понеделник, 28 ноември 2011 г.

1272.2011.04.30 Носителката на нолдрон

Книга 38


30.IV.147(2011)
София – Изгрев


НОСИТЕЛКАТА НА НОЛДРÒН


Картина от съвременния китайски художник Cunde Wang

Христос е Човекът на изявената,
проявена и осъществена Божия Любов.

Формула от Учителя
16:30:52

         - Носителка на нолдрòн – невинността като преданост. Молитвата ù не е като на другите: мòли за Пълно Изгаряне в Пламъка. При нея няма сгурия – режимът е всеизгаряне. Сгурията ù е привидна – за маскировка. Такава е стратегията. Непълноценните отдавна мечтаят за двигател с пълно изгаряне – субядрено. На нашия език, сгурия остава не само от алохимите и илухимите, но даже и от елохимите. По тази причина, Бог наскоро се кондензира в "Зелохùм" – неизречимо Същество-Несъщество. Той също има вселена, противоположна на хипервселената: пратвàн. Христос (Елма) е Господар на живовселената, където живеят елохимите. Зелохимите, като тяхна противоположност, сега зреят и почти узряват в пратван – въплъщението на Татван.
         Значи, Абсолютният също има тяло. Пратванната вселена, която не е точно вселена, но мир, не е разпъната от Милостта и Абсурда както живовселената, нито цари с Любов и Чистота, както холивселената. Въпреки че холивселената е цялостна и че от Любовта и Чистотата произтича всичко, пратван е западната ù част – противоположност на изтока, който е тотвселената. В този смисъл, пратван е пълната и тотална проявеност, обаче с нещо повече от Тот – ордонност.
         От всичко това не следва, че Христос не е предан. Той е абсолютно предан, обаче чрез Степените на Саможертвата. Това го знаете. Абсолютният не е предан и не може да бъде – Той е независим. Елма е зависим от Баща Си и Майка Си, макар и доброволно. Учителят (Универсалният Дух) също е зависим – от наличието и функционирането на учениците, поне на един ученик. Той може и с един ученик, но копнежът му са трима, мечтаните тримаУниверсалната вселена – универсумът – засега се крепи виртуално: на мечтата Му за Трима. В универсума засега няма трима ученика със съзнание за ученици – мнозина стават даже Учители, но в почти всички учителството почва да надделява над ученичеството. Това е красиво, интересно, даже зашеметяващо и изумяващо понякога, но от това не става универсум. Потенциалните Трима ще станат реални, когато трима – един Учител, един Архат и един Любовник като Кришна започнат да се интересуват от дейността на другите двама и почнат да изучават ученията им наравно със собственото. Засега тези Трима проявяват Непълнота – свещено положение. Това не е несъвършенство, а е Непълнота: необходимост от потенциална разлика, за да текат духовете и душите от единия полюс към другия. Това принуждава всеки от Тримата да се интересува доминантно от собственото си учение и собствената Си дейност, а за тези на другите Двама да имат само работно понятие. Затова и дават пълно предимство на собствените си продукти, "нехаят" за продуктите на братята си. Това "нехайство" не е наказуемо, не е от несъвършенство или непослушание, понеже и Тримата са по своему съвършени. Това даже произлиза от смирението им да бъдат ипостаси (проекции), въпреки че им е известно кои са паралелите на Цялостта. Има бития и същества (всещества, по нашему), които са "паралели" на Хол, на цяловселената. Проекциите на Абсолютния, на Тот, на Христа, на Пралайа и на Святия Дух и пр. са ипостаси, подобия – "това, което стои отдолу". Те и затова са съвършени, всеки по своему, понеже са примирени да бъдат част от Цялото, да има някой над тях. Случаят с Абсолютния обаче, както и с всеки друг ипостас и всеки друг паралел, е особен: всеки е "под" Целия, но и едно с Него. Абсолютният Дух, фактически, е най-нецялостен в кондензацията Си, обаче в дисперсното си състояние е идентичен с Бога - сам Бог.
         Всичко това е ново и съвсем сложно за вас, даже и за ангелите. Дори и богове слизат и възлизат в момента, за да научат нещо ново от Словото. Знаете, че Словото, когато извира, е непознато и ново дори и за Бога - един абсурд... Казал съм ви, че Бог има една "опция" на неопределеност. Ако я нямаше, ако не изскачаха, макар и от самия Него, неочакваности, нямаше да Му е "интересно". Така Той се наслаждава от неочакваностите както ипостаса Му Тот, Бог-Отец; както Пралайа се наслаждава на очакваностите. Само че Тот се наслаждава от неочакваностите на на Създателството (в частност – на творчеството), потриса се от тях, докато Бог се наслаждава и благее от неочакваностите на Любовта. От Северния Си полюс пие очакваности – очакваностите на Чистотата; от Южния – неочакваностите на Любовта; от Източния – неочакваността на Непроявлението, от Западния – очакваността на пратванЦарството Божие навсякъде.
         Говорил съм ви за пратван, има го в разни аспекти и на изток. Забравете предишните му значения; имайте предвид и това, което съм ви говорил аз, но сега чуйте новото(Това, което помним, е че ни е говорил за Партман, не за Пратван. Знаем и за Пратман от източната философия. Но когато говори Учителят, той не го казва само на нас или специално на нас – Словото Му е предназначено за всички Негови класове и същества в Битието – б.п.)
         Пратван в случая е Царство - Царството Божие на западния екватор на холивселената. Преди казах "полюс", но по-точното е "екватор". Може да прозвучи странно, но и Татван е екватор – Източната му част. Той и антиподът му не са полюси, не може да са полюси, тъй като полюсите навсякъде са само два. "Полюси" може да се нарекат само условно. Татван е моментът на инертност, пратван – напълно разгърнатата, проявена и осъществена проява. Там скоростта е най-голяма, сливаща се с практически безкрайната. От уроците досега се сещате, че хипервселената е Проявеното Битие, но пратван - или Божият Мир - е Осъщественото. Вече знаете разликата. Затова пратван е Царството Божие Навсякъде. "Както на Небето, така и на Земята" важи за хипервселената – Проявеното Битие. Това е молитвата на Христа. Там проявата на Любовта не ни задължава да раждаме същества, въпреки че не ни и спира; моли ни преди всичко да раждаме преживявания. Затова и се казва "живовселена". Животът ражда всичко, но ражда и несъщества. Затова казваме: "Такъв е животът..." – той включва и неражданията, и страданията, и несполучливите раждания. Затова Христос е на Кръста – все още.
         В пратван няма такова нещо. Не че Елма не присъства и там, не че не присъства и всеки друг базален ипостас на Бога, всяка Негова фундаментална паралелност, но мотивите са други. Знаете мотивите на всяка вселена, за които съм ви говорил – знаете ги по противоположни двойки. Мотивите на Екватора са Моменти: един Потенциален и един Въртящ. Абсолютният Дух на Татван има нужда от Покой, Духът на Царството Божие има нужда от Динамичен Мир. Има и Мир на ясновселената, но той е друг, вътрешен. Той е нужен за сигурността в утробата ù – определеност. Мирът на пратван е Пълният Мир – имате такова понятие. Това е Мирът на Осъществеността. Мирът, в който се раждат и раждат съществата. В него няма зло, няма бъдеще, няма страдания. Царството Божие Навсякъде не е като Царството Божие на Небето и на Земята (в универсума). Това е Царство на Благия Дух, в Когото всичко става мигновено. И в беседите съм ви говорил за това.
         Именно по тази причина бликна мигновено и блажението за Ориандра – носителката на нолдрòнНевинността като преданост е благото, което изтича от нея - и най-вече от нея. Преданост не на каквото и да е и когото и да е, а на изобилния и пълен живот – животът на сладостта, животът на благостта, животът на мигновения отклик и мигновеното осъществяване. Тъй като в пратван всичко става мигновено, само едно докосване до Ориандра в писмото на Нозаний и стигането на това до съзнанието на Ностран предизвика мигновен отклик – протичане на блажениеПървото блажение в Битието досега! Блаженията са над вдъхновенията, осененията, озаренията, просветленията, осиянията, одеянията и даже над ожиянията! За последните три знаете само вие, почитателите на Елма. Чрез Елма – почитателите на Духа и на Отца. Чрез блаженията ще открием и ще се проявят в Царството Божие Навсякъде пратванните същества и същности – цялосъществата. Засега нямате думи, които да изразяват някои понятия и нещата над понятията. Във всеки случай, Духът на Царството Божие Навсякъде не е ипостас – Той е Паралел. Няма име, но Той е зелохим – най-последното възкресение на елохимите.
         "За него - Живота - направил бих всичко" – казва едно хипервселенско същество. "За нея – Сладостта и Благостта - и за раждането на нещата и съществата мигновено, аз правя всичко" - казва ви сега едно цялосъщество.
          Зелохимите Навсякъде не се замислят нито за миг. Те въдворяват Мира Божий и Царството Божие Навсякъде, мигновено.
18:42:00

