982.1997.07.13 Умилени, влюбени и съкрушени

Книга 28


13.VІІ.133(1997)

Рила - Белмекен

УМИЛЕНИ, ВЛЮБЕНИ И СЪКРУШЕНИ

Нагоре към Белмекен. Снимка – Rosivas + една от чакащите

Вървя бос по поляните след дъжда. Едно цвете с листа като лодчица събира вода в тях и може да се пие. Цветчетата са му жълто-зелени, по много горе вертикално, пълно със всякакви мушици. Тичинките са разположени в (рисунка), а като се поразтворят - (рисунка) истинска снежинка. На места е останала вода само в основата на листата - може да се пие със сламка. Със сламка може да се пие и капка дъжд или роса от всяко листо, от всяко цвете. Така е още от водопада.

Те никога не са преставали да ни чакат, но хората не ги виждат. Селя­ните наричат реката “Чàвча”, но не са дочули добре – тя е “Чàкам!”

 Сигурно това е нов вид лечение и начин за многостранно душевно въздействие. Всяка капка добива (извлича, кондензира) специфични еманации от аурата и сока на съответното растение. 100% този метод е многократно по-мощен от късането, кисненето и варенето на билки. Значи, не само газенето бос през роса и търкалянето гол като на Еньовден дава сили и здраве. Само че трябва от едно листо да се всмуче само една капка - да не се лишава листото и растението от тази благодат.

Тъкмо събрах багажа - и за трети път руква дъжд. А днес е 12-о число - Петровден, рождения ден на Учителя (установено е, че е роден на 11-и). Поне днес вечерта да бях стигнал, за да си го отпразнувам... Пък и мина един човек и каза: "Горе едно момче и две момичета с две палатки те чакат - викат, един с брада трябва да е тука...".

Кристалните човеци ни чакат още в гората над Костенец

 (ние сме го кръстили “Гостенец”).

Тогава направо ме хвана яд на дъжда и реших да действам както почти никога: с конкретна интензивна молитва за незабавно спиране на дъжда към най-върховните инстанции помолих да не вали, докато се кача до езерото - 2 чàса. Понеже от ученици не е желателно да се ползват магически инструменти (жезъл, нож, тояжка, пръчица и др.), свърши работа мисленото начертаване на светъл магически триъгълник около палатката, в който бе извикан с молба (не със заповед) владетеля на метеорологичното време в тази част на Рила - духа, повеляващ на духовете на стихиите, да спре за около 2-3 часа този нестихващ дъжд от това оловносиво небе, в името на споменатите велики Същности. Дъждът спря мигновено. Свалих и опаковах палатката, и с трите раници едновре-менно - нагоре. Но преди тръгване - още една допълнителна, може би малко нахална молба: "И слънчице!.. Ако може де, но много ще ми е приятно…" На секундата, небето отдясно на слънцето се изчисти и продължи да топи облаците. За поло­вин минута останаха само редки мъгли и облачета. Този път, за сила, ми помогнаха и едни бонбонки "Теменуга" - едно подир друго до стопяване в устата, тъй като две раници на гърба и една отпред с апаратите не се изнасят само с една филия хляб сутринта, ако искаш да стигнеш почти без почивка до залез по стръмната пътека с големи камъни.

…Най-после - хижата и езерото. През нощта - пак огромен студ: един чувал и две одеала; тройно навличане на дрехи, яке, и 2 шапки. При едно събуждане, въпреки всичко нещо ме е стоплило, а няма друг човек в палатката - тримата се спасяват горе в тяхната. Блажено състояние от един сън (над 2400 м. надморска височина): някаква вертикална конструкция от странно извити лъчи. До сутринта, този образ пълни палатката и съзнанието с чиста топлина, светлина и щастие. Какво беше това? Допълнителна "порция"? Защо вчера Нещото си изпълни обещанието до секунда? Само по пътеката накрая на най-върлото отпусна облак и малко дъждец, за да не се подпаля... И в мига на пристигането, пак откри слънцето, включително до срещата с приятелите (рисунка - цвете). После не валя още час, за да направим огън и пием чай с мед и лимон. Когато свършихме - точно три чàса след молбата, - пак заваля и ни прибра в палатката. Валя толкова силно, че предложиха да спим четиримата. Казах им, че след малко ще спре, за да мога да отида в мойта палатка... Така и стана...

