понеделник, 28 ноември 2011 г.

1275.2011.05.30 Шансът на илухимите

Книга 38


30.V.147(2011)
София - Изгрев

ШАНСЪТ НА ИЛУХИМИТЕ

16:03:10 ч.

            Днес в 3 ч. следобед ми бе определено времето да чета досието си от Държавна сигурност. Не бих разказвал за себе си, особено в този аспект, ако не тръгне осияние във връзка с това. То се "изсипа" незабавно, но ще бъде издиктувано и записано подробно по-нататък. Оказа се, че има само два листа на мое име, а аз очаквах дебели папки... На първия лист е написано, че съм бил поставен под наблюдение от VI отдел на българската комунистическа Държавна сигурност на 31 октомври 1970 г. – тогава бях студент втора година. Любопитно: регистрационният ми номер е 6499 – пак се появява 64, както във всичките ми документи и житейски ситуации досега. Прозвището, което са ми дали, е "Астрологът". Съобщени са работните имена на началниците и агентите, които ме арестуваха от време на време и ми правеха таражи вкъщи за изземване на подозрителни неща в продължение на почти 20 години. Записах ги, но няма да ги съобщя тука – няма какво да ровим из миналото. Обвинението е "идеологическа диверсия", сортът ми – "дъновист"... На 1.II.1990г. разработката ми е прекратена "поради отпадане на основанията" (т.е. комунистите си отидоха...). Във втория документ е написано кога са унищожени всички документи от следенето и по чия заповед.
            Нещата с ДС тръгнаха преди месец и нещо по две линии – тази и още една. Един мой кръстник ме заведе при един адвокат, който помни трите ми имена още от 1986 година, когато ме посети с екипа си за поредния обиск и изземване. Той беше началникът. Взеха много неща, но най ми беше мъчно за куфарчето с кинофилмите на баща ми, много ценни за нас: снимал ни е още от бебета. Нещо много по-важно: там беше и филмът му с погребението на "тленните останки" на Учителя от края на декември 1944. Доколко са били тленни, е въпрос... Оказа се, че през всичките тия години този бивш офицер от ДС е пазел в дома си нашето куфарче и ме е търсел, за да ми го върне. И наистина, на другия ден го донесе в кантората си и го взех. Филмите са в плачевно състояние, но главният филм си е там. Има надежда да бъдат реставрирани по специални технологии – доколкото може. Човекът ни разказа по колко техни агенти е имало в най-вътрешните среди на духовните общества, които те са контролирали и малтретирали. В нашето браство са били 14 души – доносници измежду най-близките ни съидейници, някои от които ни се предтавяха и за приятели. Те не знаеха, че бяха прозрачни за нас и ние знаехме какво да говорим пред тях.
            Всъщност, второ осияние на тази тема протече и при влизането в тази адвокатска кантора. Името на този адвокат ми бе познато от едно съобщение в печата: попитах го дали е той. Потвърди, че е именно той. Бившият непримирим враг на "идеологическата диверсия" бил открил погребална плоча в археологическия музей на София с името на евангелската Мария Магдалина... Доколко е така, имат думата историците, но той изгражда именно такава версия. Настоява, че тя е фанстастична. По този повод съпругата му написва голям окултно-мистичен роман с тезата, че Христос е идвал по нашите земи и е получил орфическо посвещение, а Мария Магдалина е завършила земния си път тук... В случая няма да коментираме твърденията на някои руски, западни и наши автори, които искат да докажат, че цялата евангелска история е протекла на Балканите, а евреите са я фалшифицирали, прекръстили са героите и са я преместили в техните земи... Тия автори представят документи, но за такова сериозно обвинение арбитър могат да бъдат само акашовите филми.
            Мислите, които протекоха още в офиса на адвоката, както и днешните, дойдоха светкавично и бяха Контакт. Каза се, че ще бъдат записани подробно когато му дойде времето. Непременно в допълнителните томове ще добавя и извадки от този удивителен роман, анатемосан официално от сегашната православна църква и претърпял две издания – изкупен е от книжарниците моментално, интересът е бил голям, както при "Шифъра на Леонардо". Казва се "Тринадесет рози"; авторката (съпругата му) се казва Никол Данева.  Човекът бе така добър да ми даде уеб-страницата на жена си, от която романът може да се изтегли. Така че сега го имам.
            Основната идея на осиянията, които протекоха светкавично и в двата случая, бе че бунтарите и инакомислещите са от контингента на алохимите, а блюстителите на властта – от този на илухимите. В случая става дума за падналите божества илухими. Значи, всяка власт и инквизиция е от такива същества и техни наемници. Добрата вест бе, че дори и виновни, тоя вид бивши мъчители получават огромен шанс да се върнат и да поправят грешките си. Да напреднат извънредно много в еволюцията си, понеже са се докоснали физически до Светлината. Те си плащат с лихвите за престъпленията, но същевременно тия от тях, които са с душа, преживяват просветление и застават на страната на Истината. Може да не е в същото прераждане, но това е неизбежно. Първият им шанс идва още от Учителя, по време на Разпятието: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". Каза се нещо още по-изумително, пак в духа на Евангелието: лошите и злите наистина имат по-голям шанс от безразличните, които в съдния ден ще бъдат "изплюти". Даже един много напреднал дух с най-висока етика, религиозност и морал, не може да има този шанс, ако е бил безразличен към Словото и носителите му и е избягвал общуване с тях, освен случайно или виртуално - от дистанция. И да се срещне с Божественото, той няма вкус към него и няма разпознаване – сърцето му не трепва. Може да прояви временно любопитство, но в края на краищата изпада в коловозите на своите теории и предпочитания. Затова, именно, Иисус казва на два алохима - двамата разбойника, разпънати от двете Му страни, - че още днес ще бъдат с Него в царството на Отца му. Да, имат престъпления, ще си ги платят, но ще попаднат на Небето, само защото са се оказали в непосредствена близост до Господа на Земята. Нашата етерна аура е само няколко сантиметра, но на Учителя е десетки метри. От осиянието "Докосване и мекота" и от още немалко текстове в Словото знаем колко фундаменталнен законът за физическата близост до Пратениците на Небето, за да се получи Второто Посвещение – това на Смирението. Ако ние сме от Небето, то един съидейник, който ни гледа хладно или като през стена по време на паневритмия десетки години, понеже не ни харесва, а понякога извърта и рамо, за да не се здрависа с нас, може да има много по-малък шанс от палача, който ни е обезглавил.
            Странни са пътищата Господни!


Да се докоснеш до Гòспода...

Няма коментари:

Публикуване на коментар