1210.2003.01.02 Бог ни е създал комплексни

Книга 35


2.І.139(2002)

Пловдив

БОГ НИ Е СЪЗДАЛ КОМПЛЕКСНИ

ЖОО / Òмна

       Следват няколко писма между стари приятели и отгово­рът на Елма накрая. Този отговор пак е оцветен от монадата и мненията на този, който го приема, но Диктуващият е преценил, че това е единствената форма в момента. Обяснява, че често използва такива филтри, понеже директно Слово Божие е опасно за всички, които още не разбират де­тайлно въпросите на Ятото и Тройния Ритъм.   

 Ето първо писмата:

Tue, 31 Dec 2002 22:11:17 +0200

OSIJANIE NE ZA MEN

Весели празници!

            А между другото, тази сутрин врата ми отново прещрака. Някаква мрачна традиция имам със здравословни проблеми на нова година - вече 4 пъти съм в Пирогов на 31 дек. Сега съм отново с нашийника-обездвижител, не мога да мърдам, движа се като "робокоп" и съм упоена като кон, щото болките са кански.... или каквато там е думата. Не че се оплаквам!

            А въпроса ми е защо на 31-ви, защо на мен, защо се връща тази болка във врата, след като беше минала.

            Не мисля че трябва да се отказвам от каквото съм започнала, мисля че си струва да се боря. И искам осияние!!! Ама не за мен.

            Мисля, че си струва да се боря - най-малкото защото бор­бата иска силни, непоколебими и целеустремени хора, а аз съм такава, плюс че познавам високия идеал и той ми е компаса. What's next? What else? (Какво следва? Какво друго?)

            През цялото време искам само да бъда оръдие на Бога, понеже в Него вярвам и понеже ставам за оръдие. Силна съм достатъчно, нищо че изглеждам чуплива. Но явно иска нещо да ми каже? Какво? Iskam osiyanie, мoля!

            Но не осияние за мен, а за нещата, които мога да направя и съм почнала.

            Знам за музиката, Г., но не мога да бъда изпълнител. Мога, да, с усилие и дисциплина и с концентрация, но ще се стопя от мъка. Това е вода, а аз съм огън и просто искам да горя - а пианото е прекалено съвършено да служи за съчки и подпалки.

            Може и да не е много свързано това писмо, но съм замаяна и упоена. Въпреки това, смисълът е горе-долу такъв: как най-добре да направя започнатото? За какво може да ме използва Той? Какво иска да ми каже?

Óмна

Сряда , 01 Януари 2003 15:04:14

            Честита нова година!

            2003 вълнуващи срещи и преживявания по пътя на Светлината ти пожелавам!!

            Моля те да извиниш вчерашното ми писмо. Бях доста уплашена, доста озадачена от инцидента и съвпаденията (отново на 31-ви), а и много ме болеше. Сега се нормализира. А относно молбата ми за осияние - то тя е наистина за неличнo такова.

            ПС. Причината да се вълнувам толкова от бъдещето на двата си филмови проекта и възможността да ги реализирам е е че, първо, ги обичам и, второ, че не ми се иска да подвеждам или лъжа никого. (В единия случаи комунарите, а в игралния – целия малък, задружен екип, който се е навил да направи всичко не за пари, а за идеята и от любов към киното).

            И ако не съм все още съвсем ясна: нямам нищо против на мен да ми е трудно, стига да знам, че проектите са възможни и стига да стане това, което съм обещала.

ППС: много горещи поздрави на приятелите в Пловдив!

Óмна

Wed, 1 Jan 2003 16:46:37 -0800 (PST)

            Много съм развълнуван от писмото ти и утре първата ми работа ще е да помоля за отговор, Сега е 1 ч. през нощта и съм изморен. Прочетох сценария и имам много важни неща да ти казвам, от моя гледна точка. Все едно че мен ме боли, толкова съм свързан с тебе и усещам болката ти! Ако имаше начин, бих я взел върху мене. Неговият отговор сега става необходим и за мене, защото не намирах сили да изкажа опасенията си от сценария по деликатен начин. Знаеш колко съм широк и ти казах колко силно преживях като на живо съдбата на Мила, но освен реализма, литературата и обичта към приятеля има и закони, които са над нас. Не ща да ме помислиш за задръстен традиционалист. От 2 дни размишлявам как да ти пиша за главния магико-естетически закон за последствията от натрупването на негативни образи и прозаизми. Страхотно силно и възпитателно действат, но имат и разрушителна сила за някои от висшите ни тела. Абсолютните Майстори на Словото като Йовков ("Белият ескадрон") могат да опишат една битка като кристална предкласическа музика. Или познават закона за баланса: ако в портретуването на света натурализмът и "реализмът" са неизбежни, то романтизмът и идеализмът, Абсолютната Красота трябва да превалират не само като мотив, но и количествено в едно произведение. Затова ти говорих за чести небесни сънища на героите (поне на един) - това би асимилирало и претопило елементалите на инферното от черния обектив. Убеден съм, че радичковизмите и американския поток при тебе не идват от безсилие да създаваш (а ти си създател!), нито от наркозата на тщеславието да покажем колко добри сме с рисунките на пикните и лайната на нещастните хора. Знаем, че отвратителното и парадоксално-тъпото е едно от длетата на майсторите за косвено възбуждане на милостта и съвестта, но днес се иска доминиране на положителното и неореалистичното, неоромантичното. Аз се готвех да ти говоря 95% за достойнствата на сценария и само 5% за магично-окултните опасности от него, и то с възможно най-мек тон, но сега ми идва тревогата без сурдинка, понеже имах предупреждение за предстоящи нови инциденти при тебе - и те почнаха... Като луда търсú и намери разказа "Читател" от Горки (1899) - има го в едни стари наши соц-томове, II том. Там е казано абсолютно всичко относно забраната да заливаме съзнанието на хората с крешчендо от прозаизми и профанизми. Може да ти изглеждам старомоден и груб в момента, но избо­рът на стил сега е пред вратата на душата ти и от него зависи всичко. Истински прототипи. Ще импровизирам най-общо това, което помня от този уникален разказ, понеже го нямам тука в момента. Горки говори от името на един най-висш адепт от Агарта, който отговаря за литературата на нашата планета. Нещастните литературоведи го взимат за "персонификация на съвестта на писателя"...:

             Наистина, Божественият талант умее да използва и инс­трументите на грозното, прозаичното, отвратителното, но той знае кога и как да ги употреби и ги дозира така, че като с вълшебни чукчета да разбива старите форми и да пробужда милостта и съвестта на човека, а после отново да го въздигне във висините на Абсолютната Красота и Съвършенство. – "Разравяйки сметта на живота, разкривайки делничните съ­бития и делничните мисли и чувства на делничните хора, особено когато са описани с оная ловкост, която минава за талант, днес много писатели натикват душата на нещастния читател още по-надълбоко в калта и той стига до пълно от­чаяние. Той повече не намира смисъл на живота и – видите ли - почва вече нахално да твърди, че виждайки своя образ в това, което вие пишете, решава че животът е точно това и че няма никакъв смисъл да се говори за високи идеали и безсмъртна красота, да се бори повече. Не намирайки подкрепа за вечните жажди на душата си в книгите, които вие пишете, той затъва все повече и повече и почва окончателно да живее като свиня, като купчина смрад и кости, обречени на слободия и провал. А вие много пишете... Колко е скръбна душата ми; колко сте на­пористи, колко сте много! Няма ги вече ония велики учители и майстори на Словото, които умееха да вдъхновят и въздиг­нат душата на човека с огнените призиви на Красотата и Ис­тината! Спомняйки си за това велико минало, ние днес можем само да въздишаме и да плачем за него. Едва ли Бог е изпратил точно вас на Земята - вие сте безсилни да създадете дори и един измислен, романтичен образ, след като сте слепи да раз­берете и разпознаете, че винаги е имало и има живи Бо­жии създания, които заслужават да бъдат вашите прототипи. Ти, който сам още пъплиш и се гърчиш в неразрешими противоречия, кой ти даде правото да бъдеш учител и съдник на живота и да заливаш съзнанието на бедните хора с помията на това, което вие наричате "действителност"? Нима това не е обикновената смет на фотографиите? Ти сега ми противоречиш вътрешно и ми казваш, че си се учил от живота, а той не давал други примери, но аз ще ти кажа, че лошо си се учил."

