170.1986.02.25 За старите школи и допускането в новия път

Книга 8

25.02.122(1986)г.

София-Изгрев

ЗА СТАРИТЕ ШКОЛИ И ДОПУСКАНЕТО

В НОВИЯ ПЪТ

Не е известно какъв въпрос е зададен на Елма тук, за да отговори:

- Трябва, но при единици. Аз познавам само 17 славяни днес и 58 йогисти от бялата раса, които още не са завършили своята инволюция и имат нужда от долно задържане на дишането. (Един приятел, въпреки че живееше на Изгрева и почиташе Учителя, правеше йогически упражнения и почина при една пранаяма с продължително задържане на дишането с изпуснат въздух. Той бе прекрасен човек, много добродушен и талантлив, музикант от класа – негова е песенчицата по телевизията "Аз съм Сънчо, ида от горица" – б.п.)

Не че и други няма от тия народи, незавършили инволюцията си, но специално тия се нуждаят от този метод; всички останали се отличават с маймунско подражание – правят асани и пранаями, упражнения с хилядолетна давност!

Пред скобата на новите раси знакът отдавна е сменен. Така че токовете, които пробуждат със старите упражнения, дават обратни резултати и на първо място развиват мании, на второ - комплекси, на трето - социопатии, на четвърто - характеропатии и цял букет от соматични заболявания. Нека да им е честито, защото Аз иидвам, иидвам, иидвам, говоря на толкова народи лично толкова пъти вече, след като бях в древна Индия, а те - "Не, няма нищо в Европа…" Тях също ги хваща старият като света закон: "Бог умее да чака." Че щял някой да смени 50 или 500 тела - няма нищо, и това е добро. Опитът е по-ценен от всичко. Ако един стане християнин или окултист, или ученик на Новото Учение, само защото някой сладкодумен го е убедил в това, а той още не умее да мисли за ближния, знаете ли каква какавида ще Ми излюпите от такъв един ген! Това е същото като да храниш змийчето с манна небесна; хайде, не змийчето, понеже има и патета - просто им е къс опитът. Но ако такава змия или такава патка се въведе в Братството, в Новия Път на човечеството, той и там ще почне да ви продава своите мурафети, щото такива без мурафети никога не могат да съществуват. По това ще ги познаете: всички в пътя, кьорчо у дерето… То да е само кьорчо, добре. Патката какво друго може, освен да кряка, че е на особено мнение, когато другите са на друго.

По-лошо е, когато е змия. Тогава той отвътре ще умъртвява стремящите се, представяйки се за ученик - съскайки с мисъл и език, стреляйки с поглед, окачествявайки всичко и всички. Това е обаче Школата. Трябва да имате тия препятствия, понеже не сте в сладкарница…

 Та недейте кани никого с бъклица - особено ония, от другите школи. Даже мило се пазете от тях, а понякога и не съвсем мило. Стремящи се към Новото Учение от старите школи, които са надушили плячка тук - аудитория, ценности за още по-голямо възгордяване, стъпала с още по-мощно значение, - такива дори ще ви изнасилват да влязат в учението с взлом или хитрост, - отговорни сте, ако ги поканите! Троянски коне не искам! Приемайте, всъщност, ученици - такива, които смирено могат да учат. Следете ги много години дали продължават да учат - или някак много бързо почват да поучават, да ръководят, да водят курсове, да стават "особени центрове". Те не обичат - ония от старите школи не обичат - да падат по гръб, все остават на особено мнение, предпочитат своята истина пред чуждата, спорят с наслада и настървение, съмняват се и подозират, оценките им са обикновено отрицателни.

 Учителят обаче страшно обича да обяви свободен час и да се върне по средата, ненадейно. То се знае какво става в такъв час... Само двама-трима остават на чиновете и продължават да се занимават с онова, което ги вълнува по Неговия предмет; останалите са "свободни"... За разлика от светските учители, Той не им държи никаква сметка, но в университета ще влязаттрима души. И по същия начин, в Новия Универсум Учителят "тисящи и тисящи" (хиляди) ще покани, но приемните изпити са тежки. Самú знаете колко е трудно през цяло едно прераждане да не отправиш нито една отрицателна мисъл, нито една отрицателна дума, нито един отрицателен поглед към някого. А това е само един предмет. Колко са другите?…

Прочее, съдете сами: познавам на планетата Икло само двама ученици. Третият още се бави.