Книга 35
10.I.139(2003)
10.I.139(2003)
Пловдив
(със сумиране на информацията на 7.VI.2008)
АБСОЛЮТНО ТОТАЛНА ВЕРТИКАЛНОСТ
ПИСМО НА ПРИЯТЕЛКА (ОЙЛУМИНА),
С НАДЕЖДА ЗА ОТГОВОР ОТ ЕЛМА
ЗАВЕТЪТ НА ДЪГАТА:
БОГ Е ЛЮБОВ. ТОЙ Е ВЕЛИКА И ВЕЧНА ХАРМОНИЯ, КОЯТО ПРОНИКВА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА, ИЗПЪЛВА ВСИЧКАТА ПРИРОДА И ПРОНИКВА ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО.
ЛЮБОВТА Е СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. ЛЮБОВТА Е ЕДИНСТВЕНАТА СИЛА, КОЯТО ТУРЯ В РАВНОВЕСИЕ ВСИЧКО В ЖИВОТА. НЯМА НИЩО ПО-ВЕЛИКО ОТ ЛЮБОВТА. ТЯ ВКЛЮЧВА ВСИЧКО.
СЛЪНЦЕТО Е МИЛУВКАТА НА БОГА.
ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ ЛЮБОВ И СЪГЛАСИЕ - ОТ СЕГА И ДОКРАЙ.
КРАСОТАТА Е ИЗРАЗ НА ИСТИНАТА.
4.І.2003г.
Човек се ражда сам в сърцето на Земята,
пронизан от един-единствен слънчев лъч –
и неусетно пада вечерта.
От един испански поет
Точно "на попрището жизнено в средата" ме прониза този Слънчев Лъч, който разтърси съществото ми издъно. Бях, наистина, стигнала до дъното в търсене на истината за мен самата и за света, където в недрата на същността си открих един Дънов Бисер, който светна и озари всички кътчета на душата ми. По-късно Той се превърна в ЕЛМАЗ. Разкъса лепкавата паяжина на заблуди, излишни хора, събития и неща. Откак се помня, търся онази Истина, която да попие в мен и да ме изпълни с Красота и Хармония. Не я намерих в света.
След множество пъстри житейски събития от всякакъв род - галерия от хора, върхове и падове (но без падения), срещи и разлъки, разочарования, огорчения, разминавания и илюзии и какво ли още не. - най-после усетих нестихващия копнеж за Красота и Истина!
И, ето, дойде мигът, който събра вечността. След мътилки и мухлясали понятия, от които душата линее, Го срещнах - Него, Учителят, Извора на живот! С бащинска нежност погали душата ми, оживотвори ме и отвори вратата на Храма. В преддверието душата ми пристъпи - плахо и обнадеждено. С възторг и вдъхновение, притаила дъх, стъписана сякаш, се озовах пред един дълго мечтан свят - лазурносин, кристален. И пред мен се разкри истинската същност на нещата...
Настъпиха промени по всички линии, вън и вътре в мен. Дълбоко забушува буря и помете излишното, натрупано преди - в годините. Разпука се семейният кафез по всички шевове и се разкъса безвъзвратно. Бликна светлина, прониза и освети всичко наоколо. Вятърът на вярата обрули изсъхнали листа...
И така, Той ми заговори отвън и отвътре. Чувах Го и Го чувам все по-ясно.
28 юли 1992 год. – "Една Среща, Прелом и Завинаги"- каза Той и по-късно ми прошепна: "С РЕки от ЩАстие ПРЕлестно ЛОМене ЗАВИНтеНАта Гайка на неИстината."
Дойде лично послание "Осияна от Любовта на Учителя, Майка на новородените истини." После дойде и задачата – тоководител на Велико Търново.
Всъщност, тази мисия и задачи съм ги вършила винаги, откак се помня. Подсъзнателно. Но вече знам, определено и ясно, за какво става въпрос и защо съм на Земята. Но дали това е всичко?
