събота, 26 ноември 2011 г.

1256.2010.07.16 Любов без ревност и любов без закон

Книга 38

16.VII.146(2010)
София – Изгрев

ЛЮБОВ БЕЗ РЕВНОСТ
 И ЛЮБОВ БЕЗ ЗАКОН


Преди да попитаме Елма какво още може да ни каже на тази тема, включваме тук избрани мисли от беседите "Любов без ревност" от 31.08.1932г. (том "Видяхме Славата"' 1999, ИК"Всемир") и "Любов без закон" от 31.01.1943г. (том "Важни и належащи неща", Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I. Първо издание. София, Издателство "Урания" и Издателство "Бяло Братство", 1997). Думите и изразите в средни скоби синтезират по-обширни текстове, но предават мисълта на Учителя точно:

Из "Любов без ревност"

Тя да остави младата при мъжа си и цяла година да ходи [където ù видят очите]; и като се върне, да се радва, че [младата] е била там"... "[А вие все още ревнувате]. Казвате: "Господ така е наредил нещата." - Ние бяхме ли там [да чуем], че Господ е наредил така нещата? Тъй, както сега живеем, то е наше схващане. Казвам: вие имате старите разбирания за живота, за морала, всичко туй.
[Любов само между двама е невъзможна.]
[Днес] момата казва: "Да може да го пипна, много го обичам, пàри ми на сърцето, да може да го пипна!..." [...] Като го пипне, извàди съдържанието. Какво остава? - Торбата остава празна... Трябва да дойде истинският да се влюби в "торбата" и който да напълни празната торба - той носи любовта. [...] Следователно, ако ти правиш добро, ти си човек, който върви по пътя на любовта и пълни празните торби.
[...] Нас Господ не ни е турил за стражари кой кого обича.
[...] Влюбил се мъжът ти в някоя жена, кажи си: "Да даде Господ и аз да се влюбя!" [...] Господ ви е пратил в света да се влюбвате -  нищо повече, разбирате ли?
[...] Аз искам да кажа отде започват нашите нещастия в света - че ние не се радваме на едно явление, което Бог произвежда. Ако Бог е произвел едно явление в сърцето на един мъж, ако Бог е произвел едно явление в сърцето на една млада мома, ако Бог е произвел едно явление в сърцето на една стара баба, на някой свещеник, ти се зарадвай за онова, хубавото, което е израснало в неговото сърце. Ти го полей отгоре! Защото не сме ние, които садим - не се месù да изкореняваш. Много широко трябва да схващаме, когато казва Христос: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Не подозирайте, за да не бъдете подозирани. Не се обезверявайте в другите, за да не се обезверяват във вас. Законът е такъв. Аз съм срещал хора, мене са ми чели морал и аз съм ги слушал. Виждам го след години - [...] изолирал се от обществото. Оженил се, вече пàзи жена си, не я пуска навън. Той си я пази вкъщи... [...] Слушам жената да казва в сърцето си: "Колко ми копнее сърцето навън да изляза, но той не ме пуща!"...
 [...] "Ще обичаш туй, което Бог обича, но вие държите другия закон. Сегашните хора са нещастни по единствената причина на тази ревност. Всяка една млада жена, която може да дойде вкъщи, носи благословение! Не само една, запомнете: ако всяка година по една млада мома дойде в дома ви, вие ще имате щастие. Лицето му ще бъде радостно и весело. После - и по един млад момък да идва всяка година. Това е същественото, ако вярвате! [...] Казвате: "Как не..." - Казвам: именно това е важен въпрос."
[...] Следователно, въпросът е да се прояви любовта. На тази любов вие никога не противодействайте! Не противодействайте на Бога! Всички нещастия в света произтичат от онзи факт, че ние противодействаме на онова, коего Бог иска да извърши в нас и в другите. Ние противодействаме - и създаваме нашето нещастие. Нашето нещастие се дължи на онова противодействие в миналото, което ние сме употребили против този, който обича. Хиляди години ние сме противодeйствали, противодействали!
 [...] Една жена, която влиза в един дом, другата я е страх, че ще открадне мъжа й. [Да, ама] и тя го е откраднала!
 [...] Проявената любов в тебе, опитай я във всичката пълнота. Следователно, ти бъди носител на Божията Любов. Ти си носител на нещо хубаво и тогава ти разбираш положението на другите хора.
[...] Аз наричам старите възгледи онези молци - отдето мине, ще пробие; онези глисти, онзи кърт - отдето мине, ще разрови градината. [...] Когато една мисъл, едно чувство започне да те измъчва и те гърчи, това е един червей. [...] Докато имате желание да обичате само един мъж, вие всякога ще имате туй терзание. И той няма право да каже: "Ти другиго няма да обичаш!", нито да каже: "Ти само мене ще обичаш, не трябва да обичаш другите!" Той да остави напълно свободна онази жена да се прояви.
 "Обичам те!" - Казвам: вършиш волята Божия. Казваш: "Ама ти обичаш ли ме?" - За това и въпрос не става. Щом питаш, всичко отиде.
 [...] Този социален обичай, който сега съществува, той е от скоро време. Женитбата е отпосле установена. Туй положение не е Божествено отношение на душите. [...] Ревността - това е нещо, останало от грехопадението насам.
[...] Аз съм срещал деца, които са чисти. Но някое малко детенце - момиченце, - като го стиснеш, то те погледне [особено]… Уж още малко дете, но в него проникнала идеята, атавистичната идея, и то си оттегля ръката. "Знае" това дете, гледа те какви са твоите "намерения"...
Защото онази жена, която подозира своя мъж, психологически къде е опасността? - Тия "престъпления" тя ги всажда в месцето, в умовете на своите деца. Онзи баща, който подозира своята жена в "пресъпление", той всажда всичко туй в ума, заразява ума си, дома си. [...] Та казвам: ако вие подозирате, не сте ли вие в положението на онзи фарисей, който [критикува] Христа, че една млада жена му целува краката? Питам тогава: де е вашето благородство? Тогава Той ще се обърне, ще каже: "Аз дойдох в къщата ти, ти целувание не ми даде и вода за краката ми не даде, а тя целува и нейните грехове се прощават".
[...] Вие остарявате по единствената причина, [че не можете] да се освободите от вашата глупава ревност, от вашето глупаво подозрение, да се освободите от вашето глупаво безверие и безбожие. И за да се подмладите сега в света, трябва да имате нови идеи. [...]
Онзи, когото подозираш, ти го поставяш по-долу от себе си. [...] Ревността е качество на животинското царство. [...] Ако човек не разбере ревността, [...] тази ревност ще го съсипе. Защото онзи, когото ти обичаш, за да не ти го отнемат, ти го ревнуваш. После идат подозрението, безверието, омразата.[...] Ако го намразиш, какво ще постигнеш? - Ти сам ще се разрушиш! [...] Всеки ден ти го подозираш, ти в ума си държиш най-нечисти работи. [...] Ти си се оцапал. Туй безверие влиза във всички религиозни общества.
[...] Казвате: "Ние сме женени..." - Мене ни най-малко не ме интересува, че вие сте женени! Кой за кого се жени, мене не ме интересува. Кой мъж коя жена има, и това не ме интересува. Ти си взел нещо, което не е твое.[...] Не е твое туй, което ревнуваш.
[На една от жените в салона на Изгрева мъжът й умрял. Тя го сънувала и му казала, че иска и тя по-скоро да си замине, та да си иде при него. Да ама в съня си видяла как дошла една по-млада, много красива жена, и й казала: "Този мъж не е твой, той е мой". Тя дърпа "своя" Петко за ръката, но другата го взема и си заминава]. Тя ме пита: "На оня свят имат ли такива отношения? - Казвам: "Имат, разбира се!" Вие разбирате изопачено нещата. Има потреба от любов! Любовта в другия свят съществува. Под "друг свят" разбираме по-висше съзнание.
 [...] Два коня се влюбват в един човек. Но този човек не може на двата коня да язди, втория води отзад. Питам: кой печели?... След като го язди 20-30 километра, влюбеният какво ще каже?... - След като се умори той, ще почне да разбира несъстоятелността на тази теория. Не е ли по-хубаво този човек да се "влюби" в другия кон? Ако ти си конят, няма ли да пожелаеш да слезе от гърба ти и да се качи на друг? В реда на нещата е. Казвам: вие сега нямате ясна представа. Онзи, който те е залюбил, ще се качи на гърба ти. Когото ти залюбиш, ще се качиш на гърба му. Ако не разбираш този закон, това не е любов още. След като седи дълго време на гърба ти, ти ще разбереш последствията от ревността - че една жена трябвало да обича само един мъж. Ще видиш, че тази теория не е права.
