1154.2001.08.27 Отново заминали и заминаващи

27.VIII.137(2001)г.

Рила

Райската поляна

ОТНОВО ЗАМИНАЛИ

И ЗАМИНАВАЩИ

Точно на това място край хижа Гургулица над с.Костенец, малко по-навътре - между дърветата - бяха нашите палатки. Там именно се случи описаното по-долу и се получи отговорът на Елма; там дойде и една голяма част от Новопсалмите.

В края на съборните дни, тук, на Райската поляна, има-хме случай, при който се прояви връзката ни с творенията на природата – в случая с два вида насекоми. Знаем, че от 23 до 25 август в Школата се работи с природните царства. Имали сме не един и два случая на жива връзка с душите на растени-ята и животните, с духовете на природните стихии. През тези дни всеки разказа за такива случаи в живота си. Напри-мер за кучето, което се откъснало от господаря си и играло паневритмия с едного от нас, изправено и с лапи на раменете му; за катеричката, която останала на гърдите на един при-ятел през цялото време, докато играел и той паневритмия; и за един гълъб, който стоял на рамото му, от началото до края, при друг подобен случай; за костенурката в един цари-градски хотел, която на три пъти слизала, падайки от високо, от върха на едно алпинеумче в хола и идвала до крака на един приятел, вдигайки лапки и глава и гледайки го продължител-но; за кучето, което се явило ненадейно при палатката на един приятел преди години, когато той едва не умирал от скръб, и спяло нощем с гръб, опрян до неговия, като ги делял само платът на палатката, а всяка сутрин вървяло пред него и отивало точно там, където той е бил намислил, а след то-ва изчезвало; за друго куче, което толкова обикнало една при-ятелка, че слязло с нея от върховете до селото и след това бягало след автобуса цели три села – и т.н. и т.н. и т.н.

Този път, на 24 август сутринта, имахме подобен ин-тересен и трогателен случай с една "осичка" и един скакалец. Мушичката, подобна на оса, остана на дясното коляно на един приятел повече от три часа и игра какви ли не танци през ця-лото време, докато изпяхме целия нов текст на паневритми-ята.  В същото време на лявото му коляно стоеше неподви-жен един скакалец. Когато този приятел стана, защото тря-бваше да се премести на друго място, и тръгна между елхи-чките и високите треви, двамата малки приятели на колене-те му не избягаха, а останаха на местата си - дори и когато седнахме и започнахме четенето на мисли от следващата бе-седа и разговорите върху тях. Едва тогава скакалецът си отиде, а осичката остана още дълго време на дясното коляно на четящия, докато в един момент реши да се премести вър-ху листа на книгата, от която той четеше.

През тези съборни дни наблюдавахме как и съвсем малки мушички витаят с часове над отворените страници на бесе-дите, въпреки че наоколо имаше и други бели листове и стра-ници на книги, както и бели дрехи.

Всички слушахме и се разговаряхме сладко върху удиви-телните и прекрасни мисли от Учителя, за постигането на всяка от които са необходими 25 000 години еволюция, ако сме сами или с обикновени хора и учители, а в същото време въз-хитени гледахме как мушичката, подобна на малка оса, ведна-га пролазваше на следващата страница, която четеше този приятел, който внимателното обръщаше на листовете, за да не я смачка. Така продължи до края на беседата. След това томът бе оставен отворен и го затиснахме с нещо, за да не се затвори и притисне мушицата, защото тя остана още пет минути точно в сгъвката – и след това отлетя. Тогава ни бе дадено да узнаем, че в школните упражнения и явления през последните три дни на Всемирния Събор не само се за-познаваме с природните йерархии, но и се срещаме с наши близки,  заминали за другия свят, на които тогава се дава от-пуск, както по време на Задушница и в други дни, известни са-мо посветените.

 Предишния ден бе обещано Учителят да направи кон-такт със синовете на двама от присъстващите, които си бе взел на небето твърде млади, но по определени причини това не можа да стане писмено – писмено бе дошло само одеянието "Нови съборни полети" на 23 август. Бе ни обяснено, че осич-ката и скакалецааът през тези три часа и повече  са били ду-шите на тези два ангела. Тази сутрин – 27 август, - когато отивахме рано сутринта на изгрев към вълшебното хълмче, една муха се удари в лявото око на един от нас, а след част от секундата втора муха – в дясното. Пишещата тези ре-дове преди малко сподели, че от няколко часа ù текат сълзи от очите безпричинно и даже в един момент се е разплакала. Абсолютно същото се бе случило с двама приятели на Рила, на 19 август 1999 г., когато е бил загинал синът на единия от тях, а те узнаха за това едва на 21 август. Тогава (на 19 ав-густ), в изгряващото слънце той е видял абсолютно черен кръг на фона на черно небе, от който излизали черни сълзи на всички страни, а след това били дадени още два траурни зна-ка, един от които – кръст в слънцето. През целия първи ден на Събора тогава не само тези двама приятели, но и други хо-ра, дори и по време на Паневритмията, а и после през целия ден, се чувствали разбити. По същото време някъде, загубен в рилските клекове, си отишъл от този свят и един възрас-тен брат–цигулар. Слънцето прибира своите си най-често през август, по време на Събора..

