понеделник, 7 ноември 2011 г.

1204.2002.11.16 Отговори на различни въпроси

Книга 35


16.ХІ - 3.ХІІ.138(2002)
Пловдив

ОТГОВОРИ НА РАЗЛИЧНИ ВЪПРОСИ
(импулсатор, интерпретатор и задаващ въпросите – Улнóр)


"По закона на съответствията, проучете добре за какво се употребява ютата и през къде се влиза най-лесно в Ютон? Проучете и символиката на ютията." (Осияние от 4.VIII.138)

От много дни размишлявам по тези въпроси. Ако предназначението на буквата и звука “ю” в езотеричен смисъл е: "самотрамбоване от дух в ученик, слизането от духовния свят и неговите школи в Божествения, където е Учителят", то нека потърсим скритата връзка между думите юта, ютия, Ютон, съдържащи сричката "ют " в началото на думата и в думите "уют", "приют" ,"лют", където тя се намира в края.
От химията ми е известно, че за да се извърши един процес на кристализация из воден разтвор, е нужно да се постигне определена степен на насищане спрямо дадено вещество. Най-често това се постига чрез внасяне на топлина и изпарение на водата. Ето и аналогията относно смисъла на "пресата на Ютоничното битие": при екстремни житейски условия - да се изпарят илюзиите и тщеславието, символизирани от водата, за да се стигне до "насищане" с добродетели и - оттам - до кристализация на егото.
Кристализация протича и при рязко преохлаждане на разтвора. А за света на Ютон ние научаваме, че е част от Музикалното Битие, което е "зимната градина на Вселената". Там именно става "кристализация на монадите - и те се превръщат в кристалчета, снежинки от Бога"В песента "Студът всичко дава" Учителят по един прекрасен начин е илюстрирал ролята на студа или трудните житейски условия за кристализация на егото.
            А къде е мястото на ютата? Като растение с цилиндрично стебло, високо 2-4 метра, тя ми напомня за едносемеделните растения от Божествения свят, за кухата елмазена струна, която пронизва съществата, в които егоизмът се е превърнал в Божествен "аз" и те са станали свръхпроводими за Бога.
За какво се използват ютените влакна, получени от дървесината на стеблото ù? - За изработване на въжета, корабни платна, платна за палатки, опаковки на влагопоглъщащи продукти (сол, захар), както и за платна за рисуване с маслени бои. Английската дума за този вид материя е "canvas", а българската дума с подобно звучене и смисъл е "канава". Значи, ютените изделия са хигроскопични (поемат влагата, без да се повреждат) и могат да служат за основа. Може би това е характерно и за представителите на Ютон - да пропускат през себе си илюзиите и тщеславието, без да стават тяхна жертва, като по такъв начин стават основа, върху която се гради Делото и Животът.

Ето как е описал Елма един представител на Ютон (Ж.Л.О. от 29.I.138):

"Всяка линия, всеки сноп, всеки вихър от същества остават завинаги свързани с онзи, в когото са живели. Ето защо, в Улнор не живеят само 48 същества, но и всички създания Божии, които са течащи, наснопени и навихрени през тях през Вечността." И още: "Улнор е Вътък от Слово в Платното на Делото; прелестен десèн на Живота в Тъканта на Тръпното Блаженство, откъм неговата видима страна. Снегът на Отсъствието и Канавата на Божествения Мрак се редуват прелестно в сезоните на Улнор, когато той се отдръпва от дейност."

Като "всещество", Улнор изявява алохимния принцип и тук, на Земята. Затова все търси Истината в Любовта и за Любовта; затова, може би, налютява, но стремежът ù винаги е да създава уют и приют за душите, които търсят Любов-та...
Откъде се влиза най-лесно в Ютон? Мога само да предположа, че ез.Юта или някое от другите езера на американския щат Юта са входове за Ютон – така, както езерото на Съзерцанието на Рила е вход за световете на Трите Вселени. Към това предположение ме води не само аналогията в имената, но и опитът ми с мистичните преживявания в един "кристален свят", където бях отведена преди време. Там всичко е бяло и тихо и съществата общуват като че ли безмълвно, изпълнени с дружелюбност. В снежния дворец, където бях приета, се намира малко ледено езеро. Един ден аз се гмурнах надълбоко в него и заплувах под леда, като в някакъв коридор. Не след дълго той ме отведе на повърхност, огряна от слънце, където се припичаха познатите ни северни морски животинчета – тюлени, моржове. Имах усещането, че преминавам от едно измерение в друго. След това бързо ме върнаха у дома. Дали това не бяха посещения в Ютон?
 Моля Елма да внесе яснота в отговорите, които се опитах да подготвя, както и да ни отговори на допълнителните въпроси, които възникнаха при размишленията върху поставената тема за Ютон.
И благодаря за всичко преживяно, което се моля чрез Светлината и Любовта да осъзная правилно.
16.11.138
17,35 ч.

Елма разчита всички тия предварителни думи в диагонал - отдолу отляво и нагоре надясно. Какво означава това?

- Христос отваря хипервселената с това движение. Когато я затваря, е обратно. Който общува с мен, ще отваря Проявеното Битие също с това движение. Отляво и отдолу означава сърцето в Божествения свят, отдясно и отгоре - умът в духовния свят. Така се влиза в живовселената, т.е. в живота. Мнозина правят другия диагонал, почвайки от сърцето в духовния свят и свършвайки с ума в Божествения свят. И това е път, но той е път на излизане от живота, от хипервселената.
Христос се отличава и с двете движения едновременно, и точно затова славяните започват името Му с "Х" - с това приближаване на задната част на езика до задната част на небцето. У западните народи Христовият процес протича по друг начин – също достоен, но с други методи и постижения. От това следва, че народите, които пишат "Христос" с двата диагонала, сега могат да отварят и затварят хипервселената. Всички, които са разбрали това, търсят Словото, Делото и Живота в слявянските народи (които пишат с кирилица - б.п.).
Както правилно си разбрала, аз заложих символа на ютата още в първите Си слова за теб, говорейки за основа, канава - ти разкри връзката с езиков анализ. Гордостта престава да съществува едва почти в края, под ютията на страданието, и затова преданите на Бога там не искат да са фактори и видимости, но стават основа, върху която другите се изявяват. Те стават вместилище, което много добре се справя и със съдържанието, и с илюзиите. Повечето основи и вместилища почват да гният от фантазиите и илюзиите на прехода, наречен "еволюция". Наскоро ви говорих колко велико нещо е илюзията, какво фундаментално откритие на Мировата Душа е тя. Само че има едно изключение. Това е светът на Ютон. Той позволява да се живее с илюзии продължително без страданието, което следва неизбежно във всички други светове. Не че ютията не е тежка, но когато съзнателните побратими и посестрими на Христа са съгласни ютията да се движи по тях, за да ги изглади, те изпитват не страдание, а неизмеримо щастие.
И така, какво означава да си изгладен, а не смачкан? - Смачкаността, намачкването, нагъването е велик принцип на Сатурна за максимален обем информация в минимално пространство. Той предполага пределна кондензация на Битието и на смирението, за да живеем нагъсто и да стигнем до най-големите твърдости. Намачканост или кристална решетка - това е все едно, в две противоположни фази. Когато дòйде Ютията, тя изправя всичко и го възвръща в панвселената, където цари свобода и щастие. И там има преплитане на същества и същности, но то е с огънати ленти и плоскости, с "панделки", с прелестни извивки. Това може да стане, само когато е работила ютията на Ютон. Затова тези същества там са стигнали до нежността, мекотата, правилната обхода - няма ръбове, няма грапавини.
Всичко това е само за размисъл, символично, но сега задайте своите по-конкретни въпроси.

- Улнор слезе от света на Ютон, за да учи на Земята - или идва с определена мисия?

