събота, 19 ноември 2011 г.

1233.2002.09.05 Приставане, грабване и нов паспорт

Книга 36

5.IX.144(2008)
София - Изгрев

ПРИСТАВАНЕ, ГРАБВАНЕ
И НОВ ПАСПОРТ


15:00:14 ч.

         Определеното Битие се постига с Приставане, Неопре­деленото – с Абсолютна Свобода, а Прояве­ното – с Тройния Ритъм.
         Невъзможно е някой да има душа  и да не прис­тане. Съществата с неактивен или липсващ дух не могат да бъ­дат свободни, а тези с несъвършени тела не владеят Трой­ния Ритъм.
         Определеното Битие – Обичта – търси срод­ните души. Несродните и противоположните нас­мита зад вра­тата на Битието. Но трябва правилно да се разбере – тук става дума за души, а не за подо­бия на души.
Мнозина си мислят, че са пристанали, но не са. Прис­таването е любов от пръв поглед. Втори пог­лед е възможен едва след припадъка от любов, след взрива на сърцето. Щом първият поглед разпознае онзи, с който сме родени в сърцето на Бога, втори поглед е невъзможен, понеже губим съзнание, ста­ваме "сомнамбули". Оставяме всичко и всички и тръг­ваме с протегнати ръце след онзи, който е нашата половина. Даже и четвъртина, осмина, една 16-ина да е, пак тръгваме с него - с отворени или затворени очи. Няма привързаност, чувство за дълг или обсто­ятелство, които да ни спрат! И на синджир да сме – прегризваме си крака и тръгваме с Любимия!
 Никога, никога, никога не съжалявайте за ня­кого, който си е останал вкъщи, след като ви е срещнал! Не въз­дишайте по онзи, който е отишъл при някой друг. Не се на­дявайте на онзи, който от­лага изобилния и пълен живот за бъдещо време.
Бъдещ миг няма; няма бъдещ живот. Просто, такива словосъчетания не съществуват. Бъдещето е пълна фик­ция – измислица на духовете. Не че не е реално, но то е относително реално. Относи­телните реалности са из­мислици – уплътнени ми­ражи, които ви приличат на живот.
На ония, които не са срещнали сродната си душа, а някоя илюзия, казвам: стойте си по къщите, грижете се за близките си, изпълнявайте приуми­ците и задълженията си. Още куп прераждания са не­обходими докато осъзнаете, че обитателите на един дом се раздалечават със свръхсвет­линни ско­рости. Това е най-сигурният, най-мощният начин да се раздалечиш от някого тъй много, че да не го срещнеш поне пет слънчеви години.
 Не е тъй обаче при Тройния Ритъм. Когато си при близките си само една трета от денонощието, а в другите две трети си напълно сам и при тези, ко­ито искат да са с теб и са ти изпратени от Бога, тогава ти добиваш съвър­шено здраве и тяло. Изклю­чения няма – просто няма нито едно изключение в историята на Битието. Възпитани от смъртни, хи­ляди години хората нарушават Тройния Ритъм, мис­лейки си, че живеят и помагат. Ако бяхте прави, близ­ките ви нямаше да пропадат и да умират.
Приставането обаче е особен вид присъствие, което е неразлъчно - от началото до края. Приста­ването е Бремен­ност! Ти си разпознал, обикнал си монада от твоето Ято, от твоя клон, от тво­ята черупка, в която сте расли и рас­тете заедно. Тайнството на кайсията се състои в това. Ан­гелът на кайсията – нейният покровител и създател – по­лага две души в една черупка, а често и две в една ядка. Следователно, ако не сте в утробата на своя любим, на своя Учител, на Бога, вие не сте приста­нали и сте още тър­сачи на евтина стока. Някои вече са влизали замалко в тази Утроба, но са пометнали обичта си. Нещо посторонно ги влече постоянно да се връщат "вкъщи" или на друго място, където си мислят, че помагат, че "живеят".
 Не че няма майчин, синовен, дъщерен дълг – това са свещени понятия. Докато помагаме някому, който е още невръстен или безпомощен, ние сме в самото сърце на Бога и Той е в нас и с нас. Там е ра­ботата обаче, че за да помагаме, трябва да можем да дишаме. Това дишане с пълни гърди идва само от Любовта, само от Свободата. Само тогава по­мощта ни за най-близките е истински ефек­тивна. Само тогава преданата помощ, откликът, нежната грижа за прохождащите и неходещите са Сам Бог в дейст­вие. Той не се пита заслужават ли те това или не го заслу­жават. Майката е майка, когато гледа и невменяемо, не­щастно, увредено дете. Майка е и ко­гато се грижи за пър­венеца на еволюцията, когато детето ù е вундеркинд. Майка е и на всички по-пос­редствени деца, които не знаят как да живеят и за­това подражават на децата от улицата. Но ако дава на едно от децата си повече, отколкото на дру­гото, пак я очаква дяволът. Ако един дял от живота ù, ра­вен на дела на всяко от децата ù, не е за Бога, за Не­говото Слово и Дело, ако не отсъства по няколко де­нонощия и ня­колко месеца от дома си, тогава съд­бата ù и съдбата на децата ù е пак под въпрос.
Ето защо, ние не говорим за Приставане, ко­гато май­ката вече е станала Майка. Ако не на мъж, тя вече е прис­танала на Майчинството – то е ней­ният Любим. Проклета е обаче онази майка, която пристава на Принца, а изоставя децата си! Прок­лета е дъщерята, която изоставя болния си баща.
