Книга 36
5.IX.144(2008)
София - Изгрев
ПРИСТАВАНЕ, ГРАБВАНЕ
И НОВ ПАСПОРТ
15:00:14 ч.
Определеното Битие се постига с Приставане, Неопределеното – с Абсолютна Свобода, а Проявеното – с Тройния Ритъм.
Невъзможно е някой да има душа – и да не пристане. Съществата с неактивен или липсващ дух не могат да бъдат свободни, а тези с несъвършени тела не владеят Тройния Ритъм.
Определеното Битие – Обичта – търси сродните души. Несродните и противоположните насмита зад вратата на Битието. Но трябва правилно да се разбере – тук става дума за души, а не за подобия на души.
Мнозина си мислят, че са пристанали, но не са. Приставането е любов от пръв поглед. Втори поглед е възможен едва след припадъка от любов, след взрива на сърцето. Щом първият поглед разпознае онзи, с който сме родени в сърцето на Бога, втори поглед е невъзможен, понеже губим съзнание, ставаме "сомнамбули". Оставяме всичко и всички и тръгваме с протегнати ръце след онзи, който е нашата половина. Даже и четвъртина, осмина, една 16-ина да е, пак тръгваме с него - с отворени или затворени очи. Няма привързаност, чувство за дълг или обстоятелство, които да ни спрат! И на синджир да сме – прегризваме си крака и тръгваме с Любимия!
Никога, никога, никога не съжалявайте за някого, който си е останал вкъщи, след като ви е срещнал! Не въздишайте по онзи, който е отишъл при някой друг. Не се надявайте на онзи, който отлага изобилния и пълен живот за бъдещо време.
Бъдещ миг няма; няма бъдещ живот. Просто, такива словосъчетания не съществуват. Бъдещето е пълна фикция – измислица на духовете. Не че не е реално, но то е относително реално. Относителните реалности са измислици – уплътнени миражи, които ви приличат на живот.
На ония, които не са срещнали сродната си душа, а някоя илюзия, казвам: стойте си по къщите, грижете се за близките си, изпълнявайте приумиците и задълженията си. Още куп прераждания са необходими докато осъзнаете, че обитателите на един дом се раздалечават със свръхсветлинни скорости. Това е най-сигурният, най-мощният начин да се раздалечиш от някого тъй много, че да не го срещнеш поне пет слънчеви години.
Не е тъй обаче при Тройния Ритъм. Когато си при близките си само една трета от денонощието, а в другите две трети си напълно сам и при тези, които искат да са с теб и са ти изпратени от Бога, тогава ти добиваш съвършено здраве и тяло. Изключения няма – просто няма нито едно изключение в историята на Битието. Възпитани от смъртни, хиляди години хората нарушават Тройния Ритъм, мислейки си, че живеят и помагат. Ако бяхте прави, близките ви нямаше да пропадат и да умират.
Приставането обаче е особен вид присъствие, което е неразлъчно - от началото до края. Приставането е Бременност! Ти си разпознал, обикнал си монада от твоето Ято, от твоя клон, от твоята черупка, в която сте расли и растете заедно. Тайнството на кайсията се състои в това. Ангелът на кайсията – нейният покровител и създател – полага две души в една черупка, а често и две в една ядка. Следователно, ако не сте в утробата на своя любим, на своя Учител, на Бога, вие не сте пристанали и сте още търсачи на евтина стока. Някои вече са влизали замалко в тази Утроба, но са пометнали обичта си. Нещо посторонно ги влече постоянно да се връщат "вкъщи" или на друго място, където си мислят, че помагат, че "живеят".
Не че няма майчин, синовен, дъщерен дълг – това са свещени понятия. Докато помагаме някому, който е още невръстен или безпомощен, ние сме в самото сърце на Бога и Той е в нас и с нас. Там е работата обаче, че за да помагаме, трябва да можем да дишаме. Това дишане с пълни гърди идва само от Любовта, само от Свободата. Само тогава помощта ни за най-близките е истински ефективна. Само тогава преданата помощ, откликът, нежната грижа за прохождащите и неходещите са Сам Бог в действие. Той не се пита заслужават ли те това или не го заслужават. Майката е майка, когато гледа и невменяемо, нещастно, увредено дете. Майка е и когато се грижи за първенеца на еволюцията, когато детето ù е вундеркинд. Майка е и на всички по-посредствени деца, които не знаят как да живеят и затова подражават на децата от улицата. Но ако дава на едно от децата си повече, отколкото на другото, пак я очаква дяволът. Ако един дял от живота ù, равен на дела на всяко от децата ù, не е за Бога, за Неговото Слово и Дело, ако не отсъства по няколко денонощия и няколко месеца от дома си, тогава съдбата ù и съдбата на децата ù е пак под въпрос.