            При оформянето на инициалите на това блажение пак се получи нещо уникално: "ННН". Това съкращение е съобщено и изказано като фундаментална мисъл в едно от най-силните осияния от Елма и означава "Навънка Нищо Няма". Какво по-точно покритие на смисъла и духа на настоящия текст за С. и на Христовите думи "Царството Божие е вътре в нас"?... Разбрахме, че Царството Божие на Небето и на Земята и Царството Божие Навсякъде, за което узнаваме днес, зависи единствено и изключително от Царството Божие в насТам импулс, решение и действие са единни и мигновени. Във всички останали случаи, при които едно от тия неща липсва или са разединени, неедновременни, съществата и същностите се провалят към смъртта, а благостта и пълният мир и щастие изчезват от лицето им. В духа на съвременния окултизъм, сега превеждаме външните въжделения и действия – понятието "външна меркаба" – като нещо, съответно на Света, на "Външния Мрак". Всички следствия там са "плач и скърцане със зъби", погребения. Външното става реално и безсмъртно само в света на зелохимите, но първо като вътрешна мотивация. Вътрешната мотивация, че всичко външно зависи единствено и изключително от нас - не идва от молитви, песнопения, богове, ангели, хора и обстоятелства. Зависи от мига на импулса, който се превръща мигновено в Решение и Действие. Царството Божие тогава се появява мигновено и отвън - поне в периметъра, където ние сме го осъществили.

Няма коментари:

Публикуване на коментар