574.1992.02.25 Дневник на единатора и осияние "Вселената на циганите"

Книга 17

8.Х.2009 г.

София – Изгрев

ВСЕЛЕНАТА НА ЦИГАНИТЕ

(Относно проблема с включването на дневниците)

Христос казва: "Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина". (19.Х.1930 олс Условия за растене`49:139  )

 7:59:27

Изключително голям проблем! Хронологично, за 17-а книга стигнах до дневника си от 1992 и видях, че не е преписан – по моя вина. Казал съм, че го имам електронно, без да про­веря – и В. не го е написала. Като го зачетох, първо всичко ми оживя и се възстанови като на екран, но при описанията на "ренесан­совите" си чувства и приключения се изпотих от неудобство: това не бива да стига до хората! Пък и сега гледам на тая въздишаща и гърчеща се личност като че ли е някой съвсем друг – като човек, който отдавна е спокоен и сигурен, че вече е излязъл на "слънчевата полянка". Университетът бе едно откритие за мене след продължителната "чистота" и "девст­веност" и това е един от плюсовете на филоло­гията. Асистенти, преподаватели и крупни литературоведи разглеждаха "Панчатантра", "Декамерон", Дон Жуан и даже Казанова с нескриван възторг и ги окачествяваха като светли удари в сърцето на средновековното религиозно мракобесие, избивало нерви, души и живи хора заради преизобилната им чувствителност. Разкрепостяването на чувствата и либи­дото било родило светла епоха на велики открития, необуз­дано нахлуване на душевна и духовна красота и енергия, възк­ръсването на естествениячовек. Поети, писатели и певци престават да се срамуват от изблиците си, предават това и на "обикновените" хора – и човечеството почва да вижда вече изхода от мрака. За една мощна вълна от композитори, фило­софи и писатели каканиженето на сресаните чувства под контрол приключва завинаги и започва нова епоха, пълна със сияния взривове и експлозии. Даже Моцарт е сащисал съвременниците си, а като се явяват колоси като Бетовен, Верди и Вагнер, старите задълго не могат да си вземат дъх.

Това, което става пред очите ни в цялата все­лена, пламти и се разширява и в човешкото сърце и чове­кът започва да диша: да разкрива свободно чувствата си. Не само да ги разкрива, но и да ги проявява. Ние имаме формула: "Христос е човекът на изявената, проявена и осъществена Божия Любов". Касае ли това и либидото? Етиката в това отношение днес се издига на друго ниво: като експлодираме, да не засегнем други души и сърца, а не да не експлодираме. Гьоте, Достоевски, Толстой... – да не изброяваме още... Дотук – всичко като в учебни­ците по история на човешката култура.

Но оттук нататък стои въпросът: откъде-накъде да включвам нещо подобно между текстове от най-висш характер? Самият Елма е казал и е написано "червено на бяло", че дневни­ците трябва да се включват – да се видят човешките лутания и проблеми и плодовете на Словото в реалния живот. Толс­той е преписвал със свирепи задрасквания и редакции романите си десетки пъти, но неговите Изповеди, където не е скрил нищо, са бисер и диамант, който свети с непреходна светлина.

Ето, дневни­кът от 1992 г. сега предстои да го пусна както си е (всъщност, той вече е окастрян два пъти), но вътре пак има неща, които биха смутили сериозно благочестивите и биха поста­вили пак под въпрос Слово ли е словото, което идва чрез същата личност. Дали и въобще да не включвам личните дневници в тази сериозна поредица с осияния – или да ги среша още веднъж така, че вътре да останат само "чудесата", поле­тите, изцеленията, духовното и възвишеното?

Имам нужда от отговор! При това, старата личност е минало, това е си­гурно. Защо да се пуска астрал и нисш ментал, пълен с много огорчение и на места даже озлобление? Достойно ли е това? Ето, най-близки и широко скроени приятели обръщат внима­ние и на други подобни текстове, в които се промъкват човешки не­достатъци на личността. Съгласих се, например, да редактирам думите си основно в материала за граматиката и стилистиката на Елма.

8.Х.2009 г. 08:42:38

          - Бог е сърце! Бог е душа! Бог е Дух – и ония, ко­ито Му се покланят със дух и истина трябва да Му се покланят. Бог е огън пояждащ и въздух, който не може да бъде унищожен. Сгъстиш ли въздуха, той ще те изтика. Ако не беше Бог, нямаше да имате чувс­тва, страсти, влечения.

          Ренесансовата личност е космическа личност – нищо повече! Само на Земята текат тия смешки и трагедии хората да не се обичат, да се обличат. Те обличат не само парцали, но и парцаливи идеи и по­нятия. Разрешил съм Сатаната да им внушава да се обличат, за да скриват божествената плът и дух. Разрешил съм Луцифер да им внушава да се събли­чат, но не там, където трябва. Разрешил съм Мамон да им внушава, че трябва да имат прегради и прите­жания. Всичко съм разрешил, понеже сте Моисъзда­ния, а не техни. Те не разрешават и разрешават, за да ви доведат до умиране, а Аз разрешавам и не раз­решавам, за да бъдете вечно млади, прекрасни и живи.

