1105.1999.09.26 Син на Слънцето

Книга 32


26.IX.135(1999)

София - Изгрев

СИН НА СЛЪНЦЕТО

Измина много време, случиха се много важни неща, ко­ито не са описани. Замина си най-близък и скъп млад човек, за когото има лично послание от Елма. Роден през 1977 година, той живя на земята 22 години и си отиде на 19 август 1999 година. По принцип, краткият му живот не бе неочакван: имаше мистични, астрологически, физиогномични и хироло­гични данни за това. Ние знаем от Учителя и от най-почи­тани от нас автори, че ранното заминаване на дете или юноша способства за бързата му еволюция - и това сега ни утешава.

            Външно узнахме за трагичния инцидент чак на 21 ав­густ вечерта. На 19 август огромна, необичайно голяма вълна на един бряг в Северна България е отнела живота на двама млади хора. Единият от тях, който ни е най-близък, е влязъл в морето, за да спаси едно момиче и е успял, но бил блъснат от неочаквано огромна вълна (идваща от земетресението в Тур­ция) - и не са могли да го извадят.

            Ето какво бе видяно от баща му на Рила преди изгрева и в диска на изгряващото Слънце на датите 19, 20 и 21 ав­густ – трите съборни дни, – без още да знае външно нищо за случилото се.

            19 август. Преди изгрева на слънцето се виждат много черни ръце, вдигнати нагоре, леко извити и с приближени пръсти. В средата – само едни, прозрачно-резедави ръце, с черен контур. Сякаш души от ада също посрещат изгрева и търсят спасение, но само една е почнала да просветва. (От­носно този сън – въпреки че считаме Гълъбин за "Син на Слънцето", в последния си живот той е имал причини да слезе най-долу – дали за да плаща нещо ли и да помага, не се знае. Така че тези просветляващи ръце, които се подават посред черните във видението, може да са неговите; контурът им е черен, понеже си отива).

Втора картина: чиния със светящи плодове във въздуха слиза отгоре.

През този ден, макар и 19 август – първият тържест­вен ден на Всемирния Събор, - бащата на Г. и най-близка при­ятелка, която го обича, се чувстват като пребити на панев­ритмията през целия ден и от очите им през цялото време текат сълзи без външни причини. Повечето приятели също се чувстват безсилни и много угнетени.

   

20 август. При изгрева се появява кръстче в Слънцето, после черна снежинка и накрая - пентаграм в кръг. После – млада жена с абсолютно черна коса, стегната с бяла лента. Косата отзад е прибрана от шнола във форма на осмица, чи­ято дясна част представлява блестящ във всички цветове на дъгата седеф, а лявата е "угаснала", тъмна, черна като нощ. Това също е констатация и прогноза за нещо, но още не е ясно дали е било знак за заминаването на Г. за другия свят или са искали да кажат нещо за една млада позната, намираща се на Молитвения връх в същия ден и час. Всичко, което става около свързаните със Словото е значимо до най-дребни де­тайли, затова и обикновени наглед случки в тяхно присъствие добиват съдбоносен характер. На споменатата позната се подава спален чувал, за да седне на него - да не ù е студено върху скалата, - но тя отказва. Отвътре се обяснява, че това е вторият ù шанс (в духа на осиянието "Докосване и мекота") и че ще има и трети, последен. От изхода му зависело кой влак ще вземе в живота – експрес или пътнически. От горе припомнят за един подобен случай преди години: човек на Словото има импулс да прегърне братски една приятелка след паневрит­мия, дошла от Америка - а той обикновено няма такъв навик, затворен и стеснителен е. Тя грубо го отблъсква. Веднага отвътре се казва, че сега няма да ù провърви в Америка. И наистина, като се връща, тя има ред неочаквани неприятности и мал­шансове и си загубва работата.

            21август. Слънчевият диск е извънредно бледен, на фона на абсолютно траурно, черно небе. От него започват да излизат на всички страни големи, черни сълзи. След това Слънцето изчезва и на същия черен фон се очертава черен триъгълник от стъкло или кристал, с върха надолу. Бащата на Г. си остава в палатката и не отива на паневритмия, чув­ства се като пребит. Въпреки това, по обед и следобед идват две фундаментални осияния: "Ражда се съвършеният човек" и "Отчаяние, чаяние и чайан". Вечерта съобщават за гибелта на Г.