Лято 1969 - най-горе на Белмекен. Венно и приятелите са наоколо.

Сутринта - сам към върха. "Историческият" Белмекен, на който точно преди 28 години Венно ми спаси душата и живота. Неведнъж съм разказвал за най-вълшебния и лъчезарен ден на Рила, който тогава бил даден специално за онзи, който бил правилно разрешил най-главния въпрос на душата си, неразрешен до този момент с векове. Трябвало е да се приключи с калугерските разбирания за целомъдрието. А днес се затваря някакъв цикъл и се отваря нова витка на спиралата.

Източният, Белмекенският дял на Рила, е мястото, където би трябвало да победи Любовта, да се основе "Евродоровият" Клас. Преди няколко хиляди години Орфей се е опитал да съедини Евридикиното с Родопиното начало, но душите още не били готови, не са готови и днес.

Чакат ни от векове и са хиляди, но някои са алабастрови, малахитови, лазуритови, нефритови, седефени и пр. Тази кани през портала си.

В гъста мъгла, по пътя от Костенец нагоре идват различни мисли. Например защо Белмекен обратно е "НЕКЕМ-ЛЕБ" - "некем леб" - "не искам хляб", на един български диалект. По системата на волните лингвистични, етимологични и семантични игри, ползвана нашироко от Учителя и по-интелигентните писатели, педагози, лекари и психолози, и това "некем леб" може да е повод за размисъл. Белмекен не ще хляб - иска жито, пшеница. Това е най-природосъобразната Школа на Агарта – значи, не е случаен импулсът тук да се дойде с жито, а не с хляб. Но… житото остана в Пловдив. Дали да не го кръстим "Житен връх", но не само поради житото, а и заради Живота (Слово - западен дял на Рила, Дело – среден, Живот - ùзточен)? Последваха нови асоциации и раз­мисли, може би "осенения" или даже осияния, но за това ще питаме.

Преди мъглата, още при подаването на Слънцето от лявата част на върха - 15 секунди гледане в него. Програмата се спуска и в такива случаи, ако човек не е успял да посрещне слънцето при открит хоризонт. Сега незабавно се появиха светъл меч (нож) с острието надолу, после - светъл квадрат, светъл триъгълник, светъл кръст, и накрая - пак светлият нож. Това е програма не само за деня, но и за цялото пребиваване тук. Едно от възможните тълкования (трябва да се пита): в група по четирима, по трима, двама и поединично. Да се започва и свършва всеки цикъл със самота, уединение. Значи, за тези места идеалната е група от 10 души, които и по палатките, и по жребий, да предоставят такива разпределения всекидневно: първо за сам човек, после за двама, за трима, и за останалите четирима. Така ще се изпитат всички възможности и комбинации, с надеждата поне някъде да протекат токовете. При това, нежелаещите да участват в подобни жребии предварително трябва да не идват в източния дял на Рила когато идваме на клас, а не на обикновени екскурзии. Инак няма да виждаме кристалните хора още от водопада нагоре. А тука е пълно с такива: безброй видове!

По асоциация или не, дойде и мисълта за садене на жито по Белмекен. Пълен абсурд на пръв и втори, и трети поглед, но и Финдхорн е бил един абсурд. Разочарование, че и самият свещен Белмекен е станал на конюшня от долу до горе. После се внушава, че ако специални ръце засаждат по едно житно зърно под всяка от тези конски прелести, житото ще израсте и оживее, въпреки свирепите условия. Под "специална ръка" се разбира ръката на ученик, който бележи успехи в Пътя на Евродоровия Клас. Такова жито не само ще братяса, но и ще "сестряса". Братясването (братенето – до 100 стъбла от едно зърно) иде от студа и големите дистанции на засаждане, а какво значи "сестрене" или "сестрясване", още не знаем... Става известно само това, че в житното зърно и в другите зърна и семена са заложени и други програми, които ще се пробудят в бъдеще в резултат на човешката еволюция, понеже развитието на по-нисшите форми на живот първо минава през по-висшите и зависи от тях. Говорù се за още две далечни бъдещи програми в житните зърна, които са също латентни. Кагато се мине от братството към приятелството и от приятелството към Любовта, тези програми ще се задействат. Какво ще е това "приятелстване" и "любясване" на пшеницата?… А какви бяха тия кристали още по пътя?