При все това, Науката на Битието иска да ви внуши, че не може да се служи, ако дишате само с една стотна от душата си. Повечето близки са но­вородени - те искат плътно присъствие. Те искат да дишаме само в тяхната уста. В началото Опреде­леното Битие дава сила на май­ката да диша с пълни гърди, за да може да кърми. Кърме­нето на едно дете продължава до неговата 28-годишна възраст. То има нужда от аурата, от присъствието на май­ката. Това е истинското мляко! Даже и възрастните имат нужда от него. Хлябът се произвежда и носи от бащата, но с преобладаващо отсъствие в началото. Работата е в това, че Присъствието и Отсъствието си имат Основна Формула. Всеки може да изчисли какъв процент от време трябва да осво­бождава майката или дъщерята за себе си, в зави­симост от това, колко е порасло детето ù, колко време е била досега с най-близките. С годините, сво­бод­ното ù време трябва неотклонно да нараства. Остане ли с децата и близките си повече от 28 го­дини, тя неизбежно се изражда, почва да изражда и тях. После се чýди, защо били такива-онакива.
Великата тайна се състои в това, че кърме­нето става денем, а не нощем. Нощем дори и най-безпомощните вкъщи, колкото и да са напреднали, стават ями. Те имат нужда от енергия и са безог­ледни. Само синволюцията и преволюцията нямат нужда от нощна енергия, нощна близост. Дори и през три стаи, през три преки сукал­чето или ста­рият смукач ни намират безпогрешно и почват да ни изсушават. Те плачат неудържимо, страдат и изиск­ват най-без-милостно да сме близо до тях след залез-слънце, тъй като още не са слънчеви същества. Ма­кар и от милост и съжаление, макар и от обич и при­вързаност, ако оставаме всяка вечер с тях, ние не само не им по-магаме, но и ги караме да повтарят класа; повтаряме го и ние много пъти.
Вие не подозирате, че повечето ракови заболя­вания със смъртен изход се дължат на нощното при­съствие на най-близките (дори и в другата стая). Не че не трябва да при­съствате. Присъст­вайте, но не повече от два дни в седмицата. Ако някой е тежко болен и има нужда от повече присъствие, нека дежу­рят други близки, при­ятели. Ако вашият болен иска само вас, и двамата сте обречени. През останалите нощи трябва са­мите вие да сучете от по-напреднали майки и души. Щом сте с по-напреднали, сученето не е вампиризъм. Като се напълните със сила и смисъл, като произве­дете ония хор­мони на щастието, които се отделят при близост с висши същества, вие може да се вър­нете при по-изостаналите и да им дадете от сво­ето изобилие. Тогава на бебето ще из­расте бъбрек, а старецът ще стане от смъртното легло. Па­ла­чите, които са си всяка нощ вкъщи, не разбират това и си мислят, че помагат. Личното натоварване с всичко е отри­чане на Бога.
Дотук говорим за Приставането с Прекъсване – един­ствения изход на обвързаните. То е и метод, и стратегия. Най-зависимите, които умират от страх какво ще кажат близките или какво ще им се случи, ако ближната отсъства дори една нощ, могат да из­ползват Дневната Стратегия. Това е пак Приста­ване с Прекъсване, но за най-страхли­вите. Ако имаха мъдрост, те щяха да отсъстват и нощем, за да из­лекуват близките си по-скоро, да им дадат шанс за еволюция. Те обаче нямат мъдрост и осъждат близ­ките си на деградация. "Отчитат" присъствие, по­бъркват се от слу­гуване, но душата им се мъчи и усеща, че нещо не е наред. Който пък си остава с близките, защото му слугуват, също е за рендос­ване.
Както и да е, но ние вече казахме: дори и най-страх­ливият има шанс. Това е стратегията на Тай­ните Срещи, на Тайното Приставане, макар и само през деня. Тази страте­гия е успешна, само ако ня­мате юлар, ако не давате отчет. Ако сте роби ня­кому и мислите, че сте честни, като му раз­правяте всичко или му отговаряте на въпросите като на раз­пит, трябва да забравите за Космоса. Вие сте си изб­рали прокурор, формено животно, което иска да знае най-подробно как е преминало денонощието ви. Щом сте прис­танали на животно, дори и да е с 5 фа­култета, простете се с мисълта да летите по звез­дите и да сучете мляко от без­смъртни.
Истинското Приставане – Приставането без Прекъсване – е само за ония, които са оцелели след най-тежките валяци. От тях е изцедена цялата вода на страха и заблу­дата, станали са тънки и сухи, но пластични. Техните пред­стави за Любим и Близък са тъй избистрени, толкова чисти, че компромис с духа и душата си те вече не допускат. Те тръгват след Любимия и Учителя незабавно, без никакво замис­ляне. Именно това е Второто Посвещение. Те знаят вътрешно, че дори да умрат, дори и да бъдат теле­порти­рани в друга вселена, има кой да се погрижи за близките им. Те не се терзаят повече, не трептят, не треперят. Пос­тоянната тревога на смъртните отпада от тях завинаги. Тревожният е атеист – нищо повече! Тревожният е убиец с мисълта си.
