Книга 27
27.І.133(1997)
27.І.133(1997)
Бургас – Изгрев
СЪНОТЕКИТЕ НА КОСМОСА
(илюстрирано с картини от Сюлейман Сеферов)
Тази нощ, някъде към сутринта, бе прожектиран или се самооформи поредният удивителен сън след няколко други изключителни преживявания от този род, в периода за връзка със Сириус. Въпреки, че повечето от нас нямаха условия да изпълнят изискванията, в Бургас все пак се случиха неща, в резултат на очакванията ни. Една приятелка, например, насън или не, е летяла в Космоса с един приятел, държейки се за крайчеца на дрехата му - нещо като мантия. Друга видяла светъл лъч от небесата, в който слизали неземно прекрасни момчета и момичета. И аз имах един красив и вълшебен сън преди 23 януари: летях от един свят в друг, съвършено различни и потресаващо прекрасни, но всеки път преминаването ставаше през най-различни стени или по-гъсти среди. Две приятелки-учителки наскоро донесоха рисунки на техни ученици от пети и десети клас, правени нарочно в Уранов час между 15 и 23 януари, без да им е било обяснявано нищо. Най-интересното попадение на едно момиченце е почти "уцелването" на знака на Сириус: окръжност с наклонена хорда в горната част! Само че вместо вихърче, по хордата се движи автомобилче… Колелата му могат да се вземат за вихърчета…
Сънят, за който споменавам в началото, отново бе философски, окултен и драматургичен шедьовър, преизпълнен с динамизъм, изумителни режисьорски и операторски ефекти и дълбоки значения. За съжаление, от него не си спомням почти нищо, освен това, че се намирах в един квартал с някакъв човек, който постоянно сменяше личностите си (или се сменяха много отделни хора) мигновено до мене, без да се прекъсва основната нишка на действието и разговорите. Проблемът бе в това, че кварталът е обкръжен не само от специални агенти, полиция и войска, но и от всички изтерзани граждани, от целия народ и – не зная по какъв начин - от цялото честно човечество. Всички искаха да хванат моя събеседник и това бе неизбежно, но той правеше и невъзможното да се укрива по най-различни начини до последния момент. Той бе олицетворение на лошия герой, на най-лошия, като през пет минути сменяше лицето, дрехите и ролята си, а аз тичах и се прикривах след него, защото той постоянно говореше и ми се изповядваше. Веднъж това бе шеф на разузнаването; веднага след това - крупен магнат; после магистър на черна окултна ложа… и така поред… Самият патриарх, папата, някакъв велик писател, някакъв цар, някакъв генерал, някакъв бунтар, някакъв водач на ерес, някакъв калугер; после един светия, една монахиня, един изобретател, един търговец - и пр., и пр., и пр…. Всеки един се оправдаваше и искаше с всички сили да спаси кожата си. Всички бяха различни, но лицето им беше почти
винаги лицето на дявола и мотивът им - неговият мотив: да искат, да властват, да имат, да могат нещо повече от другите. В резултат на техните свръхусилия да се откъснат и да се обособят, да изпъкнат и да набъбнат повече от другите в непоклатимото си самомнение и самоувереност, те все още изсмукваха самочувствието и силите на всички останали хора, лишавайки ги от хляб, въздух, слънце, любов и развитие на дарбите и талантите.
Обръчът се стягаше все повече и повече и всеки от тези представители на дявола, лишили човечеството от райските условия на Земята, сменяйки се през няколко минути пред мен в дивия бяг по стени нагоре или като един човек, свит и треперещ в някое мазе, изричаше последните думи в защита на своята кауза и истерично, ужасено-трагично, в агония, признаваше своята капитулация, изживяваше своите последни, предсмъртни минути на тази планета. Кой знае защо, всичките му лица ми имаха доверие или се нуждаеха от последна подкрепа и аз бях плътно с всеки един от тях - или с този, чиято личност се превъплъщаваше в тези образи. Не ги мразех, страдах заедно с тях, преживявайки жестокия крах на кариерите им, илюзиите им, монофиксациите им.