Има и такава зона в района на Белмекен: там се съхраняват мечтите и проблемите на много хора по света. Някой е затънал и търси помощ, друг много иска да му помогне и да си помогне, но мисленето им си е направило специални кристални затвори, от които не могат да излязат. Ако ние живеем нормално, когато ходим там, разтопяваме тия затвори и хората почват да мислят.

По повод на символите - светъл нож, светъл квадрат, светъл триъгълник, светъл кръст и накрая пак светъл нож, - тази сутрин дойде идеята палатките тази година и догодина да се ограждат с високи стени от тежки камъни, като се използват и естестевени стени - подходящи скали. Ураганните ветрове и снежни бури, които стават тука понякога и през август, така ще бъдат обезсилени. При това, фигурите да отговарят на функциите: квадрат - за четирима; триъгълник - за трима; елипса вместо кръст - за двама; и кръг - за самия. Отвън обаче е добре да се натрупат камъни безразборно, за да стане пак естествен ландшафтът, а и за да не се възбужда много любопитството. Накрая, след всяко бивакуване, да се разграждат напълно или да се маскират така, че само със специални знаци да се разпознаят догодина.

Това са само част от мислите, които дойдоха нагоре – доколко това е умно и удачно да се изпълнява, зависи от отговорите на Елма. И слава Богу! От колко фантазии и глупости ни е предпазил, но когато сме се сещали да го питаме...

Той чака с хиляди години да прескочи искра и към него, а не само към смъртните. От това зависи какви същества ще се раждат на Земята.

Най-горе, на самия връх - силен вятър и мъгла. При запяването на "Ще се развеселя", слънцето замалко се показа, а после потекоха неочаквани видения. Някакви живи, светещи лилави цветя от типа на камбанките - сякаш бяха от пламъци или, по-точно, от флуиди, които изтичаха от върховете им, също светлолилави, с голяма скорост, под ъгъл 70° от ляво на дясно. Самите цветя бяха флуидични, а върховете им се превръщаха в тези флуидни потоци. Невъобразимо! Като че самата песен ги оживи или създаде на връх Белмекен! С какво ли още са се занимавали някога по тия места Орфей и Еври­дика и приятелите им? Сега се сещам: преди тази картина, се явиха същите цветя, но в анфас или погледнати отгоре, обаче като стена във въздуха - вълшебна завеса. Те бяха по-малки, може би по-далече и на групички по 5-6 или 10. Като жив десен в простора! При това, сякаш ме гледаха - като истински стотици очи…

Когато запях "Нева санзу", веднага се явиха първо светещи бледожълти цветя от типа на (рисунка), плуващи над Белмекен. После изведнъж на тяхно място видях яркооранжеви точки, които танцуваха във формите на някакви невидими пламъци. Главозамайващо красиво - и живо!

При "Да имаш вяра", незабавно земята по целия връх се обсипа с ярко светлосини цветя, подобни на синчец или метличина. Те излъчваха бясно лазурни флуиди нагоре, но си оставаха на земята, не хвръкваха и не танцуваха като другите.

Благодаря Ти, Господи!

В мига на благодарността, слънцето пак се показа сред приказно бяла мъгла, която инак представляваше мътен оранжев поток, прехвърлящ върха с голяма скорост.

Понякога едва-едва се виждат, но обикновено са там и чакат.

На връщане, малко под самото теме на върха, с големи варосани камъни някой умник написал с повече от еднометрови букви "SOS"... Може да е с добра умисъл, но е противно на нашия дух: първо, тия два S-а пускат западни влияния и двойни кармични сили; и – второ - проблемът за спасението на собствените души се отнася до православни, католици, евангелисти и пр., а Учителят е казал: "Който не е готов да загуби душата си, няма да я намери". Съвършено други токове и сили се пускат така чрез Белмекен! С един поглед става ясно, че с минимум размествания “SOS” може да се превърне в “БОГ” – което и бе направено - днес от 9,20 до 9,35 ч. Отляво някой вече бе направил знака на Бога (кръг с точка в центъра), а отдясно, под бившето второ S, имаше голяма буква Х от камъни. Тя бе превърната в мистичното Ж с кръгче отгоре или - понашему - Житен връх, Върхът на Живота...

Както щат да ги разместват повече. Докато някой се реши, ще мине време, а то е достатъчно, за да се обърнат токовете пак към България и славянството. Три чужди букви (S,S,X) се превърнаха в чисто наши: Б, Г и Ж. Тези неща имат значение. При полагането на последния камък, слънцето пак се показа. Тогава всичко наоколо засвети с неземни цветове!

Това със сигурност е районът на Белмекен. Но с малко по-друго зрение и пейзажът е различен, и хората се занимават с малко по-други работи.

На връщане се утвърди решението да се остане на Белмекен и в околността и да се проучат за изгрев, лагери и паневритмия по-високите от Белмекен Равни чал, Сиври чал и по-западния Ибър и Ибърското езеро. (Името му идва от Хебър.) Това не изключва екскурзии из цяла средна и дори западна класическа Рила за ония, които желаят, но сега можем да поканим със сигурност приятелите тук от 3 до 11 август, определен за източна Рила и Евродоровия Клас. После всеки може да се върне на 7-те езера или да остане тук. Относно изисквания не говорим, защото Елитните класове са работили и работят в Мусаленския дял, и там винаги е имало тесен кръг на Истината и висок подбор; а тук е обител на Живота. Единствените пожелания (а не "изисквания" и "правила") са да се изпълнят тук съветите на Учителя буквално: от една палатка да не се вижда и чува друга; да не се критикува, назидава, поучава и съветва; и в никакъв случай да не се говори много, високо и бързо – само тихо и малко говорене, по същество. Тук основните преживявания идват от самотата и тишината, сменяни с тайнствата на Четворния или Тройния ритъм. Този дял от Рила и от всяка друга благословена планина (източните им части) е свързан с възможно най-дивото бивакуване - с минимум съдове и почти никакво готвене, със суровоядство, житоядство и пр. Засега - висок идеал, но си заслужава да се опита. Щом само при 5-6 дни чист режим, вечер виждаш бистри ручейчета преди сън, а денем и нощем нещо много по-фантастично от приказките на "1001 нощ”, значи - зас­лужава си. Но виждаш не само Рая, а и Работилниците:

Както виждате, в скалите на Белмекен са кристализирали и фикциите на хората относно “непорочното зачатие” и за живот по двойки, неопределени от Бога. Това са егрегорни архетипи, които се поддържат в този вид в ремонтния отдел на причинния свят единствено от вярата на хората, че такова нещо наистина може да съществува. Те не подозират, че непорочно зачатие и брачен живот могат да съществуват само между хора с искра Божия, които се съединяват на всички полета без изключение: елохимно, алохимно, илухимно, атмическо, будическо, причинно, мен­тално, астрално и физическо. При това – без замисляне и незабавно.

18,25 ч.

- Шотландия и Латвия са много пряко свързани с България. И когато има такава връзка, добре е такива народи да работят един за друг.

Че се събрахте тук сега, това е по-важен момент от подписване на всякакви договори, от работата на всякакви парламенти, организации и правителства. Даже и глупостите, които си приказвате, веднага се прекодират от ангелите и веднага се използват за работа. Това е тор, без която не може. Каквото става в организма на този етап от човешката и животинската еволюция, същото правите и в астралния, и в умствения свят. Ето защо, без смехории, майтапи, глупости и пр., вие бихте се отровили. Като знаете това, не се напъвайте да бъдете прекалено сериозни, защото такива гледат наистина като отровени. Всичко да си бъде естествено. Има и моменти за мистични преживявания, за духовна работа, за високи умувания и мъдрости, но не пропускайте и моментите за разхлабване на душата. То е като едно изворче или поточе, което бълбука...

Горските вълшебници също чакат с векове край някой планински път или пътека да мине Човек с Вкус. Но понеже всички са заети с мисли за земни шансове и шансоиди, вълшебниците обикновено са малко тъжни.

Разбира се, по тия свещени места все пак трябва да имате усет за мярка, защото когато шегите загрубеят, вдигате пушек и смрад и светлите същества бягат. Но даже и най-грубата шега, дори и цинизмът, не са по-отвратителни от осъждането на ближния, от натякването.

На Белмекен все още има Евридики. Те са забравили напълно, че някога са били нимфи - от доста отдавна са ангели. Занимават се много вдъхновено с най-висши духовни дейности. Понякога при тях слизат богове и им се молят за нещо, но Евридиките нито ги виждат, нито ги разбират. И Орфей ги е молел някога за същото, но те не искат да слизат в Родопа. Затова Земята се пълни с хора без монада. Някои учени се питат дали самите Евридики са създадени от Бога, след като този глобален проб­лем не ги вълнува.

Сега нека речем, че тия места са наистина места на Любовта, Живота и Движението. В бъдеще учениците ще могат да виждат, а учените да фотографират как най-много и най-възвишени същества с искра Божия се зачеват именно в този Рило-Родопски район. Не само видимите деца, но и невидимите рожби на Любовта тук се вливат от космоса като през фуния. Друг път ще ви кажа по-точно докъде се простира мистически на изток и на запад тази първа функция на Орфей, Евридика и Родопа.

-

Макар и рядко, в този район се случва и точно обратното. Има и мъже без съвест и милост. При пълна луна, ако имате късмет, може да видите и свети Антоний. Той все още не може да намери покой и постоянно скита по върховете. Ако случайно някое същество от Слънцето се телепортира тука, свети Антоний го взима за дяволско изчадие и почва да го пъди със заклинания и молитви. За съжаление, слънчевите същества могат да се върнат в родината си само ако родят дете на Земята или ако сами се родят. Свети Антоний и гилдията му обаче са последните мъже, които могат да им помогнат. Лошото е, че и Евридиките си падат по него, защото е много начетен и духовен.

Не пренебрегвайте Родопите, особено най-чистите им области - с елхи и борове и неземни треви и цветя и ухания, понеже заченатото в Рила трябва да се роди в Родопите. Това не е възможно за всички хора и за всички ученици чисто географски, но вие знаете, че всяко място има своите проекции по света и из цялата вселена, а също и в селището, в къщата и в тялото на всеки отделен човек. Ако някому е казано, че трябва да живее сред природата, а той душевно още е потиснат, и сред природата ще се чувства мъченик.

Някои от нашите още никога не са умирали и затова често скачат от Белмекен или от самия Олимп, т.е. Мусала, в някой град. Там за пръв път се обличат в дрехи и почват да ядат преработени храни, да “живеят” с едни и същи хора години наред в едно и също жилище и да хо­дят на “работа”. Така проумяват защо хората умират и даже сами се съгласяват да умират. Въпреки това, някои от нашите остават долу, за да помагат. В градовете има много хора с души.

И обратно: и в града, и в панелния апартамент, и в мината, и в ада даже, някои по-разтоварени от карма или задачи ученици се чувстват превъзходно. Ако има единно любещи се и обичащи се приятели, един ден ще ви преподам науката как да намирате всяко кътче от земните и небесните райове, където и да се намирате.

Попитайте влюбените. Вижте имат ли те нужда от външни условия. Тяхното пълно единение, ако ще да е в най-нечистото и ужасно място, свързва за няколко мига или часа душите им с цялата вселена! Ето защо, ние преди всичко говорим за Любовта. Който не може и да приема и да предава Любовта свободно, почва да търси външни условия, но дори и най-чистите природни условия са външни. Всичко, което вършим с вас сред природата, в планината, е наистина прекрасно и много полезно, но то е нула за човека, който още спи. Все пак, ползвайте се от тия блага, защото оттук по-лесно се стига до Свободата, а Свободата е условие за проява на Любовта.

Второто нещо, с което се занимава тази свята област, е Животът, понеже Животът произлиза от Любовта. Затова тук правилата, мъдруванията, мъдростите и даже Словото с главна буква – самото Слово Божие - нека ви бъдат само като украшения, когато се почувствате жадни. А човек жадува за сладкá и сиропи, само когато не се е напил от извора. Да! Даже Словото Божие, написано на книга, е само едно сладко, един сироп... Ако хората живееха пълноценно, Словото щеше да тече направо вътре в ума и сърцето им и нямаше да има нужда от проводници, от осияния.

