1251.2010.03.25 Небесно досие

Книга 37


25.III.146(2010)

София – Изгрев

НЕБЕСНО ДОСИЕ

Около 8ч. сутринта

Снощи си легнах рано не само поради безсънната предна нощ (за да завърша корекциите по книга 22), но и по­ради усещане за нещо ново, което ще науча. И наистина, видях нещо, което до този момент ми беше напълно неизвестно (или поне добре забравено...). На сутринта все още бях под силното впечатление на преживяното, но не исках да седна да го опиша и даже да искам осияние, заради съпротивата си към писане от дълго време. Но някой отвътре настоя.

Както винаги, всеки горе си има любима работа и аз се готвех да я започна. Но влезе един началник и ме помоли да му помогна в работата в неговия отдел. Тръгнах с него с извес­тно неудоволствие – отлагам си моята работа. На Земята този небесен началник ми е познат, има успешен бизнес. По тази причина го квалифицирах като “познат”, а не като “при­ятел”, и го мислех за един доста нахакан екстроверт, въпреки духовните му интереси и приноси. Какво беше учудването ми, когато разбрах, че горе е началник отдел “Досиета” – за какъв район, не зная. Подаде ми една папка с небесното досие на не­познат човек, жив в момента на Земята. Зачетох се – и вече нямаше откъсване...

В момента не знам дали Главният ще се съгласи да каже нещо по въпроса, накрая ще видим. Досието беше ог­ромно, въпреки тънката папка – там нещата не са с много листове, а като на екран. За мое учудване, достойнствата се подчертаваха с червена линия, а недостатъците – със синя. Също както в казармата: бях писар и ротният ми оставяше ключовете за шкафа с досиетата. В моето беше подчертано с червено, че съм бил добър ученик без антиобществени про­яви и че имам активно участие в комсомола и художестве­ната самодейност, а със синьо – че съм от дребнобуржоазно семейство, което в капиталистическото минало е имало два магазина. Само че в небесното досие на този човек не беше точно с подчертаване, а самата дума или израз бяха съот­ветно оцветени; при това, думите и багрите светеха, вибри­раха, вълнуваха се и се променяха. Някъде в Агни йога бях чел, че когато Посветеният редактира текст, две разумни све­тящи точки – синя и розова - сами вървят по него и му показ­ват грешките и нужните корекции.

В небесното досие обаче, което видях, нещата бяха още по-прекрасни и сложни; първо си помислих, че са нужни ча­сове, а може би и дни и години, за да се занимава човек само с едно досие. Това не е само “линия”, но веднага може да из­викаш от всяко място и акашов филм от съответния епизод – като една добра компютърна или интернет-програма или като във филма “Да защитиш живота си” с Мерил Стрийп. В същото време звучи и актуално, живо обяснение – не механичен запис. Са­мите “линии” всъщност са разумни същества, засега не знам от каква йерархия, които вземат дейно участие във възпита­ването и съдбата на човека, а не са само отразители, ин­форматори.

И наистина, не бяха нужни минути или години, за да се запозная с всеки желан пункт на това досие или с цялото наведнъж – на Небето процесите са други. Имаше много раздели – първо видях заглавията им и можех да си избирам какво да прочета и видя. Съжалявам, но като се събудих, в паметта ми остана само главата за Представите на въпросния човек и мето­дите, по които живата синя линия в досието му ги поправя. Имаме осияние “Представите за живота” – интересно, дошло е точно преди една година, само с един ден разлика (в нощта на 26 срещу 27 март 2008). Писал съм и стихотворение на тази тема на 17 януари 2007г.(“Лунно население”).

Беше ми ясно, че представите са свързани с Луната – това не е тайна за астролозите и астропсихолозите. Всеки човек и ангел и даже божество има правото да си представя живота и ценностите му, желанията си, и да се стреми да ги превръща в относителни реалности. В повечето случаи това са реалности в кавички, понеже животът в крайна сметка ги развенчава – това са всъщност илюзиите ни. Но без самоиз­питване и жив опит в последствията, човешката душа засега няма как да се осъзнава и да напредва. “Булото на Майя” е из­вестно и на изток: това е не само педагогически принцип на Бога, но и цяла една върховна богиня, която отговаря за съд­бите на всички същества. Нещо повече – този метод е тъй основен, че даже сам Бог го употребява постоянно – или поне го е употребявал допреди 2000 години. И сега си служи с него, но явно вече не за всички. Синът Му е направил някакво изоб­ретение, което е зачетено и то важи за определени избрани души. Той е помолил Отца си в знаменитата си молитва, с която се молим и до днес (въпреки споровете за оригинала превода): “И не веди нас во изкушение”. В Словото нееднок­ратно се засяга тази тема и в двата аспекта – и че фразата не е предадена вярно, и че е вярна. Иди ги съчетай... Понеже всичко е диалектика, и двете твърдения с верни: за едни съ­щества важи едното, за други – другото.

Сега вече не си спомням точно в досието на този не­познат нощеска какви бяха неговите представи и по какъв на­чин “синята линия” го кара да ги осъзнае и коригира. Помня по-ясно само, че в момента на четенето и демонстрациите с филмови епизоди от живота му свързвах съответните му илюзии с подобни на хора, които познавам. По тия спомени мога и да възстановя какви са били илюзиите на този човек. Видях ясно една голяма бенка на лицето му, като резултат на една негова упорита илюзия много прераждания наред: мани­ята му да продава. Ние си имаме белези по лицето и тялото, в линиите на ръката, в очертанията на лицето и черепа, ко­ито са обективиран израз не само на достойнствата и пос­тиженията ни, но и на представите ни за живота. Самите болести, деформациите, бръчките, остаряването, отразя­ват точно това. Те обаче не са само “наказателни” последст­вия, но преди всичко опити на душата и организма да компен­сират илюзиите, отклоненията. Някога Елма бе обещал да диктува “Атлас на добродетелите”, проектирани в съответ­ните ни органи и системи, и небесна медицина за болестите, като отклонения от първичните добродетели, но и като корективи. После извед­нъж се отказа да го диктува и обясни защо. Останахме малко разочаровани. По света не малко автори и до днес правят та­кива паралели – повече или по-малко успешни.

Ето, такива белези и отклонения виждаме и в себе си, и във всички приятели и много други хора, които познаваме. Животът наистина е предметно училище. Сега има мощна вълнà сред много приятели да развиват духовни, културни дейности. Това е предвидено и то се изпълнява – радваме се. Но че то също може да бъде една илюзия, малцина се досещат. Не че няма чудесни резултати, но илюзията им се състои в това, че духовната дейност трябва да е на първо място. И в момента има жестоко страдащи души, хора, поразени от тежки болести и проблеми – познати хора които се гърчат в пълна самота и безизходица. Ние през всичките години ги посещаваме и им помагаме. Пазаруваме, водим ги по разходки и доктори, разт­ребваме и ремонтираме жилища – какво ли още не. Бремен­ните и кърмещите, майките, са на първо място. По нещастни, лишени и болни – веднага след тях. “Тимуровската ни ко­манда” преди работеше денонощно; сега не сме организирани, но индивидуално помагаме. Ако някой не пропуснеше духовно мероприятие за да посети някой страдащ, Небето му пишеше двойка... Ако някому в желанията и плановете му не влизаше такова нещо дори за два часа седмично или месечно, пак не можеше да бъде отличник, ако ще и да пее и свири като виртуоз на сцената или да се спуква да води и организира школи, семинари и паневритмии. Майка ми, която е била при Учителя и е прихванала същественото, не преставаше да ходи по възрастни и болни хора почти докато си замина на 89-годишна възраст. Много приятели, иначе чудесни, не знаят, че издават лоша ментална и астрална миризма, понеже не правят жертви – правят само това, което им се прави и както им се прави.

В небесното досие на непознатия явно трябва да е имало още една илюзия - още по-базална от предишната, понеже съм я запом­нил по връзките с познати, които направих. Това е съотноше­нието Слово – Хуманитарна дейност. То важи с пълна сила и за пентагралната каса. Майка ми издържа изпита и по този пункт – разпозна Словото още веднъж и работù за него – преписваше на машина. Казано е, че ако няма Слово, няма да има и майки, за които да се грижим; както - на по-долната степен, - ако не се грижим за някого (не само за близките си), то духовните и интелектуалните дейности пред Небето са вятър и мъгла. Друг си прави удоволствието да играе по цял ден на компютърни игри или да сърфира из интернет, да си прави чатове, да се запознава, да флиртува. Трети се мисли за много полезен като разпространява по интернет инте­ресни и поучителни текстове, дори Слово Божие; четвърти се успокоява от илюзията, че живее истински и е полезен на хората, като води курсове или издава първо собствените си книги. Маса хора – повечето – са заблудени от религиоз­ните и астралните егрегори и от идеолозите им, че като жи­веят за онзи, който им е симпатията или от когото иде тръпката, или към когото са материално или морално задъл­жени, че това е живот - нещо правилно. Други си мислят, че като правят изложби и оповестяват името си, продават творбите си, ще си останат млади и прекрасни до края на жи­вота или че душата им ще си остане душа. Трети модел: спасението е само в чужбина. Не че това винаги е провал – зависи кому какво е определено. Малцина обаче се досе­щат, че здравето и видът ни издават защо не сме прави, защо винаги избираме представите за живота пред самия живот - пред приоритетите, които е определил Бог.

