петък, 21 октомври 2011 г.

1153.2001.08.27 Раздаване, самораздаване и отдаване

Книга 33


28.VIII.137(2001)     
Рила
Мащерков оазис

РАЗДАВАНЕ, САМОРАЗДАВАНЕ

И ОТДАВАНЕ


            Тази нощ, след излизане под ясните звезди, дойдоха варианти на Господнята молитва, валидни за богове и ангели на Земята и за отделни човешки души, които не са минали през грехопадението или са вече свободни от карма. Както "Добрата молитва" е обща за всички същества и цялата Вселена, така и молитвата на нашия Учител Христос "Отче наш" е универсален ключ за отваряне на Царството Божие и се използва от всички същества с Христова монада в Трите Вселени. Но тъй, както я е дал Учителят преди две хиляди години, с думите за изкушението и Лукавия, тя е била и все още е в сила само за хората и ангелите, които падат в изкушение и са под контрола и на дявола. За всички останали тази част от молитвата е немислима, а те са неизчислимо количество невинни и изкупени същества, които на това място, произнасят Господнята молитва по най-различни начини. (Виж и осиянието "60 милиарда "Отче наш" от 17.Х.2007г.)
            Два-три часа преди изгрев слънце тази сутрин бяха дадени три варианта, които се произнасят от Невинните във всичките светове, на мястото на думите: "и не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от Лукаваго."
            Съществата отляво на Бога, наречени "илухими", казват: "и в добри надежди, и в лишение, вдъхнови ни да раздаваме." Съществата отдясно на Бога, наречени "алохими", казват различни неща в първата част на тази молба, в зависимост от ранга си, но втората част звучи така: "изпрати ни да се раздаваме."
            Съществата, станали едно с Бога, наречени "елохими", също имат неограничена свобода в първата част на това изречение и в глагола, който следва, но всички казват накрая: "да се отдаваме."
            Земните езици, дори и българският, са твърде слаби да предадат вариантите, за които става дума - още повече, че те са различни за всеки подклас и всеки индивид и при това често се променят спонтанно, по вътрешен импулс, за да се развива Битието. С това те не само реализират еволюцията и синволюцията, но и парират зловредното действие на думите "не ни води во изкушение, но избави нас от Лукаваго", когато се произнасят от милиони псевдохристияни – лицемери, не изпълняващи в живота си предходната част от молитвата: "и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници." Те не подозират, че молейки се така лицемерно и не опрощавайки материалните и кармичните дългове на ближни и неближни, включват продължението на молитвата, но с отрицателен знак пред скоби. Така че като паднат в изкушение, да си имат изкъсо работа с "Лукавия". За истинския християнин грях и изкушение е да иска и да придобива нещо повече от минимума, който ни е дал Бог, ако разпределим всички блага поравно. Следователно, Бог няма да ни избави от Лукавия, ако ние излизаме над този минимум или ако осъждаме тези, които правят това или искаме да сме на тяхното място. Понякога Бог ни дава и повече от минимума, понякога - даже максимума, ако сме чисти и живеем като елохимите, но тогава знаем, че това благо е временно. Трябва да му се радваме дори и да продължи само 10 секунди, понеже Бог си знае работата: поради баланса в Битието, Той ще го прекрати при нас, за да даде повече на някой друг.
            Даването на Новия Пентаграм с измененията, продиктувани от Учителя още през 1914 година, което влезе в сила на 19 август 2001г., се оживява за действие само при произнасяне и живеене на "Господнята молитва" по илухимен, алохимен или елохимен начин. Който няма още силен алохимен или елохимен импулс, за да му дойдат собствени думи в първата част на споменатия откъс, може да използва израза на илухимите: "и в добри надежди, и в лишения", а втората част вече да я произнася според вътрешното си естество – "да раздавам", "да се раздавам", или "да се отдавам".
8h34m
          - Ясновселената раздава, тотвселената се самораздава, а холивселената се отдава. Ако Мировата Душа се опита да се самораздава и отдава, тя ще изчезне. Затова, не очаквайте от илухимите, от своите майки и любими, да раздават нещо повече от излишъка си, тъй като в утробата им зрее тайнство и то трябва да бъде опазено. Напротив, вие се самораздавайте и отдавайте всичко за тях, за да могат те да живеят в мир и щастие. Като живеят в мир и щастие, имайки нещо свое, грижейки се за някого, който им е поверен от Господа, те карат изворите да бликат и плодовете да зреят и затова около тях се ражда изобилие.
          А вие, които сте алохими и елохими и имате нещо повече от мир и щастие, преживявайте най-висшата радост, най-висшето блаженство – да се самораздавате за новите любими и майки и да се самоотдавате на всички.
          Илухим на Земята (или човекът-илухим) е преди всичко момиче, любима, майка, живееща във възможно най-малък дом с възможно най-голямата градина. Когато домът расте за сметка на градината, илухимното начало помръква, физическата и духовната карма набъбват или се отравят и по Земята се пръкват изроди – строители на цивилизации.
          Алохим на Земята (или човекът-алохим) живее там, където Бог го прати; или поддържа, понякога с цената на живота си, оборотни домове за хора с искра Божия. Ако остане по-дълго на едно място или стане нейде храненик, алохимът полудява и почва да разрушава.
          Елохим - или елохим на Земята, роден като човек, - живее сам, с друг или с всички, според волята на Бога или импулса на сърцето си. И в деветия кръг на ада, и в надрайските предели, той е вечно благ и чист, защото се отдава на Бога; на мига, без да мисли за следващия миг. Ето защо, него всички го обичат и той е добре дошъл навсякъде, така че няма нужда от собствен дом и сродни души, нито от една душа, по-сродна от другите.

           (В класическите текстове се казва, че елохимът все пак има сродна душа и че живее и сам, и с нея, и с всички; понякога даже и с враговете си. Тънкостта е в това, че сродната му душа не живее постоянно при него – те се срещат персонално много рядко. Сродната ни душа обаче търси всякакви начини да се обменя с нас, откривайки хората, които са най-подобни на нея. В това отношение у нея няма никаква ревност, тъй като в мига на обмяната тя самата се вселява в съществото, което ни е пратила – б.п.)

             Вървейки радиално, елохимът стига до всяко сърце и душа с еднаква любов и обич и отдава и взема това, което Бог е определил. На Небето това става постоянно, а на Земята – последователно. Колкото повече същества обича на Земята, толкова по за кратко е със всяко от тях; но това, което преживява и преживяват те с него, не може да се сравни с нищо познато и въображаемо в историята на несъвършените. Сега иде една Нова Земя, в която отдаването на любов към всички и приемането няма да бъде последователно. То ще бъде едновременно, както е горе на Небето. Тогава ще се раждат деца, осветени от Бога, и те ще почнат да създават истинска култура, на мястото на старата цивилизация.
          Докато има зло, правете огради, и то добри огради. Победù ли доброто, премахнете всички огради и си ходете на гости свободно, през планини и безкрайни поляни. Ако сте хора на безстрашието, духове на Истината в Любовта, премахнете оградите още сега и забравете всички човешки и адски условности. Тогава, и да ви убият на Земята, ще си дойдете горе на Небето, където няма падане в изкушения, нито простор за мрежите на Лукавия.
 9h04m

            Това осияние дойде тази сутрин (28.VIII.2001г.), след като през нощта бе дошла идеята за спорния стих от молитвата "Отче наш". Той е бил спорен при много преводи и тълкования на Евангелието, включително и при произнасянето му от различни хора в Братството. Въпреки че Учителят е допускал употребата на класически библейски текстове – псалми, молитви и пр. – с много спорни и отрицателни елементи в тях, за да не става драстично сблъскване с традицията, - едва ли има стих от Светото писание, който Той да не е изтълкувал в беседите Си по нов и най-дълбок начин, понякога ревизирайки го из основи или даже отричайки автентичността му. Така например, Той ни е дал пълна свобода да променяме мрачните старозаветни думи и пасажи в Давидовите псалми с положителни. По този начин започна при нас книгата "Новопсалми" преди няколко години и скоро ще бъде довършена.

            За това, как работи Учителят всеки ден с нас, и в този момент имаме едно удивително свидетелство, което не може да се обясни като случайност по никаква теория на вероятностите. Днес, между три и четири ч. сутринта, дойде в резюме същината на осиянието, като всичко се започна от стиха: "и не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от Лукаваго". Цялото осияние бе издиктувано от Елма подробно през деня. А в същия ден вечерта, малко след залез слънце, при четенето и обработването на пета серия от "Сила и живот", бе дошъл редът на беседата "Твоето Слово" от 19 март 1922г. На стр. 151 от този том Учителят говори точно за това:
"В Писанието има един стих: "и не веди нас во изкушение", но там е криво преведено. То е: "Давай ни знание и мъдрост, да не би със своите глупости ние да изпаднем в изкушение и да страдаме".

Няма коментари:

Публикуване на коментар