През един от съборните дни, след гледане в изгрява­щото слънце, се виждат със затворени очи и профил на от­литащ самолет и една прекрасна, прозрачна кристална пла­нета, като едва се очертават на повърхността ù само кон­тинентите. Дали Г. заминава за там?...

На 22 август вътрешно става ясно, че заминалият за дру­гия свят не е обикновен човешки дух, а е дошъл от Слънцето. След няколко дни майка му преглежда дневника си и намира, че на 6-годишна възраст той е казал: "Мамо, ние сме дошли от Слънцето и ще се върнем там."

            Още преди да се роди, на нея ù се явил ангел със све­тящи, златни коси, и ù казал, че скоро ще дойде на Земята чрез нея. Без да знае за това, една ясновидка напоследък, след заминаването му, е казала, че го е видяла като "златно момче".

  

            Не един и двама души от най-близките и приятелите му описват как той сега се проявява от другия свят. И баба му е имала ясно преживяване: същата вечер след като си е зами­нал на повече от 500 км. на изток от София, тя го вижда как влиза в стаята и ù казва да не се страхува и че той е при нея (понеже вънка нещо похлопвало в коридора). Всички събираме спомени и материали за него и се надяваме те да бъдат включени в книга. От личното му осияние от Елма сме узнали много неща за неговите минали прераждания, за космическата му мисия.

            Заедно с великите и прекрасни негови качества и добро­детели обаче, напоследък се откроиха и някои малки сенки, които не е уместно да се изнасят тук. Като се има предвид трагичното му творчество от начало докрай, както и споме-натите, леко тревожещи отклонения от образа на прекрасния ангел, който познаваме, молим за отговор Нашия Учител, ако може да ни каже по-подробно защо дойде Г. на Земята, каква бе задачата му, какъв е изпитът му и какво става с него сега в невидимия свят. Можем ли да му помогнем с нещо - или той е по-силният, който ще помага на нас?

            Днес, 10.10.1999г. (годината също дава "десятка"), около 20,40ч., продължаваме описанията на нещата, свързани с Гълъбин, понеже току-що бяхме принудени от странни пох­лопвания и инциденти в къщи да не отлагаме повече. Веро­ятно, сам той е отново тук и настоява да се свържем, защото сме се събрали трима души, които сме най-тясно свързани с него и го обичаме безкрайно..

   

Последният случай от този род бе на панахидата в църквата "Св. Седмочисленици". Почти накрая, когато се раз­даваше поменът, един от нас внезапно усети такава силна горещина в прасеца на левия си крак, че се обърна да види да не би да са сложили до него електрическа печка в черквата… Оказа се, че на един метър зад него стои близка приятелка, която в момента много е искала да му каже нещо във връзка с Г. Тя е същата, която на Рила, без да знае кой си е заминал, се е срещнала с духа му и го е видяла целия в златни лъчи. Обеща да опише преживяването си и един ден ще го приложим към книгата за Гълъбин, която съставяме, заедно с всички други спомени. Близките и приятелите му имат какво да разкажат.

            Тази вечер имахме силното желание да попитаме какво става с Г. сега в невидимия свят и, по възможност, да се свържем с него. Поради несвършваемите си занимания с ком­пютъра обаче, все отлагахме този момент, докато не почна серия от неочаквани засечки… Компютърът сам изгасна на три пъти, въпреки че е свързан с мощен акумулатор UPS; а два пъти, когато бе загасен по всички правила, сам се включи… След това токът спря два пъти. Когато отидохме в кухнята, телевизорът се беше самовключил, а сме напълно убедени, че няма как, понеже преди това токът бе загаснал.