Пристаналият е влюбен до последния си атом, до последната си вълна и частица! При него няма не­наситени валенции. Той е като децата на Ваал – влиза в устата на пещта и "изгаря". Родителите плачат, близките плачат – за тях той е мъртъв. Той е вече посветен на Бога – напълно, изцяло, без ос­татък. Близките не знаят и никога не трябва да уз­наят, че той е жив. Ако не беше този спектакъл на Първожреците, близките на Божественото дете щяха да продължат да го мислят, да се надяват – а това би било нож в сърцето му. Ето защо Смъртта - или Пиеската на Смъртта - е последното средство на Бога, когато иска да ни освободи от смъртта, т.е. от привързаностите. Когато Прис­таването не може да стане доброволно, Бог препоръчва Грабва­нето.
Много Невести са грабнати, не са пристанали. Когато попаднат в ново робство, по-лошо и от пре­дишното, тех­ният шанс за еволюция се приближава. Това е тъй, понеже при родителите, при "близките", простата душа може да не направи нито една крачка напред. Напротив – там тя тъпче на едно място и даже се връща назад. Чувства се привър­зана и длъжна към една-две физиономии, най-много към още няколко. Прелива от умиление, когато види тези фи­зи­ономии! Представя си, че има право да прегръща и да це­лува само тях, понеже са "близки"… Същата представа имат простите души и за съпрузите и съпругите си. Те нито за миг не могат да чуят гласа на Бога, че това е основната причина за смъртта. Но грабнатите имат шанс за еволюция, понеже мо­гат много по-бърже да се отучат от вторачване, да закопнеят за свобода и простор. А когато са граб­нати от Бога или от човек на Бога, те могат и да завършат еволю­цията си. Да! Човеците на Бога не са само агнета. Когато спасяват, те могат и да ви грабнат.
Някои ценни души, които имат мощта да бъдат спаси­тели на цели светове, а са се оплели в земни представи и понятия, трябва да бъдат грабнати. От едната им страна стои цяло човечество, което потъва, а от другата – един или двама души, които са потънали отдавна. Това, че те се мърдат, гово­рят, дишат, очакват, не означава нищо. Те се мър­дат, говорят и дишат само за себе си. Това не е жи­вот - това е умрял човек. На небето той е умрял – нищо повече. И тия души, които продължават да об­служват умрели и с това ги провалят още повече, трябва да бъдат грабнати, за да не провалят и себе си. Те съдържат една рядка Божест­вена смола, спо­собна да запуши дупката на цял кораб. Цели звездни човечества нямат тази смола и потъват, очакват своя спасител. Някой трябва да грабне този спаси­тел и да го отнесе при тях. Това е шанс не само за потъва­щото човечество, но и за душата на близ­ките, останали на Земята. Щом Небето грабне онзи, от когото са цицали, те или търсят друга цицка, или трябва да почнат работа. Ра­бота – това значи да почнеш сам да кърмиш някого. Да почнеш да тър­сиш онези, на които да даваш, а не вечно да очакваш вкъщи тези, от които получаваш.
Онзи, който не е способен да се откъсва вече от близ­ките си или да се откъсне изцяло, не го ка­нете на Трапе­зата. И да се навърта, защото е гла­ден, отпъдете го. Дръжте се резервирано с него, щом си се връща постоянно вкъщи. Щом неговият приоритет е къщата му или къщите на други смър­тни, опипайте му черепа. Вие неизменно ще отк­ри­ете все едно и също нещо – любов към себе си, любов към ближния. Няма ли в черепа му любов към Бога, ни­кога, ама никога не ходете по свирката му! Преди всичко, той няма понятие за любов към Бога. Посто­янно се връща към себе си и към близките си, към магнитите си. Постоянно се връща към кармичес­ките си врагове, които го хипнотизират и привличат като змиите. Чувството му за дълг не е към Бога. Даже и когато е патриот или религиозен, той не служи на Бога. Той не може да помисли даже за Днев­ното Прис­таване – просто няма как. И да му обяс­ните и той пристане, пак ще пристане на смъртни. Ще ходи тайно при тях, но с тях ще общува, на тях ще служи и помага, не на вас. Вас просто не ви ха­ресва. Той няма необходимост да прекарва времето си с безсмъртни. Може по два или три часа в сед­ми­цата за лекции – не за друго.
Сега тука може да се разкрие една от страте­гиите на Посветените - как те разпознават гърне­тата, без да ги опипват. Неопитните, неопечените, трябва да стоят наст­рана, в пещта, докато се опе­кат. Те не ни трябват тука, по­неже ще се разпад­нат, разкашкат.