          Какво разрешавам Аз? – Разрешавам, когато сър­цето ти затупка, да се превърне незабавно в обятие! Разрешавам обятието да се превърне в нас­лада, насладата – в огнение, огнението – в живот. По същия начин не разрешавам всичко, което е точно обратното. Не разрешавам, когато сърцето ти за­тупка, да го спреш; не разрешавам да смразиш сърцето на другия. Не раз­решавам изликът да не се превърне в обятие, понеже на­казвам това със смърт. Всички гробища без изключе­ние са сподавени обятия – неосъществени прег­ръдки! Не разрешавам прегръдката да се прекъсне и да не се стигне до огнение. Тук вече не тялото, но самата ви душа пада в геенната огнена. Всички при­чини и религии, които спират огнението, имат за цел да ви провалят до седмия кръг на ада. В осмия кръг падат ония, които преживяват огнение, но пре­дотвратяват зачатието. В деветия, най-долния кръг, който е самата арена на ада, се излежават лъвовете на идеологиите. Те скачат от време навреме нагоре, за да си лапнат някого. До осмия кръг все още има спасение – все още можеш да излезеш нагоре. В де­ветия кръг обаче отнемат и душата ти. Може да прегръщаш и да не прегръщаш; може да имаш и да нямаш огнение, може дори да си помятал и кюртирал живи деца и чувства – все още има надежда за тебе. Ако се покаеш – има надежда. Ако един ден преста­неш – има надежда и спасение. Но за тия, които са си продали душата и са повярвали на упирите – за тях спасение няма. Просто няма. Ти може да си разюздан бик, може да си светец – света вода ненапита, но ако си повярвал на сатаните, че можеш да спираш любовта или да я развихряш посвоя прищявка – това е край за тебе. Истински край без надежда, понеже тогава монадата ти се отнема и се връща в Океана – претопява се.

Значи – Бог е предвидил и това: да има смъртни монади. Ето защо съм казал, че един ден не само душата, но и духът ще умрат. Няма да ви трябва повече нито будическо, нито атмическо тяло. Нещо повече – ще умрат и илухимното, и ало­химното, въпреки че минават за божествени. Ще ос­тане само елохимното, понеже... – знаете защо. Няма защо в момента да повтарям.

          Така че днешната лекция е за разликата между свободна воля и прищявка, своеумие, своеглавие. Раз­ликата е от небето до ада. При свободната воля во­лята е свободна, понеже произхожда от елохимите, от елохимното тяло на съществата. Тя е свободна именно поради това, че обича и себе си, и едного, и всички. Че осъществява тази любов едновременно, без да се замисля и колебае. На земята обаче сво­бодната воля прави това последователно – ето ви пак работата на Тройния Ритъм. Тройният ритъм важи само в универсума – в света на Времето. Там ще оставаш сам, когато сърцето ти поиска; ще бъ­деш с единствения, единствената, когато поиска сърцето ти; ще бъдеш с всеки от всички 60 милиарда души на земята и в орбита около Земята – когато Бог ти каже или когато сърцето ти поиска.

          Сега внимавайте. Това разделение пред вас сега го правя за пръв път – до днес не сме го разиск­вали. Казахме, че възкресението и физическото без­смъртие идват в Петото Посвещение – изпълнени­ето на волята Божия. Защо обаче имаЦентър на Пентаграма – нещо по-високо от петото Посвеще­ние? – Защото там живеят и работят Учителите, адептите на Всемирната Ложа. При тях няма та­кова нещо да изпълниш волята Божия, а на теб лично това да не ти е приятно, да не ти се иска. Молит­вата, която знаете, важи за учениците, не за Учи­телите и Възлюбените. Ученикът – дори този от Пета Категория, последната - често изпълнява во­лята Божия с въздишка, с кървави и преглътнати сълзи. Бог изисква това от него, за да направи рязка крачка напред. Бог не е сатрап - да ви иска нещо са­танинско. Той не иска да прекърши личната ви воля, личното ви разбиране. Но в Петото Посвещение Той се занимава с изтръгване на адски корени. Това за­почва още от Четвъртото – там е най-болезнено. Първият опит е даже от Второто – планината Мо­рея. Именно от Второто започва отказването от себе си.