Ето защо, ние не говорим за Приставане, когато майката вече е станала Майка. Ако не на мъж, тя вече е пристанала на Майчинството – то е нейният Любим. Проклета е обаче онази майка, която пристава на Принца, а изоставя децата си! Проклета е дъщерята, която изоставя болния си баща.
При все това, Науката на Битието иска да ви внуши, че не може да се служи, ако дишате само с една стотна от душата си. Повечето близки са новородени - те искат плътно присъствие. Те искат да дишаме само в тяхната уста. В началото Определеното Битие дава сила на майката да диша с пълни гърди, за да може да кърми. Кърменето на едно дете продължава до неговата 28-годишна възраст. То има нужда от аурата, от присъствието на майката. Това е истинското мляко! Даже и възрастните имат нужда от него. Хлябът се произвежда и носи от бащата, но с преобладаващо отсъствие в началото. Работата е в това, че Присъствието и Отсъствието си имат Основна Формула. Всеки може да изчисли какъв процент от време трябва да освобождава майката или дъщерята за себе си, в зависимост от това, колко е порасло детето ù, колко време е била досега с най-близките. С годините, свободното ù време трябва неотклонно да нараства. Остане ли с децата и близките си повече от 28 години, тя неизбежно се изражда, почва да изражда и тях. После се чýди, защо били такива-онакива.
Великата тайна се състои в това, че кърменето става денем, а не нощем. Нощем дори и най-безпомощните вкъщи, колкото и да са напреднали, стават ями. Те имат нужда от енергия и са безогледни. Само синволюцията и преволюцията нямат нужда от нощна енергия, нощна близост. Дори и през три стаи, през три преки сукалчето или старият смукач ни намират безпогрешно и почват да ни изсушават. Те плачат неудържимо, страдат и изискват най-без-милостно да сме близо до тях след залез-слънце, тъй като още не са слънчеви същества. Макар и от милост и съжаление, макар и от обич и привързаност, ако оставаме всяка вечер с тях, ние не само не им по-магаме, но и ги караме да повтарят класа; повтаряме го и ние много пъти.
Вие не подозирате, че повечето ракови заболявания със смъртен изход се дължат на нощното присъствие на най-близките (дори и в другата стая). Не че не трябва да присъствате. Присъствайте, но не повече от два дни в седмицата. Ако някой е тежко болен и има нужда от повече присъствие, нека дежурят други близки, приятели. Ако вашият болен иска само вас, и двамата сте обречени. През останалите нощи трябва самите вие да сучете от по-напреднали майки и души. Щом сте с по-напреднали, сученето не е вампиризъм. Като се напълните със сила и смисъл, като произведете ония хормони на щастието, които се отделят при близост с висши същества, вие може да се върнете при по-изостаналите и да им дадете от своето изобилие. Тогава на бебето ще израсте бъбрек, а старецът ще стане от смъртното легло. Палачите, които са си всяка нощ вкъщи, не разбират това и си мислят, че помагат. Личното натоварване с всичко е отричане на Бога.
Дотук говорим за Приставането с Прекъсване – единствения изход на обвързаните. То е и метод, и стратегия. Най-зависимите, които умират от страх какво ще кажат близките или какво ще им се случи, ако ближната отсъства дори една нощ, могат да използват Дневната Стратегия. Това е пак Приставане с Прекъсване, но за най-страхливите. Ако имаха мъдрост, те щяха да отсъстват и нощем, за да излекуват близките си по-скоро, да им дадат шанс за еволюция. Те обаче нямат мъдрост и осъждат близките си на деградация. "Отчитат" присъствие, побъркват се от слугуване, но душата им се мъчи и усеща, че нещо не е наред. Който пък си остава с близките, защото му слугуват, също е за рендосване.
Както и да е, но ние вече казахме: дори и най-страхливият има шанс. Това е стратегията на Тайните Срещи, на Тайното Приставане, макар и само през деня. Тази стратегия е успешна, само ако нямате юлар, ако не давате отчет. Ако сте роби някому и мислите, че сте честни, като му разправяте всичко или му отговаряте на въпросите като на разпит, трябва да забравите за Космоса. Вие сте си избрали прокурор, формено животно, което иска да знае най-подробно как е преминало денонощието ви. Щом сте пристанали на животно, дори и да е с 5 факултета, простете се с мисълта да летите по звездите и да сучете мляко от безсмъртни.
Истинското Приставане – Приставането без Прекъсване – е само за ония, които са оцелели след най-тежките валяци. От тях е изцедена цялата вода на страха и заблудата, станали са тънки и сухи, но пластични. Техните представи за Любим и Близък са тъй избистрени, толкова чисти, че компромис с духа и душата си те вече не допускат. Те тръгват след Любимия и Учителя незабавно, без никакво замисляне. Именно това е Второто Посвещение. Те знаят вътрешно, че дори да умрат, дори и да бъдат телепортирани в друга вселена, има кой да се погрижи за близките им. Те не се терзаят повече, не трептят, не треперят. Постоянната тревога на смъртните отпада от тях завинаги. Тревожният е атеист – нищо повече! Тревожният е убиец с мисълта си.
Пристаналият е влюбен до последния си атом, до последната си вълна и частица! При него няма ненаситени валенции. Той е като децата на Ваал – влиза в устата на пещта и "изгаря". Родителите плачат, близките плачат – за тях той е мъртъв. Той е вече посветен на Бога – напълно, изцяло, без остатък. Близките не знаят и никога не трябва да узнаят, че той е жив. Ако не беше този спектакъл на Първожреците, близките на Божественото дете щяха да продължат да го мислят, да се надяват – а това би било нож в сърцето му. Ето защо Смъртта - или Пиеската на Смъртта - е последното средство на Бога, когато иска да ни освободи от смъртта, т.е. от привързаностите. Когато Приставането не може да стане доброволно, Бог препоръчва Грабването.
Много Невести са грабнати, не са пристанали. Когато попаднат в ново робство, по-лошо и от предишното, техният шанс за еволюция се приближава. Това е тъй, понеже при родителите, при "близките", простата душа може да не направи нито една крачка напред. Напротив – там тя тъпче на едно място и даже се връща назад. Чувства се привързана и длъжна към една-две физиономии, най-много към още няколко. Прелива от умиление, когато види тези физиономии! Представя си, че има право да прегръща и да целува само тях, понеже са "близки"… Същата представа имат простите души и за съпрузите и съпругите си. Те нито за миг не могат да чуят гласа на Бога, че това е основната причина за смъртта. Но грабнатите имат шанс за еволюция, понеже могат много по-бърже да се отучат от вторачване, да закопнеят за свобода и простор. А когато са грабнати от Бога или от човек на Бога, те могат и да завършат еволюцията си. Да! Човеците на Бога не са само агнета. Когато спасяват, те могат и да ви грабнат.
Някои ценни души, които имат мощта да бъдат спасители на цели светове, а са се оплели в земни представи и понятия, трябва да бъдат грабнати. От едната им страна стои цяло човечество, което потъва, а от другата – един или двама души, които са потънали отдавна. Това, че те се мърдат, говорят, дишат, очакват, не означава нищо. Те се мърдат, говорят и дишат само за себе си. Това не е живот - това е умрял човек. На небето той е умрял – нищо повече. И тия души, които продължават да обслужват умрели и с това ги провалят още повече, трябва да бъдат грабнати, за да не провалят и себе си. Те съдържат една рядка Божествена смола, способна да запуши дупката на цял кораб. Цели звездни човечества нямат тази смола и потъват, очакват своя спасител. Някой трябва да грабне този спасител и да го отнесе при тях. Това е шанс не само за потъващото човечество, но и за душата на близките, останали на Земята. Щом Небето грабне онзи, от когото са цицали, те или търсят друга цицка, или трябва да почнат работа. Работа – това значи да почнеш сам да кърмиш някого. Да почнеш да търсиш онези, на които да даваш, а не вечно да очакваш вкъщи тези, от които получаваш.
Онзи, който не е способен да се откъсва вече от близките си или да се откъсне изцяло, не го канете на Трапезата. И да се навърта, защото е гладен, отпъдете го. Дръжте се резервирано с него, щом си се връща постоянно вкъщи. Щом неговият приоритет е къщата му или къщите на други смъртни, опипайте му черепа. Вие неизменно ще откриете все едно и също нещо – любов към себе си, любов към ближния. Няма ли в черепа му любов към Бога, никога, ама никога не ходете по свирката му! Преди всичко, той няма понятие за любов към Бога. Постоянно се връща към себе си и към близките си, към магнитите си. Постоянно се връща към кармическите си врагове, които го хипнотизират и привличат като змиите. Чувството му за дълг не е към Бога. Даже и когато е патриот или религиозен, той не служи на Бога. Той не може да помисли даже за Дневното Приставане – просто няма как. И да му обясните и той пристане, пак ще пристане на смъртни. Ще ходи тайно при тях, но с тях ще общува, на тях ще служи и помага, не на вас. Вас просто не ви харесва. Той няма необходимост да прекарва времето си с безсмъртни. Може по два или три часа в седмицата за лекции – не за друго.
Сега тука може да се разкрие една от стратегиите на Посветените - как те разпознават гърнетата, без да ги опипват. Неопитните, неопечените, трябва да стоят настрана, в пещта, докато се опекат. Те не ни трябват тука, понеже ще се разпаднат, разкашкат.
Много полезно е да помолиш някой от Ремонтния Отдел да измисли клевета за тебе. (В Словото на Елма "Ремонтният Отдел" или "Ремонтното Битие" е един от синонимите на ада – б.п.) Те са майстори на това – първа специалност. Хората с лошите очи - недопечените - веднага се хващат и почват да разпространяват клеветата. Те изпитват особено удоволствие от гнилото, радват се, че мислят и говорят лошо за някого. Почват да "предпазват" другите от тебе... Е, тия, които им повярват, са пукнати гърнета. Те не звънят от радост, като ви видят. Хората не знаят, че който повярва на клевета, ще заприлича на автора и глашатая ù, а който изслушва лоши думи за някого, дори и да са верни и подкрепени с неопровержими доказателства, ще се разболее от нелечима или трудно лечима болест. В това отношение полицаи, криминалисти, следователи, прокурори и пр., на които се налага да бъркат в помията, трябва да знаят как да се чистят по 6 часа в денонощието – с какви хора да се срещат, какви картини и филми да гледат и какви книги да четат, колко и къде да ходят из природата и какви молитви, песни и формули да ползват, за да не се родят в другия живот като инвалиди или чудовища. При тия професии, дори и при всички очистителни процедури, за които споменах, работното време трябва да е половин час на ден, а пенсионирането да става максимум на 30-годишна възраст. Която цивилизация не съблюдава това, е обречена на страшна гибел. Професията на танкиста, пилота и миньора в смъртоносната мина е песен пред тяхната.
Няма защо да повтаряме и това, че всички вие сте още малолетни и затова грешите. Лошите хора правят от грешките ви вестници и пишат осведомителен бюлетин. Да, сгрешили сте, подхлъзнали сте се – човешко е. Добрият човек ще ви подаде ръка, ще си затвори очите, ще ви умие и ще помни само доброто; но лошият ще се откаже от вас, ще почне да говори. Както зеленият учител не дава другиму да говори и да води, обича името му да се повтаря, така и зелената душа обича да злослови, да гледа лошото.
Няма нито едно от тия изречения дотук, което да не сте го срещали в литературата, в съда, в живота. Така че това е само напомняне, преговор. Новото, което обикновено не се казва, ние първо го преживявяме.