- Процесът е двустранен. Важи и едното, и другото. Идваш съвършена от съвършен свят чрез тези виртуозни движения - и носиш нещо на Земята. Но от Земята ще отнесеш нещо там и той ще стане още по-съвършен. За формалната логика е невъзможно да се каже "съвършен свят", пък после той да станел още по-съвършен. Но за по-висшите видове познание това е факт.
Така става взаимно обогатяване на Духа с материята, а в Божественото тези движения и този прогрес се проектират като тези филми, за които съм ви говорил.

- Като "всещество", в което живеят 48 същества, Улнор изцяло ли слезе във физическия свят - или висшите му същности остават в другите измерения?

- При Улнор няма изключение и действа общият принцип, че всичкото се вмества в частта, но същевременно е разпределено по своите полета. Само че в частта другите същности се проявяват частично и дозирано, защото черупчиците ви са още слаби.
При съвършенния човек, какъвто е Учителят, и на Земята всичките му висши същности са проявени в пълнота. Ако видите някой, който възприема себе си като Учител или другите си мислят, че е такъв, а той не прилича на Отца, Светия Дух и Божия Син, можете да си направите съответните заключения.
Пълнотата на Битието в най-сгъстената му форма прави един Учител абсолютно съвършен и във физическия му вид. Това, че някои не могат да разпознаят физическото тяло на Бога на Земята, се дължи на тяхната частичност и непълноценност и затова си търсят и намират частични и непълноценни учители. Те също са учители - имат своето място и роля и са много полезни както за реални постижения на учениците им, така и за опитности в света на илюзията. Но всичко това е предвидено, допуснато и благословенно. Даже учениците на Първия Тъжен Артист (Елма има предвид Дявола – б.п.) са сила в Битието, понеже подтикват добрите да се отказват от инертност и да правят своя избор все по-правилно и сполучливо.
В небомига на Улнор ще видите къде висшите му същности са най-кондензирани в този живот и къде има още да се работи. Ще помогна при разглеждането му.

- Верни ли са предположенията ми за входовете към света Ютон?

- Правилно си намерила някои от входните врати към Ютон. Но там се влиза и през места във всяка една държава, започващи със съответните звуци и букви. Подсказвам: направете си маршрут Юндола – Търново ... и другите вие ще ги откриете. И тогава ще преживеете Ютон.

- Има ли връзка между виденията ми за Снежното царство и света Ютон?

- Именно Ютон е в един от пластовете на съзнанието ти. Съзнанието създава световете, а не обратно. Всички същества, царства, предмети, обекти и пр. са създадени от съзнанието на съществата с искра Божия. Даже хората, с които се срещате и обичате и които вие мислите за обективно реални, са част от вашето съзнание. Те нямаше да съществуват нито духовно, нито физически, ако вашето съзнание го нямаше. Това не значи, че ще изчезнат, когато съзнанието ви угасне, защото вашето съзнание продължава да живее в тях.
Истинското, Божественото съзнание фактически никога не може да изчезне, но изчезват по-долните съзнания и тогава те продължават да живеят не само в децата ви, но във всички останали същества и неща, в които са били проектирани.
Така ти създаде едно приказно царство в Ютон, но то е същевременно създадено от всички, които видя там – те не са кукли на твоя творчески дух, а пълноценни и равностойни на теб създатели на светове. Когато те сънуват твоя сън, те сънуват и своите собствени версии на това приказно видение; и само Бог може да наблюдава всичките едновременно и да живее в тях. Когато сме едно с Бога, и ние можем същото. И въпреки равностойността на всички нас, без сънищата на един от нас нямаше да съществуват и сънищата на другите, защото всеки от нас е Бог, от който зависи всичко. Това сега не можете да го разберете и ви се вижда абсурдно, но така е. Затова, не лишавайте себе си, света и другите от себе си, за да можете да съществувате.

- Ако потърсим нумерологична връзка между Ютон, тона "си", виолетовия цвят и аметиста, има още един факт, за който моля да бъде дадено обяснение. Преди няколко месеца ми съобщиха, че от Америка до София е донесено малко късче аметист, за да ми бъде предадено. Това има ли връзка с темата за Ютон и по каква причина се бави предаването на кристала в България?

