1060.1999.01.06 Сферите на Вечността

Книга 31


6.I.135(1999)

Бургас - Изгрев

СФЕРИТЕ НА ВЕЧНОСТТА

3.01.135г.

        Тази нощ всички преживяхме невероятно красиви неща, определени за присъстващите и за едни гости, които не дойдоха; но само двама си ги спомнят по-ясно, под формата на сънища. Единият е бил в Австралия с най-близка приятелка, в общество от българи, и е видял необикновено красиви природни картини. Другият също няма да забрави никога това, което е преживял през тази нощ. Предполагаме, че всичко се дължи на доброто настроение и високите полета, в които ни издигнаха песните на Учителя снощи. Имаме чувството, че това е поредното преживяване в Школата Му нощем, когато учениците присъстват на жива лекция, беседа, упражнение, екскурзия или полет в космоса. След песните стана дума за особеностите на пеенето, отличаващи го от говоренето: продължителността и диапазона на вокалите и окултното им въздействие за влизане в необятен брой светове; за подмладяване, дълголетие и одухотворяване.

            Ето какво разказа един от участниците в това красиво школно упражнение в другия свят през тази необикновена нощ. Може би преживяното е и награда за това, че се отказахме да ходим на кино, но предпочетохме Космоса и живот със сродните души, съучениците. Още веднъж излезе вярна българската поговорка: "Ако някой се не дава да го познаеш, виж го къде ходи". Каквото и да са преживяли тази нощ отсъстващите от Школата, то не може да е по-красиво и интересно от онова, което ни се даде, защото тези, които са способни да се разделят с някой от Школата или да не потърсят веднага своите си, отлагат шанса си за друго прераждане.

 И обратното е вярно: не винаги незабавният отклик и редовното физическо участие във всички инициативи на Небето са гаранция за благословение и вътрешно ученичество. Ако някой е провел космичните токове и е обменил по-висше познание и блаженство през такава нощ на друго място, той също е бил в Школата и няма да има разочарования и неприятности през следващите дни и седмици. Между другото, на една нова приятелка от стари времена вчера бе обещано от Небето особено приятно преживяване след 14 дни, но не бе изяснено абсолютна ли е прогнозата или е пак условна - в зависимост от свободната воля и сърдечната еволюция, т.е. от нивото на разпознаването, вкуса, избора и реакциите й.

            Един от нас тази нощ се е озовал в някакъв Божествен парк, някъде през средните векове. Бил топъл есенен следобед. Виждал ясно дрехите и обувките си - на европейски благородник от 17 или 18 век. Седял със затворени очи на една скамейка, но виждал през клепачите си всичко. Бил в невероятно блажено състояние, ветрецът безшумно раздвижвал златните листа на дърветата, а въздухът бил удивително прозрачен. Такова спокойствие и душевна тишина могат да се изпитат много рядко. Това продължило с часове - до самия залез на слънцето - и усещането за вечност и безметежно щастие в този самотен парк не било нарушено от нищо през цялото това време. Не се чували дори и птичи гласове. Не минал нито един човек. Само в един миг, на един завой на алея в този парк се появил долният край на една класическа бяла рокля и бавно изчезнал зад храстите. Но движенията на жената били забавени издвънредно много, въпреки че листата на дърветата трептели в нормално време.

             При събуждането възникнали следните предположения. Безспорно, сънят се дължи на песните, които пяхме снощи - на избора ни да бъдем с Учителя и с любими съученици от Школата, а не на някакво евтино светско удоволствие, въпреки че в програмата на ученика се предвижда и ходене на кино, театър, сладкарница, кафене, даже и на цирк. За съжаление, както повечето хора, и ние често прекарваме свободното си време пред телевизора или на компютъра, или в празни разговори, забравяйки за безценните богатства и методи за директно проникване в рая, които са ни дадени. Светският живот и неговото познаване е също необходимост, но простоянното пребиваване там бързо състарява човека и го откъсва от Великото Училище на Живота. Нямаме съзнание, че Учителят е винаги тук и че Школата не престава нито за секунда - както на Небето, така и на Земята; че само от нашето съзнание, любов и будност зависи постоянно да се възвръщаме към нея, а не да изоставаме в еволюцията си.

            Дошла и мисълта, че в една бъдеща цивилизация ще има много места по планетата, възпроизвеждащи физическите обстоятелствата на всеки миг от историческото ни развитие, за да се връщаме там в съответните дрехи или направо в райско облекло и да лекуваме сърцето и душата си от грозотата и темповете на технотронното настояще. И днес на места се правят такива опити, но с високи такси и по сценарий, възпроизвеждащ плебейски и батални сцени. Във фантастиката се описват връщания на героите в миналото, но и те преживяват големи перипетии и страдания и едва оцеляват - възбуждат се центровете на съблазънта, страха и ужаса, главен метод на черната ложа в живота и изкуството. Трилъри, екшъни, отмъщения, наказания, печалби, ревност и други низки чувства и страсти, придружени с бързи скорости, взривове, изстрели, бедствия и пр. смучат грамадни количества енергия от хората, които имат глупостта да ги гледат и да хранят по този начин авторите и изпълнителите на адски постановки, както и демоните, стоящи зад тях и очакващи душите им в пъкъла. Алкохолът, повечето религии, наркотиците и психотропните вещества също извеждат човешката душа най-много до нисшия ментал, и то в адската му част, преизпълнена с мисъл за власт, притежание, собствено спасение и удоволствия.

