понеделник, 28 ноември 2011 г.

1271.2011.04.26 Пак за Христовото съзнание

Книга 38


26-27.IV.147(2011)
София – Изгрев

ПАК ЗА ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ

           
             Един приятел разказва за случка от тази сутрин:

            - Отивам на паневритмия днеска в гората и едно пиленце ми казва да играя сам – имало нещо предвид. Даже отклоних една покана, понеже трябваше да се случи нещо. И наистина, няма и минута, приближи се една сестра и аз я поканих да играем. Тя дойде и с радост каза: "Тъкмо се чудих дали ще се намери някой с Христово съзнание, да ме покани". Тя не знае, че имаме осияние с това заглавие.

            Този случай е подобен на онзи със "Златната рибка" – когато същият човек я сънувал, че ще изпълни три желания на човека, който го помоли на паневритмията най-много до "Запознаване" да играе с него. Когато наистина се явил такъв точно в началото на това упражнение и първият му казал накрая какво е сънувал, вторият се разплакал от вълнение, понеже през същата нощ бил сънувал... Златната рибка, която му била обещала същото...
                Това ни наведе на мисълта, че Нашият човек може пак да иска да ни каже нещо за Христовото съзнание. Има осияние на тази тема и с това заглавие от 11.Х.138(2002)г.
            Междувременно, по време на паневритмия се изясниха интересни въпроси във връзка с нея: например, че който обича да играе повече сам, има или развива индивидуално съзнание; които са постоянно с един и същ човек, развиват персонално съзнание или персонализация; които изпълняват съвета на Учителя да играят всеки път с различен човек, развиват универсалното съзнание – това на ученика. В първия случай понякога става дума за хора с подчертана горделивост или аутизъм, характеропатия; във втория почти никога не се срещат хора с благ поглед.
             Още нещо: рано сутринта двама приятели си наумиха да съчинят "хвалебствено" стихотворение за добродетелите на Катя, въпреки че тя създава големи проблеми на паневритмията с неадекватното си поведение. Тя е добра по сърце, артистична, умна, оригинална, начетена и пр. Например, нея винаги хриситяните-братя я бият, а тя не е бùла досега никого, само приказва. Докато много напреднали сестри, напълно нормални и с голяма душевна чистота, се нахвърлят да бият яростно други сестри и пред цяла България и всички чужденци и ангели точно под Молитвения връх...

27.IV.147(2011), 8:09:51

            - От "Добрата молитва" остана един недоизяснен въпрос. Може ли преди евентуалния отговор за Христовото съзнание да получим по-подробно обяснение защо трябва да Ти се молим Любовта да ни стане "вечен закон"? Какво представлява това, как се проявява, когато бъде постигнато? Логично е да се мисли, че на Любовта нещо не ù достига, след като в по-съвършената си форма тя става закон, и то вечен. Сигурно затова днес дойде импулсът да не се играе паневритмията докрая.
             При задаването на този въпрос нахлу такъв силен поток от обяснения, че явно това е трябвало по-скоро да се приеме подробно и да се запише. По пътя се изясни, че вчера неслучайно тази сестра каза това за Христовото съзнание – за да насочи вниманието ни към тази тема и да поискаме разширение на предишното осияние от 2002 г. Оказва се, че няма защо да се моли за довършване на темата за "вечния закон", тъй като тя била тясно свързана именно с Христовото съзнание. Някой е знаел, че ще поискаме (поне трима души мислехме да питаме за това) допълнителни обяснения с какво Любовта като вечен закон е повече и по-съвършена от Любовта, която още не е станала закон или вечен закон. Затова е внушил на сестрата да се помоли да ù бъде изпратен някой с Христово съзнание да я покани на танца в гората - за да свърже сега темата за вечния закон с темата за Христовото съзнание.

