събота, 26 ноември 2011 г.

1257.2010.10.28 Сертификат за съвършена обич

Книга 38


28.Х.146(2010)
София – Изгрев

СЕРТИФИКАТ ЗА СЪВЪРШЕНА ОБИЧ


Тази нощ, някъде към сутринта, дойде невероятно красив и ясен сън – един от тия, които наричаме "архетипни". Неза­висимо от това, не се запазиха детайли от него – ще остане завинаги само идеята, канавата. Ярко и прекрасно светеха в пространството 7 листа от един небесен документ: "Сер­тификат за съвършена обич". Разбира се, това трябва да е само неговата триизмерна проекция в човешки вид – инак не бихме го разбрали. Горе "книгите" и "листовете", писмото, нямат нищо общо с нашите форми и представи. Но и в този вид като листове феноменът бе изумителен: във всеки от тях се виждаше какво ли не! Всеки - разлùчен от останалите, и все пак всички в единен стил. Не само листовете светеха с нежни небесни цветове, но и съдържанието им. Там имаше не само букви, оформени като пиктограми, но и образи, филми, говор, музика, ухания и т.н.
 Този Сертификат се дава на двама души, които са защитили на даден етап изискванията за съвършена обич. Много от тия изисквания са ни отдавна известни: Разпознаването, Неза­бавният отклик без замисляне, Приласкаването, Пристава­нето и пр. Знаем още, че Обичта не се намалява и не отпада никога, сляпа е за недостатъците и даже изтъква недоста­тъците на обичния като достойнства – не само на думи, но и искрено в мисълта си. Знаем и това, че Обичта съдържа и Ви­сокия Идеал: при нея е невъзможно да сбъркаш обекта и да се отдадеш на човек с по-ниска еволюция или кармично. При обикновените хора действа неизменно изборът на човек от по-ниска или крайно различна еволюция, привличането по тръпка, свързването по съображения или с принизен вкус. При Обичта има тотално приемане на мирогледа и действията на другия, защото нашите са същите. Обичта има да се доказва и със святите актове и периоди на Годеничеството, Сват­бата, Сватбеното пътешествие, Медения месец, Зачева­нето, Бременността, Раждането, Кърменето три години, Семейството и пр. В сила са и всички известни и неизвестни на човечеството сватби – Медена, Сребърна, Златна и т.н. През всичкото това време обичащите се не са си помислили и не са казали и помислили абсолютно нищо лошо за другия, не са го поглед­нали с наскърбяване или укор, не са очаквали нищо от него и не са го правели виновен и длъжен в съзнанието си нито за миг. Знаем също, че не всички заченати и родени деца са ви­дими – има много невидими за триизмерното зрение деца, ро­дени от Обичта. Те са постоянно около нас, докато се оби­чаме. Ако обичта спадне или се прекъсне, ако дойде огорчение или обвинение и дори само забрава, децата ни "умират" – връщат се там, откъдето са дошли. Някои умират на­истина – разпадат се, разсейват се в пространството. Това става, когато някой от двамата е без душа, без искра Божия, и затова не може да прости или пък забравя другия "завинаги": това става от засегнато его или от гордост. При по-некра­сивите сцени, при хулите, клюките и обвиненията, това раз­падане се извършва с взрив и засяга виновните и околните. При хората без душа или със силно инфектирана обвивка на монадата отсъства изцяло главният признак на Обичта: че тя не дири своето си и своето право. При тях е немислим даже пасивният акт на себелюбието: отдръпва­нето, наскърбяването.
 Тук ориентирахме повечето от качествата на Обичта именно към нея, а не към Любовта, въпреки че в све­щените текстове и разбиранията на хората често има не­разграничавне, смесване. Убедени сме, че на Небето ни чака и една още по-голяма награда: "Сертификат за съвършена лю­бов". За нея Някой казва, че тя си стои още на Небето и че ни­коя земна двойка досега още не я е спечелила. Любовта се от­личава не само с необходимото присъствие, но и с необходи­мото отсъствие, с индивидуално "въртене по гости"; с вечна готовност за възвръщане към любимия, дори и след години и десетилетия, векове. Колкото и да обясняваш това някому, колкото и да е чел за това, егоизмът в него е несъкрушим и той не може да ни подари необходимите отсъствия или да ни напусне физически за цял живот, ако такава е волята Божия.
Както Обичта, така и Любовта имат още много особе­ности, които се изясняват детайлно в голямо количество "класически" и нови текстове: за нас беседите на Учителя и осиянията на Елма. Но някои от тях не се изясняват и няма да се изяснят с думи никога, за да не се правят опити за надс­качане на себе си или за имитиране. Тези импулси и "правила" са внедрени дълбоко в сърцето и душата ни още при самото Сътворение и никой и нищо не може да ги изтрие оттам. Именно затова в Словото се казва да не позволяваме никому да ни учи как да проявяваме обичта и любовта и да ни контро­лира и критикува, понеже те са абсолютно различни и непов­торими във всяко Божие създание. Щастието не е в еднаквостта, а в доминантната хармония. В привличането, което не може да бъде спряно от нищо; в тайната връзка, знайна само от Бога, в периодичното и прекрасно отсъствие, при което отиваме там, където Бог ни прати; в постоянното възвръ­щане. Трябва обаче да се знае, че елементи от първия и втория подарък вече са постигнати от някои достойни и чисти души.

