сряда, 17 август 2011 г.

238.1986.10.30 Среща на серафими

Книга 9

30.10.122(1986) г.
София

СРЕЩА НА СЕРАФИМИ

 ЖЛО.Тойòнус Майонил




Трябва да обясня нещата. Трябваше да се осъществи, в строго определен ден, час и минута, най-важната среща в живота на Майонùл - прекрасното създание на гарата (Горна Оряховица - в 12,30ч. на 29.10.1986г. – б.п.). Нямаше и не можеше да има някакъв друг начин, освен да те пратя лично. Ходенето ти насам-натам в областта на Янтра беше неизбежно, макар и излишно. Пращах те по работа, а не да се назначаваш “на работа” като обикновен учител. Ала не ти казах основната причина предварително, понеже нямаше да протекат токовете, както стана. Ако приемаш все още с вяра нашия контакт, Аз няма да искам повече от теб такива неизяснени участия, тъй като, явно, ти не си от истинските Ми абсолютни ученици, които се отдават на вярата беззаветно, без никакво умуване, съмнение и мнение на човешката логика. За чист проводник си незаменим, но за изпълнител - още не. Трябваше да приложа сложна тактика, с не малко усилия, за да направя скока ти към Янтра през обстоятелствата неотразим.
Сумирам: познатият метод на Небето да не съобщава предварително на служителите си последната цел на някоя Божия поръка, сега настрои интелекта ти съвсем подозрително по отношение на Мен, което не ти е за пръв път. Най-простото нещо: настояването да заминеш незабавно и да започнеш работа се опря на това, че предварително бях внушил на Р. и създал ситуация да не бъдеш спокоен вече, като си без работа. Пращам криза на онези, които не са убедени в избрания път. На теб казах, че нямаш друга работа, освен Словото Ми, но ти не можа да удържиш фронта. Сам си, разбирам, не те осъждам, това са неизбежни закони на твоето ниво на развитие. За да не пострадаш тежко поради липса на тройновселенски токове, трябваше да те отдръпна по крайно забавни начини от огнището на Словото.
 Тройновселенски токове протичат между трима, с отношение към Словото и Делото, нетърпящо никакви спорове и неизпълнение. Аз предавам пределно прецизно; никой обаче не Ме заставя да нося и самото изпълнение - изпълнява се от посредници. Словото се сваля само от Мен; но когато не съм лично в съвършеното Си тяло на една планета, Словото свалят и Мои съратници, предимно серафими, поети, влюбени, неудачници. Няма по-пластични резонатори на Словото никъде извън тази йерархия. Бедата обаче е в това, че те са зависими не само от Словото, но и от сливането, от нуждата да проявяват Истината като Любов. На небето това им е основното занимание - от нищо друго не се интересуват. На земята обаче не им върви, понеже са крайно чувствителни към Словото, а нещата, които не са Слово ги измъчват до смърт; нещата, които не се любовно преливане, ги ликвидират за 20-30 или, най-много, 45 години. Това е пределът на всеки серафим. Най-страшното е, че най-тежко пати онова общество, което е довело подобен светител до неговата гибел. Обаче и това си има място: отиде ли си серафим отнякъде, непременно стават промени, и то сериозни.
Но, стига общи думи, на въпроса. Тъй като ти не можеше и секунда повече да не обменяш любов с красиво създание, като полюс на работата със Словото, можеше да пострадаш крайно зле. Трябваше да изчисля най-екстрено на кого мога да разчитам в този опасен миг, който сам се нуждае от фундаментално обменяне на Божествени токове. Съзрях най-съвършеното Нептуново същество в България в аурата на Янтра и незабавно те пратих натам. Нямаше да стане нищо, ако ти бях казал предварително, понеже ти щеше да потрошиш океани от любовно напрежение в очакване на срещата, която ти е остà на душата. Щеше да се мяташ насам-натам из територията на Янтра като залят с бензин и подпален, ако ти кажех, че те очаква среща с най-съвършеното създание от серафимно коляно, въплътено в момента на Балканите. Тревожността ти щеше да достигне дотам, че в момента на срещата нямаше да можеш да направиш нищо друго, освен да припаднеш - и да се наложи лекарска намеса. А при проведената от Мен тактика по методите на Майа (Бог има право и да заблуждава) - да те убедя, че трябва да си търсиш "работа", професионално уреждане, - намалих тонуса ти до минимум по понятни причини: абсолютното ти отвращение и непоносимост по този проблем в момента. Обезверен, пребит и нямащ и капчица сила повече, ти се нахвърли да ядеш като хала. Това притъпи сензитивността ти още по-надеждно -  и когато Съществото се появи, ударът на неговата красота не беше непоносим.