После се появи Дъгата – "Гост от Атмичния свят", подсказа Той. Тя - Дъгата - ме посещава от време на време и с нежно и фино присъствие докосва най-тънката струна на душата ми. Първо затрептява една малка точица пред очите ми, сякаш ме поздравява и вибрирайки се уголемява постепенно в полукръг около мен, с красивите седем цвята. Остава различно време - от 15-20 минути до половин час, понякога и повече. Виждам я с периферното си зрение. И като се разшири достатъчно много, изчезва в пространството. Посещава ме, независимо от място и време - навсякъде където се намирам, независимо дали е ден или нощ. Даже ми се яви на Рила едно лято, по време на съборните дни - на 19 август. Беше красота! Така се разшири, че изпълни поляната и се издигна над планините наоколо и се изгуби в небето. Така ми се щеше да я покажа и споделя красивата картина с приятели, но никой не я виждаше...
Не е възможно да разкажа в няколко листа какви събития и неща ми се случваха и се случват непрекъснато. Какви ли не знаци, дарове и чудесни хора срещам в Пътя!
И наистина, "при всичките условия на живота" се стремя да не губя "своя мир", защото "животът е красив, когато човекът е смел". Така ни учи Той. И още какво ли не! Любов и съгласие, мир, светлина, щастие, радост, приложение, търпение, смирение - и т.н., и т.н., и т.н. И пее душата сега, завинаги и докрай!...
И видях, като насън видях, че "всичко в живота е постижимо", че всичко си е намясто, че нещата се подреждат като по ноти с красива мелодия и текст за всеки човек поотделно, който искрено и дълбоко търси Истината. Той трябва да намери не само собствената си гама, но и собствения си тон на живота. И разбрах, че нищо не е случайно, че всичко си има своето предназначение и ние сме пред лицето на Бога с неприривен низ от Бисерни копнежи и Елмазени събития.
И излязла от света, и същевременно в света, където лъха леден студ и отчуждение, аз чувам как поетът тъжно пее:
Няма истина!. . . Няма лъжа! —
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа —
тишина. . . самота. . . и студено.
Пеньо Пенев
Но, минала през "живожарицата на пожара", изгасила бурята в недрата си, душата тръгва по течението на времето, където страданието изкристализира в Истина - далеч от неизмеримата болка, обгърната от нежността на тишината и покоя. Тогава тя – душата – запява възторжено, в такт с Музиката на Всемирната Симфония, следваща неотклонно палката на Велик Диригент... И, както се казва в песента: "Всичко минава и отминава - и Слънце пак ще изгрей."
И, втъкаващ "златна нишка в световното платно", където "Мъдростта гради велики бъднини" и "Разумността е цел", Поетът на Новото време, роден изново, пее и води душите в такт ¾, с валсова славянска стъпка, заедно напред:
Има Истина, няма лъжа –
сияе небе озарено.
Безмерно се радвам
И безкрайно летя в тишина,
Красота, тъй оживотворено...
В момента (часът е 7,24 сутринта) се чува камбанен звън от близката черква... като знак.
И ето – импулсът отново ме изстреля към Пловдив, древния Филипополис, към който – макар и не толкова познат днес – ме влече някаква тайнствена и дълбока симпатия... пък и Източникът беше преди време, неотдавна, споменал, че миналото ми е свързано с Тракия...
3 януари, петък - очакваното Новолуние за старт. Отново от няколко дена съм с приятелите – празници, веселие, смях, шеги, разнообразие... чувство за рай. Запознанството ми с Р. и М. ми открива нови простори за работа и хармонична съгласуваност с близки души.
На новолуние, именно, започнах да работя за първи път с новата съвременна техника – царят на съвремието – негово величество Компютърът. Чувствам се като първолак! Но Божията нива чака своите работници. Идеята на приятел да работя на това поприще беше благодат и чест за мен. Знаем много добре откъде идва всичко... Какво по-хубаво от това – щастлива съм, и на теб го дължа, Учителю!
Възторгът бе неописуем, когато един приятел, като че уж безпричинно усетил да излезе на терасата... извика: "Бързо елате – дъгата ни поздравява!" Една красива дъга се беше ширнала като разцъфнало цвете. Небето ухаеше, сякаш, на рози.
А аз бях току-що написала първите си изречения на екрана и с чувство на удовлетвореност им се наслаждавах – мои настолни изречения в духа на Учителя. А и самия файл именувах "Заветът на Дъгата". Появата на дъгата ми прозвуча като начална скорост за работа, като се има предвид, че вече отдавна и не за кратко време аз имах опитности с дъгата именно, която неведнъж ме е посещавала където и да се намирам и ме е съпровождала в трудни моменти с такава нежна съпричастност, каквато не можеш срещна днес в "пустинята на живота", както се е изразил Великият Поет. По-късно Източникът ми обясни, че това е гост от висок свят, моята ръководителка от Атмичния свят.