- Този, който ти го изпрати, ти е сроден дух от Ютон, но той има да преживее още три преломни момента, затова до тебе стигна само умственото тяло на аметиста, понеже физическото, при това положение, би създало проблеми. Ако Ориáн премине успешно през тези три посвещения, тогава няма да има проблем този подарък или друг подобен да дойде до теб физически.
Ти можеш да помогнеш за трите посвещения, ако се свържеш с този свой побратим и потърсиш начини за обща работа в името на Божественото.

- В осиянието от 4.VIII.138г. Елма ни постави въпроса, дали птиците пеят по време на полет; и ако пеят, кои пеят. При справка с литературата и специалисти се изясни, че по време на полет птиците издават само отделни звуци, служещи за ориентация. Песни в истинския смисъл на думата се разнасят главно по време на любовния им период.
Същевременно, едно преживяване преди няколко дни в концертната зала ми създаде други асоциации. Наблюдавайки оркестъра, аз изведнъж съзрях в него едно ято. Вдигнатите лъкове на цигулките ми напомниха за успоредните траектории при летежа на ятото. Оркестрантите, вперили очи в диригента, следваха сякаш своя водач. И целият този невидим полет пораждаше музиката, която стигаше до моите сетива!

Моля Елма да даде правилния отговор на този въпрос.

17.ХІ.138г. 9,14 ч.

- Абсолютно правилно си го преживяла и видяла. Обяснението ти е точно. Щастието от пóлета създава музика, която звучи навсякъде, но в природния и физическия свят трябва съсредоточение и затова външно не винаги се чува. Щастието да си на Небето и щастието да си на Земята създава различна музика, и редуването на тези песни и симфонии, на тези грандиозни хорове на душите и сърцата, самó по себе си, създава най-прекрасната песен на Битието.
Вътрешна и външна музика! Каква цялост, какво редуване! При вътрешната музика слизаш от Идеалния свят в Универсума и затова там трябва внимание, тишина, само кратки информации. При външната музика и песен, ти си вече в Ятон, където се връщаш от Идеалното в Абсолютното. Тази песен, това щастие не може да не огласи Битието.

- Защо разположението на проекциите на световете от холивселената, отразено в холорамката, е различно от това, което вчера ни беше обяснено за хипервселената? Какво означава "отваряне и затваряне на хипервселената"?