Ти не можеш да отречеш, че онзи миг на първата среща на очите ви изкупи всичкото безсмислие на пътуването. Искам сега да ти кажа, че Владетелят на Съдбите осмисля всяка среща по повече от едно съображение. Останала сама на земята, тази душа нямаше да живее още повече от 3-4 години. Съвършената чистота на сърцето ù нямаше да издържи хорското бреме. Въпреки всички мерки, ти се събуди с всичките си сетива на душата и предприе тази обиколка на площада, за да можеш да съзерцаваш небесното създание от най-скрити точки, без до го смущаваш. Ала то навсякъде те следеше и очите ви се срещнаха! Не беше ли така?
 Токове, обменени между същества на съвършената любов, спасяват не само самите тях, но и веригите от души, на които те са глави. Щастието посети небето и земята в този необятен миг на вашата среща! Ти нямаше да можеш повече да продължиш така, без обмяна на абсолютна любов или абсолютна красота. На твоя вид това му е таванът: само с "голо" Слово Божие не оживява на планета като вашата... Светии, пророци, апостоли присъстват на нея, подвизават се само благодарение на Словото, без да обменят и абсолютна любов и красота с някой, който има нужда от тях. А Майонил сега прие от Мен, чрез твоя поглед, и силно вълнение, посока нова на живота и мощ да се съпротиви на гнидите, които ще я нападат през мъртвото време до вашата следваща, вечна среща. Майонил няма вече да направи нищо обикновено в живота си, носейки в подсъзнанието си мига на тази велика среща.
Сега няма да прекъсвам с подробности Словото Си за поникването на още едно съцветие от сродни души в Битието. Само ще кажа, че съвършеното небесно, янтрично същество, което сега се появи на пътя ти под образа на онова синеоко, русо момиче - ученичката, която се качи на автобус №4 - иска някога да срещне отново същия "странен мъж", който накара сърцето ú да бие по особен начин, както никога до този момент.
Силно повярвай на Оня, Който познава всички Свои създания! Направú невъзможното да останеш чист и светъл - срещата ви няма да закъснее повече от 15 години. Ако раздаваш даровете на Словото, на Мъдростта, на сияйната, чиста любов без граници, смятай, че няма да се състариш дотогава. Само Ме слушай, но … не много вторачено... Свободата ви ценя повече от всичко!
(На аудиозаписа, където е изчетен  този текст, на едно място четецът се разревава и е доста сълзливо и трогателно... Дано съм изтрил тия няколко секунди, иначе голяма излагация...  Май че имаше и спонтанна реплика: “Какво съм Ти направил, защо ми играеш тия номера, кога най-сетне ще ми дадеш такова Създание реално, а не само да ме разиграваш!...)
До 15 години от този момент нататък е имало само една силна среща и ярко космично общуване със същество от същия град, връзката с което ще остане вечна. Дълго време това не можа да бъде осъзнато, тъй като в осиянието е казано “до 15 години”, а някой е очаквал това да стане точно след 15 години (неразбиране на текста). Прогнозите на Небето са виртуални, те рядко са абсолютно точни, понеже зависят от много субективни обстоятелства. Съществото твърдеше, че няма по-сродна душа от човека, за когото става дума. Нейните стихове и писма и творчеството й са един абсолютен апотеоз на предаността и женската любов, подобен на който не ми е известен. Тя е и импулсаторка на едни от най-силните осияния от Елма. Разбира се, това може и да не е същото Същество  -  б.п..

Няма коментари:

Публикуване на коментар