            Зо, знам този разказ почти наизуст. Героят на Горки – уж самият той в разказа - е неприятно озадачен от срещата с този странен "читател", който твърди, че е пратен на Земята да следи и контролира литературата и писателите на това изостанало човечество. Ето, горе-долу, какво му казва още:

            Всеки един от вас, начинаещите или "напреднали" изобразители на душевни бунища и клозети, не знае, че рано или късно ще си има работа с мен. Ето, преди малко ти се раздразни и си тръгна от мене, но видя, че няма да можеш лесно да ме напуснеш. Внимавай, защото такива срещи не стават всеки ден - и ако сега си отидеш, ние повече НИКОГА няма да се срещнем!" Думата НИКОГА отекна в душата ми като погребална камбана и аз разбрах, че от един час насам се намирам в гравитацията на едно изключително събитие в моя живот, на един невероятен, с нищо несравним Човек. Кой беше той? И човек ли беше въобще? Как така знае дума по дума разказа ми, който четох със задоволство пред избрана публика в онзи дом тази вечер, след като не съм го публикувал още никъде и аз не видях този човек сред слушателите? И в един миг разбрах, че аз повече никога не ще мога да го забравя и да се разделя с него, вече никога няма да мога да пиша както досега. Как можа да ме накара да се върна по заледената алея в парка под пълната луна над Нева? Да, наистина, как? Аз му бях много ядосан - той засегна честолюбието ми! Но когато се отдалечавах, той остана на пейката и засвири с уста една позната мелодия - от една песен за слепия, който се наел да бъде водач на слепи. Прекрасно помнех рефрена ú: "Какъв водач ще бъдеш ти, щом пътят ти е непознат?" Именно това ме накара почти да се затичам обратно и да му кажа: “Добре, говорете ми!” А той ми отвърна: “Да вървим - но не напред, а в дълбочина." Тогава каза: "За тебе все още има надежда, ти не си още напълно загубен, щом намери сили в себе си да ме слушаш. Това показва, че имаш разумна любов към самия себе си и към своята душа, защото си готов да понесеш болката, която ще ти причиня. Честолюбието в тебе все още не е успяло да унищожи твоята чест".

             Може да си чела този разказ, не знам, но сега ми дойде да ти говоря за него. Всички мистици и Посветени знаят, че това не е "персонификация на съвестта на Горки", а жива и ре­ална среща с Аватаря на Литературата на тази планета. От неговата истина и мъдрост черпят и до днес достойни ученици и гении, които вече заливат Земята със своя нов реализъм, романтизъм, заразителен слънчев хумор и оптимизъм и се осмеляват да напредват към душите на хората без нито едно негативно изображение.

            Но всичко, което сега ти написах не означава, че Някой утре ще ти каже същото. Той може мен да разкритикува, че ти писах това. Просто ме боли, защото познавам потенциала ти и не искам да падаш под него. Ако Мила е от Марс, а не само така да е кръстена в интерната, би трябвало да носи и едно висше послание. Смелостта ú, жаждата ú за свобода и редките изблици на Истинското у нея в тази версия не са достатъчни, за да извлекат зрителите от ада. Нужна е амбивалентна личност, даже и невежите да го квалифицират като шизофрения – личност, в която ниската октава да си е нещастното, ранено "Миче", но трябва да има романтични и мощни епизоди от живота на истинската ú космична личност - това отдавна се прави и в киното и не бива да изоставаме от Авангарда.

         - Мощта на Ученика е от порядъка на квадрилионите и пенталионите, а тази на Гения – на хиля­дите и стотиците хиляди. Има мерни единици за си­лата на въздействие. Учителите са със сила над 14-лиона, а Учителят – от нула до безкрайност. Който е горял по клади и е писал и рисувал стотици пъти, който е вдигал революции и е свалял империи е много силен, но няма да се позволи във века на Водолея да си остане само гений. Да не можеш да бъдеш Ученик, т.е. изпълнител, значи да спаднеш с няколко нули от нивото на еволюцията си. Наистина, доминанта и интегранта са различни неща. Доминантата е астрална или будическа, а интегрантата – напълно Божествена.

         Астралецът и “психиянецът”, даже и "атмистът" не могат да правят това, което не им се прави, за да помагат на Бога още по-качествено, да растат в еволюцията. Доминантата е неумолима. Не можеш да накараш една звезда да не се разширява, докато не стигне до границите на експанзията. Бог е включил страданието, като граница на експанзията. Да хлътнеш навътре към центъра си, да постиг­неш имплозията – това е вече Вътрешният Кръг на Пентаграма.

         Бил си умник, гений и светия - и най-после си ста­нал чист. Левият Път, Обратното Въртене са за светския човек, който иска да живее и да се проявява, преди да е бил Ученик. Прáви това, което му се прави, и не прáви това, което не му се прави. Или прáви второто по принуждение. Божественият човек може да прави това, което не му се прави, или да не прави това, което му се прави, защото любовта му е толкова голяма, че счита молбата на Бога за по-го­ляма от себе си. Голямо "нещастие" за един светия и гений е да пресече пътя си със Словото! Един миг, един звук Слово за него или пред него – и той е вече обречен. Почва да не му върви, за да не вреди на кос­моса с гениалността си. Ако е ученик с пълномощи­ята на гений, това е друго нещо. Само смиреният, т.е. Апостолът слиза на нивото на гениалността или науката, без вреда за Битието. Многознайкове­цът не знае, че създава ментални вселени, ражда ментални човечества. Геният ражда будически човечества, светията – атмически. Там е работата обаче, че това са псевдовселени и псевдочовечества. С ума и гения си, със "святостта" си те крадат вещество от безсмъртните светове и създават свои. Не че няма полезни гении и светии, полезни умници, лектори и просветители. Бог се съобразява с нивото им и слага всичко на работа. Но после праща Чистачи да умият Вселената от боклуците им. Те създават цели космоси и човечества боклуци. Създали са досега и цели ангелски йерархии боклуци. Няколко паднали елохима създадоха и божества боклуци.

         Боклукът не може и не желае да се съобразява. Той не може да пожертва себето и егото си и представите си за себе и его. Не че гениите и светиите са мисионери на Дявола, но те са невежи – не знаят, че освен светлината, носят и помия. Създавайки негативни образи и дисхармонии, те принуждават милиарди същества, създадени от тях, да пият помия, вместо амброзия. Шекспир и досега не е свободен. Бетховен още не може да превземе илухимния свят само заради няколко дисхармонични такта. Даже Бах се хлъзна по нанадолнището и неговото безсмъртие е условно. Водевилната хармония на обречените също пълни Вселената с боклук. Оперетното щастие между егоисти, които си доставят удоволствие и не се раздават навънка, създава лепливи и сладки вселени, подобни на цветята-хищници.

         За съучениците е скръбно да видят приятел, който нощем не лети съзнателно с тях по вселените. Особено тъжно е, когато е летял много вечности, но пада в някоя дупка и решава да стане светия или гений. С огромната си мощ, той веднага почва да създава вселени, но там живеят размножени неговите хармонии, дисхармонии и образи. Бог е каптирал тези вселени, за да не изпотрепят останалите. Бог чака цели вечности някой да създаде Абсолютно Положителен Образ, Истинска Естетика, Истинска Философия, за да се родят и в тази "камера обскура", където се виждат само нещастници. Ние принуждаваме дрисните и гадостите ви да се въплъщават като реални същества из това ефимерно битие и да казват репликите си безкрайност. Мръсната "музика" и "поезия" раждат вампири и чудовища, които нощем изсмукват силите ви. Портретуването на "натурата", инжектирано от талантеца на подражанието и мазохизма, кара образите да влизат в хора и тези хора да се самоубиват, да падат, да убиват. И не се чудете защо не можете да въздействате на такива "хора" – те са герои от някоя човешка пиеса, добили земна плът. Както е невъзможно да въздействаш на образите в един филм, така и е жалко, и смешно да говориш на хора-холограми. Ти се мъчиш да ги спасяваш, но те не те виждат, просто филмът си се върти. Мислиш, че някой може да те чуе, да се промени, да се откликне, но това е просто невъзможно. Почти половината от хората са такива. Лошото е, че и живи хора приемат такива матрици на развратените светии и гении и почват да изпълняват роли. Но когато геният стане Ученик, той добива съвест и начална представа за интегранта. Търси и намира прототипи, които имат силата да интегрират. Пуска Абсолютни Герои в пиесата си - и това е Неокласицизъм. Когато такъв образ се роди в главата им, той влиза в затворените светове и почва да претопява адската продукция. Героите от егрегорния паноптикум престават да повтарят безкрайно репликите и действията си, прекъсват се нишките между тях и марионетките, които повтарят движенията им на Земята. Ролята на черните режисьори и автори е да създават философии и образи, които да пият енергията на човечествата. Образът на раната и цирея е задължителен за тях, в едър план, защото това и адският звук са единственият начин да се доберат до Модела на Човека.

         Девствените вериги от молекули, създадени от Бога (има предвид ДНК – б.п.) са достъпни за разрушение само чрез черната естетика. Бог допуска това, за да пробва създанията Си. Девстевността трябва да се превърне в Чистота, Целомъдрие! Веригите от лунни молекули (РНК), допуснати също от Него, но под властта на Лунната Йерархия, много лесно се деформират от въздействията на лунния свят. Дев­ствените вериги обаче се облагородяват или атаку­ват само и единствено от Художествения Образ. От силата на звука и изображението. Затова пазарът на черните медии и речникът на дяволите е тъй много ценéн на арената на света – от тях зависи оцеляването на Интервентите. Те си мислят, че ще преминат в Новата Вселена. Знаят, че пропуквайки Девствеността и внедрявайки там "реализъм", мо­гат да се намърдат в живо човешко същество. Страхотно много разчитат на знайковците, светиите и гениите! Не допускат и най-нищожната възможност някъде Абсолютната Красота и Истина да победи. Но Бог не се страхува от това, защото е създал света така, че да се заразява само негодното. Допуска и годното да се заразява временно, за да добива Разпозване, Вкус, Опит, Милост и Смирение.

         Сега всеки творец и изпълнител на черни звуци и об­рази, всеки съчинител на псевдоучения ще бъде зат­ворен за няколко милиарда години в собствените си вселени. Там неговите изчадия ще го изтезават по начините, които той е изобразил и описал. Досега разрешавахме те да се раждат на Земята като нещастия, хора и болести и да намират безпогрешно създателите си и техните жертви - феновете им. Сега вече с това се прекратява. Който каквото създал – създал. В своите затвори, творците с монада ще има да се борят с изчадията си, докато бъдат изядени или докато победят. Оттам може да се излезе и по-рано, ако някой е спасил всичките си герои. Изправил е всичките си дисхармонии. Приключил е с всичките си егоизми, парвенющини и себизми. Спомнил си е за Ятото, а не за публиката и плебеите. Мисълта за народа и подвизаването да го спасяваме са велик принос, но само ако се учим нощем на Небето. Когато това става и на Земята, поне периодически, възвръщането в Ятото е гарантирано. А Ятото има и ежедневни акции по спасяване на народа, много по-чисти и ефективни от тези на талантите и гениите.

         Нежността и финесът на Новия Човек са единственото спасение, а Омна има мощта да го пресъздава. Тя може и да го създава, защото идва от Бога. Даже и да слезе с няколко нива под класа си и да се занимава със спасителство и образи, пак ще победи. Но понятието за Ято и влизането в него си остава самостоятелна задача на всеки. Всеки пак трябва да помни, че един Божествен тон на един Изпълнител претопява милион еквивалент-тона зло и нещастия, докато небожествено съчинителство без Абсолютен Образ не може да претака и един милиграм. Просто, от някои лица на Бога на Земята се иска повече, защото го могат. Реверансите към пошлото, за да бъдат разбрани, не са достойни за тях. Божественият създател загатва за злото с голямо майсторство, през 48 мисловни и естетически филтъра. Най-мощният от тях е смехът. Следва филтърът на фантазията, превръщащ торовете в цветя. Тогава затворените вселени се разтварят, творенията им проговарят на собствен език, почват да се прегръщат и целуват като ангели и тръгват сами да създават вселени. Защото имат искра, получена от създателя си!

         В Божествения свят влизат само онези художествени творения, които са се превърнали в същества. Не само героят или музикалният акорд е едно същество – цяла пиеса и цяла симфония се превръщат в ангели, защото нямат повече нито едно петънце. Но те лежат безпомощни, ако създателят им не иска да ги лекува. Много от тях подивяват и не лежат, а се превръщат в обикновени хора и ангели, които сеят заразите си по света. Те са фокуси на една нишка от създателя си; и хиляди – от почитателите си. Ако наблюдавате един адски концерт, ще видите как през певеца и инструменталиста текат черни и гнусни нишки от всички подивели слушатели, събират се и потичат към композитора като адска река от възхищения. От своя страна, той им връща смърт, защото е мощен гений на злото. Така чудовищата от ада си вършат работата. Плахите опити на "реализма" да създава герои с флуктуиращо и колебливо добро, завършват с крах. Адът в тях е преобладаващ и мигновено изяжда пърхащите пламъчета, защото се храни от енергията им. За вас е важно да знаете с какви лица и очи излизат зрителите от салона. По това и ще съдите чий филм сте гледали.

         Само до три месеца може да дойде крупен успех, ако създателите на "Зелената планета" или "Да защитиш живота си", "В какво се превръщат мечтите" намерят път и към сърцето [на Омна], което е от техния свят. Бялата Ложа също работи в киното и нейните продукти са образец.

         Предстои [ти] преминаване от будическия в атмическия свят, но без Ято това е невъзможно. Но още по-невъзможни са опитите за обяснение що е Ято и как можем да се върнем в него, ако човешкото сърце не почувства това самó.

         На последния полет присъстваха три Цветни Птици от Сомнамбулите. Белите Птици са съзнателни и на Небето, и на Земята, но Птиците-Сомнамбули са будни само на Земята. Нощем те участват в полетите като сомнамбули и затова е забранено да се стряскат. Никой Учител, никой Водач или Приятел от Ятото не може да си позволи това. Просто невъзможно е да не летиш в Ятото, ако си от него. Но Цветните Птици в Белите Ята се разпознават по това, че после описват полетите си като "сънища". Ражда се Божествената музика, драма и поезия. По това, какво описваш, се разпознава в какво ято летиш нощем и денем. Или че си единак, който не признава Ято. Там е работата, че в Черната Вселена "единаци" няма. Те само си мислят, че са гении, независими и единаци, но всъщност са акумулатори на гигантстки вихри от същества и образи, използващи таланта им за смукане. И да не искат, нощем се явяват в някой орляк от врани, където разкъсват мърша и убиват, а денем описват това, което са видели. (Да си спомним черните птици на Ван Гог. Той е бог на импресията, но си плати заради деформираните образи – б.п.)

         Слава Богу, при теб явяванията горе сега ще зачестят. Мир, светлина и балсам за душата ти – време е да се събудиш! Няма нищо по-красиво от птица в полет, която се събужда! Тя гледа учудено наоколо, цветовете ú стават светящи и прозрачни и скоро тя се превръща в бяла. Няма нито едно петънце от гордост или тщеславие, нито молекула от своенравие. По дрехата ú не е останал нито един негативен художествен образ. Тя пак слиза денем, но гнезди в райски места с райски птици. Пак слиза при народа, но като Лекар и Победител, а не като фотограф.

         31 декември е краят на егрегорната година. Той означава, че трябва да приключим с егрегорите. Употребявам тази дума, за да съзнаете дълбокото ú значение – "будност за ада". Като престанем да сме будни за ада и се събудим за рая и Царството Божие и техните обитатели, както и за техните представители между вас, егрегорите нямат повече власт и ние с връщаме на Земята като Творци на Абсолютна Красота.

         Вратът е вратата от Божествения и към Божествения свят. Тя не бива да бъде затворена или полуоткрехната. Любовта към всички и животът за всички не бива да се засенчват от любовта към конкретни групи и хора. Когато сме с Бога, т.е с всички, през вратата ни ще слязат и възлязат блага и за сродните души, и за народа. Но тайната на Божествения свят не е само "всички", а циркулирането между духовния и природния [свят]. Ако няма баланс и мощен живот и в двете сфери, вратата се затваря, ръждясва и трябва да я чупят.

          Друга тайна на Божествения свят и Божествената врата е мисионерството в името на Бога. Обичаме Бога не по-малко, отколкото собственото си сърце. Те се покриват, но не са идентични. Затова можем да слушаме не само сърцето си, но и Бога. Можем да изпълняваме Негови молби и поръчения, дори и когато сърцето ни мълчи. А то мълчи, защото още не е напълно чисто. Чистото сърце не може да мълчи, когато Птиците са давят, а да пее и тупа само по свое усмотрение. Съвестта се ражда от милостта и състраданието, а не от импулса. Импулсът може да е и себичен, егоистичен. Смесването с плебоса и демоса е Божествено, само когато си закачен за Ято. В противен случай носът не може да се прибере, челото не се разширява, озарението и вдъхновението не са напълно Божествени. Обездвижването на врата означава призив да не си въртим много главата встрани към света и проблемите му, докато не сме били ученици. Ученичеството е факт, а не пожелание. Учител, Учители, Посветени и Съученици има и те са около нас, на Земята. Това е вечен и неотменим закон, но човешката душа трябва първа да ги разпознае и да се присъедини. Присъединяването не е абстрактно, то значи братство, полети и общ живот - не само във фантазията и на Небето.