Това е една нова приятелка, пропътувала много светлинни векове, за да дойде да търси тука едно рилско езеро. Казали са ù, че в него живее някой, когото тя търси цели вечности. Кацнала най-после на Земята, потърсила си подходящо тяло – няма. Не може да влезе в човек с дрехи, защото веднага ще умре. Обиколила всички нуди-плажове по света, но и там не намерила нито един разумен човек, въпреки че всички по странен начин се мърдали. Всеки вкарвал в тялото си някакви смъртоносни субстанции или сам търсел други да му вкарват. Тогава се наложило да влезе в една статуя, която не била осквернена. Развижила я – и ето я сега тука... Не са й казали кое е точно езерото, та аз я развеждам... Във всяко се вглежда с часове. Ужасява се от въдиците, понеже нашите често се маскират като разумни същества и рибарите ги ловят. Ще каже някой: как ще са разумни, след като не могат да различат истинска храна от стръв? Напротив – много добре ги различават, но всеки иска да я лапне, понеже разумно същество няма какво да прави на Земята...

Преди да кажа нещо и за Движението, като плод и израз на Живота в тази Орфическа област, искам да отговоря на един въпрос, който вълнува някои от присъстващите. Стотици, хиляди пъти сме ви казвали, че Любовта не се търси, а се раздава. Истината може да се търси, Мъдростта се търси, Словото непременно трябва да се търси, но любов, която се очаква, не е Любов. Ето защо, извиненията и въздишките на повечето оглашени, че не отговаряли на призивите и на поканите им, на тайните им желания и предпочитания, макар и с най-висок идеал, не издържат никаква критика.

Случва се да дойдат от много високо, за да отпият от някое рилско езеро. Да се огледат – веднъж на 1000 години – дали няма някой, който иска да бъде свободен. Те са много големи и имат много ефирно зрение, затова субективът ни тук едва се е справил да побере едно такова Същество в кадър и да предаде донякъде как То вижда света. Разбира се, те са голи като всички обитатели на вселената и затова са безсмъртни, но за да слязат на Земята, слагат по някоя и друга дрешка... После горе минават на специално лечение от това.

Когато един извор е препълнен, той тече натам, накъдето има наклон. Няма случай в живота някой да блика от Любов и Присъствие, от жизнерадост и опиянение от живота - и да не се намерят същества, на които да раздава. Няма такъв случай! Естествено, високият идеал и чуткостта на душата са необходими, за да разпознаете и последвате по-напредналите си братя и сестри. Но когато се касае за Любов, обич, самораздаване, дайте на тях само когато са нямащи, а не когато самите те са препълнени и раздават. В тях обикновено няма празно място, защото постоянно дават Истина, Мъдрост или Любов и затова нищо не им липсва. Но те са научили Закона от дълъг опит - да се раздават на по-малките и на нямащите, а не на тези, които си имат нещо или някого.

От безброй векове, приласкаването на нещастния

е белег за ангелски произход. Ако искаш теб да те приласкаят,

свършен си – падаш като камък надолу.

Те особено пренебрегват горделивите, самомнителните и крайно затворените в себе си, и по-скоро ще обласкаят и надарят с обич и грижи едно куче, една котка на улицата, отколкото да очакват ответ от скалù. Горделивите, прекалено затворените и срамежливите, постоянно пропускат шансовете си да напреднат в живота, когато Учителят и Посветените са между тях. Затова Небето се раздава на най-малките, непретенциозните, дори и когато са малко нахалнички и нетактични. Тия, които обсаждаха Учителя на Земята, на Изгрева, получиха многократно повече от сбутаните горделивци и срамежливци, понеже бяха и са простосърдечни. Единственият урок, който имат още да учат, е да не искат да живеят постоянно в аурата на Учителя, за да има място и за други.

Друг път излиза Господарката на Смарагда и те кани в посолството на Смарагдената Вселена под Белмекен

 Има една по-малка, една по-голяма и една безгранична аура. С последната Учителят обгръща всички, със средната общува с по-аристократичните си и "извисени" ученици, предимно телепатично. А простите рибари, копачи, орачи, овчари, говедари, безделници и пр. обикновено са толкова чисти, че повече не могат да живеят нито миг без Присъствието на Учителя на Земята и изоставят всичко, за да могат да бъдат колкото се може повече около Него. Именно от такива се родиха и раждат постоянно пророците и апостолите, майките, сестрите и Любимите Божии. Останалите, колкото и да са им големи челата, колкото и умно да приказват, както и добре да са се "уредили" в живота и в професията си, са още зелени джанки - тях ще ги берете в други прераждания, когато узреят.

