865.1995.12.20 На обичната Мирин – коледен подарък

Книга 25


20.ХІІ.131(1995)

 Бургас - Изгрев

НА ОБИЧНАТА МИРИН -

КОЛЕДЕН ПОДАРЪК!

ЖЛО / НГК

15,40ч.

- Вече 24 години от началото на осиянията. Лавина оттогава, стотици живоструйни единения и лични послания, но за нея още не съм питал. Защо? Тя е единствения ученик на Учителя от "старата гвардия", който изслуша касетите докрай - и иска още! Лично Той я е спасил от пепелянката, била е на всичките Му беседи, била е и в Младежкия клас, живяла е на Изгрева - и на 80 години още е огън: пише стихове, пее, копае градината, чете без прекъсване, гледа закъсали възрастни хора, дава всичко от себе си и сама гони и поема проблемите, от които ние избягахме. Явно, има нещо в миналото за разплащане, но нима милостта и Любовта на Бога не са безгранични?

Не може ли ЖЛО за нея - коледен подарък?

15,55ч.

- Мирúн, Мирин... (В ЖЛО за ЖГК ú е дадено име "Ориéл". Откъде е то?) Озирисова същност. Мирин не е монада, а същност. Предстои ú обличане в монада в следващия живот. Същностите не могат да забравят Същността на нищáта - Абсолюта. (Не е грешка – според Елма, нещата са в Изявеното Битие, а “нищата” – в Абсолюта. Като Него, те се чувстват нищо и искат да са нищо. Другаде Елма прави варианти на думата “нищо” и говори за “разнищване” – превръщане на нищото в нещо – б.п.) По ухание е мъжка същност, не женска. По прелест обаче е женска - облечена в херувимна синволюция. Прелестта ú на Изгрева е несравнима - и до днес още въздишат по нея в "Младежкия клас"...

Там, горе, на няколкостотин километра от повърхността на Малката Земя, "Младежкият клас" работи с пълна пара! Няколко души от Школата при Учителя сега са там. Но от по-възрастните, отиват само трима от България. Нощем се излъчват и работят - прекрасно е! Мирин е една от тях. Строят ефирната обвивка на планетата и отговарят за пейзажа, за красотата. Двама от по-младите ви приятели - брат и сестра от Школата - също излизат нощем и са постоянно горе с Мирин.

Един от тях усеща нещо и често я посещава на Земята. Мирин горе е сто пъти по-прекрасна от това, което се вижда тук на снимките - и вашият приятел горе е влюбен в нея. Тя е с многоцветни крила, а той - в нещо като аура от фонтани. Когато аранжират някой изгрев, приятелите горе са незабравима картина! Слънцето там изгрява от всички страни – като пръстен от оксижен. Като се откъсне от "хоризонта", пръстенът се превръща в небе от чисто злато. Ти сега си мислиш, че пак си развинтил фантазията докрай, но Аз мисля, че скоро ще имаш случай да видиш всичко това лично. По три беседи на денонощие, това е мощен катапулт. Разбра се, че трябва да почнеш да черпиш от Извора като умиращ в пустиня, защото инак няма откъде да идва Живот. Не само четеш, но и работиш. Това само за три месеца - ако настояваш - ще те измени коренно. Мирин сега носи в панвселената на Голяма Ин­лания хиляди мисли и образи от осиянията. С вя­рата в Новото Слово, тя сега окончателно ликвидира кармата си. От Незнайния Мир на Абсолюта тя е възприела не само Мъдростта, но и стремежа към абсолютност. Това обаче през вековете я свърза с абсолютизма и монархията - и затова сега се налага да страда от онези, които е наказвала. С езика си тя отне главата на един френски револю-ционер – сега той ú го връща. Благодарете, че не по същия начин...

Но абсолютизмът в мисле-не и реч накрая ще изтече. Абсолютният идеал и критерий, безпогрешни при Мирин, сега ще се подчинят на абсолютната кротост и примирение. Една безкрайно близка душа в Престолният град я обича. Един без-крайно близък дух - също.

16,45ч.

16,58ч.

С гореща молба към Учителя да отвори "Божествена мисъл" - този път за Мирин, - се падна:

"Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно.(…) Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първа-та Причина на нещата. Казано е в Писанието: "Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи". Докато човек върви успоредно с Божествения свят, сми-рението има смисъл. Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл. Който не разбира дълбокия смисъл на смирението, не иска да бъде смирен. Защо? - Той мисли, че като "смирен", трябва да се подчинява на всички - и кой как мине край него ще го тъпче... Това е неразбиране на живота. Всъщност, истински смиреният е брониран - никой не може да го тъпче. (т. "Божествена мисъл", стр. 182-183, л. "Смирението" от 27 април 1927г.)

"Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индиви-дуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се на-редят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата. Личното прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат.

Животът на личността е изиграл своята роля. Време е вече да отстъпи мяс-тото си и да отиде на заден план, да слугува. Досега личността е била господарка, отсега нататък тя ще слу-гува. Когато се казва в Писанието, че човек трябва да даде отчет за своя живот, това се отнася до личността. Тя трябва да отговаря за всичко, което е направила - и да отстъпи назад." (Пак там, стр.102, л. "Лъч на пробуждане", 11.ХІІ.1927г.)

"Благодарете на добрите си приятели – видими и невидими - които се притичват на вашия разумен зов. Където е разумността, там са вашите приятели. Няма човек на Земята, който да е лишен от добри и разумни приятели! Те му се притичват на помощ и подобряват неговата съдба. От правилната връзка с вашите прия-тели зависи вашето бъдеще.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди - и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" (Пак там, стр. 142, л. "Творец на съдбата си")

18,00ч.

- Изпитах ви - верни сте; изпитах ви - истинни сте; изпитах ви - чисти сте. Сега - рекох - остава само благостта.

                                                            18,02ч.

Снимките в осиянието са за една душа, живяла сред цветя, музика, любов и грамадни слънчогледи в райската градина на Бога на Земята - при своя любим Учител. Така много тя би искала и последните си години да прекара там! Защо не си направим нов "Изгрев"?...