1008.1997.12.31 Спонтанност и благоговение

Книга 29


31.XII.133(1997)г.

ВеликоТърново

СПОНТАННОСТ И БЛАГОГОВЕНИЕ

Днес, 31.XII.133(1997)г., от 6 до 7,20 ч. във влака Бургас-В.Търново (до Дъбово), дойде импулс за получаване на осияния на следните теми:

1. Спонтанност и благоговение.

2. Миг и преданост.

3. Трима души в три различни града в България (а по-късно се разбра, че се добавят още два града в чужбина), ако зара­ботят заедно, България и съответните страни, както и це­лият свят, ще избегнат или намалят предстоящите непри­ятности.

В момента, 15ч.58м. При задаване на въпрос се каза, че за­писаните в тефтерчето имена на конкретните хора от трите български града, от които зависи тази нова акция на Небето, както и самите градове, не трябва да се оповестяват. Всички приятели, които вярват в Словото на Елма и имат вече опитности с Него, би трябвало да се съсредоточат и да си помислят дали всеки от тях не е в някоя от тези три тройки. Това, което може да се каже в случая, е че става дума за тройки от следния тип: двама души обичат един и същи човек (или е имало връзка), но е останала сянка от ревност, омъчняване или отрицателни мисли и осъждане. В тефтерчето са дадени и записани точно имената на такива хора, но сега се иска те да бъдат махнати от там и да не се казва дори устно кои са. Ако всяка от тези тройки, казва Елма, успее да преодолее вътрешния дискомфорт в мисли и чувства по повод на съществуващия проблем и на съответните личности и реши, системно и периодично, тримата да се събират за духовна работа с материален творчески продукт (преводи, ръкописи и др.), то ще се подаде решаващ импулс за помиряване на противоречията и търканията между цели големи ду­ховни общества, групировки, духове и държави. Целта е, в идеалния случай, тези, които избягват да се виждат и да мис­лят с любов един за друг, да преодолеят тези човешки наст­роения и да стигнат до хармония и приятелство.

Преди да помолим за осияния по горните теми, е уместно да споменем за два-три интересни символа, които, вероятно, ни се дадоха за размисъл и като прогноза по пътя, както и в самото В. Търново.

1. В купето на вагона Дъбово - В.Търново, в което, между другото, фигурираше силното за един от нас число 64, липс­ваше огледалото и през "прозорчето" се виждаше другото купе. Това прозорче има точно формата на заоблен правоъ­гълник, която ние нашироко използваме.

 Малко по-късно, в Търново, 14 души се почерпихме в едно кафе - тук има една стена с огромен кръгъл отвор, през който се виждат по-нататък залите и преминаващите хора. Тъй като такива случаи на съвпадение по едно и също време са извънредно редки, ние считаме, че чрез тях ни говорят нещо важно и очакваме в най-скоро време да видим трето потвърждение на стена с пробит отвор... Предположението е, че се очаква връзка с нова група от сродни души в пътя на самоусъвършенстването и взаимоусъвършенстването - от­вор в досегашната стена между две групи или общества, а може би и повече от две и, следователно, възможност за сво­боден обмен и общуване. Не е изключено градската квартира или апартамент да е символ на Общия Окултен Клас; общес­твените сгради - на Неделния Клас на Учителя за народа и цялото човечество, а превозното средство или купето във влака - на Младежкия, Специалния клас. По тази символна ло­гика, Орфическият или Евродоровият Клас би трябвало да се символизира от отдалечените една от друга постройки или палатки в планините сред природата - или дори от една черга или едно одеало на поляната, което не е за сам човек. Ако по­вярваме, че първият отворен прозорец (между купетата) е символ на възстановена или нова връзка между два отделни Специални Класа, прави впечатление, че почти всички, които се събраха днес за празнуване на Новата година, отговарят на едно от основните изисквания за ученик от Младежкия клас: преборили са се и отстояват идеала и потребността от самостоятелно жилище или поне самостоятелна стая, където не живеят с друг човек, а приемат различни гости, ко­гато и както поискат. Символиката на транспортното сред­ство говори за Специалния Клас по още една причина: душите, узрели за това посвещение и това еволюционно ниво на уче­ника, но нямащи материална или кармична възможност за са­мостоятелна квартира, защитават своята принадлежност към този Клас чрез чести екскурзии и пътувания с различни хора - не само с един и същи човек или преобладаващо с един и същи човек. Това не е отрицателна оценка за живеещите се­мейно или по двама (или общуващите преобладаващо с ня­кого), но тук просто става дума за различни функции на раз­лични органи в тялото на Космическия Човек. Това, на което е способна благословената и хармонична двойка, не е по силите нито на самотниците, нито на учениците с неразвити лични чувства. Учениците от Орфическия (Евродоровия) клас от­ново се спират преобладаващо на едно място и пътуват по-рядко, защото са заети с устройване на високопланински ла­гери или на Новите Изгреви. Те устройват кътче или една стая в жилището си за хора с искра от Бога, но свободата, която им осигуряват на това място е той абсолютна, че гостът може да остане и цял живот. Между другото, хос­тонните йерархии не случайно са наречени така – в основата на това название е пак думата "гостуване". По същата при­чина, ние нарекохме и Костенец с ново име: Гостенец... Няма защо повече да ставаме на кости, ако се въртят интензивно гости...