 [...] Много мъже има, които сте жени; има и жени, които сте мъже - нищо женствено нямате.
[...] [Ако дойде някой да отвлече жена ви, той няма право да я отвлече, да я лъже - това е подлост]. Но ако обича жена ти, да каже: "Аз обичам жена ти, много ми харесва". И вие трябва да се зарадвате, че обича жена ви, намира нещо хубаво. Ако не я обича, горко ви! Вие казвате: "Как тъй! Нямате право да я обичате." – Неразбиране е това! То значи ти да затвориш жена си вкъщи и да кажеш: "Ти нямаш право да те огрява слънцето!" Един човек, който не е обичан, той ще мяза на едно увехнало цвете - като цветята, които не са огрявани от слънцето. Човек, като го изолираме от Божията любов, става хилав, повяхва, обезсмисля се животът му, хиляди разочарования идат. [...]
        Затуй, именно, в обществото трябва да бъдем носители на любовта. Някой път могат да ви обвинят, че много свободна любов имате. – Свободна е нашата любов! [...] На­шата любов е толкова свободна, че никога не развращава; и ние сме толкова свободни, че никому зло не правим. Нашата любов е такава, че дето влезем, мир носим. Нашата любов е такава, че ревност не внасяме. [...]
        Казвам: за да съществува каквато и да е любов между двама души от два противоположни полюса, трябва да влязат два Божествени лъча. Между мъжа и жената [без Бога] не може да се зароди истинска любов. Жената е израз на живота, мъжът е другият полюс. Ако през женския полюс на живота не е проникнал един Божествен лъч и ако през мъжкия полюс не е проникнал Божествен лъч, не може да се образува никаква любов. Ако може да проникне за в бъдеще, тогава централната точка вътре е Бог. Туй е поляризиране вече. При това поляризиране се явява една любов, на която ти не бива да противодействаш. Ако противодействаш, непременно ще те сполети смърт.
        Аз съм срещал една цяла статистика – имена на жени, които са подозирали мъжете си. Тя непременно ще умре по-рано от мъжа си. И мъж, който подозира жена си, той непременно ще умре преди жена си. Ако не подозира, ще си остане жив. [...] Ако и двамата не са подозирали, те може да живеят до 120 години.[...] Любовта изобщо продължава живота. [...]
        Трябва да се определи какво нещо е грях. Грехът е туй, което умъртвява човека, което спира неговия развой, спира светлината на неговия ум, спира проявата на неговото сърце, спира проявата на неговата воля. [...] Всяко нещо, което не спира твоя ум, твоето сърце и твоята воля, това е едно добро. Това е благо!
[...] Знаете ли какъв ще бъде изпитът на един светия? – Когато един светия минава своя последен изпит, Бог му туря в света най-красивата жена и мома да му говорят най-сладки думи, най-хубав език – да се види какво мисли. Ако той се поколебае в една мисъл, всичко ще рухне, ще падне, и ще започне пак да пъпли отдолу нагоре. Всичките светии в този случай стават слуги на тази мома, на онази... Той им казва: "Какво искаш?" – готов е за всяка услуга. Тази го целуне, онази го целуне – той благодари, че са го целунали. Казва: "Да бъде, Господи, Твоята воля!" Как стават хората светии? Вие сте чудни... Тя, като го целуне, той благодари на Бога, че Бог го е целунал чрез нея. Светията казва: "Благодаря ти, Господи, за голямото добро! Аз бях един грешен човек, но Ти отне моите грехове". Тази, красивата мома, като го целуне; всяка мома, която целуне светията, тя ще го освободи от един голям грях. Колкото моми го целунат, той изведнъж ще се освободи; и той ще ги целуне – ще види, че във всички живее Господ. Той ще благодари, че ги е изпратил Господ да го обичат, да го повдигнат. Ако той каже: "Да се махнеш оттука, ти ме съблазняваш!", тогава той е паднал.
