гладни кучета… Можете да си предста­вите какво става в астралния свят нощем, когато няколко души са се надявали да се паднат с едного и са били порязани от жребия. Тогава от такъв жребии се ползват само дяволите. И в ада се признава жре­бият - и то с голяма охота. На практика, Бялата Ложа употребява жребия така, че резултатите да стигнат до участниците когато не са заедно. Много е просто да се проведе така - предварително, а не в последния момент. Тогава стават излишни всякакви разговори и обсъждания по този проблем: който учас-тва - участва, който не участва - не участва.


Можете да си помагате, и то как! Но вие трябва да сте много големи психолози, за да разби­рате нуждите на другия, а същевременно да обичате себе си и своята собствена душа и тяло и да не ги измъч-вате. Именно в търсенето на тоя баланс е и разковничето. Да се разкове егоизма и да се скове Ноевия ковчег на спасението - това означава перио­дично да мислиш за себе си, за ближния и за Бога. Още по-точно: първата седмица или период - само за себе си, без никакъв компромис; втората седмица само за ближния, без никакъв егоизъм; третата сед­мица - за неближния, за света, като даваш изобилно, но и се пазиш да не те хванат - то е голямо изкус­тво. Аз го наричам "ментална и причинна фехтовка". Трябва да сте много добри фехтовачи, за да не до­пуснете да ви наръгат, да ви обсебят. Почне ли ня­кой да търси сво-ето право - назад, в самозащита по всички правила!
Няма право над Божието право, няма право над правото на Любовта и Свободата! Всеки от вас, който се е освободил, за да служи на Бога и на пробу­дените души по този начин, той не е отго­ворен пред никого - кармата му се стопява мигно­вено! Кармата ще ви гони до мига, в който приемете този ритъм.


 И да ви настигне след това, то е редно, не се пла­шете. Отделни случаи има, когато кармата настига и най-високи посветени заради стари дългове. Никой от вас тук не е свободен от вина - всички участ­вахте в грехопадението. Но то не е само един акт в далечното минало - то продължава и сега. Щом не участваш в Тройния ритъм - ти си вече съпричастен на греха - на грехопадението. Ако си разпределиш времето така, че първо живееш сам, после с най-ми­лия на сърцето си и накрая - с други, по-малко сродни и с несродни души, та дори и с вра­гове понякога - това означава изпълнение на волята Божия такава, каквато е. Спазването на тайната и недаването отчет на никого, освен на Бога - това те определя като Ученик. Щом все още се отчиташ някому или даваш обяснение, оправдаваш се - ти още не си сво­боден, страхлив си.


Но да играеш двойна игра от страх или за да не загубиш нещо матери­ално, да не кажели нещо роднините, съседите, об­ществото - това е недос­тойно, това е лъжа! Тогава лъжете не само Бога, но и ближния и самия себе си. Бога лъжете, понеже сте му обещали още в самото начало, още преди грехо­падението, че ще разпозна­вате Неговите прате­ници, а не тези на света и на ада; близките си лъ­жете, понеже те очакват нещо от вас, което фак­тически не можете да им дадете, а те се хващат и за сламка, с надежда да хванат ця­лата ръка, а после и вас целите; и като не успеят, нахвърлят се върху вас, защото сте ги излъгали - подали сте им сламка. А себе си лъжете, понеже ду­шата ви, сърцето ви ис­кат едно, а вие сте ангажи­рани с обещания и услов­ности; оставате някъде от чувство за дълг или зле разбрана милост.
На светлите хора казвам: вие, които сте се посветили на своите близки и не ги лъжете, сте по-мили Богу, отколкото ония, които си мислят, че са ученици, а лъжат всички. По-добре бъди обикновен, светски човек, ходú на църква или бъди атеист, но не лъжи!
Сега не правете жребий, но…
                        

Няма коментари:

Публикуване на коментар