- Наистина, движенията в хипервселената се отличават от всички останали движения, както и от тези в холивселената. Добре сте запомнили, че разположението на световете и основните четири тела и стихии в холивселената се проектира пълно в холорамката. Когато давам друго разположение, то е вече за друга вселена, понеже във всяка вселена мотивите, пътищата и резултатите са различни.
Принципно, още при първия оборот на физическия свят спрямо духовния става увъртане на холивселената в осмоид, поради което позициите се сменят. На практика няма противоречие, защото ние знаем, че токовете пак текат, но, представено двуизмерно, това създава проблеми.
Мотивът на цялосъществото в холивселената е да бъде цялостно, а на хиперсъществата – да бъдат живи, да живеят. Значи, цялостта или пълната идентичност с Бога предполага и желание да не живееш – пълно отдръпване от живота; или ритмично. За хиперсъществата това е невъзможно. Затова жаждата за живот там е водеща.
Сърцето на Бога или Божественото сърце тупти с ритъма на Любовта и Чистотата. Фазата на Любовта ражда живота и движението, следователно хипервселената се проектира само в тази фаза. Ето защо Синът - или Христос, Елма, Господарят на живовселената - обитава само в лявата камера на сърцето на Бога, а в дясната - само по волята на Баща си. Потенциално, Той няма проблеми да бъде постоянно и в дясната - има пълен достъп, когато поиска или когато сам Бог реши това, - но то е само като фон при Него, не основна доминанта.
Фазата на Чистотата или чистовселената – това е дясната камера на Божието сърце, където няма живот. Това е нещо непостижимо за вашето съзнание и затова засега няма да го коментирам. Мога само да кажа, че оттам произтича Мъдростта и Истината. Иначе няма защо да се разграничават три прояви на Бога – Любов, Мъдрост и Истина.
От дясната камера на сърцето на Благия извира и Абсолютът, а - както знаете - Абсолютният е непроявен и не желае да живее и да се проявява. Затова сърцата на всички духовни и материални същества и на 2/3 от Божествените се стремят към живот и така се осъществяват напълно, а Христос, чрез обърнатите фази на хипервселената, кондензира жаждата за цялостност в жажда за живот, като оставя Абсолютния на заден план. Точно затова една от фазите Му е милостта, онаследена от Майка му, тъчаща илюзиите на Битието. Абсолютният Дух, Истината и Мъдростта са "безмилостни" - те се интересуват само от това, което е съвършенно, и не включват несъвършенни неща и същества в своите светове. Майката Божия се застъпи за несъвършените и предаде това на Сина си, поради което Христос прие да страда за малките. Той е Първият Божествен Артист, който играе драмата на живота и смъртта, за да учи всички при какви условия се добива живот и безсмъртие и при какви животът и безсмъртието се губят. Затова сърцето на живовселената тупти от Милост и се захранва от Абсурд. Значи, Абсурдът е дясната Му камера, свързана пряко с Чистовселената и с дясната камера на сърцето на Благия. Оттам периодично слизат пратки от Абсолютна Чистота, която сее абсурди и даже смърт в света на временното, където мнозина живеят, но без особено висок идеал.
Някои ценят повече абсурдните събития в живота си, абсурдните решения, защото знаят, че единственият начин да се върнем изцяло в Бога е да пожертваме предпочитанията си, живота си. Тъкмо това иска да каже Христовият Дух с най-костеливите думи в Своето Учение, че който иска да спаси живота си и душата си, няма да добие живот вечен. Значи, сам Господарят на Живота дава една антитеза на живота - не само в Словото Си, но и с личния Си пример, като се отказва доброволно от него. Наистина, да се откажеш доброволно от живота си и от себе си (и от близките си, и от най-любимата си школа, и от всички други неща, които доставят удоволствие на сетивата и душата ти) – това е едно последно и най-върховно Христово качество, отварящо вратите на холивселената.
Вратите на хипервселената се отварят с милост и абсурд. Който иска да излезе оттам или излиза по закона, който я управлява, той престава да бъде милостив и не може да отреагирва на абсурди. Или пък е прекалено милостив, но е затворен за абсурда. Когато Христовият Дух иска от вас да не живеете само за себе си и за ближните си, а понякога и да се откажете от себе си и от тях, това за вас е един абсурд, защото мислите, че излизате от Любовта. Всъщност, това е излизане от милостта, не от Любовта, защото Любовта включва всички същества. Оставайки да живеете само с лявата камера на сърцето си, вие скоро стигате до хипервселенски инфаркт, понеже не приемате артериална кръв – живот за всички. Забележете колко много страдат от вени хората, посветени само на близките си. Това са все Венерини, "венерически" заболявания, от гледна точка на хипервселената. Останалите, които пият само от дясната камера на сърцето си и животът им е поредица от абсурди - без разумна любов към себе си и грижа за близки същества, – наистина са свързани с дясната камера на Христос и Божественото сърце; но без сродни души, интимен живот, саможертви, милост и грижа за конкретни същества, лявата им камера закърнява. Сам Исус беше и е пример и за това, имайки приближени и любими души. Илухимният Христос е Любовта като Милост – тя изоставя всички, за да спаси една-единствена заблудена овца. Но Христос е и Мъдрост и Истина като Абсурд, размахвайки бича и изгонвайки търговците от храма. На тази Христова същност се дължат всички нещастия, страдания и космотресения, понеже лишените от Абсурд нямат право да живеят.