Казвам: ще ти прати Господ такива моми, които не са целували друг мъж. Ще дойде някоя сестра и ще каже: "Чакай да те целуна!" - но ще дойде да ме целуне която не е целувала никого. Тази, която е ходила по други мъже, иска да ме изкушава - тя ще ме опетни. [То­гава] аз трябва да я лекувам. Тогава аз съм, който трябва да я целуна, не тя. Тя няма право да каже: "Дай да те целуна!". Тя, като дойде, аз ще я целуна, за да я спася.
[...] Дето има любов, има оживяване; дето няма любов, има умиране.
[...] Вие искате да служите на Бога. Хубаво. Но Бог е едно Същество, на Което трябва да разбираме Неговата воля, Неговите мисли. Бог понашему няма да тръгне никога! Ние трябва да тръгнем по Неговия Ум, понеже Той е съвършен.
[...] Трябва да излезеш от човешкото разбиране. Любовта не позволява никакъв морал – тя сама за себе си е морал. Щом туриш правила и закони, ти попадаш в един свят на ограничения, ти ще извършиш грях. Влезеш ли в любовта, никакъв закон няма да признаваш. Ти ще признаваш само онзи закон, който тя признава.
[...] Аз ви казвам: може да направим един опит, много малък опит. Вземете едно момиче, което е грозно, черно. Туй момиче в 4-5 години може да го направите много красиво. Внесете любовта – и веднага ще се изменят чертите. В любовта има всичките условия за козметика. Дотогава, докато човек люби, той ходи прав. Щом изгуби любовта, той започва да се прегърва, почва да куца. Ако искате да не остарявате, любете. Щом изгубите любовта, старостта ще дойде.
[...] Питам се: имам ли право да ревнувам някого? Имам ли право да мразя някого, че той обичал друг? Защо именно любовта у едного ще породи омраза у друг?
[...] Праведният оценява Божията Любов, грешният не я оценява. Господ на грешника гледа като на един праведник, но похвалява праведника, че проявява Неговата Любов както Той [я проявява]. И същевременно съжалява, че грешникът не проявява Неговата Любов както Той [я проявява].
[...] Не трябва да се смущаваме в живота от ония, малките приключения, които може да дойдат.
[...] Само когато вие се освободите от онази вътрешна ревност, от вашето вътрешно [криво] разбиране, вие ще влезете в един толкоз красив свят, че земният живот ще ви стане приятен, ще се осмисли.
[...] И при всичките тия блага ние, съвременните хора, противодействаме. В туй противодействие ние си създаваме цяла отрова, от която светът страда. Защото законът на Любовта е следният: ако вие мене ме обичате, ако вие обикнете Бога, всички ще ви обичат – тайната на живота е там. Вие трябва да обичате Бога, за да ви обичат всички. Сега страдате, понеже няма кой да ви обича.
[...] Няма по-голямо щастие в света [от това], да дойде Бог в съзнанието ни! Да дойде Божественото Съзнание в нас и в другите и да слушаме Божественото от всички страниТогава ние ще се подмладим.
[...] Та аз ви говоря за Новата Култура, [иначе] един ден вие ще се намерите в [голямо] противоречие. Тези млади моми ще дойдат, ще целунат мъжа ти. Един ден ще дойдат тия момци и ще целунат жена ви. Какво ще правите, я ми кажете?
[...] Оставете вашите вярвания, оставете вашите светии! Ангелите имат за Бога съвсем друго разбиране, отколкото вие имате. Оставете вашите просташки разбирания за Бога, каквито и да сте. Вие трябва да имате съвсем прогресивни разбирания. Не мислете, че сте разбрали Бога. Радвайте се, че едно Божествено разбиране прониква във вас.
[...] Ние всички трябва да бъдем отворени прозорци, да бъдем хлябове. Някой е гладен – нахранù го! Трябва да бъдем стомни, пълни с вода. Жаден е някой – напой го. Без подслон е някой – постели му. [...] Такива трябва да бъдем, за да разберем великата Истина и да дойде възкресението. Възкресението е да изчезнат всички заблуждения, озлобления, недоверия. Всеки човек да вижда, че Бог, по какъвто и да е начин, се проявява. Да знаем, че Бог ръководи цялото битие от най-малките до най-големите [светове] и да въздадем Нему слава във всичките времена!

Из "Любов без закон":

            Вие казвате: „Не ме обичат хората." Че как не те обичат! Ти сам не обичаш, сам не любиш. В съвременния живот е интересно, че глупавите хора са станали съдии. Тези хора, които не живеят добре, те съдят. Чудна работа...
[...] Що е сватбарската дреха? - Това е Божественото учение на Любовта, възприетоТо е сватбарската дреха. А пък що е без сватбарска дреха? - Това е, когато човек е със собствено учение, а не с учението на Любовта.
[...] Та първото нещо е доброволно в себе си да правите едно вътрешно различие какви са вашите подбуждения - дали по любов, или по закона на хората. Страхът ли е подбуждение - или любовта? Користолюбието ли е подбуждение - или любовта?
        [...] Ти казваш: "Защо страдам?..." – Защото живееш без любов. Живей по любов, и страданията ще изчезнат. Страданията са един признак, че не сте живели по любов. Живей по любов - и веднага ще дойде хармонията.
        [...] Боят е от злото, а пък галенето е от доброто.
        [...] Някои казват: "То с любов не става, но трябва да бъде силен човек." Питам: силните предпотопни животни къде са?
        [...] Без любов, и да искаш да живееш добре, не можеш - не е позволено да живееш добре. С любовта е позволено да живееш добре.
[...] Във вашия ум се поражда въпросът: "Кой е цярът на това?" Или, преведено, как ще се реши тая задача. - Ще приложиш любовта без закон. Ще приложиш в живота си и обичта без закон. Щом приложиш любовта със закон, ти си в стария порядък.
[...] Не е възможно да живеем един чист живот без любов. Хора без любов винаги живеят един нечист живот. И целият свят да се събере, не може да ме убеди в противното. Хора с любов живеят чист живот. Ето какъв е животът без любов: при най-малкото поколебаване в любовта, идват нещастията. И при най-малкото решение да вървиш по любовта, животът ти се изменя. И ако има добро в света, то е защото хората са помислили за любовта. Само като помислят хората за любовта, тя изпраща своите благословения. Но въпреки че не изпълняваме закона на любовта, то Бог е толкова благ, че пак изпраща всеки ден Своите благословения. [Но ние не ги оценяваме, имаме особени разбирания, страхове и претенции, затова страданието продължава – б.п.].
 [...] Та казвам: за в бъдеще сейте вашите житни зърна върху почвата на любовта, а не върху почвата на безлюбието. В бъдеще сейте вашите житни зърна върху доброто си сърце, а не върху лошото си сърце. Колко е мъчно сега да посееш едно семе на любовта!
[...] При любовта нещата могат да се приложат, но без любовта не могат. Страданията ще продължават дотогава, докато приемем любовта и почнем да живеем по нея. И това ще стане по свобода. Това с насилие няма да стане.
[...] Ти не можеш да бъдеш син на Бога, ако не си роден от Бога. Само родените от любовта са синове Божии. А пък ония, които не са родени от любовта, те не са синове Божии.
[...] Та казвам, новото в света седи само в няколко думи: служене на любовта. [...] Бог ще изпрати Духа Си, само когато дойде любовта в сърцето ви. Тогава Духът ще слезе върху вас.

            - По този текст за любовта без ревност може ли да се каже още нещо?

20:10
            - Може, как да не може!
          Определеното Битие е ревниво, Неопределеното не е. Лайтмотивът на душата е грижа, поривът на духа е свободата. Определеността се стреми към оплождане – иска да бъде оплодена. Определеността е свята, но ревността ù също е свята. Това е ревност за оплождане от най-висш дух, ревност за моментално и пълно сливане - ревност от Божествен порядък. И много са невинните, които ревнуват божествено. Не помислят ли за себе си, тяхната ревност е ревността на Бога – страстното Му желание децата Му да обичат само Него, само децата, родени от Него. Но това не е мисъл за Себе Си – то е мисъл за тях. Сам Бог няма нужда от нищо, затова ревността Му не е от мисъл за Себе Си. Той е ревнив, когато някой иска да отнеме някое от децата Му. В тази ревност обаче Той дава пълна свобода – не спира никого. Всяко Негово дете трябва да опита всичко, ако иска. Не може да има велико възвръщане в лоното на Отца, ако няма база за сравнение. Никой не може да се върне в Отца, ако не се е отчуждил от Него.
Има и такива, които не излизат извън Него, но те нямат понятие за страст, за огнена любов към Бога, за Носталгия. Те пребивават в мир и пълна святост - и те са необходими. Когато мислите за тях, не ги съдете – сам Бог ги е определил да бъдат такива. И да искат (но те не могат да поискат), те не могат да излязат, за да опитат огнената любов, изгарящата мъка без Бога, неописуемата наслада на Възвръщането. Питате: не ги ли лишава Бог тогава от тия чувства, след като ги е определил да не могат да излязат? - Не. Мирът и покоят са не по-малко прекрасни и силни, тези същества не са лишени от нищо. Това, че те не познават милостта, саможертвата, състраданието, не ги прави по-немили в Неговите очи. Те са като най-чистите цветя в Неговата градина, които я украсяват с безметежност.
         Ревността на Бога, както казах, е ненасилствена и скрита – никое Негово дете не знае, че Той би искал то да избере Него, т.е. всички. Мнозина знаят това от Словото, но не знаят, че първият синоним на Бога е "всички". Любовта е равна на "всички" само в най-горната си фаза – любовта по принцип. Казал съм "Любовта като принцип", но това подвежда съществата с по-слаб ум, с по-слабо сърце. Те си представят някаква абстрактна любов към всички, а не Любов, която се лее непрестанно на всички страни.
         В предначалния миг преди създаването на света, Бог опита във въображението Си една вселена без ревност. Видя, че тя ще остане мъртъв макет. Тогава той вложи в първите Си създания страстния стремеж да бъдат ревностни, а не вяли. Да си ревностен, значи да отстраняваш всичко, което не е любов към всичкиТова е истинската ревност. Но много богове и ангели паднаха. Те поискаха Бога само за себе си, сродните души само за себе си, Истината – само за себе си. Бог допусна това, защото вече бе създал Огледалата. Създанията, излезли от Него, имат дух и душа. Затова, ако пропаднат, те не се харесват, като се погледнат в Огледалата. Създанията на други бащи имат само тяло, сърце и ум, затова нямат критерий за Абсолютното. Те се харесват, когато се погледнат в Огледалата. Харесват и себеподобните си, не харесват децата на Бога. Понеже харесват най-много себе си, своята истина и своето щастие, те няма как да не ревнуват, когато видят конкурент. Това вече няма нищо общо с Божията ревност, защото Бог ревнува с мир и радост и с даване на пълна свобода, а те са в тревожно състояние.