Пазете свободата си да преживявате необикновените неща сами или с други свободни души, които нямат ластици, да ги връщат по дупките им. Не давайте на всички писанията за вашите розови сънища и космически пътешествия – за тях това са само красиви приказки. Ако мислеха, че са нещо друго, те щяха да са при вас. Не съжалявайте за хората, които не са при вас – те харесват други физиономии и затова и в другия свят ще бъдат при тях, не при Ятото. И това е добро – ще добият опит. Би било голямо нещастие да бъдат при вас, а да не ви харесват. Те са си точно там, където трябва. Неведнъж сме ви говорили за френологията.
Понякога беседите ни са изморителни, "обикновени". Преливат през краищата от неща, вече казани. Нарочно пускаме и мисли, които ще отблъснат някои. Програмираме некрасива дума на точно определено място. Понякога ползваме бедна стилистика, бърканици, логики от Седма нагоре, на които се мръщите или вдигате вежди. Пробваме дали сте маратонци на четенето и слушането, без да заспите и без да си тръгнете, без да си подарите томовете. Не е нужно да ви въртим 40 години в пустинята – достатъчно е да четете 40 години Слово. Това Слово не е вчесано. То има минимум 40 цедилки, за да преминат само Верните, Готовите. Тук-там пускаме по бисерче, с което отивате хиляди години напред. Глупавите будуват с години, за да уловят косъм от чудовището в Лох Нес на екраните си или някой байт разумен сигнал от космоса, а вие имате много по-големи шансове.
Ние сме дали ключове на Верните и Готовите, специални шифрограми. Като сложите листчето с изрязаните квадратчета върху Словото, ще прочетете друго Слово. Там има и формули, и ключове, и врати към всички светове. Когато стигнете до щастието да четете с удоволствие дори маскировъчното Слово - така както е, наедно с всичките грешки от редактори и коректори и всичките изопачения от врагове и тълкователи, - вие ще разберете защо е допуснато всичко това.
Един иска торта, а друг - кубчето на Рубик. Словото Божие е дадено разбъркано, за да развива ума ви. Да наблюдаваме кой има и кой няма сърце. Когато Учителят е в дрипи и спи под боклука, едното Му око зорко наблюдава. Стилистите и умниците ще Го отминат, други ще си изсипят боклука върху Него, но хората с душа ще Го поканят вкъщи. Ще го умият, ще Го срешат, ще му дадат чисти дрехи. Ще Го поканят на вечеря и ще му предложат постеля. Който ги е проследил, ще види, че иззад къщата им нощем излита кораб; че два или три ярки лъча изчезват в нощното небе. Някои получават нова самоличност, ново тяло, нов паспорт. За тях няма повече граници в цялото Проявено Битие. Те пак посещават близките си, но вече могат да им помогнат. Не можете да помогнете на никого, ако не сте отворени за всички.
Миостран!
Блажени нищите духом, понеже те ще наследят Царството Божие!
5.IX.2008 г. 17:44:34
По случай новото осияние от Елма, пак отваряме напосоки случайни томове с Негови класически беседи:
"Сега, при новия ред, уреждат комитет от жени – нов ред иде на Земята! Старият ред – фашизмът – си отива, гонят го. "Фашизъм" наричам затворените интервали. Българският народ от години е със затворени интервали. Едва сега се явяват отворените интервали на хармонията." ("Заветът на Любовта" II, 1944:220, б."Като децата" от 12.XI.1944 г.)
"Когато дойдем до закона на жертвата, ние трябва да знаем как да направим тази жертва. Не я ли направим както трябва, тя е безполезна."("Право си отсъдил", 1930:38, б."Връзване и развръзване" от 13.VII.1930 г.)
"Когато глупавият се жертва, той изпада в положението на пеперудите, които летят вечер около запалените лампи и изгарят. Това е несъзнателна жертва. Разумната жертва е достояние на умния човек. Значи, само умният, интелигентният човек може да се жертва. (т. "Противоречия в живота", 1993:83-84, б."Прояви на съзнанието" от 28. VI.1922 г.)
"Като ида при някой приятел, ще кажа: "Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам?" – "Може". – Това трябва да бъде Новото Учение! (т."Беседи, обяснения и упътвания от Учителя":50, б."Пробуждане на колективното съзнание" от 19.VIII.1921 г.)
ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 37
Няма коментари:
Публикуване на коментар