1009.1998.01.14 Пробуждане на съвестта

Книга 29


14.I.134(1998)

Бургас - Изгрев

ПРОБУЖДАНЕ НА СЪВЕСТТА

ЖЛО / АГ

Тази сутрин, в края на дълбоката нощ, макар и по средата на зимата, навън изведнъж силно се разпяха два славея! Дълго време гласовете им звучаха в нашите души и събудиха ня­какви лъчезарни и щастливи чувства. Накрая стана ясно, че всичко това се дава за нашия приятел А. от София, който наскоро се обади с молба да бъде запитан Елма по негов проб­лем. Оттогава все няма условия за този контакт, но ето, че нашият Голям Приятел, както често прави, сам ни подсеща, че има да се казва нещо.

И този път информацията за А. дойде в сгъстен, светка­вичен вид само за част от секундата, и нещата се изясниха напълно. Сега остава само Той да продиктува това бавно, за да го запишем. Както в много случаи обаче, само секунди или минути след изясняването на даден случай, човешкият мозък на приемателя веднага го забравя и после, при писането, почти всичко изглежда напълно ново. От тази сутрин остана ясен само един спомен: че на А. се препоръчват всички песни на Учителя за тъгата и скръбта и особено "Радост и скръб"; а също и че е хубаво да се посвети едно стихотворение на А.

Може ли сега да се кажа нещо по този въпрос?

20,09ч.

- Пътят на самота и страдание е път на посве­тени. Онези, по които въздишаме понякога, са верни на себе си, но рядко са верни на Бога, т.е. на Божест­веното Начало във всичко и всички. Верният на себе си обикновено служи на старото себе, на старото аз, и затова понятието за общото единство на същес­твата с еднùна (монада, искра Божия) у него е приспано. Съществата, за разлика от същностите, са едно цяло, и по тази причина всяка част от този общ ор­ганизъм служи безотказно на всички други части с искра Божия, защото вътрешно чувства и знае, че отдавайки добро, обич и любов, тя ги влива в тялото на разумното човечество и после получава оттам същото.

Същностите обаче нямат тази привилегия и това поведение: те се чувстват отделени от всички и си избират тесни територии и пътеки, където хо­дят сами или с предпочитани от тях спътници. Тям е недостъпна мисълта за саможертва и щастливо самоотдаване на "външни" хора, поради което разчитат само на себе си и на близките си - пият от ши­шенца, а не от безкраен океан. Всичко това отдавна ви е известно от Словото през вековете, както и от тежките уроци на живота. Затова е излишно посто­янно да си говорим за едно и също.

Шансът сега на 68 същества от София и много повече от страната и по света е да минат през тебе и само през тебе към своето душевно и физи­ческо единство, т.е. към безсмъртието. Отмина­вайки вратите, които са им определени, понеже били малки, неугледни или твърде скрити в бръшлян или коприва, повечето хора се налага да се прераж­дат много пъти, тъй като всеки се изтегля в раз­лична космична орбита и не е лесно да попаднеш пак на своя врата. Рядко има хора с искра от Бога, за ко­ито да са определени по-малко от десет врати, за да се върнат при Бога. Това е абсолютният минимум. Пет от тия врати са най-различни неща: наука, ре­лигия, професия, изкуство, култура и пр., но минимум пет са човешки души в тела на Земята. С тия души ти се раждаш заедно всеки път, обикновено в един и същи град или държава. Като казвам пет, това е за най-нисшите, най-некадърните или за пътници от илухимната пътека. Всяка фигура от пентаграма, възходящо, увеличава в геометрична прогресия и още по-високи прогресии броя на вратите - хора и неща, през които човек се връща към Царството Божие. Главната задача на ада е да внушава на всички, че трябва да се уединяват с минимален брой хора около себе си или да остават насаме със своите лудости - научни, религиозни, битови и пр. Щом почнат теж­ките въздишки и се появи желанието за умиране, това е сигурен признак, че някой може да минава през много врати, а му се налага да минава само през една и две или три; или са го научили, че това е нормално.