Веднага след това в диска на изгряващото слънце съ-щият приятел видял следните картини със затворени очи: слънцето станало черно като при затъмнение и от него из-лизали само бледи, тънки жълто-зелени лъчи.

Слънцето се виждало посърнало в най-горния край на зрителното поле, а отдолу летяла нагоре хищна птица с тъ-мно тяло и светла глава. Посоката била вляво от слънцето. В последния момент птицата цялата посветляла. Един гъ-лъб, точно както рисуват Божия Дух, летял право към съзер-цаващия и носел в човката си венец от върбова клонка с бле-дозелени листа.

После, при четвъртото поглеждане в Слънцето и зат-варяне на очите, се появил светящ кръст със заоблени ъгли, но ясно се виждало, че хоризонталната му част се намира пред вертикалната. Това може да означава, че този, който си е заминал, още не е отделѐн от физическото си тяло. Вчера, късно след обед, когато отивахме за вода, всички приятели бяхме тъжни и умълчани, без да знаем защо ни дойде жела-нието да си слезем от планината.

Небето и този път не ни дава ясна и точна информация дали си е заминал някой близък или пак е станала някаква тра-гедия по света. Такава липса на конкретни указания се дължи не само на това, че повечето от нас са още начинаещи в езо-теричния път, но и защото има закон на ученичеството и Школата, според който ученикът не трябва да слиза от пла-нината по време на високи действа и космически полети, дори и ако се налага да погребе и най-близкия. В такива дни и нощи всеки от нас, независимо от нивото му и от това дали съзна-ва денем или в часовете,  когато е буден на земята, какво прави горе, представлява нещо като машинист на локомотив, с множество вагони от сродни души, които той води из Вселе-ната. Затова всяко отклоняване на мисълта би довело до ги-бел, до катастрофа на цялата композиция. Това важи за най-обикновените водачи и разузнавачи, а колко повече е в сила за ученика.

Има ли да ни каже нещо Учителят във връзка със всичко това?

18,33

 - Не се безпокойте, всичко е за добро. Най- важ-ното е наистина да не слизате от високите свето-ве, когато имате работа там. "Оставете мъртъв-ците да погребват своите мъртъвци" – знаете какво съм казвал и казвам винаги. Не че няма да слезете ко-гато се наложи, но това става само с лично разреше-ние от Главния.

18,52

 - Искам разрешение от Главния утре да сляза да про-дължа работата по къщата до идването на майсторите (въп-рос на В.).

18,52

- Не само след Събора, но и по време на Събора всяко слизане за уреждане на такъв дом, дадено от Господа за процъфтяване на Словото, Делото и Жи-вота, е не само благословено, но и хиляди пъти по-свято и чисто от съзерцанията, медитациите и по-летите. Да подхванеш една мръсна книжка при та-кава шетня и да я хвърлиш на боклука струва повече от сто възнесения и 500 полета по звездите! Понеже ученик, изпълнил молбата на Учителя да устрои дом на Господа в полите на планината, е по-мил Учителю от всички събори, изгреви, молитви, четения и пане-вритмии по цялата вселена, взети накуп.

Във връзка с ясните знаци, че някой, с когото сме свър-зани, си е заминал, се получи потвърждение, от понеделниш-кия "Монитор", който получихме тук едва днес, на 29 август:

"Мълния уби мъж в Рила. 47-годишния Кръстьо Бара-ков загина, след като е бил поразен от мълния, съобщиха от РПУ Дупница. Мъжът е бил намерен в района на връх Харамията при Седемте Рилски езера с множество обга-ряния […]. От полицията уточниха, че най-вероятно Бара-ков е бил член на Бялото братство на Петър Дънов. Тези дни приключва Съборът на дъновистите на Слънчевата поляна на езерото Бъбрека. (стр. 6)"