            Основен метод на Бялата Ложа при връщането в миналото или пътуванията в Небето е пълното отсъствие на ръкотворни предмети и технически средства, тишината, забавянето на времето и на всички движения и действия; блаженото и щастливо състояние на духа; с периоди на пълна самота, последвани от живот със сродни души и с постоянно увеличаване броя на съществата, които обичаме и които ни обичат, без някой да ревнува. Когато се стигне до такъв живот на всички полета, ние говорим за завършване на еволюцията и за пълно въплъщение на Царството Божие на Земята.

Относно преживяванията ни през изминалата нощ на 2 срещу 3 януари 135 (1999) година ние сме убедени, че става дума за съвсем реално попадане в миналото или бъдещето, за действително участие в едно от многобройните и неизчерпаеми упражнения на Небесното Училище. Не могат да бъдат обикновени сънища, защото са по-живи от всичко най-живо, което сме преживявали. Да се надяваме ли за разяснения от Този, Който може и знае всичко?

6.01.135(1999)г. 9,53ч.

 - Преживяното насън от такова естество обикновено е по-реално от прозаичните случки в така нареченото будно състояние. В такива случаи ние наричаме преживяното "одеяние", тъй като то остава неразрушимо през вечността и строи едно от безсмъртните ни тела. Всичко останало, било в ангелския или във физическия свят, се изтрива почти незабавно - още през първата нощ след илюзорното преживяване, за да не мърси душата и Битието. Така например през деня хората гледат здания, коли, предмети, витрини и деформирани човешки лица и тела по улиците, но още при заспиването ангелите на чистотата започват да изтриват този боклук от подсъзнанието, защото с него не може да се влезе в действителния, неосквернен свят. У някого такава смет се е натрупала на грамадни сметища и планини от проза и ръкотворни, самодейни, човешки направи. Необходими са не години, а прераждания всичко това да се смели, разтвори, изпари и изчисти окончателно, за да може човешката душа да си отдъхне от грозота и старост и да вдъхне с пълни гърди от свежия въздух на простора, на Истината, на свободата.

          Сега вие, които понякога си лягате и заспивате преди десет часà вечерта, сами или със сродни сърца и души на Земята, се появявате чисти горе в Школата и взимате участие в щастливите ни полети, упражнения, осиявания и разливания. Този път се провеждаше планираното потъване в райовете на миналото. Всичко преживяно в пълна тишина сред природата и със сродни, възлюбени приятели, остава живо в архивите на Битието и, при определени условия, ние можем да се връщаме към тия безсмъртни сцени и Божествени преживявания, които са клетките и тухличките на нашите най-висши тела. В едно прераждане понякога нямате и пет секунди такива реални попадания в рая на Земята, но тия пет секунди се считат за продължителността на вашия живот в такова прераждане. Другото не е живот, а прелюдия към смъртта, дребни човешки удоволствия и илюзии, скачане на хорото, на което сте се хванали. И това е добро, понеже то ви подготвя за ония три или пет секунди, в които човек ще разпознае ближните си от вечността и ще се съедини с тях според волята Божия и Небесния Закон, в които няма случайни срещи и разминавания.

 Във вашия тъжен свят повечето хора са в сомнамбулно състояние и вървят по ръба на покрива и перваза със сатанински водачи или обикновени сомнамбули до себе си, които ги стряскат в най-опасния момент и падането е неизбежно. В редки случаи обаче, някой от един поглед и една дума разбира кои са истинските водачи и оставя всичко друго, за да тръгне след тях. Тогава ние пак се качваме по най-опасните места и тераси на Вселената, по най-тънки, заледени ръбове на небитието, за да погледнем отвъд или да спасим някои увиснали над пропастта приятели, но вършим това в напълно будно състояние, на едно въже с водач и екип, при които не е имало нито един нещастен случай.

