Книга 27
13.І.133(1997)
13.І.133(1997)
София – Изгрев
БЪЛГАРИТЕ –
САМО ЛОКОМОТИВИ…
Два дни преди началото на Пòлетите! Вече Сириус действа! Една приятелка си била вкъщи, когато хазяйката ú, възрастна и болна жена, поискала да я почерпи с някакво желе или сладко, но тя отказала - не ú се ядяло такова нещо в момента. Тази сутрин старицата си намазала хляб с маргарин и отгоре нарисувала със замах странна плетеница, нещо като арабски букви, със същото розово сладко. Оказало се, че е малиново... До този момент тя не го е била отваряла и точно сега за пръв път получила импулс да почерпи и да си похапне… Филията е снимана - предстои "разгадаване" на текста…
От сутринта - подготовка на вечерта за "Сириус-97", по уговорка с асоциация "Феномени" в Младежкия дом. След една безсънна нощ от вълнение и трескави мисли и представи как да се проведе тази вечер, почваме подготовка на представянето с приятелите: програма, камбанка, розови и сини свещи, малинов сок и атрибути за водене на записки поне за 100 души; плакат със знака на Сириус, чертеж със съзвездието и имената му (Хис и Термона), цветно копиране на 14 броя от фантастичните колажи на А-3 (само това излезе над 10 хиляди лева). Р. е пуснала съобщение – малка, но много свежа статия по въпроса - в "Нощен труд" от 10.І.1997г.
Не сме знаели, че каним на цирк с шарени бонбончета... За да влезе някой в Космоса, да разпознае вестителите Му, трябва да е минал през големи и тежки страдания.
Времето настъпи, но с чисто българска съвест и организация. Вместо от 16,30ч., според уговорката и нашата обява, и вместо да ни се дадат от 3 до 5 чàса време, дадоха ни само 15 минути след 18,30ч. - имали си лектор тази вечер по план, въпреки обещанието към нас... А бяха дошли хора и чакаха търпеливо – научили за инициативата от медиите. Вероятно Д. нещо е недоразбрал и недоуточнил със Стамен Стаменов... Имахме готовност за информация, за четене на 133 псалом, защото е 13 дата, за въпроси и отговори, за действо със свещите и пиене на сок. Носехме специална Сириусова музика, с готовност за медитация върху кротостта, смирението и благоговението; а после - упражнение за незабавен и директен контакт със Сириус! Очакваха се и спонтанни изцеления и просветления, както стана в Латвия, получаване на Посвещения от някои хора - но София пак изпусна шанса. “Морето от Азове” и огромната глухота тук наистина са нещо неизкоренимо. Една жена от излезлите с нашата група (напуснахме, понеже си имахме работа) разказа за прекрасната музика от Сириус, която била чула през август т.г. Преди излизането от аудиторията обаче на присъстващите бе казано, че тук преобладават хора с ярки способности и монади и че тази нощ мнозина имат шанс да сънуват екскурзия до Сириус, само защото са видели знака му на нашия плакат...
Все пак, Стамен благородно ни даде 10-15 минути от времето на неговия лектор – “да изложим тезата си”... Не се отказах от тях, понеже исках да ги накарам да си вдигнат очите на челото... Там бяха все познати физиономии – от корифеите на йога и феномените... Говорих им за пълните фантазии и измислици относно местата, вида и функциите на чакрите и меридианите, както ги рисуват от хиляди години насам и както и до днес ги описват по книгите и четат по лекциите. За това, че и да ги “виждат” и “усещат”, всички медитират върху измислени, егрегорни чакри и центрове отпреди куп векове, и то валидни само за някои източни народи. За огромната опасност от връщане назад в еволюцията, ако успеят да пробудят някои от отдавна гипсираните чакри, и то чрез безкрайно опасните, архаични упражнения и пранаями, смъртоносни за някои представители на бялата раса. Искрено съжалих, че са ни дадени само 15 минути “да си изложим тезата”, след като можехме да им предложим незабавно ефективен метод за реална визуализация на истинските чакри още тук, в салона, наречени днес “олтари”, “престоли” и “двери”. За пръв път чуха, че кундалини с всичките му сушумни, иди и пингали вече отдавна не действа в кавказката раса и особено при българите и славяните, понеже сега тук се пробужда “вихрун”. Каза им се за елмазената струна на аза в българите и мимоходом за други български екстри, които няма как да се диплят в рамките на 10 минути, след като са обект на Школа и упражнения още отпреди 30 хиляди години, а напоследък - от 1898 г. насам. Някои за пръв път чуха, че с езическите методи не може да се постигне нищо повече от нирвакалпа самадхи, а със старозаветните – от сливане с ПсевдоЙехова.
Любезно ни поканиха да останем на лекцията по йога - все едно че нищо не бяха чули. Любезно отговорихме, че контактът със Сириус все пак е започнал още в 16,30, че вече са дошли гости от там, а това става много трудно през измеренията; че ясновидците в залата, щом са толкова напреднали, сигурно вече ги виждат. Че в коридора от два часа чакат хора, дошли именно за нашата инициатива. Затова излизаме в парка, за да започнем веднага процедурата със свещите, формулите и малиновия сок. По този повод, залата се поизпразни, тръгвайки с нас...
После отидохме в дома на И. в "Дружба", осветихме останалия малиновия сок и на бавни глътки изпихме по една чашка. Понеже бе след залез, не можеше да се мине без пречистване на сока с огън: най-младият (Д. от Бургас) направи със свещ кръга на Сириус с хордата и вихърчето пред всяка чаша, докато ние бяхме в кръг, с гърбовете навътре. Сенките ни се сливаха в едно на тавана, понеже на пода, в центъра на кръга ни, бе поставена свещта. Това е действо за сливане на универсалните ни тела, които живеят в Божествената сянка на човека. В пролуките между сенките на телата ни светеше светлината на свещта - и ние си представихме как през тях от нас потичат вертикални потоци от силна светлина, извираща от сърцата ни и отиваща по света. Това действо бе извършено в лунен час; а бяхме с лица навън, защото подготвяме контакт с Уран (при връзка със Слънцето, трябва да сме обърнати към центъра).
Урановия час посрещнахме в рейс 204, на път към дома. Всеки си пя тихичко 5 мин. "Термона, Термона, Хис". Всички изпаднахме в блажено състояние, а Е. усети пробуждане на теменните енергии.
Утре от 14ч., по предложение на Директора на "Феномен" Ст. Стаменов, ще се занимаваме с “повторение на експеримента” Сириус в градинката зад Младежкия Дом във "Владимир Заимов". Сякаш повторение е възможно... Все пак, 14,10 започва слънчевият час. Но вече без гостите от Сириус.
Тази вечер стана ясно, че Уранова музика има у Берлиоз (Фантастична симфония"), Вагнер (особено "Летящият холандец"), Лист, "Мефистофел" от Бойто и др. А от 12-те касети, за Уранов час бе препоръчана VІІІ касета - с Бетовен. Ако срещата в Младежкия дом се бе състояла, за домашно аудиторията трябваше да мисли по въпроса "Какво ви говори името Елма?" В зависимост от резултатите, щяха да бъдат разпределени хората за опита със Сириус и за други полети или наземни дейности. Но България, както винаги, чува или първа, или последна. Особено на 13-о число...
Но ето и реакцията на Елма:
14,58ч.
- Забранява ти се от сега нататък писмена и организационна дейност! Каквото било - било.
Представите за това, което би могло да бъде, не трябва да внедряват в приятелите чувство за вина. Небето си работи по своя програма, но доколкото посветените я следват, те не трябва да я предлагат в писмен вид на оглашените, понеже има 2-3 огромни опасности. Първо, програмата се мени със всяка секунда - тя се преработва от Тот, а понякога Той направо я ликвидира и го удря на живот… Второ: програми, които са написани, стават канон за простите - те не знаят, че следващия път програмата е вече нова. Трето: амбициозните имат нужда от програми, които са впечатляващи и работят. И най-старата програма, спусната от Тот и Пралая, работи - но със все повече и повече стружки от обвивката на Новото, което постоянно набъбва.
Ето защо, Тот се интересува от програми, но предимно си живее. Живейте си и вие напълно безгрижно, колкото и да обърквате програмите на ония, които искат да ви хванат... Стига вече толкова много писане - писането е за ония, които още нямат прекрасен и съвършен почерк. След като попишат толкова, колкото е необходимо за изграждането на ясновселенското им тяло, и те трябва да спрат.
А сега, замини без нищо, а не натоварен като циркаджия - та да видим ще ти стане ли нещо…
Няма коментари:
Публикуване на коментар