16,47ч.

- Сега ще говоря по първата тема: спонтанност  и благоговение. Това е все същата, стара като света и вечно млада тема за силите на духа и ду­шата; за зрелия индивид и зрялата Божествена лич­ност; за ума и сърцето; мъжа и жената; брата и сестрата; сина и дъщерята. Това е неизчерпаемата тема за алохимите, илухимите и елохимите, според новото, което знаете от осиянията.

Алохимите са спонтанни; а след тях – като сянка - и архидеите (архангелите), херувимите, началствата, властите, сините и всички други видове пла­мъци. Децата на Духа с еднúна (монада, искра Божия), са спонтанни до мозъка на костите си и оттатък. Ако слънцата не са спонтанни, сега нямаше да има кой да слуша тези думи. Прочее, от спонтанността се е родило всичко, което виждате в себе си и около себе си.

Но да се създаде и роди едно дете на Бога - това е само първият акт, макар и определящ. Веднага след това трябва да се намеси и любовта на майката, която се нарича "практическа грижа и благоговение".

Днес искам да отворя един нов начин на общуване със Словото - потичане на Слово от много извори. Този начин не е нов, но на Земята досега вижда спънки, понеже хората са себични, неделикатни, его­исти и самовлюбени. Алохимът на Земята и него­вите сенки, включително и алохимните пъклени същности, са преизпълнени преобладаващо или изк­лючително със себе си. Ние, Които знаем и виждаме това, не се стремим да пречим на шума на техните инициативи, самодейности и безкрайни монолози. Това значи да се опиташ да подпушиш извор, да по­тушаваш пожар с длани, да покриваш слънце с шепи… Ние не можем да очакваме и искаме от водо­пада и гейзера да стоят като тиха вода в стомна или езеро. Тяхната природа е такава. По тази при­чина, не се приближавай до Ниагарския или Боянския водопад или до високоговорителя на мегдана, когато искаш да чуеш гласа на Бога в сърцето си или в ближния, или когато имаш нуждата да се провежда молитвено или духовно събрание, окултен клас. Съ­ществата с по-силна изява на духа, отколкото на душата и сърцето, са преобладаващо "аутúци", както ги нарича вашата наука, и те не могат да ос­тавят някого да се проявява по-дълго или по-силно от тях. Това са хора с много енергия и мисъл за соб­ствената си значимост или потребности. На един концерт, именно хората без душа или със слабо раз­вита душа, т.е. съвест, постоянно шумят или гово­рят с някого; в една библиотека или в един храм, къ­дето се извършват тайнства, съответно и в рабо­тата на Учителя, те са като тръни и шипове, като жар, пусната във вода - не могат да се удържат да слушат и благоговеят. Затова пък точно такива приятели често са ония способни ученици, които имат силата и куража да се опълчат на близките си, на обществото, и да тръгнат по пътя на Новото. Прекалено плахите и кротките - с развит център на благоговението, но с неразвита брада, нос или тил -  обикновено стават за оглашени, но от тях рядко излизат праведни и ученици. Бог си запушва ушите, ко­гато се проявява недодяланият дух на някого, но знае: от него, рано или късно, може да стане човек. Не че благоговението, смирението, финесът, дели­катността не са основни качества на религиозния човек, но това е само едната страна на медала.

Обикновено се казва, че медалът има две страни. Това просто не е вярно - всеки човешки, духовен и Бо­жествен медал или монета в третото измерение има точно три страни - ни повече, ни по-малко! Ко­ито от вас са "ези", те постоянно изпълват прост­ранството около себе си със своя глас и присъствие; и - искаш не искаш - трябва да ги понасяш или слу­шаш. Когато публиката има късмет да слуша вир­туоз, тогава радвайте се на Божественото присъс­твие на езито, тъй като без него светът щеше да бъде безкрайно сив, прозаичен и скучен. Щом се появи виртуоз на Словото, науката, изкуството, култу­рата, приятелството или живота, именно благого­вейните сърца и души са ония, които стихват в кос­мичната зала и се надигат на пръсти да не изпуснат нито един звук, нито една нота. В същото време, по-малките таланти, занаятчиите, самодейците и простолюдието, обикновено говорят високо и цъкат семки.

Има и големи таланти, но на второ и трето място, чиято същност е проядена от червеи. Това е червеят на завистта и неуважението. Често та­кива таланти, безспорни сред своите почитатели, обожа-тели и слушатели, попадайки на концерта на един Паганини, могат да бъдат омагьосани от Бо­жествената му величина и изпълнение, но могат ядосано да зашумят или излязат още след първите тактове, гризейки ноктите си от злоба и поражение.

Ако някоя душа е "турá", тя никога не се изказва първа, не прекъсва говорещия или изявяващия се и иска да бъде ученик, служител, слушател, почитател. Попаднете ли на Божествени ученици и слушатели, знайте, че концертът ви е подсигурен, но не очаквайте много от такива. Повечето ще дойдат да ви пос­лушат, ще се похвалят на своите приятели, но няма да се запретнат да работят. Душите-турá ходят на концерти, слушат прекрасна музика, гледат си те­левизия и видео, вият си баници или перат по четири пъти на ден, а могат и да изчетат всички беседи и осияния и цялата окултна литература от кора до кора... От тях обаче в прахта на живота остава само една кръгла следа, каквато остава и от обикнове­ните езита, когато са лежали на едно място, без да се развиват.

Единствените представители на елохимите на тази Земя и по цялата вселена,  това са децата на третата страна - безкрайният ръб на монетата! Като площ и лице той може да е краен, но само ко­гато монетата не е в движение - както лежачите езита и турата, ако ще и да се скъсват от спонтан­ност и работарство. Пред очите на Бога и еволюци­ята те са лежачи - нищо повече. Те лежат на собст­вената си  кръгла площ и са безсилни да изменят себе си: на спонтанния му дай спонтанства; на слу­гинята - да слугува…

Единствено елохимното начало в недрата на чо­века е онзи Божествен пътник, който ще се наведе, ще вземе монетата от земята - и като си поиграе малко на "ези-тура", ще я хвърли весело по друми­щата на света. Ето кога крайният ръб на монетата става много дълъг или безкраен! Божественото на­чало в човека, като представител на Баща си в све­товете, се отличава с движение и вертикалност. Езитатата често са прекрасни, извънредно красиви, талантливи и даже гениални, но са… лежачи. Единс­твената им способност е да се показват, да шумят, да прекъсват процесите у другите, защото са "спонтанни". Те са затулили напълно гърба си, "турато" - способността да изхождат от другия, - защото ле­жат върху него (турато). Който се е паднал в жи­вота турá, е много удобен за близки, познати, об­щество и държава - изпълнява съвестно всичките си задължения. Той може да благоговее и пред Словото, и пред Делото, и пред Христа и Учителя, но ако няма сила или страдание, което да го мръдне от мястото му, той остава безпомощен - захлупил е творчес­кото начало и свободата в живота си, способността да взема самостоятелни решения и да оставя следа във вековете след себе си.

