понеделник, 10 октомври 2011 г.

1056.1998.12.31 Орханна

Книга 31


31. XII.134(1998)г.
Рила, 7-те езера

ОРХАННА
ЖЛО / Verbena L.


          Обична рожба на серафими, отгледана с много любов и обич! Който посегне на тебе, се изпарява в небитието! Когото помилваш, се превръща в царски син! Цялото Небе се навежда и пада да пие на колене от тебе, когато не спираш да си извор за всички. То­гава личното идва самò, на талази, и пълни душата ти с ефирни симфонии.
          Дете на серафими, ти си орисана да не наме­риш личното по пътеките на другите хора. Когато серафим се наведе да вземе нещо за себе си, то се превръща на пепелянка и усойница в ръцете му. Щом ангелите от най-вътрешното небе заплачат за предпочетен, на Земята тръгва отровен дъжд и по­губва много поля, гори и градини. Серафимът е жер­твен ангел, който не мисли за себе си, понеже ако помисли, разрушава цели здания от вселени. Него­вата скръб и самота превръщат пепелища в оазиси, а копнението му по красотата плоди сънища у не­винните.

         
Ти, Орханна, стъпяше на пръсти пред Незнай­ния, не искайки да те благослови лично за щастие. Ти никога не поиска нещо за себе си, но внимавай да не прекатуриш с мъката си планини от постижения. Мъката ти от самота се громозди на катове към небесата и притиска Земята повече, отколкото са­мата тебе.

         
И в тези осияния снимките са правени точно по това време
и на това място.

Танцът на самораздаването не се плаши от жар и буйни огнища, но най-малка мисъл за собствена керемида подпалва първо одеждата, а после и същ­ността на Небесните, до мозъка на костите. Лип­сата на собствено покривало отваря със залп и по­кана всички чисти покривала на вселената! Който из­дърпа едно само за себе си или за още някой друг и почне да пъди зъзнещите, начупва съдбата си на ле­дени късчета и ги накарва да се забият в плътта и душата му.
Серафимите са щастливи само на път и само когато пият от извора. Задомяване и спиране на едно място, с едни и същи хора и неща, превръща най-вътрешните ангели в миризливо блато, където почват да крякат жабите.
          Домът на невинните е спонтанността, а стря­хата им - откликът на безсмъртните.
          "Шеорàн - Аум - Оирòн" е магичното изречение, с което ти се дава да правиш чудеса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар