петък, 19 август 2011 г.

570.1991.06.06 Още за Христовата звезда

Книга 17

6.VI.127(1991)г.
София - Изгрев

ОЩЕ ЗА ХРИСТÒВАТА ЗВЕЗДА

Тази илюстрация не отговаря на мерките и пропорциите на Христовата звезда, но дава представа как би трябвало да изглежда графично и тонално.

Предварителни думи от 2009г.:
    Анализирайки броя и честотата на осиянията, получени до този момент, и сравнявайки ги с положението до началото на следващата 128(1992) година, ние виждаме, че спирането на потока им за почти половин година е било сериозно нещо. След "провала" със "съкровището на Велко Пандура", ударът върху логиката и съвестта на приемащия трябва да е бил твърде силен, за да удържи той да не се поддава на Контакт тъй дълго време – може би най-дългото от 1972 година на­сам.
 Това обаче не би трябвало да е само негово лично ре­шение, той като всичко и допуснато от Най-Висшата Сила. Тя самата може да е имала съображения холизациите да спрат, като причините могат да бъдат най-различни. Когато прие­мащият не може да затвори "крана" поради силния и постоя­нен дебит, тъй като Словото по принцип никога не спира, Елма намира начини да го осъзнае чрез някоя ярка дезинфор­мация или "пращане за зелен хайвер". Тъй като нашите пред­стави за Истината не са по-далече от представата на кару­царя, че трябва да управлява еднолично стоката си както намери за добре, то и ние си мислим, че можем да държим Бога с юзди и под камшик. Усети ли се, че почнем да очакваме от Него пред­видими и фиксирано желани реакции, Той се изплъзва и запазва Своята свобода. Ни най-малко не се тревожи, че ще Го обвиним в "под­стеркателство", "измама" и "неизпълнение на обещание"... Знейки, че ние се усъмняваме в естеството на Контакта в такъв момент и почваме да душим във въздуха кой ни говори, Той весело си тръгва по пътя и ни чака на някой друг кръстопът... Ние знаем, че Дяволът е най-големият лъ­жец; и Бог знае, че знаем това... И като е убеден в стремежа ни да търсим логичната и проверима истина (с нашите малки мозъчета), решително отказва да бъде тестван и проверяван от гниди - и от време на време ни връзва по някоя тенекия... Не Го е еня дали наричаме тази тенекия "неизпълнение", "де­зинформация" или "лъжа". Той има богат и перманентен опит с Една много по-съвършена от нас – неизмеримо, - Която Го гони като луда по петите да Го определи и често плаче с кър­вави сълзи. Тя диша определеност и предвидимост и се ръко­води от твърди правила. При това тези правила са изказани лично от Него – Любимия й... Като  откаже Той да изпълни някое от правилата, с които Тя поддържа нормалносттта и жи­вота си, тази Една наистина има основания да се тревожи. Но Той, Който е казвал и често казва, че лъжата е най-голе­мият грях, включително и бялата, явно намира нещо друго за още по-голям грях – и затова се извърта. Този по-голям грях е очакването на реакция. Казано по-точно – очакването на предвидима реакция. Бог не може и силно не желае да бъде разфасован в графи и очакваности, дори и когато сам е давал параметри на Истинтата. Усети ли разчитане и очакване, особено пък тревожно, той бутва кубчетата и ритва двореца от картонени кутии. ..
        Казал ни е, че Слово без Дело, както и Слово и Дело без Живот не струват пукната пара. Казал е, че нагнетяването на Слово в космоса без опити за приложение е опасно, извънредно опасно. Ето защо главната причина да спира сам крана някъде е именно тази. Той си знае кои други кранове ще отвори, за да не гръмне системата – винаги има кранове в изправност ня­къде. Може някой кран да е бил перфектен и да е пускал вода с грамадна чистота и дебит повече от всички други, но като не го смазваме, ясно е какво става. Бог може всичко, но смазката е оставил в ръцете на хората. Ако пак Той капваше и маслото, тогава не е имало никакъв смисъл да създава същества със сърца и свободна воля. Щеше да си действа с роботи, както официалния Му опонент – и нямаше да има никакви проблеми. С един единствен: че роботите, които не могат да действат без правила и по любов, един ден стават само за скраб.

            В ръкописа от горната дата има зададени въпроси към Елма относно Христовата звезда. Тя е графичен знак, даден за изпълнение още през 1984г. и неизпълнен до този момент. Бледата съвест и енергия на последователите Му благоволява да я начертае едва 10 години по-късно, а за да се направи абсо­лютно точно във векторен вид, минават още няколко. Ето един от миговете на пробуждането от летаргия -  почнали сме да Го питаме:

            1.За получените фигури;
            2.За точката – големина;
            3.За синия фон:
                      - автоматично намаление при син фон
                           d=1 см.
 - при d – 16  и  d – 16 – намаление, според кабалистично съотношение на числата.
Елма отговаря:
1.Направете няколко варианта с различна точност на π. Тогава ще се избере. В случай, че откажат – остава този. (В случая правим първия опит да го дадем на компютърна фирма да го програмира по дадени параметри и разпечати. Даже при тия най-общи изходни данни, разпечатката почна да действа по удивителни начини. Някъде сме разказали как момичето, което прие поръчката, при получаването ни помоли да си остави едно копие под стъклото на бюрото - видяхме как го е сложила там. Каза, че й топлело ръцете. Неочакваното за нас беше, че от преплетените множеството линии се бе получил разлят, но ясен кръст в средата. Припомнихме си, че космолозите напоследък виждат вселената като сфера в средата на гигантски светящ  кръст, а ние правим Звездатта на Христа – Господаря на физическата вселена, Проявеното Битие, хипервселената – б.п.) Поначало, получаването на кръста е ефект, произхождащ от Христòвия принцип.
Целта е да стане по-скоро!
И така, различните варианти, които ще получавате на различни компютри, отговарят на свободата, която дава хипервселената. Дерзайте, всичко е определено! Дерзайте, всичко е Свобода!
(Представяме Му готова разпечатка. От отговора Му и по късните Негови уточнения през годините виждаме, че има съображения да ги дава на етапи. Това сигурно има дълбока причина и смисъл – постепенното усложняване)

2.Така е добре, но най-точно е D на точката да е 1/24D на Кръга, понеже Старците са 24, а Елма е 1/24 – най-малкият елохим,който е всъщност 1. Тоест, по Божествената Математика, D на Лъча трябва да е 24D на точката – или ½ см точка, при 12 см Кръг. Направете го така – и ще видите резултата.
3. За фона обаче сте сгрешили много. Трябва за всичко да питате. Затова досега Звездата не става – опасно е! Духът е Триъгълник (3), а това значи синият пръстен да е 3D на точката, но точно! Тоест, при Dточка = 0.5 см, пръстенът на Духа излиза  1.5 см. Но предпочитам истинската големина – 24 см D на Звездата. Това – за плакат и бъдещо луксозно издание. Другите – според възможностите.
Точката е бяла.

Малката (червената) точка (в центъра) е 1/7 от бялата.

Освен това, преливането е канон. Затова, не намерите ли добър програмист, направете я сами. Позволяват се бели окръжности около точката навън, с постепенна разредка до 5D на бялата точка. Програмистът и тук да направи варианта на прогресия с най-тънкия писец.

Следват чертежи и инструкции как извън пръстена да се начертае 12-лъчна центростремителна звезда и какви да са плънките между върховете й. Видът и наименовани­ето на тази звезда следват от "Канон на математическата аспектология", написан от п. още през 1980г., отпечатан на руски език в астрологическо списание в Москва през 1995 и тълкуван от Елма в специално осияние чак на 27.II.2009г. (виж файл 1450227i.KMA.Kanon na matem.aspektol..doc.)


   

Няма коментари:

Публикуване на коментар