 Там е работата, че всяка мъка, всяка съпро­тива при отказването от себе си не е от Бога. Това са корените ви във ада, които са напълнени с отрова. Те са не само отровни, но и като нокти – заграб­ващи. Всички обикновени хора от външния кръг на пентаграма – от владетеля до светията – имат такива нокти, такива корени. Такива нокти има и праведникът, човекът с "особено мнение". Може да е горял 1000 пъти на кладите, той още има да гори – не е разпуснал ноктите си. Държи в тях особата си; с кървави следи са жертвите му, които са му повяр­вали. Той не може да ги отпусне, защото се счита за прав, за най-прав. Итова е качество, и това е подвиг – да се хвърлиш от скалата, защото не предаваш вя­рата си. Но скачаш в пропастта със затворени нокти – държиш нещо. И нищо да няма, и кристално чист и безкористен да си, ноктите ти са свити от страх или гордост, от мисъл за себе си.

          Така че да се върнем на своеволието и свобод­ната воля. Бог е разрешил да имаме своеволие, за да видим какви са резултатите. Душата се учи истински само от реултатите – тя не е дух. Духът може да схване истината в момента, той е пряко свързан с Бога. При своеволието, прищевките, при своеуми­ето и своеглавието ти си напълно уверен, че имаш право да разполагаш със себе си и с тялото си както ти си решиш. Бог ти е дал това право, но за изпита­ние. Бог иска да видиш докъде стигаш, на какво зап­риличваш, когато живееш в тази илюзия.

Душите от Второ, Четвърто и Пето Посвещение вече разбират, че имат адски корени и че щенията и обидите им не са от Бога. Те молят Бога да изтръгне тия корени, да разтвори ноктите им. И когато Бог го прави, за да ги освободи и да освободи жертвите им, тях ги боли, викат или сподавят виковете си. Има и такива родилки – примирени и горди. Както и да е, чак до Петото Посвещение – Възкресението – човек изпъл­нява волята Божия в разрез с личната си воля: иска му се друго, разбира друго, но вече Бог е Господарят му, не Сатаната. Извършва подвизите с вдигнато чело, изправя се пред палача с честен поглед. Коре­ните му обаче, дори и изтръгнати, го болят – кръв и гной капе от тях...

          Сега, какво става с хората от Божието коляно – тия, които не са пропадали? Или които са пропадали, но са възлезли веднъж завинаги в Небето и повече нямат адски нокти и корени? – Те именно са ония, при които Божията воля съвпада абсолютно с личните вкусове, мисли, потребности, стремежи и воля. За­това въобще не е нужно Бог да им иска да направят нещо, което ще ги изправи на нокти – те повече нокти нямат... Те просто вече не държат плячка в ноктите си – нямат мнения, прищевки, фиксации, любов с обект. "Това е нечовешко! – ще възразите вие – Човек все трябва да си има някой...". – Там е работата, че съществата без нокти хем си имат някого, хем нямат. Първият "някой" за тях са те са­мите, когато имат нужда да са напълно уединени и да се занимават със Словото и само със Словото. Вторият "някой" е Сродната Душа, с която общуваш реално – вече си я намерил. Не си въобразяваш, че този или онзи ти е сродната душа. Третият "някой" е всеки от всички тия 60 милиарда души, чрез които се изявява Бог или сродната ти душа. Бог казва: "Гла­ден бях – не Ме нахранихте". Това е Бог или срод­ната ти душа, дошла при тебе да ти се моли под формата на една от тия души. А понякога Бог е стеснителен, срамежлив – и тогава трябва ти сам да Го откриеш. Тук стигаме до темата за приласка­ването, която касае най-вътрешния свят на Пентаг­рама. Учителите ни учат, а Възлюбените приласка­ват.

          Та това е. Свободната воля е едно с волята Бо­жия, понеже ти си щастлив, като я проявяваш. Няма напъване, няма стискане на зъби. Твоето и Божието огнение са едно и също. Тогава именно ставаш душа, обширна като вселената и дух, мощен като Бога и едно с Бога.

          Та по въпроса за дневниците ни въобще не се тревожа. Сега пак настръхна – да не си сбъркал местоимението... Да не си мислиш, че това са твоите дневници?! Забрàви ли формулата Ми: "Къ­дето не съм Аз, съм пак Аз"? Забрави ли тайната, че присъствам неотлъчно и във всичките ви грехове, грешки, отклонения, лутания и страдания?

 Аз съм Баща, Татко. Аз ви държа за ръката през всички нощи и пропасти, през които минавате. Вашата болка е и Моя болка – на Мене сърцето ми се къса, когато вас ви боли и плачете! Грешни-негрешни – това е по­ложението. И в сърцето на чудовището пак Аз кървя и плача, когато то страда. Когато един ден реши, че не е право или “единствено право”, престава да бъде чудовище.

          Ти имаш свобода – сам реши. Ако "срешеш" още веднъж дневниците, за да се харесат на сресаните, твоя воля. Ако ги оставиш така, има шанс да стиг­нат и до чорлавите от гузна съвест и отчаяние и ще заприличаш на Мене – аз “хойкам” с пройдохи, уличници и пияници... Светият Дух не “хойка” – той се занимава с чинните и сресаните. Това е Негово население – Той Си ги мъмри и награждава... Мене ме интересуват безпризорните, нещастните, отчаяните, изоставе­ните. Грешниците са ми любимите приятели, по­неже те обичат Бога повече от всички – повече от сигурните в себе си. Те не грешат от зло сърце, а понеже са гладни за залък, гладни за обич и любов. Ситите са се подредили, затова се оригват. Като се оригне веднъж доволно, понеже се е подредил и даже дава жилища под наем или не излиза от своето си жилище, за да живее в кашон, ти възприемаш оригнята му като морално поучение. И му се плашиш.

          Казах ви, че правя Нова Вселена. Още по-нова от Новата, в която сега влизат тия, които са разпоз­нали Словото. Но и те не е сигурно дали ще имат достъп до Най-Новата, понеже още са чувствителни за грешките. Искат да ги срешат, да ги редактират, да не се излагаме. Пред кого? Пред сресаните...

          Аз с гуреливите и чорлавите ще направя сега такъв табун, такъв табор, такава прекрасна банда, че ще влезем в Тайната Вселена даже и с чалга! Ще пием, пеем и танцуваме до зори, понеже не спираме сърцата си! Господ да е на помощ на тия от Новата, които се занимават със Словото, но живеят още по къщите си!... Те нека продължават да търсят черве­ните букви – престижните; да си четат и подвърз­ват Словото, да го разпространяват... Пък ние с бан­дата ще четем сините буквички, където грешни­ците изливат мъката си. Не за да се мръщим и пи­щисваме как можело такова нещо, а за да разберем какво мъчи човека в ноктите на страхливите и гор­деливите и как може да ги накараме да ги отпус­нат. Ние сме цигани – имаме билки за всичко...

- Чак пък гуреливи...

-  Шшшт, тайна! Намерили са си гуруто...

-  Нее, сериозно...

    - Никой никога не си е намерил гуруто, ако не е бил гурелив и чорлав някога. Не говорим за нечистоплътните, а за всички, които сме грешили и сме имали грехове. Аз - в това число.

Б.п. - Тук намирам за добре за цитирам едни думи на Учителя за  Себе Си.

"Казвате за мене: "Този човек иска да ни устрои някаква засада, някаква примка"... –  Някога и аз съм правил тези примки, но като видях техните резултати, отказах се от всичко. Едно време бях господар – видях резултата на господарството и се отказах и от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се и от него. /.../ Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща – и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах - и от всичко се отказах! Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново ще сляза на земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва.

 И сега всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие, като мене, ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко. Христос казва: "Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина!" (30.10.1919н олс Условия за растене`49:139  )

ИЗ ЕДИН ДНЕВНИК

(1992 г.)

Тези записки представляват съкратен и редактиран вариант на един оригинален дневник, който се съхранява в архивите ни. Тъй като в оригинала спонтанно се разказва за хора и места с техните истински имена, за предпочитане бе да се поднесе за четене един преработен вариант. Голямото му забавяне се дължи преди всичко на измененото разбиране на п., който повече не желае да споделя писмено или устно случаите с Делото, тъй като вече знае, че отразяването и оповестяването водят до отслабване и разреждане на самите Явления. Изкушението да се споделят ежедневните удивителни случаи на Небесната намеса и присъствие е много голямо, за да бъде радостта и опитността на едного стимул и за други. Но ние знаем и за това, колко нехайни са Учителите и някои техни ученици към документирането на чудесата; колко малко се безпокоят дали ще узнаят за тях повече хора. Ако някой тръгне след някого заради необикновените неща, които стават около него, това не се зачита от Небето. Истинската връзка с Бога и Неговите хора на земята идва от любовта, от разпознаването от пръв поглед, а не защото някой ни е впечатлил с мъдрост и чудеса. И те са необходими, но те са само плодът, крилете на птицата. Същината е в самото зачеване – обаянието на първия миг, когато ти поглеждаш и разбираш, че от такъв магнит не можеш да се откъснеш вече никога! И така, Бог Си прави своите изводи: ако си Го разпознал като самия Бог на земята в последното Му човешко въплъщение в дадена епоха, т.е. като Господ, както и в нещата и хората, които са Негови носители като Любов, ти тръгваш след тях очарован, въпреки че те може още дълго време да не ти отворят страницата на чудесата и дверите на безкрайния Космос.

Въпреки досегашната вътрешна съпротива, това голямо изключение – този личен дневник - все пак трябва да достигне до хората, които не могат да виждат изминалите събития в акаша. Това не става само по молба на приятелите, но преди всичко поради настояването на Едного, Който счита, че илюстрирането на Словото Му с някои плодове на Делото не е излишно, тъй като, в крайна сметка, тези плодове са пак Негови. Важни са и сладките плодове, и киселите и горчивите, понеже животът е Училище. Трябват ни живи примери за поука и размисъл. Ако някой е паднал в ямата, другите ще я видят и заобиколят, а трети ще му подадат ръка.

