573.1992 януари и 19.10.1994: Молитва на искрата Божия - и биадите

Книга 17

Януари 128(1992)г.

София - Изгрев

МОЛИТВА НА ИСКРАТА БОЖИЯ -

И БИÁДИТЕ

18,25 ч. и 19.10.130г. 18,11 - 20,59ч., Бургас

- Може ли да се редактира директно от теб, тъй като ня­кога дойде спонтанно – не по класическия начин – и не съм съвсем сигурен в каква степен е осияние? Ако не, да се про­диктува съвсем нов текст.

- Остава. Правилно си я схванал още първия път. Не се колебай, пиши, а Аз ще следя: ако реша, ще из­меням.

Господи, помогни на сърцата ни, в които Си вло­жил Своята Божествена искра, да Ти разпознаваме винаги Словото! Вдъхни ни дух да Го изучаваме и прилагаме първи в живота си - и никога да не Го купу­ваме и продаваме. Благослови ни, Отче на изначал­ната Виделина на живота, да проповядваме Словото Ти с добри дела, а само от време на време – умст­вено и краснописно. Когато обаче, в случай на крайна нужда, се наложи да Те славим и гласно, нека тихо­пейното тайнство или речта ни да тръгне само по жребий.

Разположи ни, Боже, да леем блага кротост и чисто смирение – и на човешката сцена да бъдем последни.

Искра Божия припада в благоговение, всекиго почита и уважава, не унизява, не прекослови, не взема сама думата. Тя не одумва, не прави забележки никому и ослепява напълно за недостатъците. Искра Божия гледа всякога благосклонно. Нейните мисли са бла­гоприятни. Тя върви като музика през живота на хо­рата.

Научи ни, Господи, да не сме груби и хладни, но да бъдем нежни, добри, отстъпчиви. Освети же духа ни, да ни пази от примките на изкуствените човеци, що си допуснал да се движат сред нас с някаква тайнст­вена и висока цел. Да знаем, че небесните ангели имат нещо свято наум, когато ни оставят да скочим в златозарната пещ на страданието поради тия служебни същества, áлчущи само своето благо и право, и проявление. Направú ни, Господи, дълго да помним как се извлича от рудата стопилката на тънкия вкус, за което ни гледат от Космоса всяка секунда от всички страни – що мислим и вършим, и що си избираме.

Подухни, Боже мили, с Твоя син вятър на Исти­ната във всички души, та да лумне чист пламък на­горе и от най-замъждялата Ти искра и да трепне с криле просълзена, за започналото вече отлитане в Новата Вселена. И като трептиш светло и пла­менно с присъствието на искрата Си Божия, Господи Боже наш, усили в нас силата Си да отличаваме съ­щинските человеци от куклите без монада, макар и да приличат на хора до смайване; да не ставаме слуги и глашатаи на тия подобия, що чезнат като цветната шума наесен; като дим от скръбно сънови­дение.

Като благоволиш и ни събудиш да имаме мил пог­лед и блага дума дори и за най-лошите хора, то слезни, Господи на всички искри Божии, най-после, и на тази планета – та да престане и тук, и сега, и навсякъде, всяко купуване и продаване!

Та да заживеем, най-сетне, и ние щастливи: всеки със всички и всички със всеки – и с никой друг, освен Теб, Господарю наш на господарите и Слуга наш на слугите Ти, предани Господу нашему Христу Неизб­родимому, Комуто и оставаме верни всеки миг, всеки век – и навсякъде!

Аумéн

 Въпрос от 30.10.130г. 10,10ч.:

- С какво да си обясня разрешението за пълната свобода при многократните корекции, които бяха извършени на Мо­литвата за 2-3 дни? Само с обещаното редактиране лично от Теб - или и с нещо друго? Сега това ли е вече съвършеният ú вид?

- Молитвите биват канонични и свободни. Аз дадох само канавата, дошла от Моята искра, но тъй като твоята и всякоя друга искра Божия са не по-мало­важни пред очите на Бога, то в Божествения свят молитвите са свободни. Всеки има право да хареса молитвата на нечия искра, но да я промени според своята; при това, не само веднъж. Запази този ú вид, като кристализация на една биáда в настоящия кос­мичен момент.

Аз настоявам религиозните да произнасят кано­нични молитви, за да си стоят в кошарите - при съ­ответните съчинители и преводачи. “Отче наш” обаче е най-добрата канонична молитва, която ви свързва пряко с Мен в духовния свят. Като почнете да я произнасяте в собствени редакции, ако те про­изтичат от искрата ви Божия, образуват се "биадни" молитви – мостове от духовния към Божествения свят. Има и "триадни", и "полиадни" молитви – пак тържествува колективното, но вече не като молит­вена латерна, а като жива симфония – ултрафония. В Божествения свят симфониите се импровизират по дадена тема.

 (кръгче с точка)

край – 10.45ч.

     Бележка: В този дух, много по-късно дойде осиянието "60 милиарда "Отче наш" – на 17.Х.143(2007)г. В него се казва, че душите в орбита около Земята и на Земята са 60 милиарда и че всяка една от тях има право не само да измисля собствени молитви, но и да трансформира свободно канонически молитви и свещени текстове. Един от тези индивидуални варианти на "Отче наш", оцветен и кристализирал през монадата на един приятел, е дошъл в това осияние. Друг вариант, адаптиран за деца, виждаме във финала на пиеската "Молитва за мир" от 18.XII.136(1990)г.  Трето писание от този тип е "Новопсалми" (31.VIII– 18.XII.137(2001)г.) В началото му са цитирани следните думи на Учителя:

"Казвате: "Този човек е много религиозен".  – Защо? – "По цял ден се моли на Бога, поклони прави, чете псалмите на Давида..."[…] – Това са псалми на Давида, а не негови! Всяка сутрин вие трябва да съчинявате един псалом от себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не може да се моли. Първата работа, като станете сутрин, е да съчините по един малък псалом и да видите дали Бог ще го одобри. Ако го одобри, ще го оставите в първоначалния му вид; не го ли одобри, ще оставите Той да го поправи и ще го запазите в този коригиран вид.

Колко псалми съчинихте досега?..."

           

         Том "Праведният":120-121, беседа "Кротките"

 от 20.ІІІ.1927 г.