 Много полезно е да помолиш някой от Ремонт­ния От­дел да измисли клевета за тебе. (В Словото на Елма "Ремонт­ният Отдел" или "Ремонтното Битие" е един от синонимите на ада – б.п.) Те са майстори на това – първа специалност. Хо­рата с лошите очи - недопече­ните - веднага се хващат и поч­ват да разпространя­ват клеветата. Те изпитват особено удоволствие от гнилото, радват се, че мислят и говорят лошо за някого. Почват да "предпазват" другите от тебе... Е, тия, които им повярват, са пукнати гърнета. Те не звънят от радост, като ви видят. Хората не знаят, че който повярва на клевета, ще заприлича на автора и глашатая ù, а който из­слушва лоши думи за някого, дори и да са верни и подкре­пени с неопровер­жими доказателства, ще се разболее от нелечима или трудно лечима болест. В това отношение по­ли­цаи, криминалисти, следователи, прокурори и пр., на ко­ито се налага да бъркат в помията, трябва да знаят как да се чистят по 6 часа в денонощието – с какви хора да се срещат, какви картини и филми да гледат и какви книги да четат, колко и къде да ходят из природата и какви молитви, песни и формули да ползват, за да не се родят в другия живот като ин­валиди или чудовища. При тия професии, дори и при всички очистителни процедури, за които споме­нах, работното време трябва да е половин час на ден, а пенсионирането да става максимум на 30-годишна възраст. Която цивилизация не съблюдава това, е обречена на страшна гибел. Професията на тан­киста, пилота и миньора в смъртоносната мина е песен пред тяхната.
Няма защо да повтаряме и това, че всички вие сте още малолетни и затова грешите. Лошите хора правят от грешките ви вестници и пишат осведо­мителен бюлетин. Да, сгрешили сте, подхлъзнали сте се – човешко е. Добрият чо­век ще ви подаде ръка, ще си затвори очите, ще ви умие и ще помни само доброто; но лошият ще се откаже от вас, ще почне да говори. Както зеленият учител не дава дру­гиму да говори и да води, обича името му да се пов­таря, така и зе­лената душа обича да злослови, да гледа лошото.
Няма нито едно от тия изречения дотук, което да не сте го срещали в литературата, в съда, в жи­вота. Така че това е само напомняне, преговор. Но­вото, което обикно­вено не се казва, ние първо го преживявяме.
Пазете свободата си да преживявате необикно­вените неща сами или с други свободни души, които нямат лас­тици, да ги връщат по дупките им. Не да­вайте на всички пи­санията за вашите розови сънища и космически пътешест­вия – за тях това са само красиви приказки. Ако мислеха, че са нещо друго, те щяха да са при вас. Не съжалявайте за хо­рата, които не са при вас – те харесват други физиономии и затова и в другия свят ще бъдат при тях, не при Ятото. И това е добро – ще добият опит. Би било голямо не­щастие да бъдат при вас, а да не ви харесват. Те са си точно там, където трябва. Неведнъж сме ви го­ворили за френологи­ята.
Понякога беседите ни са изморителни, "обикно­вени". Преливат през краищата от неща, вече ка­зани. Нарочно пускаме и мисли, които ще отблъснат някои. Програмираме некрасива дума на точно опре­делено място. Понякога пол­зваме бедна стилистика, бърканици, логики от Седма на­горе, на които се мръщите или вдигате вежди. Пробваме дали сте ма­ратонци на четенето и слушането, без да зас­пите и без да си тръгнете, без да си подарите томовете. Не е нужно да ви въртим 40 години в пустинята – достатъчно е да четете 40 години Слово. Това Слово не е вчесано. То има минимум 40 цедилки, за да преминат само Верните, Готовите. Тук-там пускаме по бисерче, с което отивате хи­ляди години напред. Глупавите будуват с години, за да уловят косъм от чудовището в Лох Нес на екраните си или някой байт разумен сигнал от космоса, а вие имате много по-го­леми шансове.
Ние сме дали ключове на Верните и Готовите, специ­ални шифрограми. Като сложите листчето с изрязаните квадратчета върху Словото, ще проче­тете друго Слово. Там има и формули, и ключове, и врати към всички све­тове. Когато стигнете до щастието да четете с удоволствие дори маскиро­въчното Слово - така както е, наедно с всич­ките грешки от редактори и коректори и всичките изопа­че­ния от врагове и тълкователи, - вие ще разберете защо е допуснато всичко това.
 Един иска торта, а друг - кубчето на Рубик. Словото Божие е дадено разбъркано, за да развива ума ви. Да наб­людаваме кой има и кой няма сърце. Ко­гато Учителят е в дрипи и спи под боклука, едното Му око зорко наблюдава. Стилистите и умниците ще Го отминат, други ще си изсипят боклука върху Него, но хората с душа ще Го поканят вкъщи. Ще го умият, ще Го срешат, ще му дадат чисти дрехи. Ще Го пока­нят на вечеря и ще му предложат постеля. Който ги е проследил, ще види, че иззад къщата им нощем из­лита кораб; че два или три ярки лъча изчезват в нощното небе. Някои получават нова самоличност, ново тяло, нов паспорт. За тях няма повече граници в цялото Проявено Битие. Те пак посещават близ­ките си, но вече могат да им помогнат. Не можете да помогнете на никого, ако не сте отворени за всички.
Миостран!
Блажени нищите духом, понеже те ще насле­дят Цар­ството Божие!
5.IX.2008 г. 17:44:34

По случай новото осияние от Елма, пак отва­ряме на­посоки случайни томове с Негови класически беседи:          

"Сега, при новия ред, уреждат комитет от жени – нов ред иде на Земята! Старият ред – фашизмът – си отива, гонят го. "Фаши­зъм" наричам затворе­ните интервали. Бъл­гарският народ от години е със затворени интервали. Едва сега се явяват отворе­ните интервали на хармонията." ("Заветът на Любовта" II, 1944:220, б."Като децата" от 12.XI.1944 г.)
"Когато дойдем до закона на жертвата, ние трябва да знаем как да направим тази жертва. Не я ли направим както трябва, тя е безполезна."("Право си отсъдил", 1930:38, б."Връзване и разв­ръзване" от 13.VII.1930 г.)
"Когато глупавият се жертва, той изпада в по­ложението на пеперудите, които летят вечер около запалените лампи и изгарят. Това е несъзнателна жертва. Разумната жертва е достояние на умния човек. Значи, само умният, интелигентният човек може да се жертва. (т. "Противоречия в живота", 1993:83-84, б."Прояви на съзнанието" от 28. VI.1922 г.)
"Като ида при някой приятел, ще кажа: "Може ли, братко, в твоята къща да пренощу­вам?" – "Може". – Това трябва да бъде Но­вото Учение! (т."Беседи, обяснения и упътвания от Учи­теля":50, б."Пробуждане на колек­тивното съзнание" от 19.VIII.1921 г.)

ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 37

Няма коментари:

Публикуване на коментар