Не зная защо ми се даде всичко това в този сън, но той бе толкова жив и разтърсващ, че и досега не мога да се освободя от воплите на тези велики нещастници, които векове наред са си мислили че живеят и са принуждавали другите да живеят по-зле от тях, нарушавайки равновесието и естестве
ния порядък в космоса. Има ли смисъл и нужда да се иска осияние от Елма по повод на този ярък сън - или той е напълно ясен сам по себе си?
През нощта срещу 28 януари сънувах друг сън. От мен излизаше червен лъч или линия и през стените на стаята потъваше в незнайни далечини. Посоката му беше строго определена: трябваше да стигне до някой или до нещо в северозападна България, неизвестно с каква цел. От силата на това преживяване се събудих и видях голяма, светла стрелка на тавана в същата посока. Какво значи това?
При събуждането сутринта дойде ясна мисъл, че този яркочервен лъч първо е минал през един човек в Бургас, като отсега нататък променя съдбата му завинаги към добро.
19,05 ч.
- Твоите сънища са необикновени, те са сънища-действа и всемирни символи, преизпълнени с красота и Божествени приключения. В сънотеките на космоса те влизат с цялата си сила, като шедьоври на Диамантения Фонд. Разбира се, не минава без режисура от съносценаристите или съносъзнанието на самата ясновселена, ала холическото тяло на самия съ
нуващ перифразира идеите и образите според уникалността на индивида. Друг път сънят, като живот в ясновселената и холивселената, се самосъздава като разумен извор, който знае какво прави, пречиствайки подсъзнанието и реализирайки невъзможното.
Първият ти сън отразява последните мигове на една династия, която вече си отива. Наистина, райският живот на Небето и на Земята никога не е прекъсвал, но са прекъснати вашите връзки с него поради грешните представи на окултното човечество, че всеки трябва да прави нещо извън жаждите на духа и приласкаването на душата.
Вторият сън изпрати ярална енергия към една точка от южна Рила, където престои да основете специален лагер. Същевременно, лъчът от тотфизата ти съживи едно най-близко същество за единственото Нещо, Което наричате "Бог". Отсега нататък, то ще живее само с Любовта! (Не е питано защо в описанието се говори за посока на лъча на северозапад, а тук става дума за южна Рила - б.х.)
Олтарите, престолите и дверите на човека работят съзнателно, независимо от степента на индивидуалната еволюция. Духът и душата оперират със своите тела и центрове както намерят за добре, а вие засега рядко осъзнавате, само за няколко се
кунди, че нещо става. Понеже не смеете още да работите и с една нищожна част от любовната енергия, духът използва енергията на страданието ви. Ето защо, трябва много да се радвате, когато нещо не ви върви. Само тогава, фактически, вършите истинска работа с висшите си тела и същности. Щом ви провърви някъде и това не е любов, мигновено почвате да черпите сила от духа и душата си, и тогава те по-слабо могат да използват вашите олтари, престоли и двери. Самодоволните хора, преуспяващите, претрепващите се от труд и задължения почти не подават ток нагоре и надолу - те растат на 
ширина или изсъхват много бързо. Щом си успял да имаш нещо, което не може да го има друг, автоматично блокираш всички центрове на трите си безсмъртни тела, колкото и добре да се чувстваш на Земята. Тогава не можеш и да сънуваш прекрасни сънища, т.е. не работиш в ясновселената и не живееш в яровселената, тотвселената.
Отворените центрове и периферии всмукват съзнанието в необозримите светове на Реалността. Затова мистикът - човекът на непроявената любов на Земята - работи и живее предимно насън и неговите сънища се ползват нашироко от абонатите на 
космическите сънотеки.
Казвали сме ви понякога, че поведението на почти всички хора в светове като Земята е хипнотично, сомнамбулно поведение. Тъкмо това е сън, но най-лошия - преизпълнен с проза, труд и мисъл за себе си. Тези сънища се изтриват почти изцяло от паметта на Природата, и в биографията ни остава само красивото и необикновеното, което сме сътворили, сънували и преживели. Затова, не карайте децата си и някои по-сложни и фини хора да се приземяват, ако ви носят цветни сънища и работят понякога денонощно в реалните светове. Приемайте техния труд и саможертва на Земята като любовен дар, но никога
не ги изисквайте. Ако ги оставите напълно свободни, ще живеете в градини от небесна и земна красота!
20,02ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар