сряда, 28 септември 2011 г.

959.1997.01.14 Мèтла!

Книга 27


14.І.133(1997)
София

       МÉТЛА!…*
  (“Любовта е да се сетиш”)

*Бележка за преводачите: “Мèтла!” е софийски младежки жаргонизъм, синоним на израза “Хайде, измитай се!” и диалектизма "Дългата!"(“Хващай дългата!”). Означава “Хващай пътя!”,
"Махай се!", "Отивай си!"


Вчера някой невидим местеше чашите ми из стаята. Днес падат и тракат предмети. Какво става?...

9,33ч.
 Днес, преди няколко минути, ръката ми сама спря кранчето на газовия котлон, веднага след като го запалих. Пламъкът угасна. Запалих пак, но ръката ми отново завъртя кранчето наляво не по моя воля - и пак стана същото. Исках да кипна вода, за да си направя, като поизстине, разреден сок от боровинки, след като нямам малинов. Реших, че е по-добре да се пие каквото и да е (при това, боровинките са свързани с Уран), отколкото въобще да не участвам в упражнението. Хайде, малинов няма, но нали човек може да си нарисува малинки или да си представя, че пие?... Нали може да си представя, че изпълнява упражнението с други хора, след като няма никакви покани? Нали е по-добре да не се яде в този период - значи отпада проблемът, че тук снощи изядох абсолютно всичко и повече няма нищо, освен мед. Ами мед да не е малко?... При това, пак се "опустошава" храната на един приятел, въпреки че той е предоставил апартамента си и всичко останало безрезервно и с любов. Или си остава в сила правилото да не се приема подарък от по-малко от 12 души? Наистина, намерих един плик с 10000 лева на мое име преди няколко дни, но те пак отидоха за братски работи и за хора, много по-бедни от мен и в бедствено положение. Сега един обед навън струва минимум 1000 лева.
Поисках да запаля за трети път газовия котлон, но този път се развали запалката… Започна да се оформя остро желание да се замине там, където корабът ще върви. Какво е мнението на Началника?... И днеска в 2 часá не искам да ида на сбирката в градината!

14,00ч.

- Дългата! Мéтла!

Така го записа ръката, но в съзнанието ми звучи в обратен ред: "Метла! Дългата!" Това пък защо?...

Няма коментари:

Публикуване на коментар