         Ако ви дам картина от Най-Вътрешното Небе, вие ще припаднете моментално. Там не само че всички са голи, но има и друго нещо. То още дълго ще бъде най-голямата Божия Тайна, понеже припадат и полудяват и ангели, и най-върховни божества, ако попаднат там неподготвени. Те нямат представа за Любовта без обект и за нейната безпределна чистота и святост. Те са направили Обект даже от Бога, за да имат самочувствие, че са по-близо до Него от други. Които се погледнат в Огледалото, не могат да повярват, че са добили такъв образ. Всички духовни авторитети, светии и праведници, които са ревнували, виждат в Огледалата дракони и демони. Почват да се молят усърдно Бог да ги срази, мислейки, че това са други същности, а не самите те. Уверените в своята собствена истина, развенчаващите истината на другия, дори даващите полезни съвети не изглеждат никак добре в Божествените Огледала.
Ужасяват се от това, което виждат, дори адептите на Словото, ако ревнуват, че и друг се занимава със Словото. Ревнивият е монополист. Може да работи най-добре, може неговият план да е одобрен от Бога като най-съвършен, но не искат да се запознават с колеги по Слово и да си сътрудничат - не изпитват такава необходимост. Тревожат се, когато Словото се предава и популяризира неправилно, въпреки че Бащата на Словото не се тревожи ни най-малко за това. Той не се тревожи и за калпавото Братство, и за калпавия свят. За Него тази калпавост е най-добрата среда за наблюдение. Мислейки си, че Той не съществува; проповядвайки, че Той съществува, самодейците показват косъма си най-добре в калпави обстоятелства. Така че ревността е от горе до долу – даже и в два свята от Божествения. Само в елохимния свят няма ревност. Тоест, има, но Божествена – тази, за която говорихме.
         Много са формите на ревността, малко са съществата без ревност. Домъчнее ли ти, станат ли ти стъклени очите, когато друг се докосва до твоя периметър, знай, че не ти е чист косъмът. Високият Идеал не те извинява. Високият идеал не е Словото. Не е братството, не е религията, не е молитвата, не е даже радостта, че си приет от Бога. Високият идеал е радостта, че друг е приет от Бога. Че друг се занимава със Словото, че друг е обичан от сродната ти душа и тя го обича, че друг организира нещата и ги ръководи; че приемаш недъзите и страданието си с блажено лице и благодарно сърце.
         Наистина, няма по-лесно нещо от това, да попаднеш в Божествения свят. Няма и по-трудно, ако мислиш само за себе си и за своите си. На хиляди, милиони места в Словото казваме, че любовта към всички срива стените на смъртта мигновено. Че прогонва без следа всички болести, депресии, ипохондрии и старчески изменения. Почти всички хора и девет десети от ангелите и две трети от боговете обаче възприемат тия думи абстрактно. Оливат се от абстрактна и невидима любов към всички, понеже така било казано, обаче не могат да си представят, че всеки срещнат е сам Бог. Бог се преструва на страдащ, немощен, лишен от нещо. Самото Му дете, което е Негова проекция, най-често си мисли, че то самото страда, че това са негови недостатъци и лишения. Бог идва дрипав и оплют, набит със стрели при някой друг нещастник, който също пъшка. Иска да му внуши, че изходът е на един микрон вдясно. Че вратата към Рая е абсолютно и постоянно отворена. Вместо да въздишаш за себе си и за филанкишията, сетù се, че всеки ден общуваш с Бога, Който се прави, че има нужда от нещо. Влиза в децата Си и се прави на човек. Царството Божие е на един микрон вдясно! Не там, където се блъскаме, а там, където приласкаваме. Където преливаме през ръбовете от щастие, че някой е навлязъл в нашия периметър и прави първите си стъпки; че е окалял терена. Където се отказваш от ината и самосъжалението си и протягяш ръце за прегръдка.
         На другия ден, като застанеш пред Огледалото, ще видиш съвсем друго лице. От трагичната ти и тежка физиономия не е останала и следа.


