понеделник, 10 октомври 2011 г.

1061.1999.01.06 Египетски свинства

Книга 31


6.I.135(1999)
Бургас - Изгрев

ЕГИПЕТСКИ СВИНСТВА


Наскоро един приятел е преживял изнервяща ситуация, свързана с некоректност на хората и загуба на време и пари. На пръв поглед това са дребни работи, които стават често в живота, но в този случай импулсът е да се пита Елма има ли някаква кармична или предупредителна причина за това. Касае се за голяма сума във валута, изпратена от чужбина, но свър­зана с ангажимент, който не е точно в духа и плановете на получателя. Накрая сумата е получена, но след ред перипетии и неприятности. В същото време се явява още един подобен проблем с валута. Дали тези два случая не са сигнал от Не­бето, че се нарушава принципа да не се приемат легитими­рани дарения?

11,32

 - И двата случая, плюс един трети, който пред­стои, се дължат на позата "египетски сфинкс". Това са различни свинства, които поддържат цивилизова­ните народи, загубили напълно връзката с Небето и Природата и произтичащи от пагубното възпита­ние. Наистина, цивилизованият човек, за разлика от дивака и животното, умее да се контролира и да не проявява дивашките си и животински инстинкти и пориви, за да не вреди на обществото. Но когато им­пулсът е Божествен и предопределен, дори и най-съ­вършеният израз на цивилизованост е абсолютна простащина и свинщина, когато се прекъсва Божест­вен ток, с възможност да се поправи аварирал учас­тък от инсталацията. Сега такива участъци има много - с милиони и милиарди на вашата планета. Небето и Природата се мъчат да ги ремонтират, да възстановят връзките, но човешките и адски при­вързаности или програми карат почти всички хора да действат автоматично и да изключват незабавно съединенията, които се опитваме да правим с тол­кова усилия. Системата ви е натъпкана с толкова много съпротивления, че на практика токовете не протичат и вие се греете и прегаряте от своята съпротива срещу Божественото. Не че не е нужна и съпротива, не че не трябва трансформация на сил­ните токове в слаби и обратно, но това е възможно само в съвършена система, където всеки знае мяс­тото си и не се отказва да го съединяват с тези части от веригата, най-малко от две страни, къ­дето е предвидено според плана на Инженера. Има важни случаи в живота, когато ни поставят в съпри­косновение със съседен елемент от веригата, от който сме се откъснали някога в миналото или той е отишъл самоволно на друго място с друго напреже­ние, където може да изгори или да изгори някого.
 Онази случка в автобуса наистина е същинската причина да си платиш досега на два пъти, и от сега нататък още веднъж, заради позата "египетски сфинкс", която зае тогава. Този нежен ангел - мла­дото момиче, което те галеше по ръката така явно и непринудено - не беше нито крадлива циганка, нито някоя пропаднала, изпусната жена, нито беше слу­чайно докосване в блъсканицата, понеже продължи твърде дълго и ти видя в отражението в прозореца, че тя те гледа с неизказана любов и преданост и че наистина не прилича на земно същество. Понякога сам Аз заемам такава форма, за да се докосна до ня­кое от децата Си, прекъснало връзката със света на безсмъртието. Ти обаче се направи на египетски сфинкс и не се помръдна през цялото време, като се вкамени за десет минути, дори без да мигнеш. В та­кива случаи човешката душа трябва да бъде естес­твена и спонтанна и да отвърне на погледа с ус­мивка и поглед, на ласката - с ласка. На повечето бо­жества и ангели, които ви се изпращат, такъв отк­лик не е необходим, тъй като те поначало живеят в рая - безсмъртни са и не познават непосрещната любов. Има обаче случаи, когато Бог ни праща са­мотна, закъсала душа, която може да прескочи трапа, т.е. катастрофата, която ù предстои, само когато някоя сродна душа я погледне нежно и я пре­гърне. В съвършените светове разминаването на сродни души и сърца е невъзможно и откликът е не­забавен - по всички градиенти на духа и природата и по цялата скàла на Битието. Просто се срещаш и не можеш да се разделиш вече никога! Ако срещата е на физическия свят и е благословена, предопределена, тя приема ритмичен вид и нарушаването на ритъма от срещи и отсъствия обикновено води до разлюб­ване и смърт. Понякога е определено само веднъж да се приближите физически до сродна душа в едно или няколко прераждания, а с друг трябва да сте заедно през ден или през седмица.
 Сега тези малки неприятности са само подсказ­ване, за да внимавате друг път да не пропускате шанса за отклик, тъй като следващия път, ако това се повтори, ще дърпаме ушите ви по-сериозно.

12,05ч.
 - Добре, но ние знаем не един и два случая, когато откли­кът е незабавен и много души са готови да отидат с нас нак­рай света, а нещо отвътре ни спира да продължаваме външ­ния си контакт и това често ги докарва до големи страдания. Повечето от тях си мислят, че връзката трябва да продължи незабавно и с постоянно присъствие, а по-напредналите са склонни и на периодични срещи, но само на думи. Как да реаги­раме в случаите, когато дори в осияние е казано, че двама души са предопределени един за друг не само на Небето, но и на Земята, а единият от тях си прави оглушки и страни от другия?

 12,15
 - В света има потенциалности, реалности и пе­чални псевдодействителности. Когато сам Бог го­вори за някоя потенциалност в живоструйно лично осияние, Той разгръща предопределената възмож­ност в максималния ù блясък и величие, понеже вижда мощта на духа ви да осъществи тази възможност. За няколко мига духът ви наистина е готов да я реа­лизира пълноценно, понеже живее в настоящия миг, т.е. в Божествения свят, и не слиза на по-ниското поле на мисълта за себе си и за бъдещето. Вие обаче не сте още съвършени и бързо излизате от Божест­вения свят, считайки за виновни други хора. Щом като осъждането, отрицателната оценка, очаква­нето и програмирането на чуждото поведение спо­ред вашите представи, гарнирано с цитати от Слово и прочие, започнат да се забиват като остри стрели в плътта ви, знайте че вие сте изпаднали от Божествения свят в духовния и даже в ада. Това не изключва и други около вас да са сгрешили, да не из­пълняват оптималностите и потенциалностите, изречени в Словото, но знайте, че онова, що ви кара да ви боли, да се гърчите от обида, е попаднало в плътта, а не в духа ви.
 И така, който го боли и търси вина отвънка, дори и да благодари за това привидно смирено и при­мирено, все още не е приключил с плътта на дедите и прадедите си и живее с чувството, че причините за болката му са извън него. Тогава Небето отлага за неопределено време или елиминира завинаги възмож­ността за следваща среща или по-продължителна обмяна на Земята, докато плътският човек във вас не си замине завинаги и не престане да си причинява и да причинява болки, приписвайки вината на дру­гите. На смирения човек, на добрия човек - човекът на духа и душата, а не на плътта - не може никога да му мине мисъл за обвинение на другите, че не са ко­ректни и не изпълняват волята Божия. Той не е спо­собен дори да благодари за страданията, които са му причинени, тъй като знае, че страданията ни се дължат само на нашите собствени мисли и оценки за нещата, т.е. на плътта в нас.
 12,35

Няма коментари:

Публикуване на коментар