            По определени причини, в момента няма как да се получи директно осияние по класическия начин чрез пряк контакт, със записване на отговора с червени букви с размер 14. Намерението беше да се преразкаже това, което дойдè в гората, в трамвая и в метрото по пътя за насам, за да не се загуби някой образ и някоя идея, въпреки че Елма няма как да забрави и би продиктувал именно това, което е казал и в началото. Но има случаи, когато, ако в даден момент не се запише директно това, което идва, в следващия Той може и да не повтори същото или да каже нещо съвсем различно. Това е като река, която никога не е една и съща. В случаите, когато ни е диктувал без никакво изменение неща, дошли преди това, ако сме Го помолили, Той сигурно взима "кристализирали блокчета" от паметта Си - записи от акаша или нещо подобно. Но и в тия случаи, след възпроизвеждане на "записа" Той развива темата с вариации, като добър Композитор. Не е извесно дали в днешния случай ще повтори абсолютно точно казаното тази сутрин или ще го каже с вариации, или ще каже нещо съвършено ново. Затова е уместно да Го помолим първо да разкажем със свои думи какво дойде сутринта по време на паневритмията и после по пътя, защото ценим и най-малката трошица от Неговото Слово. Интересното в случая е и това, че текстът от началото на този абзац сам започна да се пише в лилаво, без да е пипана никаква настройка. Такива промени без намеса на единатора при писане на осияния или на неща, свързани с тях, са се случвали нееднократно.
            Превръщането на Любовта в закон, и то вечен закон, е процес именно на Христовото съзнание и на ничие друго. Казано е, че Любовта никога не отпада – това важи именно за Христовата любов. Любов, която отпада, прекъсва се и изчезва, е била всичко друго, но не и Христова Любов. Не че винаги е адска, астрална, човешка или ангелска, щом отпада: може и да е Божествена, от извора на Тот. Тот и ипостасът Му "От" са извън Проявеното Битие и универсума, въпреки че ги проникват. В някои случаи проникването отслабва и даже се отдръпва – има си дълбоки причини за това. Не че тогава хипервселената или универсумът (физическата вселена) се разпадат или умират – не. Те си остават в кристална форма, в много случаи и аморфна. Когато любовта на Отца е избликнала някъде, това е велика Любов - може да е за един миг, но този миг се помни винаги и оставя своя огнен отпечатък завинаги. Аморфното съзнание не помни това, но то е в някаква степен просветлено от този Миг нататък. Кристалното съзнание обаче остава да свети отвътре и да живее – да живее съзнателно, свръхсъзнателно и интензивно. Да кажем, Мигът е отминал, любовта на Тот се е отдръпнала за месеци и години, може даже за манвантари. Образ и въплъщение на Тот е човешкото сърце, сърцата на всички същества и твари. Обаче Христовото съзнание свети в мрака като лампа, като едно малко слънце за себе си и за другите. Тъй като не е егоистично или някаква приумица, то не отпада, няма как да отпадне. Там Любовта на Отца е станала закон, вечен закон. Ето защо съм ви казал във формулатаче Христос е Човекът на изявената, проявената и осъществената Божия любов. Дълго време вие не разбирахте последното – каква е разликата между проявената и осъществената Христова Любов, Божия Любов. Разбрахте, че изявената любов е способността да я изявиш, да не я таиш и криеш; проявената е да приласкаеш, да дадеш, да се отдадеш. Да направиш това искрено, непринудено, щастливо, спонтанно, с всичка сила и в настоящия момент, не в някой бъдещ. Днес ви казвам: осъществената Христова и Божия Любов зачева и ражда същества. Това е разликата.
             Значи, има различни обикновени и велики прояви на Любовта, някои от които остават да светят вечно в Битието и в паметта на Вселената, някои от които са Божествени, наистина Божествени. Но и Божественото има свои фази, свои степени на изява и проява. Когато Божественото слезе в Проявеното Битие и оттам в универсума, боговете имат шанс да станат Човеци - да превърнат любовта във Вечен Закон. При тях Любовта никога не отпада и кристалът ù свети и топли вечно, тъй като се въплъщава в Ново Създание – в рожба, дете, същество. Неслучайно всички знаят, че който не иска дете от някого, не го обича истински. Това не е точно така: може да го обича истински, може да го обича Божествено и с всичка сила и това да остане в сърцето и душата му и в сърцето на Вселената вечно, да свети дивно и прекрасно в историята на живите човечества. Но това още не е Христова Любов - осъществена. Родила е флуиди, родила е легенди и саги, родила е предания, дарила е на Битието творения и твари. Да, от всяка Божествена и ангелска любов, дори и от човешката на "обикновените" хора се раждат веществени и невеществени твари – това го знаете. Знаете за вашите невидими деца, за вашите ангели-хранители. Прекрасно е, чисто е, трогателно е, дивно е, благословено е, но не е Христово - не се е родило същество. Това същество не винаги е роденото дете – то може да си самия ти, ако някой те роди с Христова Любов, роди те за Словото, Делото и Живота и започне да се грижи за тях, не само да говори. Тварите искат да творят и да живеят както си искат, с когото си искат; съществата – в Божествения смисъл на тази дума – копнеят и искат да живеят със същества. Това, именно, означава Любовта да е станала за някого вечен закон: любовта му не дири своето си, не отпада, разраства се непрекъснато и живее с всички сили за Словото, Делото и Живота. При нея няма вода, няма лед, няма илюзии и принизени вкусове или така нареченото "чувство за дълг" към обикновени хора или към твари. Няма никаква инертност, случайност, самодейност, аморфия. Не че самодейността е лоша и че спонтанността е нещо отхвърлено от Господа – Той не може да отхвърли нещо, което избликва от Отца му. Но самодейността и спонтанността при нехристовите психики произлиза от една сянка на свободната воля – липса на Разпознаване и Любов, на Христова Любов. В Христовата Любов разпознаваш безпогрешно Христа в последната Му, актуалната Му изява и форма в човешки вид на Земята и Му приставаш мигновено. Оставаш печивата и сечивата си и тръгваш завинаги с Него и след Него, летиш и гнездиш с Ятото Му.
             Някои Птици имат "полухристова" любов – това съществува, това се допуска. Това са Птиците, които само летят с Ятото Му – имат разпознаването, имат силата да правят това и са приети. Вътрешните Птици обаче – тия от Вътрешната конфигурация на Пентаграма – имат такова голямо Разпознаване, такава голяма Любов, че са способни и да гнездят със своите си. Не само са способни, но са готови да дадат и душата си, и живота си за това. Точно тогава Бог извиква Съпровождащите Птици - Птиците извън Ятото, които са разпознали Словото и Делото и летят паралелно с Ятото, но отвън - да влязат вътре в Ятото, за да заместят някоя Двойка, която е слязла да гнезди. Тия Птици постигат своето Първо Посвещение. А тия, които са слезли да гнездят, излюпват новите души и духове с Христова Монада – Поколението на Христа. Ето защо, приказките за Чашата на Граал не е нещо измислено. Жаждата да бъдеш докоснат от Господа, докоснат от Птица от Ятото Му, а не само да общуваш с нея "виртуално" или да си гостувате денем по къщите от дъжд на вятър, един ден запалва Втория Лъч над тебе и от тебе – Лъчът на Смирението. Получаваш Второто Посвещение. Искаш да зачеваш от Бога и телата Му на Земята, а не от друг. Това чувство и желание вече никога не си отива, свети ти и те грее вечно. Любовта за теб е станала Вечен закон.
            Произнасяли сте тия думи и сте се молили за това милиони пъти, но не сте разбирали значението му. Ето, сега разбрахте. Това обаче не значи да разкривате тази свещена тайна невнимателно на неготовите души и да им я препоръчвате, да ги каните с бъклица. И да се откликне някой случайно заради вас, понеже ви е харесал "по тръпка" или по съображения, даже и да зачене, няма да се роди същество. И да се роди, то ще е хибрид – полусъщество-полутвар, което ще се разкъсва постоянно между Бога и света. Няма смисъл – такива "любими" просто не харесват Христа, не ви харесват и вас особено или ви харесват само астрално, не виждат че сте от Неговото Ято. Харесват си други хора и други учители, други представи за Словото, Делото и Христос. Оставете ги напълно свободни - да изпитат своите вкусове и теории.


Картина от Cunde Wong

За сметка на това, когато имаме шанс да срещнем някого от своите Си, който разпознава Гласа на Христа и копнее с всичка сила да лети и гнезди с Ятото Му, ние чуваме неговия зов дори от най-далечната вселена и долитаме мигновено. Не живеем през една стена от някого, който няма отношение към нас и затова не ни поздравява нито по стълбите, нито в гората. Срещаме Птици с Христово Съзнание, за които Любовта е станала Вечен закон: вечна жажда за зачеване и раждане на същества от същества и реализиране на тази жажда. Излизаме като при пожар от старите си къщи, както на картината по-горе, и отиваме при Любимия. Спазваме от сърце и душа Основния Закон на този Вечен закон: Необходимото Присъствие и Необходимото Отсъствие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар