вторник, 13 септември 2011 г.

896.1996.05.04 Ще откраднеш ли слънцето?

Книга 26

4.V.132(1996)
Бургас - Изгрев

ЩЕ ОТКРАДНЕШ ЛИ СЛЪНЦЕТО?

Òтговори на Елма на стари и актуални въпроси




15,43ч.

 - Какво може да каже за така наречените “роднини”, за така нарече­ните "българи" и така наречените “братя и сестри” и "най-близки духовни приятели", като се имат предвид стотици случаи като следните: невръ­щане на оригинален цветен кинофилм с Учителя вече 20 год.(днес 34), даден за­малко, за да се изкарат копия (с реплика наскоро: "Някои каз­ват, че си ми бил дал оригинала, а всъщност ти ми даде ко­пие"…); невръщане вече шеста година (сега 20-а...) на 6 оригинални цветни диапозитива с Учителя от братовчедка в Швейцария, израснала на Изгрева при Учителя; невръщане на най-хубавите оригинални негативи с Учителя, след като са били давани на 3 места от добро сърце; невръщане на цветни негативи с Учителя (по­вече от 15 год., днес 29) от идеен приятел в Габрово; невръщане на втори комп­лект цветни негативи с Учителя и от Рила, оставени при "най-вярна" и "най-вътрешна" приятелка на съхранение (вече 15 години също, върна ги след 25 г.); недаване на поне едно видеокопие от филм, който е показван по телевизията и разпространяван тук-там, след като оригиналният втори кинофилм с Учителя пред Салона и в Мърчаево е бил даден на най-близки режисьори от "Братството"; невръщане на учебен филм за Паневритми­ята, задържан от англичани и българи в Анг­лия и Франция (за да го върнат уж, поискаха разписка от тези, които играят в него, двама души, и които бяха финансирали материала за снимане - и ни предадоха съвършено друг филм); непредаване на цялата годишнина ре­дактирани оригинали на беседи на бр. Борис - удар върху коректността и престижа на ре­дактира­щите, по­ради което други българи отмъкват ръкописите, за да не ги издават или да ги издават както им падне и с прода­ване. Или когато ги издават, ги редактират небългаристи и хора с начално образование. Открадване на цветни негативи от Плов­див­ския панаир и др. и спечелване на конкурс и награди от чуждо име; отпечатване на книги и снимки с цветния образ на Учителя и прода­ване на високи цени, без съобразяване с това кой е авторът на оригиналните фотоси. Невръщане на десетки и десетки разкази и книги, да­дени за определен срок. Невръщане на скъпи фотообективи. Конфискуване и нев­ръщане на филми от Изгрева и Рила, за­едно с други извънредно ценни негативи, ма­териали, книги и др. (много пъти - от VІ от­дел на ДС). Този списък може да се продължи с още ня­колко страници. Дали това е по при­чина на българския череп - или поради ас­пекта ми Луна съвпад Меркурий на върха на ІІІ Дом във Во­долея, в квадрат към Сатурн и Уран в VІ дом в Телеца (крадци, лъжци и неко­ректни присвоители с плебейско съзнание опро­пас­тяват архиви с научна, историческа и визу­ална стой­ност)?
[Два поредни български случая с по-късни дати: сестра Милка Вселенска преиз­дава и продава от свое име вече втори път книга на баща ми, похвалена от английското правителство; билкарят Васил Канисков пуб­ликува в своя книга и във вестник “Родово имение” от свое име “При­казки за цветята”, след като му ги бях подарил на диск, заедно с всички други осияния, дошли до този мо­мент.]
Или Небето ни учи на горчив опит, майсторът никога да не дава теслата си, след като вече стотици пъти не са му я връ­щали? Сигурно има нещо разумно в защитата на прите­жателското и авторското право и дори в продаването на ви­соки цени, след като боравим с хора без чест и съ­вест?
Кадрите по-горе са от въпросния филм от 1976/77г.
Снимките по-долу са от въпросните невърнати диапозитиви – спа­сени са с цветни копия или от публикации само 3:


15,35
- Огорчението е понятно, изводите - поучи­телни. Но такава е съдбата на плодното дърво, на всички домашни и на много диви животни; на орга­ните на Земята и живите органи на Господа, наре­чени "хора". Това, че църквите, братствата и всички издатели крадат Словото и не го раздават даром, както Небето го дава, по-малко престъпление ли е? Окрадването на земята, храната, външните условия на живота и преработката им в смъртоносни, за да ви ги продават, древен Закон на Бога ли е - или хватка на хищника? Пладнешкото и всенощно ограб­ване на свободата ви, на вашия жизнен радиус, на обичта и любовта, които принадлежат първо на Бога, а после на себе си и на ближния - какво друго е това, освен плътско съзнание, варварщина? Колцина са тези, ко­ито поливат дървото, без да го обират цялото?

Съдът Божий обаче следи всяка кражба: от кап­чицата каучуков сок или земно масло - до глътката въздух, отнета от цяла вселена (тук иска уточняване, но липсва оригиналът за сверка – пак по български причини – б.п.)! Но Христовите монади и серафимните сърца цъфтят и плододават непрекъснато - без да се продават и с шепот през сълзи: "Господи, прости им, защото не знаят какво правят!"


Духът на Учителя пък учи безсъвестните да почнат да знаят какво правят, когато крадат чрез продаване или насилие или по най-мерзкия начин: чрез ревност, чрез смърт поради присъствие. Осмъртя­ване чрез постоянно отсъствие е математически равно на осмъртяване чрез постоянно присъствие: и в двата случая това е углавна вина, криминално убийство на ближния и неближния.

Светият Дух, от Своя страна, ни учи да оцеля­ваме при всички обстоятелства и да станем абсо­лютно независими от продавачи, купувачи и подпал­вачи на сърцето чрез обвързване. Подпалвачът те ползва за огрев - но за да се грее само той на огни­щето. Онзи, който носи запалка и ви подпалва съчките на хълма, милее за премръзналите и ослепелите от нощта: той ще цъкне - и ще се оттегли. Стига му да се подсуши и да стопли малко вряла вода. Но той първо сипва на другите, ако наоколо има страдащи, а сам пие последен - ако остане. Ще носи дърва и вода дотогава, докато насити всичките. Види ли обаче, че някой разблъсква околните с лакти, за да обсеби огъня, Светият Дух се отдръпва и отива на друго място.

Ние раздаваме и теслите си, но постоянно си правим нови, по-съвършени. Така си продължаваме живота безкрай.
16,22ч.

Няма коментари:

Публикуване на коментар