Ето защо, причинителите на скръб поради сле­пота и разминаване неизбежно задръстват преиз­поднята и чистилището поради своите зацикляния и непревързаните чужди рани. Много ваши приятели живеят на малко островче от илюзорна сигурност и самомнение, самоувереност. Те постъпват опреде­лено, ясно, с "правилни" и "точни" ходове и реакции, с отработени думи и жестове, и обикновено са ста­билни в това, което хората наричат "живот". Нещо повече, създали са си непроницаеми сфери около себе си и си произвеждат микроклимат, за да могат да дишат, тъй като островчето им е сред ужасни изпа­рения от гниене и нещастие - както на собствената им душа, така и на другите. Не винаги външната ор­ганизация и успеваемост в живота е белег на нап­реднала душа - напротив, по-напредналите минават през цели тресавища и пропасти от безсмислия, от­чаяния и необяснимо бездействие, или периодично попадат на такива. Подредените в живота, които се държат добре на обществените си кокили и си из­пълняват палячовските задължения с пълното съз­нание, че това е нещо необходимо и сериозно, те­първа са кандидати за душевните и житейски блата, през които преминават по-напредналите. На тях им предстои разрушаване на овеществената илюзия, че са построили нормално живота си, и попадане под ударите на Съдбата. Ако човек е забравил, че е бил скитник и просяк, нещастен, болен и прокажен, лишен от всичко, Съдбата потрива ръце и само го обикаля, за да му намери дамара...

Но Ние познаваме и още по-напреднали от напред­налите, които не лежат в калта, а се наричат "ба­лансьори". Щом си загубил баланса на живота, ти си паднал от въжето в калта и можеш само да пъшкаш и да се разлагаш. Вие също познавахте и познавате велики и невелики балансьори, които умело държат върлината в равновесие и не отиват нито повече към света, нито повече към духовното. Вие лично помните и знаете хора, които биха умрели само за 2-3 месеца или пет години - петнадесет най-много, - ако не са подложени на изискванията на обществените режими. Липсата на наложен от други (от обсто­ятелствата) трудов ритъм и трудово напрежение се отразява пагубно и на най-високите посветени. Затова Учителят ясно ви казва и отвътре, и в бесе­дите, че не обича хора, които не учат или не рабо­тят. Самостоятелното, самодейното учене и само­дейният труд и работа, дори и да сте тежкоатлети на волята и гения, оставят мъртво мюонното тяло, което се развива само при включване в обществена система и изпълняване на задължения.

Ето защо, приветствам приятеля, заради който разпях славеите тази нощ, тъй като той никога не падна по гръб и се бòри отчаяно в живота не от страх да не умре от глад и студ, а понеже е ученик. Убедете се сами, даже и в извънредно редките слу­чаи, когато лично Бог разрешава някому да не се включва в условно човешка система - на такива души им е извънредно трудно, защото загубват ритъма на живота. Не е достатъчно да изпълнявате собствена програма и дори програма на окултна или орфическа школа, ако тази школа не е Божествена. Ние позна­ваме дори и орфически, и евродорови класове по все­лената, които са спънка за Божественото у човека, понеже са се откъснали от света и са си създали Из­греви, Агарти, Шамбали далече от обикновените хора. Даже и когато не са далече, а са във вашия град, такива общества не се отличават с професио­нални и обществени успехи, нито с лично ниво в се­мейните грижи и бит. Вземете Учителя -  нима Той не е пример за всичко? Нима Той не смая Америка като цигулар и света като лекар, психолог, органи­затор? Учителят е отворена рана повече от всички хора и ангели в Трите Вселени, които страдат, но това не нарушава нито режима Му, нито трудовото Му ежедневие нито за пет часа в няколко години, по­неже Той има съвест.

Заедно с това, не смейте нито за миг да си помислите нещо лошо и осъдително за жертвените хора и ангели, които балансират с тежки мъки и общест­вено неучастие вашето прекалено участие. Ако вие, "подредените", държахте върлината правилно и от­давахте на духовното и на любовта толкова сили, колкото е необходимо, за да не паднете (а вие рано или късно ще паднете), то нямаше защо Бог да под­държа армиите от неудачници, които пречистват подредения ви свят чрез своето страдание. Неудач­никът не е виновен, че Бог го е поставил на това място, тъй като прекалените удачници трябва да се уравновесяват с прекалените интроверти. Следователно, ако екстровертът отделя сили и време за ду­ховна работа (става дума за работа, а не само четене на мъдри книги), той ще освободи пространство, за да може подводните души и сърца да почнат вече да изплуват на повърхността. Всеки Борис Христов, Гяуров или който и да е друг талантлив и трудолю­бив човек влачи огромна опашка от неудачници след себе си, понеже мисли, че светското му призвание и личният му бит са всичко. Докато човек не стане ученик, той постоянно ще пада на една или друга страна - ще залита към индивидуалното, духовното, окултното или светското.

 Значи, зърното на съвестта се пробужда само при едно условие: сухоземните, надземните и надводните да почнат да работят и за Бога, а подземните, подводните и прочие  да почнат да работят за хората; да учат, да бъдат полезни с някой занаят, наука или изкуство. Цялата Школа на Изгрева бе и е дока­зателство единствено на тази истина - истината за покълването на съвестта. Безсъвестният не се тревожи много, когато не работи за Бога или за хо­рата. От такива не излязоха добри ученици в Шко­лата.

Като намери човек баланса между светско и духовно участие, ще се прояви и сродната му душа - ще почнат да му се откликват всички сродни души, на които той е врата към Небето и които са врата за него. Ще забележите как любовта ви намира и ви търси със свещ, и ви кани с една или хиляди бъклици, когато престанете да миришете в духовния свят заради своята едностранчивост. Ще видите как жела­ният ще ви целуне и ще ви милва постоянно, понеже душата му усеща, че лъхате на ведрост, а не на леш - че отделяте време и за Бога, и за света. Работата за Бога се измерва в продукти, работата за света  - в съвършени постижения. Работата за ближния, неб­лижния и врага върви по пътя на саможертвата, на постоянната грижа, будуване и внимание. Душите усещат това внимание и не могат да не ви обичат. Най-главното е човек да забрави за себе си.

Ясните са ни ясни; неясните ще станат ясни...

Раберýм!

21,49

В началото на този текст е казано, че би било хубаво да се посвети едно стихотворение на А. – адресата на това осияние от Елма. Изминали са почти 13 години, но както много задачки и пожелания, не е изпълнено и това. По тази причина днес една близка приятелка, която сътрудничи на Словото плътно и с голяма вяра и сме в постоянна връзка не само по интернет, се вдъхнови да напише такова стихотворение, за да го приложим тук и до го изпратим и на А.. Разбира се, който познава този свиден и прекрасен приятел, е свободен и той да изпълни заръката и да му посвети стихове от сърце. Ето първото, което изпратиха днес:

ГОЛЯМАТА НАДЕЖДА...

                            Локална 2010, глуха провинция: 

планета Земя.

Приятелю, какво да кажа...

Два мига още поизтрай -

страхотно тежък е блокажа

на зрението в тоя край!

Вратите дивни към слънцата

маскирани са с гъст листак,

та по е лесно за сърцата

да найдат супер и битак.

Едни в битака си уреждат

бита със мъж опитомен;

във супера девойка нежна

си търси някой супермен...

Светът е "супер" - всичко има:

от сребърна игла до цар.

А пък биташката любима,

битува с някой каруцар...

Но ти не мигай тъй отчаян:

веднъж на милион лета

сърце-детенце най-случайно

напипва Тайната Врата...

                     

  14.9.2010 г. 20:29:58