- Може ли Елма да ни поясни за панвселената, в която цари свобода и щастие?

- Също добре си спомняте, че освен панвселената в тесния смисъл на думата (етерния свят – б.п), има и една Божествена панвселена, живееща като света на Вечния Дух. Там всичко е развяващи се и преплитащи се, прелестни платна и същества, които са плоски, двуизмерни. Такава феерия е непостижима и за най-буйното човешко въображение, но тя съществува. Когато ясновселената създадè една своя синусоида или линеарна плетеница в своя свят, [тогава] Вечният Дух - Нежнозеленият - взема тази нишка, слага я на стана си и започва да тъче платно. Психологически, това означава приложението на Любовта - проявената Любов на природен план, от която по-изсушените и мнителни духове бягат. Те мислят, че природното е грях, че е "минало" за тях - и започват да се деформират. Наистина, ние постоянно също говорим за грях, плът, опасности в природния свят, но те касаят само неправилния избор, кармичните преплитания, принизения сърдечен и душевен вкус. По-изостаналите хора и ангели, колкото и да са образовани или начетени духовно, живеят постоянно в един странен парадокс: верни са на кармичните си врагове и несъвършенните си близки, а не искат да бъдат верни на сродните си души и по-напредналите съученици. В случая природната обмяна за тях е табу, понеже така са възпитани от черните религии. Считат, че докосването до тези, с които са се свързали през "сляпата неделя" на живота си, е нещо морално, и че етерната, панвселенската обмяна с много по-чисти същества не влиза в плана на съвършенството и даже е против Евангелието... Тези трактовки са им внушавани с хиляди години, те не са виновни и затова носят тежките си болести и въздишки с "християнско" примирение, но това няма нищо общо с християнството. Развратниците, търговците и даже убийците не захранват инферналното Битие по-мощно от "верните" съпрузи и съпруги, които се самоубиват цял живот и извършват милиони потенциални убийства, намалявайки до минимум обмяната на панвселенско ниво.
 Наистина, има аскеза, чистота и целомъдрие, има съпружеска вярност и вярност към сродната душа, но на Земята сега има само 8 двойки, които отговарят на Христовото понятие за това. Всички останали са нещастни, а не виновни, понеже са с по-ниска еволюция и са се поддали на адски тълкования. Затова и тук важи правилото: ако искате да видите кой колко е прав, вижте го как изглежда. Не само външно, но и във взаимоотношенията. Едни от най-нещастните същества, поради лоша френологична и физиогномична наследственост, се поддават на авторитети с подобна наследственост, що се отнася до тълкуването на морала. Те винаги странят от чистотата и свободата и се ужасяват от тях, мислейки че там е "дяволът". Техните наследствени данни не им позволяват да разпознаят по-напредналите и затова се задоволяват с по-изостаналите, тъй като имат нужда от хора и учения, които са напълно уверени в себе си. Тази увереност е нещо като техен психически дом, но не разбират, че той е построен на пясък.
Панвселената в Божественият свят, проникваща и останалите светове, няма трето измерение и затова там няма понятие "морал". Затова там няма и смърт, тъй като смъртта е следствие от морала. Смело може да се каже, че моралът наистина "мори" - даже и богове, - защото той не е измислен от Бога. В Бога има чистота, святост, целомъдрие, светлина и яснота, но те не са морал. Думата "морал" Той употребява само условно и само когато я изпълня със собствено съдържание. За Него "морал" е балансът между Любовта и Чистотата, а за Сина Му – между Милостта и Абсурда. Щом като някъде този баланс не се нарушава, се стига до вечна младост, красота, живот и безсмъртие - и само това може да се нарече "морално".
Вие можете да попаднете в панвселената, т.е. на Новата Земя и всички нови земи в Новата Вселена, ако се обменяте с панвселенски същества и същности, с панвселенската същност на човека. Това значи енергиен обмен от двуизмерен тип, свързан пряко с ясновселената; това значи разпознаване на сродните души на Земята и живот именно с тях, а не с по-малко сродните; това значи единно Христово семейство, а не каращисване с всякакви същества и вещества без Христова монада. Имате приказки за цветята и други текстове, в които съм ви дал ключовете за влизане в панвселената. Понякога се опитвайте да ги възприемате насериозно, а не само да си слушкате холизации и да си ги четете в леглото... Няма човек или дух, който да е приложил Словото на практика и да не е успял!