          По технически причини, краят на това осияние бе загубен безвъзвратно. По памет може да се каже, че ставаше дума за Дявола, който дебне по средата на споменатия "микрон вдясно". Дяволът е длъжен да ни изпита докрай. Ние сме вдигнали ръце, вдигнали сме бялото знаме и се предаваме: "Господи, не мога повече! Употреби ме както намериш за добре". Някъде по средата на прескока обаче Дяволът ни внушава да изма­мим Бога още веднъж, като Му приписваме мисъл, каквато Той не е казал. Като си представяме как Бог иска да ни употреби, но пак спо­ред нашата гордост и самодейност, а не както Той истински иска. Ако не приемем тия внушения на Дявола, ако смирим егото си докрай и се оставим на Истината, прескокът е спо­лучлив.

             Една приятелка попита по интернет какво точно се е случило, та се е загубил този текст. Ето какво ù отговорих:
"Понякога Словото съобразява, че не е трябвало да ни каже нещо. Така е правел и Учителят и не е довършвал някои мисли - сменял е темата внезапно, което си личи в много беседи. Друг път направо признава, че съжалява, че ни е казал нещо. Словото Божие е пластично, и въпреки абсолютната му истинност, то постоянно следи какви мисли и реакции възникват или не възникват у слушателите. Проверява нивото на еволюцията. Позволява си провокативни идеи, валидни за човечеството след десетки или стотици години или за Свободното Космично Човечество. Рискува това да бъде стенографирано и да остане на прицел от критиците или да изуми стандартния последовател, сàмо и сàмо за да открие една или две души, които Го разбират и искат да бъдат ученици - да прилагат. Заради спасението на тези две души, Той е готов "да се изложи" или да обърка всички останали - понеже една или две души, които са готови да прилагат, струват повече от цялото човечество и неговите реакции. Защото в нас има идеологически филтри, които моментално редактират вътрешно много от нещата, който Той казва, с аргумента пред скоба: "Тука Учителят е искал да каже...", "ама чакай сега аз да ти обясня какво е искал да каже"... Тоест, в самозащитата на самомнението и на егото си, ние си позволяваме да придадем такъв вид на истината, който ни е удобен. Ако я разберем и приложим като прав текст, както Тя говори много често, значи да изменим на гордостта си, че имаме вече установени понятия и представи - на гордостта ни това не ù отърва. И Учителят по време на беседа следи: при провокативна мисъл, двеста души в салона или на Рила реагират с изумление или пък умът им заспива моментално, за да си защити психическия дом. Ако няма нито един, който да Го е разбрал, Той прекъсва мисълта Си и сменя темата - просто няма смисъл и даже може да бъде опасно, ако продължи. Но като види, че в един или двама светне като слънце и мълния просветлението и жаждата за моментално приложение, Той после ги привиква и ги включва в Школата горе, в космическите полети.
Понеже ти си будна и ме питаш, ще ти кажа нещо, което на други няма как да се обясни - няма да разберат или да повярват. В някои осияния накрая се дават упражнения за определен срок. Словото си тече - то е поток, Нил, Ниагара. Но и То може да се увлече - това не е вина или несъвършенство, а река, живот. В редки случаи, когато за част от мига Бог е преценил, че в обсега на Зрението Му няма готови души в България или по света да разберат и изпълнят дадено упражнение незабавно и точно, решава да се съкрати някой абзац или изречение и повелява това да остане само в паметта на приемащия. Ако се появят души, които искат да бъдат ученици, а не самоуверени в себе си функционери и фактори, приемащият може да им разкрие тайната - и упражнението да бъде проведено с успех.

 Случаят при последното осияние не беше нов урок за мене: от желание и жажда да не бъде изгубено нито едно зрънце, аз записах и последните думи, но не схванах веднага, че междувременно Диктуващият е решил това да се махне от писмения текст. В един момент Го чух, понеже поначало този процес си е постоянно чуване, но не можах веднага да си спомня, че е имало и други такива случаи. Те са ни изяснени като феноменът "Инерция на Словото". Тя не е инерция, понеже То наистина постоянно си тече, но над Словото има периодични и внезапни инспекции на Учителя, които могат да внесат изменения, да спрат потока, да го пренасочат към друга страна, където има жажда за ученичество, а не за самомнение - и т.н. Като види, че не го разбирам, Той предизвиква спиране на електрическия ток или други механични инциденти, за да се осъзная. Кара ме да запитам защо. Пак обяснява за великата и невиновна "инерция" на Словото Божие и за правото на Христа и Отец Му да го канализират и пренасочват, даже да го спират, ако междувременно са съзрели опасност. Именно затова и в беседите има "нелогизми", прекъсвания и ред други похвати, които са индикации за ученика да провери в Акаша какво всъщност е искало да каже Словото на такова място и даже го е казало. Учителят обаче го е спрял външно навреме, виждайки червен светофар: всички спят или са се появили поредните функционери, които много бързо стават сигурни в себе си и почват да проповядват, да пишат, да водят.

 Ето защо, в случая ми бе позволено да преразкажа от изгубения текст само това, което не касае упражнението. Школата няма да е Школа, ако е прекъснала работата си на 27.XII.1944г. Нито Учителят щеше да е Учител. Такова нещо прекъсване на Школата не е имало никога никъде в цялата история на Битието. Школата не би била Школа и ако обясненията не се редуваха с упражнения, с учебна практика. Спецификата сега обаче е такава, че понякога се обявява навън само общата текстова част, а упражненията се извършват персонално само с посочените хора лично от Него. Това са хора, които искат да бъдат ученици."

Няма коментари:

Публикуване на коментар