         Божественото не иска да се откажем от грешното и старото, но иска да го преобразим. Затова бит­ката продължава, но в Божествена посока и с Божествени методи.

         Всяко оръдие на Бога благоухае и разнася живот, не смърт. Оръдието на Бога не сее грозота и проза, но безсмъртно добро и красота. То разорава земята на Новото Човечество, не на Старото. Всяко оръдие на Бога стреля точно в целта – открива каноните и просторите на Божествената Естетика. То изрива ями в пустините на ада, за да се напълнят с красота и милосърдие и да почнат Оазисите на Живота!

         Любовта към една или друга област на живота и изкуството означава да се познават шедьоврите на истинските творци и да не се пада под тяхното ниво. Само така няма да се блъскаме в стените на човешките и кармическите адове и в образността на адската етика и естетика. Наистина, на тортá може да израсне тиква или цвете, но ако не изгният или не се задушат. Време е да излезете на слънчевите поляни, дето има вече толкова истински творци! Те там танцуват и пеят, а не рисуват падението на човека.

         Плим – плам – палáм!

         Ако някой иска да бъде само огън, е обречен. Божиите създания могат да се превръщат и в роса, чернозем и градина. Позволяват други да ги орат. Имат право и вкус да си избират земеделците и затова раждат сочни и сладки, слънчеви плодове.Това се нарича начало на Слънчевата Култура! Ако са ни орали, копали и сели други, ще изникнат техните образи и плодове. А това е неизбежно дори за божества и херувими, които искат да бъдат верни само на една стихия. Нещастията и паденията са урок, за да се върнем към ученичеството, интегралността.

         Бог ни е създал комплексни!

13,06ч.

Ако някой осъзнае че Тя или Той е вътре в нас, няма повече да търси някого отвън, защото ще умее да излъчва половинката си като отделен човек и да общува с нея и външно. Но това става, едва след като сме се раздавали достатъчно на душите, които са ни определени, а не на случайни хора - и не спираме и после никога. Става ритмична смяна на самота, общуване със сродната душа отвътре или отвън, общуване с тези, които Бог ни праща.

         "Всеки единъ човекъ, когото обичате, е една отворена Божествена врата за васъ, за възможностите на вашето развитие. Защо трябва да обичате? - Колкото повече хора обичашъ, толкова повече врати ще имашъ, толкозъ повече врати ще имашъ за Божието благословение." (б."Божествените врати", 2.Х.1940)

        Всеки един човек има повече жители, от­колкото има жители на Земята. Та три мили­арда и 600 милиона жители има само в мозъка на човека! Само в главата му има толкова жи­тели. А пък в цялото негово тяло има повече от 300 милиарда жители. Когато изчисляват, всичките души в този и в онзи свят са 60 ми­лиарда. В този и в онзи свят окултистите из­числяват около 60 милиарда жители, а човек в себе си има 300 милиарда. Това са все души, които за в бъдеще очакват нещо от човека.[...]

        Колкото повече вземат участие в любовта, толкоз по-добре. Ако един ден цялото човечество вземе участие в Божията Любов, то ще бъде блаженство. (б."Всичките народи", 24 април 1938)

        Аз съм за онази вътрешна целувка на Любовта, на нашите сродни души. Някои питат: "Как да намерим сродните си души?" - Това е най-лесната работа! По-лесна работа от тази няма. Това и най-малките деца ще ви кажат. До 5–6-годишната си възраст децата ще ви кажат как. От седмата годишна възраст нагоре те ще ви заблудят. [...] Когато ние любим хората, от Бога сме дошли, а когато не ги любим, от дявола сме дошли. [...]

        Всяка мисъл, всяка целувка трябва да бъде пропита с любов. И като целунете, да не съжалявате, а да знаете, че сте извършили един дълг, дàли сте нещо от себе си. И тогава ще чуете този глас на Христа: "Прощават ви се греховете!" (б." Целувание не Ми даде", 8.I.1922)