1024.1998.05.12 Драмата на красивичките

Книга 29


12-19.V.134(1998)г.

София - Изгрев

ДРАМАТА НА КРАСИВИЧКИТЕ

 Днес, между 8,30 и 9 ч. сутринта, в трамвая и после по пътя дойде сгъстено в мисълта осиянието “Драмата на кра­сивичките”. После то бе издиктувано от Елма и записано под­робно:

 - В истинската естетика има шест категории, свързани с красотата: красотùя, красивост, кра­сота, идеалност, прекрасност и хубост. В новата Вселена първите две ще отпаднат, а красотата и идеалността ще престанат да бъдат егоистични и студени.

          Красотията е адското подобие на красота, ко­ето има нещо зловещо и чрез което адските духове и същности, често въплътени и като хора, привличат своите жертви.

          Красивостта е палитрата от нисшите форми на красотата, които имат определена степен на приятност, симпатичност и привлекателност, но те си остават на нивото на астралния свят и се разпознават по някои физиогномични и френологични белези: по разстоянието между дупката на ухото и темето, по Камперовия ъгъл, по формата на ухото, по кожата и линиите на дланите.

При красивия човек, за разлика от красивичкия, поведението става все по-етично и изборът му в жи­вота – все по-правилен, поради което темето му постепенно се издига, Камперовият ъгъл се прибли­жава към правия, ушите му стават интелигентни и кожата – по-фина, от гледна точка на Божестве­ната наука. Няма нищо общо между нежната кожа на адските жени и демони и тази на красивите. Истин­ски красивите имат много повече клетки на единица площ. Истински красиви, т.е. красиви в очите на Бога са всички ония, които дочакват и разпозна­ват себеподобните си и влизат в активен обмен с тях: което си прилича, се привлича.

При красивичките има най-много грешки и комп­ромиси в избора на партньори – красивостта се ув­лича от хора и неща с по-ниска еволюция или от та­кива, които са много далече от техния собствен вид.

Красотията е категорична: или демон се прив­лича с демон, или се борят и бият и ревнуват до смърт; или адската красота си поставя за цел да ов­ладее същество и същества с ангелска и дори Бо­жествена красота и – за съжаление – много често успява. Да! Има много невинни ангели и даже божес­тва на Земята с неописуема красота, които падат в мрежите на сатанаилите, понеже нямат земен опит. Те трябва да натрупат богат опит чрез тежко страдание, за да се научат да различават красо­тата от красотията, прекрасността – от красо­тата, а хубостта – от всичко останало.

Сега думата ни беше за красивичките. Ще ги видите по всички журнали, по вестниците, по екра­ните, ревютата, витрините, ресторантите - по светските места. Това е една огромна маса от нисши Венерини и Нептунови същества, у които ви­сокият идеал е замъглен до неузнаваемост и основ­ният им стремеж е да "живеят", да придобиват и да се пласират. При тях чувството за душевно сродс­тво е спаднало почти до нулата и затова Небето съзнателно ги сблъсква с последствията от техния избор, за да почнат да се развиват духовно. Голяма част от тях попада почти веднага в ада, понеже тях ги интересуват много повече удоволствията и разв­леченията, "уреждането в живота" и "силните" и "ад­ски" вълнуващи партньори, отколкото откриването на сродните души и Бога. Не че не са искрени в много случаи, не че не обичат и не действат често от ця­лото си сърце и душа, стигайки до трогателна все­отдайност и саможертва, но обикновено всички тия усилия са посветени на недостойни обекти.

          При красивичките всичко идва от бързането: те бързат да станат щастливи, да "живеят". За разлика от тях, много красиви си патят от точно обратното: от бавенето. В тях вече расте коренът на висшия идеал, но тъй като той е все още неосъз­нат или грубо егоистичен, бавенето им произлиза от повишената мнителност и претенциозност. За­това дори и красивият, който уж има усет за срод­ните души и сърца, често ги изпуска, защото се ко­лебае да ги приласкае и спаси. На красивия често му липсва нещо много важно: културата на приласкава­нето. Това произлиза от амбициозността, самомне­нието или страха за собствената кожа. Светски красивият изчаква с години, за да се продаде на по-висока цена. Духовно красивият също се бави, но за него материалният и социалният статус на срод­ната душа нямат никакво значение.