          Потъването в райовете на миналото е неизбежно при липсата на сегашни преживявания, отварящи Миговете на Вечността. Когато има сърца и души, които ни разпознават и предпочитат да бъдат с нас поне веднъж в месеца, за да не се деформират от школите, самодейностите и останалите хора, с които общуват, Небето придвижва на дневен ред някоя сфера от потенциални възможности, която се отваря от нашия вкус и спонтанност, от жаждата да се обменяме с безсмъртни, а не със смъртни. В противен случай, тия сфери на неотворените райове плуват около хората в скръбно мълчание и въздишат, понеже остават завинаги незабелязани и неотворени. Тези сфери имат и способността да подмладяват и правят човека прекрасен, когато е съумял да разпознае принцесата под дрипите на старата просякиня; или принца - под раните на прокажения. Както в приказките, всичко лъскаво и изящно, всичко добре облечено и стегнато, привлекателно от фитнес или пълна слободия в каращисванията с нечисти аури, прилича на бенгалски огън, който искри няколко секунди и възхищава глупавите, но после изгаря завинаги. Тези преживявания не оставят безсмъртни райове в миналото, защото са породени от похот, лош вкус или корист и тщестлавие. Спомените за тях изгарят заедно със смъртта на астралното тяло и затова в следващото прераждане няма и помен от тия панаири и въртележки.

Напротив, някой те е погледнал с истинска любов и е напълнил душата ти с музика за цял живот и това остава дълбоки следи в причинното, будическото и атмическото тяло, а също и в по-горните. Да те погледнат, да погледнеш така, това значи сам Бог - т.е. Любовта - да те залее с пламенното си присъствие и да те направи друг човек! Такъв поглед струва повече от всичките ви приключения и верни съпружества през всичките ви прераждания. Но който иска да обсеби този поглед и се измъчва, че и друг е бил погледнат така, прекъсва тока на безсмъртието и си остава в блатото на прозата, на себелюбието.

           Казвам ви: поне веднъж в месеца или в годината се обръщайте към представителите на Бога на Земята, за да отворите с тях някоя девствена сфера на мига и на бъдещето, която ще можете да отваряте винаги, когато пожелаете. Тайната е в това, че когато извикате една такава сфера от миналото и влезете в този рай и го преживеете за стотен или хиляден път, при всяко следващо влизане вие извиквате Бога или съществото, с което сте били в тази сфера и преживяването се обогатява с безчислено количество нови усещания. Ако си остава все същото, макар и безсмъртно и несравнимо с нищо друго, това означава, че или вие, или другият в момента сте се вързали за някой по-обикновен човешки образ или за някоя Школа без монада, без Христова монада, и сте си въобразили, че по пътя на саморазвитието или човешките амбиции и вторачване можете да станете безсмъртни.

Ако употребим понятието "валентност" от вашата химия, можем да ви посъветваме винаги да оставяте поне 75 на сто свободни валенции на сърцето и душата си за нови срещи и ново щастие, определени ви изначално от Провидението. Обикновените хора и адските същности са винаги сто процента обвързани или необвързани, а Божествените духове на Небето и на Земята имат една стабилна връзка от 25 процента, неизменна през цялата вечност по сила и сладост, но останалите 75 процента са винаги свободни, за да служат на Бога като съвършен инструмент на съвършената любов и обмяна, за изпълнение Волята Божия и Волята на духа и душата, които са създадени да бъдат свободни.

 Ар, арун, аруан!

 Опознай се, за да те опознаят!

10,48 ч.

 Сутринта, два чàса преди да дойде това осияние, П. разказа снощния си сън, в който има и следния епизод:

 "... Седим на една маса, вече горе някъде, в другите светове, високо над Земята, и ядем някаква супа - бяла, със зеленина вътре, която всъщност е различни зелени буквички. В зависимост от това, как поглъщаме тези буквички, дали правилно или не съвсем, у нас се появява усещането за комфорт или за нещо като трепкане, неприятно "мравучкане" или нещо подобно. Твоите буквички се нареждаха много правилно и образуваха думички, които се виждаха по целия ти храносмилателен тракт. Изведнъж думичките започнаха да светят и около главата ти, като ореол. Аз попитах защо светят и навън, след като си ги глътнал, и получих отговор, че това е заради онези хора, които нямат зрението да видят вътрешните ти светящи буквички. И така, ние се хранехме и си говорехме прелестно красиви неща чрез тази вълшебна супа... В един момент ти стана и отиде някъде, а аз погледнах за миг настрани и когато се обърнах, видях, че някакво същество иска да ми вземе все още неизядената супа. В този момент аз пуснах вътре една снимка, на която се виждат много хора и ти се открояваш в средата. Съществото ме погледна с любов и одобрение и ми каза: "Твоят избор е съвършено правилен. Това е истинският отбор и това е твоят капитан!" - То ми остави супата и с блага усмивка се отдалечи.."

"Ако употребим понятието "валентност" от вашата химия, можем да ви посъветваме винаги да оставяте поне 75 на сто свободни валенции на сърцето и душата си за нови срещи и ново щастие, определени ви изначално от Провидението. Обикновените хора и адските същности са винаги сто процента обвързани или необвързани, а Божествените духове на Небето и на Земята имат една стабилна връзка от 25 процента, неизменна през цялата вечност по сила и сладост, но останалите 75 процента са винаги свободни, за да служат на Бога като съвършен инструмент на съвършената любов и обмяна, за изпълнение Волята Божия и Волята на духа и душата, които са създадени да бъдат свободни."