 Бог обаче никого не подръчква насила – илюзиите трябва да се изживеят докрай, за да дойде вдъхновението да се върнем в правия път по собствена инициатива, с първичен плам и устрем, които нямат равни на себе си. Жаждата да правим нещо както Бог го иска, а не както другите или илю­зиите ни, трябва един ден да изригне като вулкан, да избухне като звезда – и вече нищо да не може да ни отклони от вяр­ното, от истинското. Никой не може да бъде впрегнат като вол в каруцата на Словото или Делото, в инициативите за безкористно помагане на лишените и страдащите. Спора­дичният въпрос “С какво мога да ти помогна” въобще не върши работа – скромните същества трудно ще си позволят да конкретизират, да поискат нещо за себе си, особено ако не става дума само за хляб. Остава си из­речението: “Любовта е да се сетиш”. Не само да се сетиш, но и да го направиш. Че духовните, педагогическите, култур­ните или познавателните дейности също могат да бъдат тщеславие или себизъм, удовлетворяване на его-потреб­ности, малцина се сещат. Да, получават се прекрасни фойер­верки, но ангелите търсят други миризми – не от пукотевици на ракети.

Наистина съжалявам, че от преживяването ми с доси­ето тази нощ не е останало почти нищо конкретно. Но да ви­дим сега дали Шефът на Шефовете на досиетата би казал нещо от Себе Си...

Секунди след 09:08:25ч. на 25.3.2010 г.

            - Никой не е без небесно или адско досие. Сам Бог Си пише досие – това не знаехте... Той обаче е дал правото и на Ремонтния Отдел да пише доси­ета. Те не са нещо лошо – те са просто техноло­гични инструкции за поправки.

         Значи, много същества, особено богове и ан­гели, са зачислени и към Ремонтното Битие – няма как другояче. Те трябва да проверяват импулсите и теориите си по вида си, по здравето си. Това всъщ­ност е благодат – коригиращ принцип. “Наглост” Бог нарича продължаването на една дейност, на една увереност в себе си, след като огледалото ти го­вори друго. Не че красавците в огледалото са първа стока или светиите-чистофайници без нито една глистя. За тях Бог има други огледала, други диаг­нози. Тях Той ги оставя със самочувствието им до момента, в който им покаже демонските огледала. Самочувствието, самомнението, може да си види истинския облик едва като ги поставим пред такова огледало. Много ангели и богове полудяват, самоуби­ват се, като се видят. До този момент са си мислили, че са чиста вода ненапита.

         Имаме обаче и ангелски, Божествени огледала. Там може да се огледа и най-черният демон, от който се ужасяват всички. Този демон обаче тайно е давал предимство на други, жертвал е естеството и творчеството си, за да нахрани естеството и творчеството на други същества, както те могат и искат. Не се е хвалил с тия неща, понеже си е мис­лил, че греши. Всеки демон си мисли, че не греши, ко­гато е верен на себе си. Но изпадне ли демон в про­тиворечие, вече стъпя на Божията пътека. Понижи ли му се самочувствието, самомнението, сигур­ността му, че е най-прав или единствено прав и ге­ниален – за него вече има надежда. Това е всъщност белег, че е паднал ангел – има искра Божия. Той може да въздиша и да плаче не само за себе си. Непосредствените началници в ада дебнат най-много тия моменти – по това раз­познават кой е “враг”. Хванат ли такъв – “разгонват му фамилията”. Странното е, че главният шеф там си затваря очите пред такива неща. Той е ортак на Бога, Брат на Христа, затова. А на него никой не може да търси сметка.

         Сметка търси само сметта на човечеството – собствената си сметка и сметките на другите. За­това Господ я смита зад вратата – извън Сърцето на Интегриона. Който няма сърце, няма как да го даде на Учителя – той го е дал на себе си или на дя­вола: някой друг такъв като него. Той гони собстве­ните си задачи и вдъхновения, собствените си пот­ребности.

 Има само една собствена потребност, ко­ято е Божествена: да служиш на чуждия план, на чуждото творчество. Ако този план и творчество са на същества с искра Божия, то няма нищо по-пре­лестно и прекрасно от това, първо да се възхитим на Божественото у другия. Ако пръскаме сили и средства да се гледаме в огледалото на Нарцис или да ходим по лекции на небожествени същества, кол­кото и да са им медени устата, ние ще имаме съд­бата на Нарцис. Казвате: по какво ще ги познаем? – Тъкмо по това: лансират първо собствените си идеи и творчество. Излизат с нòмера, че всеки е длъжен да се грижи първо за Божественото в себе си. Има и такова нещо, то също е закон, но само след като си чиракувал. Ако някой не е бил чирак и калфа поне 100 прераждания, няма как да стане Майстор. Най-мно­гото - да продава произведенията и лекциите си, да има кръг от възхитени и обожатели. Ще има пари за пътуване, ядене и хотели... Децата и кучетата обаче няма да тръгнат след него, нито гълъбите ще кацат по раменете му. Като ги поставиш пред Огле­далото на Майя, харесват се. С всички средства из­бягват да попаднат пред другите огледала. Те не са планирали в света първо да стане известно Божието Слово в оригинал, а са планирали и планират те са­мите да го обясняват или отричат – понеже са по-умни...