Ето какво се падна от беседите на Учителя за Г. тази вечер:

"При някои хора физическото тяло е на­пълно завършено, затова те могат да минат в астралния свят и да започнат строежа на астралното си тяло. У други хора физичес­кото тяло не е още напълно развито, вслед­ствие на което те трябва още дълго време да живеят във физическия свят, докато за­вършат строежа му." (том. "Допирни точки в природата", с.204, изд.ББ, л."Окултната страна на живота" от 10.01.1923)

             

"Ще кажете: "Малко ли мравки се давят?" - Вярно е, много мравки се давят, но тази, ко­ято аз видя и за която се породи у мен жела­ние да я избавя, трябва да я спася. Тя е осо­бена мравка… Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момче, момиче…" (т."Сила и живот"-3, Хел96:278-279, л. "Малкият закон" от 22.06.1919)

           

"И тогава ще кажеш: "Има любов в света, има Бог! Всички хора живеят – и аз искам да живея!" Дойде ли любовта в тебе, ти и поет, и учен, и художник, и музикант можеш да станеш – всичко каквото си пожелаеш можеш да ста­неш.

        Казвам: това, което търсите, ще наме­рите само в служенето на Бога. Влезете ли в Божествения свят, тогава аз ще ви кажа: като дойдете до първата врата на този свят, на­дясно ще намерите един ключ, означен с чис­лото едно. Ще вземете този ключ, ще го ту­рите на вратата и ще завъртите два пъти. Пред вас ще се открие друга врата, до която има голям асансьор с ключ, означен с числото 3. Ще врътнете този ключ - и асансьорът с голяма бързина ще ви издигне нагоре и ще спре на десетия етаж, пред вратата на който ще похлопате четири пъти. Веднага вратата ще се отвори, ще излезе един ангел и ще ви запита: "Какво искате?" Вие ще му ка­жете: "Дойдохме при теб да ни покажеш начин как да изправим погрешките си." Ангелът ще се усмихне, ще ви хване за ръка и ще ви въведе в третата стая на десетия етаж.

        Сега ви оставям в стаята с ангела." (т."Козативни сили", Алфадар`95:129-130, б. “Три вида служене” от 23.12.1925.)

   

           

Тази вечер, преди да започнем да пишем, изслушахме личното послание за Г. от 25.01.1991г. Там се казва следното:

"…Един херувим знае как да сътворява положителни и абсо­лютно прекрасни образи, с които се пробива Десетото изме­рение – измерението на ада…"

            Сега не можем да не обобщим впечатленията си от ду­мите на Учителя, които ни се паднаха преди малко. Оказва се, че Г. е завършил добре строежа на физическото си тяло на Земята и затова не е имало нужда да остава тук. И наис­тина, малко хора в този свят имат тъй хармонично и прек­расно тяло, каквото имаше Г.

            Във втората мисъл директно се описва начина, по който си замина той ("Малко ли мравки се давят?"). Но Учителят винаги говори в няколко плана едновременно, така че примера, който дава, не касае само спасяване от физическо удавяне. Тук може да става дума за духовното, душевното спасяване на един човек. При това, в тази мисъл Учителят говори за гълъбче. Мисълта започва с примера за мравката, която Провидението спасява от удавяне, а Гълъбин, в последните дни на живота си, мно­гократно гледа филма "Мравката Z", която също се спасява от потоп и сама помага на целия мравешки род да се спаси от него. В живота има и случаи, когато трябва да си замине един, за да не загинат хиляди.

            В третата мисъл се говори за това, което виждат и някои ясновидци за предстоящо скорошно идване на Г. на Зе­мята: Любовта ще му даде условия да изпълни мечтата си и да стане голям художник - и не само художник.

            Последната част от този цитат явно дава конкретни указания на неговия дух - какво точно трябва да направи в момента. Изкачването на десетия етаж чрез строга после­дователност от действия може да е в синхрон с многото де­сетки, които се появиха тази вечер в контакта ни с него. От гледна точка на пентаграмиката, не е изключено преминава­нето му от девето в десето посвещение. Деветото посве­щение – Преображението (Четвърто от вътрешния кръг на Пентаграма) почти винаги предполага кратък живот на Зе­мята, преизпълнен с много любов, страдания и мъка и зами­наване в другия свят чрез мъченическа смърт, за да се поеме някакъв удар, насочен срещу човечеството.

            Дали четирите похлопвания в примера не отговарят на четвъртото посвещение от вътрешния кръг на пентаграма?

22,10

        - Ликувайте! М. получи нов чин и ново име. Ес­теството му се променя.