София, 22.III.130г

Вчерa, точно на първия ден на пролетта, ме помолиха да разкажа нещо за скитанията си по света, където навсякъде срещам хора, познали вече Учителя, както и такива, които се срещат със Словото и образа Му за пръв път и няма да Го забравят вече никога. Напоследък пътувам много и имам да споделя крайно интересни и вълнуващи неща. И в Русия, и в Унгария, Турция, Румъния, Украйна, Белорусия, Югославия, Италия, Швейцария, Башкирия, Кавказ, както и у нас срещам постоянно чисти души, до такава степен чутки и чувствителни, че откликът им пред портрета на Учителя или Неговото лично явяване, пред Словото и Делото Му пак в България на Земята е отклик горещ, мигновен, трогателен, необратим! Нещата, които се случват с тях още при първия им поглед върху Негова   снимка или при среща наяве или насън, още при първото чуване на изречение от Словото, са дотолкова смайващи и едновременно велики и прости, че лавината им вече не може да се обозре. Пророческите думи на Едного, че в края на века ще Го разпознаят мнозина, се осъществяват пред очите ни.

Появяването на настоящите записки е едно голямо изключение. Според най-съкровения и висок идеал и най-свещения импулс на Божественото в нас, не само великите Учители, но и някои техни последователи се стремят да скриват следите си, да изчезват моментално от сцената, където са се появили за миг, или от мястото, където стъпката им се е напълнила с цветя. Така хората се учат да усещат дъха на Бога в Неговото дивно ухание, а не с пипане или късане на нищожното стръкче, което го е разнесло. Всеки, който познава Върховния и може да проследи някои негови инкарнации в този свят ще се убеди, че и най-мощните Му проекции в най-висши архати като Мелхиседек, Маитрея, Иисус, Аполоний Тиански и пр. са взимали всякога всякакви мерки да се укриват от благодарността - и веднага след прелитането на "метеора" да потъват в неизвестност. Инак по какво ще се отличават от представителите на противоположните сили, които се стремят с всички сили да получат "заплатата" си още на земята - в слава, пари, почести или по други начини?

Но ние можем да твърдим, че и един обикновен търсещ, следвайки примера на Учителя си доколкото може, има шанс да попадне в "Зоната на Присъствието". За това необикновено, невероятно, изумително Присъствие и Съдействие – буквално на всяка крачка по пътищата на близки и далечни страни - сега искам да ви разкажа.

Днес много се чудех в каква форма да разправя писмено някои от случаите през последните 2-3 години, след като ми се струваше непробиваем законът: "Ученикът никога не говори за себе си", подкрепен от още ред потвърждения от близки приятели, че ученикът на Бялото Братство избягва да става център на внимание, да приказва много и да се подписва под произведенията си. За таланта и гения законите са едни, а за плуващия из Космоса - съвършено други. Още повече, че ученикът няма право да говори, преди да е говорил Учителят му: 1800 лекции и беседи на един Българин все още не са обнародвани, какво ще го "бистрим" ние! Но има и такова правило: "Говори, когато те питат". Значи, основното е труд и мълчание, но когато вече нещо е станало и хората те молят да разкажеш, понякога "излизането от нелегалност" е от полза. Е, ако е тщеславие, ще се поотложи окончателното връщане в Родината поради още един провален изпит – многото говорене и оставянето на писмен текст. Но в редки случаи има "излежаване" на 2 години за една - ако работиш... Иначе реалното летене между звездите е за предпочитане пред писателството. "Отделни хора знаят това и ние сме ги срещали между звездите" - казва делфинът от разказа на един български писател. Към великата тайна, че "просторът е даденост на духа" и че единственото истинско летене е духовното, би могъл да се добави още един от централните методи: пътуване чрез неизвестност. Не че липсват окултни ученици и дори най-вътрешни Посветени с мисия на светила, но те знаят закона, по който да не им хлопнат вратата към Божествената вселена и по който да не обезобразят лицето и тялото си поради чумната епидемия на тщеславието и тиражите. Продаване и авторитет - колко бездънни пропасти пред Царството на Свободата!