 Да се надяваме ли на нови думи от Елма на тази тема и конкретно за удивителния сън от тази сутрин? Докато се пишеше този предговор, едно същество е сънувало, че отпушва едни запушени прозорци...

 Отговорът е, че и този път няма да дойде текст по класическия начин, тъй като на тази тема е говорено много, а ние още не сме проучили основно нито беседите, нито осия­нията. Но може да отворим пак томове с беседи - да се взе­мат пак напосоки от библиотеката.

28.10.2010 г. 10:25:35

"Желанията на вълка са желания на чер­ната ложа, а желанията на овцата са желания на бялата ложа. [...] Всички хора са в съдружие и с едната, и с другата ложа. [...] Затова Христос казва: "Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае". Това означава: каквото прави бялата ложа, черната да не знае. - Защо да не знае? – Защото ще развали работата на бялата ложа. Черните не трябва да знаят пътя, по който бèлите вървят. Казваш на някого: "Не си прав..." – "Няма какво да ме учиш! Свободен съм да избирам своето верую, своето убеждение, и да служа на когото искам. Ако служа на бèлите, живот ще имам; ако служа на черните, смърт ме чака". (т."Ликвидация ня века"48: 131-132, б."Първата песен" от 14.XI.1937)

"Три принципа съществуват в света. Пър­вият принцип е силният, мощният елемент на Битието, чрез който се проявява личният живот. Всички сте служители на този прин­цип. Вторият принцип подразбира излизане на човека от личността, т.е. освобождаване от влиянието на личността. Тоя принцип е точно противоположен на първия. Третият принцип едва сега се проявява. Той е наречен "служене на Бога или вяра в Бога". – Как се изявява слу­женето на Бога? – Да вършиш това, което ти е неприятно. [...] Оня, който е решил да служи на Бога, казва: "Неприятно ми е това, но ще го направя!" (т."Начало на Мъдростта" 46:263-264, б."Малкото добро. Живият порядък" от 22.VI.1932)

Коментар: Учителят е дал дори цяла молитва в този дух. Но имайки предвид тезите, антитезите и синтезите в Словото Му, тук трябва да се допълни, че неприятното за човека на личните съображения и чувства може да е приятно за човека с висок вкус и идеал. Така че съветът да вършим неприятни неща, ако искаме да служим на Бога, важи предимно за астралците и нисшите менталци, които изхождат изцяло от личността си, от вкусовете и мотивациите на Стария Адам и Старата Ева. Човекът на Новата Земя и Новото Небе изпитва приятност именно при изпълнение волята на Бога – не защото се "напъва" да я изпълни поради принципа, а по­неже личните му вкусове и избори съвпадат напълно с нея. Това е въпрос на еволюция. Тогава няма да се налага да върши неприятни неща, понеже каквото Бог му поиска, където Бог го прати, за него ще бъде в най-висша степен радост и щастие. Личната му "тръпка" и личната представа за целите на жи­вота ще черпят сили не от ада, от егото, а от Бога – от неизчерпаемия океан на служенето и блаженството.

Но ето още една мисъл от третия отворен том. Тя се оказва почти пълна синтеза:

"Следователно, в истинското духовно раз­витие ученикът на Божествената школа, който иска да развива правилно в себе си всички свои умствени, волеви и сърдечни сили, те трябва да присъстват в тялото му. Тогава излишък може да се появи в едного, в другиго или в трети, и от този излишък само може да се дава. Но никога ние нямаме право да пръс­каме навънка капитала на нашите сили, ко­ито Бог е вложил. И всеки, който се е опитал да заложи навънка тоя капитал, плаща скъпо за своите погрешки. И когато кажем, че трябва да пожертваме нещо, ние ще пожерт­ваме само от своя излишък[...] След като посея хубави плодове, аз мога да пожертвам от плодовете, но не и самото дърво. Ще избера някои от хубавите плодове – и тях ще принеса в жертва. [...] Богатият може да даде жертва, а сиромахът не може да даде никаква жертва.
И тъй, законът за жертвата е закон, задължителен само за богатите хора, а не и за сиромасите. (т."Беседи, обяснения и упътвания":190-191, беседа "Правилно употребление на ума, сърцето и волята в живота" от 22.VIII.1921)

Коментар: И тук може да се разшири тази мисъл с утвърж­дения и отрицания от същото това Слово. Първо, зависи какво значи "богат". Само за светско богатство ли става дума? Не ни ли е надарила природата и с друго, истинско бо­гатство, което носим винаги със самите себе си и в себе си? Освен това, твърдението на Учителя, че сиромахът не може и не трябва да даде никаква жертва, се допълва от самия Него с точно противоположното, понеже даването и само­жертвата са единственият начин за излизане от ада. Въпро­сът тук е само в размера и времето: сиромахът може да от­даде не десятък, а стотък от средствата си, от времето си, от себе си – но непременно трябва да отдава нещо, иначе душата му е погубена. "Богат", всъщност, произлиза от "Бог" – човек, преизпълнен с Бога, т.е. с Любовта. Когато сме бо­гати именно по този начин, ние сме неизчерпаеми. Тогава отпада и предупреждението да не отдаваме от непри­косновения си капитал, което важи предимно за обикнове­ните хора и учениците от Общия и Специалния клас. За тях това е закон. Божественият човек може да пожертва изцяло даже душата си и Бог ще му я възстанови мигновено и изцяло, защото е действал от любов към всички.


Вариант на пентаграма само за размисъл върху външните символи – петте главни мотивации на смъртните.
Но за обикновения човек и учениците от началните окултни класове важи с пълна сила правилото да не отдават сили и средства "навън". Това е, защото той е вече ученик – дете в утробата на Майката. За него важи на първо място ученето. В светлината на пентаграмиката, "навън" означава "светът" – да не си хабим силите, чувствата и надеждите за хора от външния сектор на Пентаграма. Отдадем ли се на насилници, егоисти, многознайковци и даже на смъртни гении и светци, ние ще разпилеем силата си напразно. На слабите може да помага само силен, но и той се пази да не го дръпнат в калта.
Оттук следват въпроси. Кой ни привлича, с кого искаме да живеем и живеем на практика, на какво ниво е нашият вкус, кои са съображенията и мотивациите ни? Ако е към хора и неща от външната част на пентаграма, свързваме се с грешни хора и последствията ще са по-лоши. Ако харесваме повече ученици - хора от вътрешната част на пентаграма, - тогава ще искаме да живеем с вярващи в Словото (истинското Слово), с апостоли, мъдреци, мистици и Синове и Дъщери Божии. Ще каже някой: "А не може ли директно със Словото и Учи­теля – защо са нужни посредници?" – Може, но ако сме вече в Центъра на пентаграма. Дотогава важи вървенето ръка за ръка. С Бога може да ни свърже само Учителят, а с Учителя - само Ученик. Но и като станем Учители, пак ще се върнем между хората – да помагаме.
Като говорим за любов, говорим и за качество и избор – какви същества ще раждаме във вселената. Това зависи изцяло от нашия вкус – с кого си избираме за живеем. Как живеем – сами, плътно с някого, или според системата на безсмъртието – Тройния Ритъм.

Цялата Вселена чака със затаен дъх най-после поне един човек в историята на човечеството да заживее по Тройния Ритъм: период сам, период със сродна душа, период с човека или хората, при които Бог го праща или които Бог му праща. Периодите са равноделни или неравноделни, в зависимост от Волята Божия и космическия момент.

Няма коментари:

Публикуване на коментар