Намериш ли обаче Учителя си - Онзи свой Божествен Любим и Приятел, Който да те повдигне от зе­мята и да те накара най-после да млъкнеш, ако си много спонтанен, или най-после да заработиш за Бога, ако си много услужлив на хората и на къщата, - тогава идва великият ти шанс в живота да се тър­кулнеш, да повървиш пет или десет или сто години, изправен вертикално върху ръба си - ръба на елохимното начало в себе си! Този ръб е предвиден и напра­вен от Бога абсолютно кръгъл, за да можеш да ле­тиш в равновесие - да не се накланяш нито само към илухимното, нито само към алохимното тежнение. Залетиш ли да правиш предимно лично щастие и да уреждаш дома и децата си, професията си - ти па­даш и си оставаш до смъртта там, където си пад­нал. Залетиш ли към алохимното, ти почваш да се считаш за човек с мисия и с по-големи таланти и възможности от другите, поради което не те е срам да почнеш да не почиташ толкова тяхното присъст­вие, колкото своето. Завъртиш ли се така около себе си надясно, ти пак ще шльопнеш на земята за­винаги, поне в рамките на едно прераждане; най-много да ти построят паметник на някой площад или да замърсиш с името и фамилията си съзнанието на милиони зрители и слушатели… Даже и да не го за­мърсиш, а да го просветлиш в някаква степен, ти пак си паднал човек или ангел, понеже си изменил на Бо­жественото Начало в себе си  - безкрайния ръб на монетата. Вие трябва да знаете, че има монети-ученици, които не падат до края на живота си на една или друга страна, понеже обичат от всичко и всички най-много Бога; и затова, като стигнат до ръба на годините, политат щастливи в Неговите огнени обятия!

Ето защо сега и на вас казвам: пазете великото равновесие между спонтанност и благоговение, за да не бъде нито едното, нито другото във вреда на ближния и на Бога, а да бъдат и двете от двете ви страни - две сияйно блестящи и въртящи се добродетели, неуловими за лежачите по пътя, които не мо­гат да се надигнат да ви следват; но безкрайно маг­нитни с вихрите си, за да повдигат от място сродни души и копнения, та да тръгнат нàедно с вас по си­яйния път на Предаността.

Ар, Аúр, Арунáриум!

Боже, пази България и дай на света очи да прозре задачата ú!

18,15 ч.

През нощта, в първите минути на Новата 134 г., И. извед­нъж погледна блузката на приятелката, която седеше вляво от него и каза : "Ето го третият знак!". Ставаше въпрос за копчетата на тъмносинята й блузка – тъмносини, с три златни точици, свързани с три преплетени осмици (в ръко­писния оригинал има рисунка).

     Още нещо: едва сега съобразяваме, много години след идва­нето на това осияние, че Елма завършва с прочутия надпис върху гурта на нашите стари монети: "Боже, пази България". Безброй пъти сме го виждали, когато бяха още в обръщение, а и след това. Днес става ясно, че този призив, гравиран върху монетите ни и разпространен по този начин в множество ек­земпляри, стигнал по този начин до всеки българин без изклю­чение, е изиграл магическа роля. Той е една от причините, дори и досега, България да страда сравнително по малко от войните и природните бедствия, отколкото други народи. Интересно е да се открие кой и кога го е въвел – явно е бил бо­говдъхновен човек и е изиграл огромна роля за Отечеството ни. Такава бяла формула има силата да намали значително злодействието на нумпирите, свързани с тия монети (вам­пири на монетите, според осиянията). Всяка парична единица си има главен банкпир или нумпир, но негови адски проекции-духчета са свързани с всяка конкретна монета и отговарят кармически за злините, извършени чрез нея. Те са свързани с акаша и записват, филрмират целия живот на дадената мо­нета или банкнота в обръщение, като отговарят за кармич­ното възмездие на виновния. Но съществуват и добри духове на парите – пак генерално и по места, - които вършат по­добна работа, но положително: помнят доброто, което е направено чрез всеки конкретен книжен или метален носител, и въздават добро на съответния човек.

 Специални ангели и светли духчета живеят и в носи­телите на десятъка. Когато той е отдаван по правилата на Елма, тези същества имат силата да отрежат изцяло ниш­ките, които свързват човека с банкпира или нумпира на конк­ретната банкнота или монета. Днес има нови същества и от двата вида, свързани с новите финансови форми.

Не без сила и значение са и изображенията върху па­рите: дали са на положителни или на отрицателни символи и личности. Те свързват пряко притежателите им със съответните хора и егрегори. Но дори и на най-добрите хора на Зе­мята съдбата им в невидимия свят не е лесна, ако се е слу­чило образите им да са отпечатани (пресовани) върху пари – особено поради големите тиражи. Въпреки доброто взаимно влияние в някои случаи, засега е по-силно негативното, по­неже парите се употребяват предимно егоистично и пре­димно за разрушаване на човека (14.9.2010 г., 11:55:29).