Обикновено, красивият се жени за красив, за­щото у него още не е развито будическото тяло. Партньорът на красавеца е винаги красавец – това е закон на висшия астрален свят, където егоизмът си цари с пълна сила. Красивият – и на Земята, и на Не­бето – не може да приеме до себе си некрасив, според неговия вкус и понятие. Ако видите да се свързват красив с некрасив, това е всичко друго, освен връзка във висшия астрал. Това е или от принуда, или по сметка, или поради "силни преживявания". Ако обаче красивият е тръгнал към безсмъртието, той има проекции в причинния, будическия или атмическия свят. Тогава не винаги ще го видите с красавци и красавици около себе си, тъй като той цени високия идеал, а хората на високия идеал често се крият в по-скромна форма, за да могат да си вършат рабо­тата. Ако има душа, красивият е същевременно и прекрасен, и тогава общува със сродни души в буди­ческия свят: за него са важни преливането, ми­лостта и саможертвата, самоотдаването. Тези най-висши добродетели не зависят от външната форма и затова тук егоистичната, адската наслада и удо­волствие са заменени с блаженството. Оргазмите и влюбванията зависят от нисшия и висшия астрал, от шоковете и вторачването; но преливането и блаженството имат отношение към висшите све­тове. Те не изключват интимния контакт между мъжа и жената, но го правят неизмеримо по-нежен и силен.

 В идеалните връзки по линия на причинния свят има и платонични любови - само идеен и духовен об­мен; но когато е пробудено и будическото тяло, ду­шите изпитват непреодолимата потребност да се слеят. Тогава външната форма и външните обсто­ятелства нямат абсолютно никакво значение. Те придобиват отново значение, когато връзката пре­мине в още по-висок свят – атмическия. Тогава кра­сивите и прекрасните стават хубави. Но да се свър­жеш с не особено красив или даже с много по-възрас­тен, инвалид или грозен, без да имаш каквато и да е изгода от това – ето белегът на развито причинно или будическо тяло. Това не бива да се бърка с избора на некрасиви, но подчертано мъжествени или женст­вени партньори или пък подсигурени, тъй като в адс­ката и човешката любов това е стремежът към нисши удоволствия или нуждата да бъдеш закрилян, да разчиташ на някого, да не си сам. В такива случаи, духовната култура и физиономията нямат почти ни­какво значение – високият идеал е приспан за векове. Затова и дисхармоничните взаимоотношения не за­късняват.

Никога не можеш да очакваш от висш астралец да тръгне с някой, който не му пасва по форма и раз­мер. Партньорът му, колкото и да го обича, непре­менно трябва да е като красива, модна дреха, която да му лежи. Това става не само от суета, но и поради хипнотичната сила на формата, която има грамадна власт над моновалентните същества. Водородните херувими обикновено се раждат като висши аст­ралци на земята. Жената е класическа "безумна кра­савица", а мъжът е като изваден от моден журнал - но винаги с маймуноподобна конструкция на тялото, колкото и да е добър и интелигентен. От боксьора и Рамбо до най-висшия адепт, всички партньори на во­дородни херувими са неизменно със широки рамене и тесен таз. Това е предвидено от Марсово-Венери­ните йерархии, за да се раждат здрави и красиви деца.