Само скицирам мимоходом пребиваването ни в Швейцария с група приятели през 1990г. Прекарахме в труд по ремонта на един хотел в Алпите - сред дивните красоти на курорта Шандолен над град Сиер, на 2000м. надморска височина. Разбрахме защо цветята в Швейцария - даже мащерката - не ухаят (не знам, но така беше поне докато бяхме там); коментирахме защо Алпийската Агарта ще трябва да се яви на поправителен пред Централата, след като дори самата тя - в лоното на Орфея - също има да се явява пак пред Едного, Когото не последва незабавно. Христос през всички векове влиза през прозореца - "като крадец" - даже и в Държавата на Безсмъртните, за да провери доколко са запомнили песента за Баланса, Разпознаването, Милостта и Абсурда. Големият френски мистик Сент Ив д`Алвейдър пише, че Агарта има център на Балканите; Рудолф Щайнер вижда Бялото Братство също в този район. На такива теми си говорехме и такива осияния дойдоха в подножието на Матерхорн, когато видяхме отдалече как двама адепти излязоха на един изход от тайните обители на Алпите и дълго-дълго се озъртаха и ослушваха, защото бяха усетили гости от Центъра. Но нюхът им не бе достатъчен, за да определят мястото и да се представят със своите покани и дарове. Може би трябва да си развият обонянието с балкански билки... Има осияния за Швейцария как може да се спаси в близко бъдеще: като отдава десятък от приходите си където трябва...

През пролетта на 127 (1991)г, с някои от "швейцарците" и с други приятели –бяхме в Родопите, над гр. Пещера. Тук цветята миришат като луди и приказките оживяват! Царствата на природните духове и изостаналите подземни обитатели станаха обект на много опитности, разговори, художествени произведения, холизации. Дори попаднахме на област с дебаланс във времето: до едно връхче отиваш нагоре за 1/2 час, а се връщаш за 2! Някои местни разправяха за летящи обекти и контакти с извънземни. Разбрахме, че в Родопа лежи гигантска златна статуя на Орфей - много по-импозантна от тези на Аполон и Дионисий, търсени напоследък от учените. Д. построи чудесни къщички на един девствен връх - полусфери от дърво.  Снимките вляво са автентични – точно от това място и време.

   А сега - за Латвия, Башкирия и Русия. Именно за тях има смисъл да се разкаже по-подробно - за всичко тъй необичайно и красиво, което преживяхме с новопоявилите се приятели там. Навсякъде направихме малки и големи паневритмии, превеждахме и четяхме беседи на Учителя, пеехме, обичахме се, решавахме проблеми, ходехме по екскурзии и на плажа, изучавахме цветята, звездите и хората - бяхме щастливи! Образът и Учението на Учителя се оказаха действително онзи мощен магнит, който мигновено привлича чистите и добрите и най-интелигентните. Но не в едно ново религиозно общество, не в някаква нова научна или окултна школа, а в "огнената прегръдка на Любовта" - така добре го е казал Рене Генон, когато говори за Братството и Учителя! И наистина, има ли нещо по-вълнуващо от пожеланието на Учителя да се запознаем лично с всички добри хора по света? Дадени са ни много животи за това... С този висок стремеж и със задачката да открием всичко Божествено в досегашната култура на човечеството, човек реално се подмладява поне с 20 години. Какъв мощен живот вля в нас вдъхновяващият идеал на Учителя постоянно да разширяваме кръга на душите, които обичаме и които ни обичат! И когато успеем да опазим пламъчето на Бога в сърцето си – спонтанността;  когато се научим благо, но решително да реализираме определените ни от Небето близости и дистанции, ние се приближаваме към високата летва за влизане в Космоса. Ако ни обичат животните и децата на хората, значи сме на прав път.

Сега може да се каже на кого още дължим с някои приятели приказните преживявания напоследък. Добре познаващите "Рая" на Данте или разкази като "Елена – жената, която не съществува" от Иво Андрич знаят, че тези неща се случват и че когато вечната Тя или Той са си дошли в нас вече завинаги, животът започва отново. Всичко останало е било само подготовка. При това не е нужно да се обяснява в каква степен ние самите осияваме обикнатите същества с нашата собствена светлина, доколко те самите осъзнават какво става и къде са границите на фантазията. Нали светът е разделен на "циници и романтици"?... - Нека оставим циниците да се ровят в боклука за притежанията, постиженията, обвиненията, печалбите, видимостите и доказателствата. Нека си пръскат фойерверките на гордостта и тщеславието, нека вледеняват света със своя осъдителен поглед и вечните си насмешки. Астрономът - казва един мъдрец - няма право да притури нито един атом към вселената, но поетът може да сътвори от един атом  цяла вселена.

       Затова - нека разрешим на доброто дете в себе си да обуе замалко вълшебните чехли на Малкия Мук, да сложи едни големи, хубави розови очила и да види нашето пътуване с Невидимата Приятелка, за която ви говоря. Да види всичко в тази чудна светлина, в която преживяваме с Нея нашите странствания по света вече много столетия. Никой нищо няма да загуби: ако това е приказка - още един повод за цветни сънища; ако пък се случва наистина - каним повярвалите на околосветско пътешествие... Нека решат сами: не са ли възможни тия неща, ако ослепеем за лошото?