Дни след този случай, когато отново пристъпих към работа, бе прекъсната връзката с Интернет на приятеля, който ме обучаваше в компютърна грамотност. А това не му се е случвало – твърди той. Сякаш Небето искаше да ми каже: "С това днес стига, поеми нея." Това беше още един красив знак от горе... и тези камбани тази сутрин...
Когато човек преживява такива неща, той е щастлив, за-щото чувства Онова Присъствие, Което му е дало живот и го оживотворява. А така са ощастливени и всички ония, с които сме свързани в Слово, Дело и Живот.
И накрая пропуснах да спомена подпухналостта на очите ми, което идва от бъбречни смущения на физически план, а в духовен – когато не си направил правилния избор или дълго се колебаеш на кръстопътя. Тя намаля и почти се изгуби. Смея да мисля, че съм уравновесила известно важно положение.
БЕЛЕЖКА НА П. И ПЕРЕАЗКАЗАН ОТГОВОР НА ЕЛМА:
Елма даде отговор още тогава, но не разреши да се записва и изпраща на задалата горните въпроси. Той каза, че не дава отговори на хора, които са определени да бъдат ученици, но не изпълняват молбата Му да не живеят постоянно или преобладаващо в аурата на близките и съседите си. Те трябвало да изживеят последствията от непослушанието, тъй като безпокойството за близките и инертността на психиката, допускаща да се спи предимно в едно селище, в едно жилище и на едно легло, а не да се реализира въртенето по гости и тройният ритъм, ни елиминират от Вертикалния Път. По това време тази любима приятелка и дете на Учителя, която усеща себе си и като майка на едно от физическите Му тела на тази планета, не можеше да се справи с още нещо – пушенето на цигари и пиенето на кафе. Ние не я осъждахме за това, знаехме, че и това е вид работа за Бога, понеже ни бе изяснено, че всеки от апостолите около Христа е имал по един недостатък и даже порок, с който е извличал съответните души от ада. Но при тази приятелка вече бе настъпил моментът, когато вече трябва да се справи с тези проблеми. Преразказвам думите на Елма, с размер на буквите 12:
Елма обаче тогава каза, че има голяма надежда тази негова любима дъщеря и елитна душа един ден да се осъзнае и да добие сила и мощ да се откъсне от гравитацията и да заработи за Бога по вертикалния път, с вертикално излитане. Прогнозира рязко подмладяване в такъв случай. Обясни неща, които вече бе разглеждал неведнъж (по темата за протакането на Божията работа и загиването на хиляди и милиони хора по света от това), а по-късно оформи тези идеи в Словото за коефициента на любов към Бога. Според формулата за изчисляване на този коефициент, в момента има само една душа на Земята, която, като заеме с една работа за Бога, я обработва по-бързо и по-качествено от всички останали. И тази душа има странични интереси и занимания, свои проблеми, грижи, възходи и отклонения, не е още стигнала до жаждата и способността за тотална вертикалност, при която животът на предания е само от две фази – работа за Словото и кратки разходки из природата, за възстановяване на силите.
Има още едно понятие – Абсолютно Тотална Вертикалност. При нея разходките могат да липсват напълно – верният на Бога употребява цялото си време, освен половин час или 2-3 часа за сън, за да извършва Божията работа, дори и да се намира на дъното на дълбок рудник. Той е готов да съкрати физическия си живот, за да стигне Словото по-бърже до хората. Именно поради това, Бог му дава духовен и даже физически пренос на най-чистите места на Земята и в космоса, дори да е само за една минута в денонощието. При това, там той е във вечния си човешки вид - на 33 години. Ако има души от Ятото на Земята, които харесват най-много именно него и искат да живеят и живеят именно с него не само на Небето, но и на Земята, реализирайки така основната цел на Божията Молитва и на безсмъртието, то и те се телепортират в този свят - при споменатия приятел или другаде. Отпочивайки така в рая, такъв приятел, връщайки се при своите си и изживявайки за една минута цели животи с неописуемо красиви полети и гнездения, той поема толкова много щастие, слънце и чист въздух, че връщайки се в рудника или в деветия кръг на ада, връщайки се да виси на кръста, ако потрябва, той не умира скоро и даже се подмладява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар