неделя, 25 септември 2011 г.

940.1996.12.10 Звездата се събужда!

Книга 27


10-12.ХІІ.132(1996)

ЗВЕЗДАТА СЕ СЪБУЖДА!

В последния ден на лунния разсип осъзнахме, че има неща за "разсипване", т.е. премахване от един дом и по възможност от всички домове на хората, които са си купили техния носител - една нова редакция на пентаграма. Ние знаем, че творчеството е основен принцип на живота, но когато се касае за символи, фигури и форми, дадени от Учителя, отговорността при евентуални промени е съдбоносна. Така и в този случай виждаме един пентаграм с редица волности, които пускат други токове, значения и събития по света. Сигурно и тук импулсът е Божествен, но трябва да се обърне внимание на евентуалните негативни последствия за България и света от момента на създаването и разпространението на този вариант.

1. Надписът в кръг има голяма междина отдолу и думата "душа" не е на точно 180° срещу "Бог". Най-озадачаваща е стрелката в това празно пространство, завъртаща енергиите по посока, обратна на паневритмията. Това, че самият текст е даден от Учителя по този начин, не е основание да се подсилва "левият път" самоволно. При това, главната формула на пентаграмиката, ученичеството и човека въобще не може да се поставя в кавички - по понятни причини.
2. Образът на Христа е заменен с букви (Хр.), което, макар и проекция на Христа, не е оригиналната фигура и това свързва върха на пентаграма, Второто Посвещение и всички хора и неща под тяхното влияние с някакъв егрегор на Христа, при това под печата на егрегора на съответния шрифт.
3. Сабята също "пуска" съвършено различни токове.
4. Книгата нарушава с корицата си необходимата форма на криле на птица, а цветът ú, както и цветовете на всички останали фигури, не отговарят на архетипните.
5. Свещта няма ореол, лъчи - и свещникът е правоъгълен.
6. Скиптърът е с три, а не с четири кръгови елемента и това елиминира владеенето на една от 4-те природни стихии: земята.
7. Жълтият цвят е залял три лъча (два върха).
8. Стълбата на Първото Посвещение няма основа.
9. Фигурата на Третото Посвещение не е замък.
10. Окото не е вписано в равностранен триъгълник.
11. Дървото на Живота е без плодове и не е добре стилизирано.
12. Фонът на този пентаграма не е бял, а оранжев и червен извън него, което възбужда мотивации на човешката душа и ученика, различни от идеала на Ученика.
13. Липсват основни фигури в долната част на пентаграма.
14. Включването на име на фирмата и фирмени знаци с извънредно скъсен наклон, в съчетание на свещени символи, е съвършено недопустимо, както е недопустимо и продаването, и купуването на рожби на Учителя.
Виждайки и осъзнавайки поредния акт на самодейност в тази свещена сфера, ние разбрахме, че пак сме се събрали в нужното време и на нужното място, за да изпълним важна задача за корекцията на нарушените токове. Един от нас, по силен вътрешен импулс, без да знае още нищо външно какво ще се случи, от два дни е облякъл най-хубавите си празнични дрехи, които отдавна са купени, но никога не са обличани. Друг проточи с няколко дни оставането си в София, подобно на останалите, с усещането, че това е за нещо важно. В разговора говорихме за думите на Учителя, че наличието на змии в центъра на пентаграма и сегашнато разположение на 3-те букви "В", "У" и "Ж" е временно - докато трябва да се държат в подчинение адските сили на Земята - и че за в бъдеще това трябва да се измени. Точно в мига, когато бе споменато, че вместо змии, в центъра ще има два гълъба, два гълъба кацнаха отвън на балкона. В същото време там имаше и три врабчета - според нас, 3-те букви в пентаграма. Като осъзнахме всичко това - въпрос на секунди, - птиците отлетяха.
Случиха се още ред неща, с които Небето ни говореше какво става и какво трябва да проведем в момента. От всичко това ние ясно разбрахме, че в момента ускорено изтича някаква общочовешка карма, свързана с черната магика над славянството. В резултат на всичко това, почувствахме или ни бе внушено, че негативните събития между нас, в България и по света, може да са имали връзка загасената алена светлина на Тот в центъра на Звездата на Елма и печалното състояние на стаята и къщата, в която се намира. Затова, четирима души на 11 декември, в 19ч.10м. се отправиха с кола да преместят Звездата на ново място, а една приятелка почувства, че трябва да остане вкъщи си, да я посрещне (същата с новите дрехи). Така, заедно със Звездата на Елма, бе докарана и историческата бяла кръгла маса, изиграла толкова голяма роля, заедно с прозорчето, за смяна на йерархиите, токовете и събитията, непосредствено преди промените у нас и в Източна Европа през 1989г. и след това.
Звездата бе включена точно в 20ч.13м.10секунди в дома на един приятел, и в чест на това изпяхме "Аум" и "За Небесния Цар". Оказа се, че ябълките, които сложихме в подножието на Звездата, се оказаха точно 6 - годишната вибрация по новото летоброене. Тогава отворихме напосоки три пъти "Пътят на ученика":