Пострадалите умствено се борят за дрехи от ходилата до ушите, но един Мъдрец, който е водил учениците си из планините на България, за да се учат да живеят като нормалните същества във вселената, е казал: “Когато жените носят отворени дрехи на гърдите си, деколтета, каква цел имат? В това има нещо хубаво, красиво! Не е грешно, много добре е. Не е грешно да се гледа хубавото. Създава се една оценка на тялото. Но когато са мършави, крият се. Защо в единия случай отварят, а в другия случай затварят? Едното е грозно – тогава се заражда завист. Мършавите казват: “Какво са си отворили гърдите?” Другите казват: “Защо са си затворили гърдите така?” - Започват да се критикуват. Питам: вие, като идете в небето, мислите ли, че ангелите се нуждаят да видят такива мършави тела? Нямат нужда от такива екземпляри... Тия бръчки показват пороища – показват един дисонанс на мисълта. Чувствата на човека и мислите са разбъркани – и лицето му става набръчкано вече.”

Ето защо, ние казваме: Любовта не е нещо абстрактно. Любов значи преданост, а предаността не произтича от постоянното желание не да не изпуснеш нещо от Словото или Делото, макар че и това е важно, а да бъдеш до онзи и до онези, които обичаш най-много.

Много просто: ония, които не обичаха Учителя сърдечно и с цялата си душа, не Го и познаха и си останаха и до ден днешен твърди, несварени глави – теософи, щайнеристи, розенкройцери, бабаити, православни, евангелисти и пр. Те не подозират с Кого са се разминали и колко още много ще им трябва да чакат, докато пак имат условия да се срещнат с Него. Проповядването, наставляването, окултното писателство и всякакви църковни и мистически титли и ордени - това е прост бабаитлък! А да се влюбиш в Учителя си, значи преди всички и всичко първо да се влюбиш в себе си, както и в ония, малките Негови приятели, които Го обичат също тъй силно! Eто в това е семката на живота, в това е живата вода на изцелението, спасението и възкресението, които търсят векове наред безрезултатно книжници и фа­рисеи.

Да се влюбиш, да не можеш да живееш без Учителя си и без Неговите приятели, които стават и твое семейство - в това, Аз мисля, се крие тайната на Вечния Живот.

А що се отнася до конкретните правила и заръки как да прекарате сега на Белмекен, на Рила, на други места или където и да е - бъдете напълно свободни. Сами си чувствайте и решавайте и не се притеснявайте от нищо. Ходете там, където ви влече сърцето, но без да правите никакви компромиси със себе си, с духа и душата си. Ако някой иска да слезе и да си отспи някъде, дори и в градска квартира, това е добро. Ако някой иска да остане на чист въздух и нависоко - да остане колкото му душа иска, но нито миг повече.

Всичкото е в това, да сме влюбени! Всичко останало е вятър и мъгла. И тъй като и обикновени хора, и оглашени, и ученици, твърде рядко са в състояние на влюбеност, сред този вятър и тази мъгла те имат нужда от жалони, от компаси, от азимути, защото инак ги очаква смърт. Ето защо, докато не сте още влюбени, ползвайте обширните наставления в Словото, изпълнявайте и се старайте усърдно да подражавате дори на вехтозаветните, новозаветните и праведните, които са големи специалисти по тази част. Защото по-добре с водач и жалони и правила в този тъжен свят, отколкото без тях. На всичко отгоре - и невлюбени...

Оставям ви преизпълнени с радост, че пак се срещнахме и се срещнахте, без въобще да ви оставям...

Давам само на вас, четиримата, вълшебната думичка […] , която ще запомните за себе си, а тук ще оставите мястото ú празно. Тя ще ви помага много, защото предпочетохте да дойдете тук, но останалия текст оставете, за да се знае, че Бог дава на верните, т.е. на влюбените такива дарове, които не са за всички.

Аберùм, Норùм, Моèн!

Който обича и люби, щедростта на Небето е постоянно с него. А когато сте сиромаси откъм имàне, дом и нежни ласки, знайте, че щедростта на Бога е най-голяма, защото ви учи да ги раздавате на още по-бедните от вас.