          На повечето хора се разрешава да останат на Земята, въпреки че се деформират. Съществува обаче едно посвещение, един ранг в йерархията, къ­дето не може да се влезе с несъвършено тяло и де­формирано лице.

Сега си задавате въпроса: по каква логика от­немането на физическия живот, докато човек е още млад и прекрасен, му помага да влезе в недостъпния свят, след като, ако бе останал, би се деформирал и би натрупал грешки и грехове като всички смъртни? – По най-простата логика: серия от прераждания без натрупване на грешката, чрез кратък живот и зами­наване още като дете или юноша, съдейства извън­редно много за пробиването на сонда към най-високия свят. Това се нарича "вертикално възлизане" и се дава рядко, по особени заслуги. Това са прераждания от царски порядък и ангелско коляно, понеже имат най-висок процент присъствие на душата и духа в тялото или на някое въплътено божество, на ангел.

Почти всички останали хора след 21-годишна възраст представляват физически, астрални и мен­тални черупки, от които ангелът е излязъл, духът и душата са си отишли. Тези хора мислят само за ядене, предмети, къщи, удоволствия и професиона­лен престиж; или пък потъват до ръбовете под то­вара на задълженията. Почти изключено е някой да не остарее, да не погрознее при такъв живот.

Но ако младостта и невинността са вход към едни светове, то старостта, заедно с всичките ù физически и психически деформации, е вход към други светове, които са недостъпни за младите и невин­ните. Само в старостта и обикновеността, грозо­тата, се развиват уникални добродетели, съвър­шено недостъпни за хора и ангели, дори и за богове, които никога не са загубвали съвършената си форма. Кои са тия добродетели, вие се сещате сами и може да напишете нова тема, да си поговорите по този въпрос – ще бъде от полза по-подробно разглеждане на тази обширна наука

Повече няма да ви говоря за приятеля, който се завърна на Слънцето. Вие сами ще се свързвате с него от време на време, докато дойде денят да ви посети отново. Той още не е съвършен в човешкия свят, но в духовния и в половината от Божествения е съвършен.

Да останеш в човешкия свят и да не се дефор­мираш; да не допуснеш прозата и амбициите, гри­жите и пороците да те обезобразят - това е вече последният етап от еволюцията на човека на Зе­мята. Това е преддверие към Възкресението. Дори и да се отклоняват физически и психически за извес­тно време, Посветените от Пети ранг си възвръщат достойната форма и праведния живот в последните десетилетия от живота си. Ако са преминали като статуи през годините - без поражения, деформации и страдания, - те никога няма да разберат другите, няма да са снизходителни и милостиви, нито ще имат смирение в сърцето си.

          Направих така, че да ви принудя тази вечер да помогнем на заминалия приятел, тъй като стигна до предел без изход. Сега той ще изпълни точно указа­нията за ключовете, асансьора и вратите - и повече няма защо да се безпокои.

          Оправихме пътя му! Отсега нататък мирът няма да напуска духа и сърцето му, а радостта пос­тоянно ще го весели. Който го обича и помни, ще има неговата подкрепа, понеже той победи!

Заминаването му преследва още една цел: следи се кой какво ще си помисли, какво ще каже по този повод. Сред вас има представители на други школи и сили, които си служат с отрицателни определения и прогнози. Ние сега наблюдаваме и регистрираме и най-малкото отрицателно изказване по повод нео­чакваното заминаване на този приятел. Прогнозите, които бяха направени някога за краткия му живот, бяха чути от нашите врагове и те използват това познание с коварни цели – за да ги представят като свои и да нанесат удар. Но това е друг въпрос, който сега не трябва да ви занимава.

          "Нозèл" е полето, в което проби духът му. Оттам хоризонталните посвещения и опитности се преминават много по-лесно, така че хълма е прев­зет.

 22,55ч.

Г. се е покатерил на една скала, след като спасил живота на едно момиче в морето. В един миг го връхлетяла съдбоносната черноморска вълна от турското земетресение. А още на 15-годишна възраст той е написал стихотворение за себе си:

 Есенната песен,

 политнала

 на синя птица,

 чуваш ли?

 Сини птици цяло ято

 из вселената летят –

 из таз вселена...

 А седнал е на камък

 пътник вечен

 и чака зов далечен,

 зов далечен...