"Молитвата не седи във външно четене и шептене на молитви, но целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва - да приготвим условия за идване на Любовта в нас. Дойде ли Тя, в душата ни се явява светлина, мир и радост." (стр. 236 от "Ще се превърне в радост" от 21 август, 7ч. сутринта, 1927г.)

"С един камък къща не става - казва българската поговорка. Така е. За да съградите своето здание, много камъни ви трябват. Камъните - това са живите хора, които ще вземат участие в този градеж. С тях ще споделяте своите мисли и чувства, своя живот, без да ви критикуват. И те ще споделят с вас. Взаимно ще разглеждате един предмет и ще извадите общо заключение. Само така ще имате резултат, който показва, че между вас има вътрешно разбиране. След това ще се разделите приятелски, с желание втори път да се срещнете." (стр.446беседа "Свещеният час" от 24 август 1927г.)

Първата мисъл, която се падна, констатира съвсем точно появата на светлината - ние запалихме пак лампичката на Отца след толкова дълъг мрак! Втората мисъл съвпада абсолютно точно със сегашната ни Рилска задача - с необходимостта да се обмèнят не само мисли и чувства, но и живот, без да се осъждаме. А също и с факта, че непосредствено преди отваряне на тома, ние наистина разглеждахме заедно "един предмет" - Звездата и Светналата Алена Точка в центъра ú. Всички видяхме необикновените образи, които тя поражда - и извадихме "общо заключение". Но при преписването вече, видяхме че втората мисъл започва с още по-точно визиране на нашата сегашна задача:

"Голямо изкуство е да знаем с кои хора трябва във всеки даден случай да дружим, да споделяме своите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот..."

Отваряне на трето място:

"Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва! Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва - и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките те грехове изчезват. И след това, като се погледнеш в огледалото, мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ще потъмнееш. Затова, ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш, и ще му кажеш: "Стой при мене и не ме оставяй - от сега нататък ще ходя в твоите пътища! Работú в мен и отвътре, а не само да ме утешаваш отвън. Говорù ми за моя Учител, аз ще те слушам!" И той започва да говори - сладко, увлекателно." (38 стр. от "Пътят на ученика", 19 август 1927г.)

23,18ч.
- Ясновселената приема до полунощ - после затваря вратите си. Супервселената приема до 10ч. вечерта - после затваря вратите си. Универсумът приема да 8ч. вечерта, а Слънцето - до залез слънце. Тотвселената - по всяко време, ако сте спонтанни; и никога - ако сте страхливи.
Ето защо, поискате ли каквото и да е от Отца, няма значение по кое време го искате и кога ще дойде. Но добре е да не искате от Него много често, защото е “огън пояждащ” и малцина могат да издържàт. Затова е казано: "Искайте от Отца в Мое име". Когато искате в Мое име, се включва не само Абсурдът, но и Милостта - затова и огънят не е вече "пояждащ", но мек, приятен, съобразен с вашите възможности. И "пояждащият" огън е приятен, но за силните, не за слабите.
Силен е онзи, който предпочита Абсурда пред Милостта; слаб е онзи, който предпочита Милостта пред Абсурда. Затова Майка ни е слаба, Баща ни – силен, а Аз съм… "слабосилен" (За пръв път Елма дълго се смее от "каламбура", който се получил, но заедно с това иска да ни каже, че не е само каламбур – б.х.): Е, как: нима не съм "слабосилен" на кръста? Не е ли най-голямата Ми сила слабостта - и обратно? Ние, обитателите на живовселената, сме всички "слабосилни", защото слабостта поражда силата. Това сме научили от Баща си, Който е най-слабото Същество на света, следователно - най-силното.
Сега, приемете: петима тази вечер ще приемат дарове. Първият - пост; вторият - щастие; третият - много материални блага; четвъртият - мисия в чужбина; а петият - най-после мир и покой, намаляване на тежките страдания. Питахте - отговорих ви. Кога? - Всеки по отделно време, но скоро: от един час да седем месеца.
Пентаграмът, който изгорихте, снема част от силата на всички останали копия. Те, и да не бъдат унищожени, не вредят толкова много, колкото мислите. Бог гледа не на лице, а на сърце. И при много грешки, станали от незнание, Бог е по-милостив, отколкото при точно изпълнение, но със злоба в сърцето. Тогава точните цитати, точната паневритмия, точните молитви и пр. добиват разрушителна сила, защото са силна вода в пукната тръба.
Не се бойте: никакви магични знаци на падналите братя или грешки в мàгиката не могат да опетнят сърцето, което обича непрестанно! Никакви "психотронни" оръжия или дяволски групировки не надделяват над онзи, който обича и люби всички! Тези спънки и работници са предвидени, за да изпояждат слабите в Любовта, слабите в търсенето на Царството Божие и разпознаването на неговите съсъди.
Така че - кураж! С всичките си грешки, заблуди и дори грехове, съществото с искра от Бога тежи повече на везните на Съдбата от безпогрешните егоисти, които мислят само за себе си. Не че не трябва да мислите за себе си - трябва, но на последно място. Ако помислите за себе си на първо място, всичко, което сте добили, ще се стопи, ще рухне.
"Себе си" обаче има не само едно значение. Божественото Себе на човека се отличава с изпълнение на волята Божия и затова там не е важно кого поставяш на първо, второ или трето място, а важно е дали протичат токовете. Ако поставиш ближния на първо място, а не протичат токовете - това не е Любов, не е изпълнение на волята Божия. Ако поставиш “Бога” на първо място и не протичат токовете – значи това не е Бог, а някой друг. Ако протичат токове, но няма мир, радост, щастие и блаженство - попитай се какви са тия токове…
По въпроса за пентаграмата. Пентаграм още не съм дал на Земята. Дал съм пентаграмата. Пентаграмата мина през грехопадението и затова е още отрицателна. Тя има да се справя със змията в себе си, защото е казано: сърцето на Ева се изкуси от змията. Следователно, когато сърцата на съвременните хора съзнаят естеството на змията в себе си, те ще я трансформират в нещо друго - и тогава ще се даде мъжкият Пентаграм. Да не мислите, че Аз не знам какво трябва да има в центъра на пентаграма?… Същевременно, не може да се даде друг образ, освен тоя, понеже отговаря точно на положението. Щом сме го оградили с наши символи и сили, дяволът ще мълчи, ще служи! Но змиите ще се превърнат в гълъби след не по-малко от 300 години - не бързайте да променяте пентаграмата в пентаграм. Змиите сега са добри - поне едната е добра. И другата е добра, но с добрите. Това са Бялата и Черната ложа, които са под контрола на Всемирната. Бялата ложа на Земята е "змия" - факт. Какво значи това, всеки не може да разбере, но не съдете криво.
Да си змия - това е велико нещо! Някои ангели, някои богове даже, си почиват в тази форма, за да получат посвещение. Да си змия, не е лесно. Там изчезва всякакво тщеславие. Там всеки се бои от тебе, а не ти се възхищава. Затова най-бърза еволюция, най-бързо смирение Посветените добиват в змийска форма. Поговорете си с някоя змия - и ще се уверите. Аз често се разговарям със змиите и те ми разправят какво са видели по света - кой какво направил, кой какво помислил и пр.. От змиите Ние научаваме повече, отколкото от всички други работ-ници в животинска кожа, взети заедно! Една змия, в зависимост от вида си, събира информация и картини, мисли и чувства от такъв огромен радиус, от толкова много същества и хора, колкото е непосилно за кармичните ангели, които не са въплътени. Затова, уважавайте змиите и ги разпитвайте какво ще ви кажат за този или онзи, за предстоящите му изпитания, за начина, по който може да си разрешите задачата. Всичко това змиите го знаят много по-добре от всички, затова, да имаш приятел-змия е привилегия.
Сега ви казвам "лека вечер" - и правя приятен пътя ви между звездите, защото поискахте да си поговорите с Мен. Малко преувеличавате проблемите си и проблемите на Словото и Делото понякога. Бог не е пъдар с камшик, нито заядлив съдник. Той вижда колко се мъчите и ви прощава всичко. Някои последствия са неизбежни, но те са за урок. Баща ни страда заедно с нас, когато не си учим уроците или сме още на опашката.
Утре сутринта почнèте вече да се стягате за Рила, понеже времето тече. Другата работа край няма. Осиянията ще коригираш горе. Има неща по-важни. Токовете чрез осиянията са на трето място. На второ място са "одеянията", а на първо – животът на Любовта.
                                                            12.ХІІ.132г., 00ч18м30сек.
                                                                          
След много лоши дни, след включване на Звездата денят е слънчев, ведър, прекрасен!

12.ХІІ.132г., по обед

За “ХОРОВОДКАТА” – падна се след неколкократно идване на мисълта за приятелката Радка и разговорите за нея: "Том "Козативни сили", беседа "Нашето място" от 3.ІІ.1926г.:

"В една от неделните беседи аз употребих думата "рада", която на български език се дава и като име на човек - "Рада". Вие си служите с тази дума, произнасяте я, без да знаете какво тя означава всъщност. Тя е санскритска дума и се пише "radha". Българите са взели тази дума, изхвърлили са буквата "h" и са образували името"Рада". ''Radha"означава реалната любов, с която човек може да служи на Бога във въплътения живот. Или тя още означава онзи принцип, чрез който Божественото може да се прояви в материалния свят. Буквата "а" в тази дума означава активност, активно начало. "Radha" подразбира в санскритски език "водителка на хорото" - на онова хоро, което става според закона на любовта. Всеки човек, който иска да служи на Бога според закона на любовта, трябва да съдържа в себе си принципа на "Radha". (стр.224)

"И тъй, "radha" означава "служене с любов". Само любовта освобождава човека! Вършете всичко с любов, без да считате, че правите нещо [особено]. Жената например готви и си казва: "Защо съм толкова глупава, че съм седнала пред този тиган и тази тенджера и пред този огън да се пека? Защо не отида някъде в гората на свобода?" - Отиде в гората, но и там казва: "Защо не си отида у дома?..." Значи, и у дома да си е, и в гората да иде, тя все не е свободна."(Стр.228)

В момента Сл. включва един бял телевизор, който е бил оставен от някого навън до боклука. Репликата е: "Аз обичам най-добрия човек в света. Надявам се, че повече никога няма да се разделим. Надявам се и Пабло вече да ме остави"… "Върнах се, защото искам отново да бъда при вас. Може ли да остана?"

Няма коментари:

Публикуване на коментар