966.1997.01.29 Вътрешната концентрация

Книга 27


29.І.133(1997)

Бургас - Изгрев

ВЪТРЕШНАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ

ЖЛО / В.П.

- Не съм сигурна в рождената си дата и година, тъй като съм взета на 3 години от "Майчин дом". По паспорт се водя на 5 май 1939 г., но "майка" ми твърдеше, че съм 1940 г. А при търсенето в архивите, не се намери дете да е родено на тези дати и години.

13ч.55м.50с.

- 7 май 1939 г., асцендент 8°30'28" от Водолей.

- Може ли да се даде тълкование на току-що даденото ми рождено време и асцендент?

- Тъй като в случая са извънредно важни аспектите на асцендента, предпочитам да говоря за него, след като направите небомига. Засега мога да кажа съвсем общо, че любовта към Новото е най-силният център, че тя се оформя от условията, които предоставя на Истината; от работата за нея. И че това развива в нея мекотата, чистотата и красотата на погледа. Специално ще дам упражнение за превръщане на любопитството в любознателност. Това става чрез осъзнаване на понятието "вътрешна концентрация". Вътрешната концентрация е способността да намираш всички отговори, цялата информация по който и да е въпрос и всички блага на живота първо вътре в себе си. Има "царе" на външната концентрация, съсредоточаващи се с десетилетия върху някой предмет навън и така развиват познавателните си способности до максимална степен. Но това е външно познание, добито чрез питане, книги, хора, обстоятелства - хлъзгане по повърхността на живота. Щом човек няма поставена основна цел на живота, той кълве отвсякъде, но не копае кладенец, не бие сонда. Вътрешната концентрация изисква да намерите онази основна идея в себе си, онова основно чувство и желание, които ще ви направят независими от обстоятелствата. Докато човек сам не я открие - тази основна идея - или не се подчини на най-силното си чувство, винаги ще обикаля като спътник.

Велико нещо е да си спътник, сателит, но в даден момент трябва сам да станеш център на други съзнания, които откриват Истината чрез тебе. Същевременно, ние не преставаме да се въртим около по-големите от нас.

Препредаването на познания е нещо много съществено, но то трябва да се уравновеси с усвояване на познанието и прилагането му на практика. Това са общи положения, а специалното упражнение за теб ще се даде по-нататък.

При сина ти ще настъпят промени от март нататък. Приеми засега гостуването му, без много да се тревожиш. Не го отпъждай и не спорú с него - той не е виновен. Примирението е онзи изход, без който не може. Това е данък, който се плаща на близките, преди още те да са стъпили на първото стъпало на мисълта за другия. Оттук следва, че приятелите са единственото спасение. Нямаш ли приятели, тормозиш се само в една къща…