       Въобразете си една топла лунна нощ срещу 19 август, преживяна в разходки и съзерцания и завършила над езерото Ио-Колнар, когато зеленият въздух пред изгрева сътворява странен тунел в една канара; и светлина, която излиза отвътре. Представете си една процесия от космични гости, влизащи безкрайно бавно в тунела. Изгрява слъцето - и входът над Близнаците се затваря...

            Ако имате буйна и пищна фантазия, вие ще видите и едно кристално момиче, излизащо от скалите! Представете си, че и то ви е търсило цяла вечност и сега вече ще си остане завинаги с вас. Всички останали, минаващи за видими и реални, отдавна са си избрали нещо друго или някой друг и затова много скоро са угасили в душата си цветните сънища или скоро предстои да ги угасят. По този повод написах дори един фантастичен разказ - за едно невъобразимо красиво момиче от чист сапфир или изумруд, в което играят космични картини и огньове... Та с Нея - подобно на Данте и Иво Андрич - ние обикаляме най-разлчни страни и сънища...

            Сериозно, Тя си е тука и досега! Както други хора от България и чужбина, милата и любезна приятелка, която се съгласи да препише този дневник цели 16-17 години след като съм го писал, я е видяла! Вмъквам тук нейното най-пресно писмо по интернет от снощи:

"Пропуснах да опиша това, за което ме помоли в предишното писмо. Когато бях у вас, ти имаше още работа по оформянето на поредното осияние и ме помоли да си довършиш работата. Аз седнах зад тебе, заех поза, малко необичайна за мен, и се замислих нещо. В този момент се видях в друг образ - едно приказно красиво момиче! Невероятни бяха косите й - такива не съм виждала, само по фантастичните картини. Бяха дълги до мястото, където бях седнала, и ме покриваха цялата, но закриваха и ли­цето ми, така че не мога да как точно изглеждаше. Като че ли нарочно бе навела глава и покрила лицето си с косите си, за да не го видя. Цветът на косата бе най-светлото русо, по-скоро бяло, искрящо бяло. Косите падаха на много едри вълни, по педя всяка, това ми направи впечатление. Също и конструкцията на тялото й - изключително фина, изящна, крехка...

Когато ти споделих за това проявление в мен, ти предположи, че е тво­ята духовна наставничка. А аз си помислих, че някъде там, по Небесата, може би така изглеждам (приеми го като желание на грозното патенце поне веднъж да се види красиво!...)

Но сега, като започнах да пиша Дневника ти и стигнах до Небесната пра­теничка, сърцето ми не издържа, отведнъж оживя пред очите ми твоята Помощничка, която ми се струва, че е момичето от видението ми. Такова бе вълнението ми през цялото време, докато пишех, че се спрях, за да не се пръсна. Истината е, че през цялото време съм на "вълнà". Пределно ми е инте­ресно! Сякаш това съм чакала. Удивителното в случая бе, че когато ти изпратих извадките от беседите на Учителя, си мислех дали няма да пре­писвам нещо подобно на осияния - сигурно ще ми бъде любопитно, вълну­ващо и интересно. Още на следващия ден ти се обаждаш с ново поръчение за мен.  И на това ако не му кажеш синхрон и съвпадение!..."

              

И само поради Нея спечелих и постоянно печеля все повече нови приятели. Тук обаче искам да засегна главната причина, поради която редактирах този дневник два или три пъти и сега го променямм за четвърти. Същото правя и с другите си дневници. Дали това е графомания, ще съди Небето, но съпротивата ми срещу писането бе преодоляна поради съветите на Едного още от началото на века, ученикът от Школата да си води записки и дневници. В моите обаче най-трудната част е как да разкажа за емоционалните си проблеми и преживявания. Те са тъй ярки и разнообразни, някои са толкова "провокационни" или тъжни и неразрешими, че откровеното им описване със сигурност ще озадачи всеки, който разбере, че чрез същия човек са дошли всичките осияния от Елма досега в тези книги - и продължават да идват. Видимата страна на нещата в тази сфера се повтаря неведнъж по един и същ начин: силно привличане, остра болка в сърцето до загуба на съзнание при невъзможност за реализация; романтично разрастване на връзката до цяла пролетна симфония със всичките й чарове, зари, светлини и гръмотевици - когато има реализация. Не че няма грешки и пострадали – така е на земята. Неизменно утихване на бурята - и край на връзката. На практика – периодично и несвършваемо.