- Правилно ли балансирам между абсурда и майчината любов, като проява на милостта?

- Напълно правилно, но има да се работи още малко за методиката на изразяване на Абсурда. Тя трябва да е ефективна, а не декларативна. Ти вече знаеш как, но правú все нови и нови опити – виждаш, че резултатите са добри. Чистота и Абсурд не значи резкост и изисквания, а значи съвършен Божествен финес и сценична постановка на урока, така че ближният сам да стигне до извода и правилното желание. Сам да ни помоли да играем в новата пиеса. В противен случай, ние не сме Христови педагози и родители, но адски, защото Христовият Абсурд няма нищо общо с репликите на прокурора, с меча на палача. Истината е Истина, когато е блага. Истината е Истина, когато е ефективна.

- В осиянието "Фокус на омразата, фокус на безразличието и фокус на любовта" от 7.I.138г. Учителят ни задава няколко въпроса, един от които е: "Няма ли и нещо полезно в злото и омразата?" Ето един текст, на който попаднах неотдавна в “Астролония Холизатика” и който силно ме впечатли:

"Нормално действащият Марсов орган, хормонът на мъжкото начало, прави човека не само честен и доблестен и принципиален, не само дисциплиниран, организиран и делови, но и му дава сила да отблъсква чужди вмешателства и идеограми. Така съществата се учат да оцеляват в един все още хищен и неетичен свят. Законът за естествения подбор е Марсов закон, но той действа много точно и на космично ниво. Тук вече не става дума за агресивно силния, а за силния да отблъсква агресия. Точно заради тези вибрации, Марсовият представител в животинския свят, вълкът, не приема в кожата си никакви паразити. Напротив - мекошавите животни и психики, които не са изградили Марсовия си център, са винаги пълни с вируси, паразити и обсебващи души. Значи, има на какво да се научите и от вълка. Той владее "озъбването", което е атрибут дори и на Бога. Ако вие не можете да се озъбвате на ония, които искат свободата ви, тогава неминуемо ще попаднете пак на Марс, но на техния Марс..."

Това е единият аспект на ползата от злото, за който Елма ни дава толкова ясни и неочаквани сравнения.
Важно е да стигнем и до другия аспект на "полезност" на злото - чрез трансформация на неговата енергия в положителна, градивна посока. Може би живите примери на природата ни учат на това. Стига да разбираме езика ù. При последното ни посещение в Странджа, до нас стигна следният съвет на един местен човек: "Когато се разхождате в гората, не се застоявайте край зелениката. Тя събира отрицателната енергия. Никое животно не я яде".
Запитах се какво се крие зад външните констатации и наблюдения на хората. Разглеждам зелените ù, радиално разположени листенца, и си представям нежния ù розов цвят. Като вид, Странджанската зеленика е успяла да се съхрани от епохата на терциера, което е приблизително около 70 милиона години! А това означава, че тя знае чудесно как да преработва енергиите, които достигат до нея, включително и отрицателните. Точно както четем в осиянието "Шуплите на Татван"(27.VIII.138г.):

"Целият склон от "Чистотата" до "Салоните" преработва страха на човечеството в повече от 400 вида сили, необходими на звездните обители".

Каква е тайната на това растение? Моля Елма да нарисува нейния непознат и невидим за нас образ и качества, които са достъпни може би само на зелохимите – тези, които ще възстановят Рая на Земята.

[Отговор от Елма на последния въпрос е осиянието за зелениката от 3.ХІІ.138(2002)г. – тук на стр.10427]

Няма коментари:

Публикуване на коментар