         Относно Досиетата: те не са някъде в космоса, на някоя планета или в някоя вселена. Всеки носи до­сието си сам и може да чете от него. Всеки друг може да чете от всяко досие, ако му е дадено. На вас защо ви вдигат ръце по улиците и после се почесват някъде или оправят шапката си, прическата си?... – Защото душата им е прочела, че сте истински, вълнува се. Срещнала е сам Бог на улицата, срод­ната си душа. Вие, които пиете от Словото и ядете от Делото, няма как да не трептите като Бога в сърцето си, като сродните души на хората. Няма как да не затрепти сърцето на чо­век със сърце, когато минавате край него. Виждате как сърцето му за миг се разширява, та ще се пръсне, въпреки че не сте първа младост и красота. Защо е това? – Божественото копнее да се слее с Божественото!

Има и такова Божествено, което още не е цяло. Това не е непълноценност. Това е най-голямата ми­лост, най-великото откритие на Господа: да ни по­дари мига на първото сливане. Цялата вечност на Ця­лостта понякога не струва и пукната пара пред мига, когато се възвръщаме към нея. Има блаженс­тво на цялостта, когато си едно с Бога и с всички – тогава си на Трапезата. Но не плачеш като луд от щастие, когато на вратата почука Блудният Син. Блудният Син, Блудната Дъщеря – това сме всички ние, когато сме излезли да поскитаме из света, за да видим дали там има нещо. Като видим, че няма нищо и че там всичко е скръбно и тъжно, закопняваме за Връщане. Мигът, в който Татко ни прегърне на вра­тата и Мама се разплаче, струва повече от всички вътрешни мирове и блаженства на всички нирвани и самадхита!

         Има стройна космическа наука за съставяне и водене на Досиета – докато сме в света и сме царе на отклоненията. Приятелите от ясновселената, които са се пожертвали да живеят в тия досиета и да ви осъзнават, също копнеят да се върнат в Отца, но... не чак толкова силно. За тях планините с пилаф в рая не се тъй вълнуващи колкото Мига, когато по­вереникът им се сети за Бога и иска да постъпи ис­тински. Всеки от нас, когато дойде мигът да разпоз­нае нещо Божествено у другия и да му се посвети, доставя на водещите досиетата ни най-върховно щастие и наслада. Като се върнат при пилафа, те само ще ядат и ще правят молитви, паневритмии. Ще пеят, ще свирят, ще четат и слушат умни лек­ции, ще гледат и обсъждат космически филми... Но такава експлозия от Любов и Припомняне, каквито стават у Блудните Синове и Дъщери, при пилафа е непостижима.

Та ясновселенското божество или богиня, ко­ито виждате като цветни линии и трепети в досие­тата си, имат това предимство пред Съвърше­ните, че са... още по-съвършени... Те имат ясновсе­ленски тела и центрове – Майчински. Имат нужда да разпознават, да се възхищават, да служат. Имат нужда да са в орбитално положение. Те се възвръщат в Бога не един път – като минат всичките 10 Пос­вещения и после и най-вътрешните. Това еднократно възвръщане в Бога и оставането във Вечността е само за пилафаджиите – тия с наргилетата и чибу­ците. Трептящите сърца на Майките и Любимите Божии предпочитат да са с нас в света, понеже в света възвръщанията в Бога, досещанията за Лю­бовта са неизмеримо много повече, отколкото при пилафа. Всеки път, когато ти се взриви сърцето от любов, ти подпалваш цялото си Досие с розова и алена светлина! Който е вътре в Досието ти и те направлява, получава своята награда – слива се с Бога чрез теб. И понеже няма две еднакви сливания с Бога, то ангелът на Досието ти и на повече Доси­ета преживява Сливането многократно, безброй пъти. Не само веднъж, както е у тия, които са тър­сили и намерили само себе си, изявили са само себе си.

Така че, не забравяйте: да си служител в От­дела за Досиетата, това е най-голямата награда, венецът на всички мечти и постижения. Това Посве­щение е най-високото, понеже се нарича “Съпричас­тен” и “Съпреживяващ”. Това е най-високото състоя­ние и на Бога, понеже инак ще Му е скучно. Не би ис­кал да се види обезобразен в някое от огледалата на Истината, предназначени за ония, които се любуват на себе си и на собствените си инициативи и искат да доставят удоволствие първо на себе си...