 От този анализ не следва, че вие трябва да отречете напълно класическите форми на мъжест­веността и женственността и да се поддадете на разплуване; да почнете да харесвате кльощавите и изродените. Човек се разплува от постоянни съжи­телства, а изкльощавява и се изгърбва от много злоба, амбиции или самота. Мъжествеността и жен­ствеността си остават акценти на съвършенст­вото, и затова и най-висшият човек, осиян от ху­бостта, винаги е достатъчно женствен, когато е жена и достатъчно мъжествен, когато е мъж на Зе­мята. Но обикновените красавци и красавици и дори херувимите на Земята, когато са се намерили, раж­дат деца, още по-красиви и способни от самите тях, защото са се съчетали егоист с егоист.

Егоизмът ражда красотата, алтруизмът – прекрасното, а любовта към Бога – хубостта. Ето защо, изразът “Красотата ще спаси света” е твърде условен. Няма никаква гаранция какви ще бъдат етичните качества на децата, родени от красав­ците и красавиците. Нито добродетелите, нито мо­ралът, нито висшият разум и духовният стремеж са гарантирани в наследствеността на харесалите се красавци. Техният таван е езически: красотата, си­лата, удоволствието - висшият астрал. Техният атом не реагира на любовта като принцип, като ми­лост или добро.

Ето защо е голямо изпитание за серафими, ко­гато се раждат в своята жертвена форма на Зе­мята, да бъдат привлечени от някой херувим. Херу­вимът е едновалентен, претенциозен и студен, а се­рафимите са много влюбчиви в херувими. Това се случва постоянно, и сълзите и въздишките не прес­тават да заливат с вълните си вселената... Изклю­чено е за паднал херувим да обърне внимание на се­рафим на Земята, освен когато се възхищава на не­говите дела и произведения или от неговата мъд­рост. По тази причина, около немаймуноподобните гении виждаме предимно не особено блестящи жени или паднали жени и ангели от всички видове, с изклю­чение на херувимите. Нещастието е в това, че за да възвърнат блестящата си форма, серафимите на Земята трябва да обменят асуин с красиви същес­тва – херувими. Тогава серафимът, от дебелан и плешивец се превръща в тъй изумително подобие на Бога, че дори и херувимите изпадат в захлас (Да си припомним романа “Серафита” от Балзак – б.п.) От такава връзка херувимът получава есенции от безсмърт­ните светове и има шанс още в това прераждане да възвърне безсмъртието си – да не се преражда и да не умира повече като човек на Земята.

          Красавците на Земята и красавиците заблудени херувими не знаят и тайната за запазване на мла­достта и красотата, а тя е получаване есенция от серафим. Ако периодично херувимът получава есен­ция и субстанция от серафим по естествен начин, подарявайки му красота и любов, то няма тъй бързо да рухва след критичната си възраст и да се прев­ръща в развалина. Казваме "по естествен начин", за­щото адът практикува ред перверзни и изкуствени начини за подмладяване, които временно дават вън­шен ефект, но после превръщат потребителя им във вампир.

          И наистина, има редки случаи, когато херуви­мът на Земята се отдава на серафим, макар и с ясно егоистична цел, понеже е проумял, че няма никакъв друг начин за подмладяване и поддържане на красо­тата. За серафима обаче тогава се явява най-голя­мата опасност: възстановявайки младостта и кра­сотата си, той може да престане да се развива, както херувимите, и да се отдаде само на любов. Ма­кар и любовта да е главната му работа, с която се поддържа равновесието между Трите Вселени, в настоящия космичен момент той е най-полезен със страданието си, тъй като топлосърдечни и зрящи херувими на земята са голяма рядкост. А основното и най-тежко страдание на серафимите идва от лип­сата на отклик, свобода и красота. Тъй като херуви­мите са най-красивите същества във всички духовни светове, но не се отличават с отклик, с приласка­ване и даване на свобода, то срещата между сера­фим и херувим е основният източник на енергията на страданието, която единствена е еквивалентна на енергията на сливането. Небето предпочита това пред нищожния шанс херувим на Земята да се откликне на някой друг, освен на сатанаил или херу­вим. Сатанаилите са единствените кармични въз­питатели на падналите херувими, понеже умеят да имитират херувимите от противоположния пол в съвършенство и така вкарват студените и горде­ливи отцепници от Любовта в жестоки перипетии, които да ги научат да различават и ценят същест­вата. А серафимите на Земята много лесно и бързо се деформират външно, понеже се смесват безраз­борно с тълпата и приемат нейните вибрации. Те нямат връзка с херувим, които да ги пази, нито необ­ходимата доза студенина, рязкост, гордост и егои­зъм, които опазват границите на красотата. Така серафимите – това удивително духовно и Божест­вено племе – по неизбежност се смесват с тузем­ното население и външно заприличват на обикнове­ните, некрасивите и даже грозничките, а това им дава огромен шанс да станат още по-умни и добри.

          Такъв шанс, макар и в по-малка степен, имат и красивичките. Когато симпатичен, красивичък или чаровен (в човешкия смисъл на думата) има къде да се пласира, той спира развитието си, понеже започва да разчита на друг. Но когато продажбата не върви, много красивички и симпатични с незамъждяла мо­нада си плюват на ръцете и стават достойни хора. В едно прераждане, такива могат да догонят еволю­ционно даже и грозните и – прескачайки красотата и идеалността – да станат наистина прекрасни! Ако работят здраво, ако учат и не разчитат повече на никого, те имат шанс още в следващия живот да се родят като красиви, а в по-следващите - като иде­ални, хубави и съвършени.

          Не винаги красотата е спиране на развитието. Красиви жени и мъже, дори и когато са подчертано женствени или маймуноподобни (атлетически тип), ако са страдали много в миналите прераждания, имат красотата като дар от Бога или като честно изработена дреха от самите тях. Тогава те не спи­рат развитието си като другите красавци и краса­вици, които съзнателно или несъзнателно прости­туират, но продължават да работят качествено, надминавайки понякога и некрасивите – онези, на ко­ито се държи светът. Ако не бяха некрасивите, ние нямаше да имаме какво да ядем. На повечето "обик­новени" и не особено красиви или грозни външно хора ние дължим всичко добро и хубаво в този свят, за­щото те не мислят как изглеждат, а раздават ду­шите си като слънца. В другото прераждане именно те ще бъдат идеалните, прекрасните и омайно ху­бавите, а бившите красавци и красавици ще скърцат със зъби в инвалидните си колички.

Проучете световната иконопис и религиозна живопис и отсъдете: има ли някъде нарисуван Кришна или Иисус като маймуна? – Напротив, всич­ките супермени на тъмното човечество са до един с тесен таз, широки плещи и много мускули. А женс­кият кумир на черната ложа е красотията или фа­талната красавица с пищни форми и непристойно поведение. Маймунът е силен с юмруците или оръжи­ята си, а падналата алохимка и серафимка – с гър­дите и задните си части. Не че няма и свестни хора с такива атавистични белези, но те идват по нас­ледство или им са дадени за изпитание. В редки слу­чаи и това може да свърши работа за Небето, ако приматите по форма са развити души и отиват там, където Бог ги прати. Трябва да знаете, че дори и тези нещастни същества по-лесно се поддават на Божия глас, отколкото повечето херувимни красавци и красавици, които са много фини и аристократични, но живеят изключително за себе си.

Когато паднал херувим изпълни волята Божия, той незабавно се превръща в алохим. На кръст, да, на кръст е преминаването от духовния свят в Бо­жествения! Серафимът там се превръща в илухим и се слива с една-единствена сродна душа, а бившият закорявал херувим сега ще се раздава на милиарди.

И така, голямата наука за красотията, краси­востта, красотата, идеалността, прекрасността и хубостта е пред прага на човечеството. Мисълта за себе си и за одобрението на света води до пълно рух­ване и безнадеждна грозота и отвратителност – ако не още в този живот, то в следващия. Мисълта за ближния, неближния и Бога води бавно, но сигурно в царството на Абсолютната Красота. Когато краси­вият и красивичкият подражават на адските кра­савци, те си правят удоволствието, без да се съоб­разяват с мнението на Бога и напредналите същес­тва. Тях ги интересува да ги харесат подобните на тях – обикновено адски същности или същества със замъждяла монада. Техните очи минават безразлично през лицата на онези, от които не биха имали ни­каква астрална или материална изгода. Под "аст­рална изгода" разбираме временната наслада и удо­волствие (тоест тръпката), които се изпитват в нисшия или висшия астрал от партньори, които ня­мат нищо общо с Бога, но притежават някаква сте­пен на привлекателност или "надежност". Поради тези две илюзии (адската привлекателност и адс­ката надеждност), трябва да рухнат много бързо както въдичарят, така и хванатата риба, за да се осъзнаят и двамата в мрежите на старостта, гро­зотата и болестите.

29.05.134 г., 13:40

 В оригиналния текст п. задава въпрос към Елма, може ли да каже и нещо от Себе Си по тия въпроси, мислейки, както в някои случаи досега, че това е предварителен, опи­сателен текст. Елма обаче отговаря:

 - Може. Но Аз с какво се занимавам досега? Нима мислиш, че всичко, което написа до този мо­мент, идва от самия теб? Защо го беше предназна­чил за писане под 18^O?

            Красивичките обикновено се привличат неудър­жимо от нахалните, наглите и напористите, на ко­ито им върви в живота или са отявлени аутсайдери. Такива красивички Ние наричаме "шансонетки", а техните идоли – "шансоиди" (подобия на хора, имащи подобие на шанс). Шансоидите обслужват успешно подобието на цивилизация и култура, и затова в очите на шансонетките приличат на богове...

          Добре, щом искаш, ще подиктуваме чрез сли­зане и възлизане на Наши.

 (Елма има предвид използването на махало. Без махало, Словото слиза само като информация, а с махало слизат съ­щества от духовния свят и възлизат същества от Божест­вения свят. Във вторият случай Словото се превръща мигно­вено в действие и се ускорява положителната и отрицател­ната съдба на всички, до които се е докоснало - б.п.).

            Това е тайна наука, понеже не трябва да е извес­тна на подражателите. Ако подражател по­падне на нея, ще почне да подражава на вас, които предпочитате прекрасните пред красивите. Подра­жателят е силно внушаем, и като разбере че прек­расните, но не особено красиви хора могат да го на­дарят с безсмъртни деца, той започва да ги наоби­каля, за да зачене и от тях. Това обикновено води до тежка драма за децата, които се раждат от такива родители, понеже се раждат с искра Божия, но с по­лумаймунска наследственост: нещо постоянно ги кара да подражават на шансонетките и шансоидите. Те се тревожат за възхищението и признанието на света, за материални и социални придобивки, за лю­бовта и отклика на непълноценни същества, които мислят само за себе си и за своите си. Такива хиб­риди има много по Земята и по цялата вселена, по­неже шаснонетките-подражатели искат да си вър­жат гащите както на Земята, така и на Небето. Тъй като се интересуват почти изключително от шанса - и то от шанса за себе си и за своите си, - интели­гентните шансонетки често плюят на връзката си с някой шансоид или я дублират с отдаване на прекра­сен.

          Идеалният, който е един чин по-долу от прекрас­ния, ни най-малко не се лъже от тези сметки на шансонетките и никога не им се поддава. Прек­расният обаче е милостив, и въпреки че вижда мо­тива на подражателя, често го допуска в аурата си и дори му подарява деца. Тези деца може да са физи­чески, може и да са невидими, космически. Чрез та­кива деца подражателят, който е вече много инте­лигентен и информиран, се надява да попадне и на Небето в добри условия.

 Добрите условия – ето таванът на интели­гентността у всички подражатели. Те са склонни на временен "компромис": да се приближат и получат огън от някой прекрасен, който не им е по вкуса - не прилича на техните шансоиди. Веднага след това шансонетката не се интересува повече от страда­щия Посветен, който си е помислил за миг, че е бил обичан заради самия него, а не заради нещата, които знае или може да даде.

 Прекрасните на Земята са често със замъг­лено съзнание, въпреки че свръхсъзнанието им ра­боти безупречно. Те са си сложили маската на физи­ческата посредственост и обикновеност или на хора, които не успяват във външния живот, с единс­твената цел да не бъдат нападани от шансонетки. Това обаче не значи, че всички са неудачници в жи­вота – повечето прекрасни са изключително съвес­тни и коректни в професионалните и обществените си задължения. Трябва много добре да различаваме истински прекрасния, когато играе временно ролята на неудачник с някаква благородна цел, от всички ония, които използват неудачничеството си, за да живеят на гърба на другите и да ги изнудват. Има много такива мързеливци или измамници, които раз­читат на някои свои таланти или на чара си, за да не учат и да не работят. Други разчитат на наив­ността и милосърдието на хората.

Когато прозорливите шансонетки, независимо от пола си, успеят да пробият при някой прекрасен, те започват да имитират нежност, преданост, пла­менност и приласкаване. Това обаче скоро се прекра­тява или продължава до момента, в който се пос­тигне поставената цел. В другия случай те наис­тина пробиват чрез позата на нещастни, а това е най-сигурният начин да се задейства някой Прекра­сен. Според една от Заповедите, децата трябва да се грижат за родителите си като пораснат – и шан­сонетките обикновено ги създават или осиновяват именно заради това. Подсигурявайки си физически деца, те се надяват един ден да бъдат гледани от тях; но сътворявайки духовни, безсмъртни, косми­чески деца, тези хитри представители на ада и света искат да се присламчат и към вечния живот – към Небето. Ето защо, следващият ни урок ще бъде наставление към Прекрасните.

За да възрастнат Прекрасните в Хубави – най-високата степен на истинското съвършенство, - те би трябвало да се простят със зле разбраното ми­лосърдие и да не въздишат чак толкова много по кра­сивички и красиви, които само след един миг се прев­ръщат в чудовища, в дядовци и бабички. Хубавият е верен на Бога, а не на красотата. Прекрасният често губи първородството си заради паница леща – за някое външно хубаво и младо същество или ... ве­щество, което временно се е облякло в човекопо­добна форма. Той още няма такъв опит и не подо­зира, че красивичките и красивите на земята далече не винаги са изпратени от Бога и че способността им да обичат и любят някой друг, освен себе си и своите идоли, обикновено е сведена донула.

            След осиянието, отново бяха отворени напосоки то­мове с беседи от Учителя:

         

 "Човек е щастлив, когато намери своя приятел, т.е. лице, с което да споделя своите мисли и чувства."( т. "Реалности и сенки", стр. 123, лекция "Му­зикални прояви", 20.05.1931 г.)

"Как ще се изменим: по-красиви ли ще станем или по-грозни? – По-красиви, по-съ­вършени! Само Новото може да внесе красота в човека. Само Новото, изразено в мисли, чув­ства и постъпки, прави човека красив." (т. "Доб­рото оръжие", стр. 138, лекция "Абсолютна вяра", 18.06.1930 г.)

"За Божествената Любов няма опреде­лено време. Тя се проявява навсякъде и по всяко време. Ако не е дошло време да се проя­виш като мъдрец, може да е време да се проя­виш като ученик; ако не е време да се проявиш като ученик, време е да се проявиш като млада мома – да любиш и да скачаш на хорото. Всяко нещо, което човек върши от любов, е свещен акт и никога не се губи. Проявите на Любовта са свещени и вечни! Прояви, извър-шени без любов, са временни. По това се от-личава Божествената Любов от човешката. Всеки подтик, предизвикан от Любовта, след-ва човека през цялата вечност." (т. "Учение и работа", стр.166, б. "Правият път", 6.01.1935 г.)