981.1997.07.05 Гмуркане в картини и снимки

Книга 28


5.VІІ.133(1997)

Родопите – Милеви скали

ГМУРКАНЕ В КАРТИНИ И СНИМКИ

           

В началото на юли, Мирин ми каза: “Ти водиш когото си искаш къде ли не, а мене?.. Знаеш ли колко много ми се пътува?! Заведи и мене поне на една екскурзия - нищо че съм на 82, не съм ли хубава?... При това, нещо малко съм те и родила...”. – “Добре – казах й, - стягай се, заминаваме на Милеви скали!”

            Там вече бях ходил с приятели и спомените са незабравими. Още една благословена обител в Родопите с влияния и ефирни същества, които се отличават съвършено от всички останали. Един от райовете на Земята – все още в девствен вид. Това е най-западната част на Родопа, оттам се вижда Цар Белмекен. Значи, тук трябва да е бил предният фронт на Лунната Царица и нейното неспокойно население, които са искали да се сродят с боговете на Рила, но само Орфей и още няколко души негови приятели разбрали за какво става дума.

Както и да е, пътуваме до гара Септември и оттам ту-тууу – с най хубавото влакче на света! Фотоапаратите пак са нащрек...

Описанията са крайно бедни в сравнение с преживяното. Източникът настоява да правим и снимки. Пак текоха обяснения на Най-Важния и на Негови асистенти по места за всяко кътче, за всяка полянка и връх, за всяко животно и растение по пътя. Има неща, които няма как да се запомнят, ако не се запишат – те текат като река и повечето хлътват в подсъзнанието. И човек да срещнеш, ясно ти е всичко за него от А до Я и му пожелаваш в душата си мир и радост, решаване на всички проблеми. Наистина, не е лесно всеки срещнат да ти е безкрайно познат и близък и се чудиш как да се държиш с него - а той не те познава. Нужно е перфектно влизане в роля, за да се държиш като хората. Но това не е персонално. Явно не става дума за връзки от минали прераждания, въпреки че поня­кога е и така. Едно друго Съзнание, Което влиза в нас, изпитва всички тия чувства и има цялото познание за всички Свои създания.

Мирин никога не бе виждала седем ката планини една зад друга даже и на Рила, но не всички снимки станаха. Които станаха, слагам тук. Преспахме в хижа “Милеви скали”. На рецепцията майка ми – вездесъщият контрол – пак ми взе думата и каза: “Две места – едното за дъщеря ми...” – и сочи мене... Да се взриви човек! Лъвица – абсолютен майстор на абсурда. Не приемат дадеността. Ако станат писатели, ще намерят полезно поле за измислянето...

            Но да се върна на темата. Един ден учениците осъзнават и това, че картините и фотографиите от дадено време и място не са само за удовлетворяване на познатите ни потребности. Научават, че има специален предмет в Школата за пътуване в миналото чрез изображения. Обикновено се прави с предмет, може и чрез спомени, но съсредоточаването в снимка или рисунка дава максимален психометричен ефект. Не само за визуализация, но и за пренос с духовното тяло на самото място. Става даже и за телепортиране.