 На света има само двама души, които реагираха като защитници, не като прокурори: Венно и една ясновидка. И други са били от Христовия контингент (оправдатели, а не обвинители), но тия двамата казаха абсолютно едни и същи думи, без да се познават: "Не си мисли постоянно, че си пропаднал или виновен, но съзнай, че това ти е дадено, за да опознаеш живота именно по този начин и за да дадеш нещо, което рядко може да се преживее. Да стигнеш един ден до върховното милосърдие и състрадание, разбирайки какво им е на хората. Лекарят не наказва болния, че е болен; майката не пребива детенцето си, че се нааква. Като развие човек слепота за недостатъците и безусловно всеопрощение, става космичен целител и Учител. Всички велики Учители, даже Учителят, са преминали през всичко това, за да познават човешките болки и грешки и да могат да помагат истински. При това, те са натоварени и с чувство за собствена вина, понеже в тези сложни взаимоотношения дори и адептът, по неизбежност, греши. Важното е, че не лъже, не манипулира,  не извлича полза и не насилва. Важното е, че поправя грешките си".

 От Някого знаем, че на небето и на земята Дяволът е прокурорът, Христос – защитникът, а Бог – съдията. Първият и родените от него осъждат остро такова поведение - и всяко друго по принцип, освен своето, понеже различието за тях е мишена, а обвинението - храна. Ако няма доказателства, те измислят и лъжат. И в най-висшите духовни среди те са допуснати с определена цел и рано или късно почват да клеветят, да осъждат, да обвиняват. Тук не става дума за честните следователи и съдници, на които това е професия или призвание – те са по линия на алохимите и херувимите и са необходими. Но в тях няма озлобление - има само истинност, обективност и строгост.

Защитникът обаче в случая пледира за невинност по няколко причини: 1.На този етап на еволюцията, дадената душа и всички от нейния тип трябва да имат връзка с другия пол с всичка сила и на всички полета. Това е залегнало като главен закон и първа Божия заповед във всички свещени писания. 2.Високият идеал е съединение на две души само пред Бога; а пред хората - ако Бог разреши. Това не се определя от лични влечения и съображения, от църквата или който и да е друг. Самозванците, които лесно благославят единични бракове или жентиби на двойки по стотици наведнъж, без да са питали лично Бога, не са от Божието семейство. 3.Поверениците на Защитника от сорта на романтиците влизат в дадена връзка с най-искрени и силни чувства, със сияйни вихри от влюбеност и бистри езера от преклонение, обожание, благоговение и цели вселени от вълшебни сънища и видения. Подаряват всичко, което имат и могат; биха подарили и душата си, ако Съдбата не ги познаваше и не им слагаше прът понякога, за да не се забравят и продължат да си гледат главната работа - да не изпадат в хедонизъм. Наистина, Главният препоръчва щастието като основен мотив и метод за здраве и подмладяване, но освен щастието има и Работа. Когато Бог реши да използва романтиците за подобряване на расата, за Него е най-важно каква наследственост могат да предадат, а не нещо друго. Уви, на Земята това не интересува хората – те се съединяват "по тръпка" или по съображения. Още нещо: сакралните случаи при тази порода романтици не са хиляди или стотици, а много по-малко, в сравнение с който и да е женен или неженен човек с нормален интимен ритъм. Въпреки това, лошите хора им приписват пряко участие в създаването на куп извънбрачни деца, въпреки че и тези 1-2, които се водят на тяхно име, може да не са техни, а припознати, за да се облекчи съдбата на някоя майка и на такива деца. 3.Те обаче не искат да загубят свободата си и възможността да си вършат работата, за която са дошли на земята. Важна част от тази работа, доскоро приоритетна, е бурното разширяване кръга на душите, които обичаме и които ни обичат. Децата на Бога не изпълъняват това като "партийно поръчение", понеже е казано от Най-Главния и записано, че то си става от само себе си. Това обаче крайно не се харесва на съществото до тях, което си представя живота по друг начин и главните думи в речника му са "искам внимание", "къде беше", "изцяло мой" и "разчитам".

  4.Явява се и проблемът за разликата в дебита и броя на валенциите - всеки има различнен емоционален и природен дебит, но си представя, че връзката може да продължи, дори ако единият едва капе или пуска само тънка струйка, при това не кристална. Същевременно, другият има сто или милион пъти повече валенции за химически реакции и скоро изпада в "кислороден" шок. Дори и да е мощен дебитът на другия, това по правило е свързано с още по-мощен дебит от подозрения, поучения, отрицателни оценки и животинска ревност. Започва остра размяна на мнения за присъствие и отсъствие, за внимание и липса на внимание и т.н. Въпреки че подсъдимият все още държи на връзката и не е потърсил други чешми и извори, заравяйки се в работа, на него не му вярват от чиста злоба и се отприщва бент от безпочвени обвинения.

 5. Обвиняемият все още държи юздите, защото иска да е верен и честен, но се явява следващият проблем: опасносттта от предателство. Предателствата биват три вида: съзнателни, принудени и несъзнателни. Всеки повереник на Защитника, на описвания етап все още държи здраво юздите, понеже обича ближния и държи на него. Свидетелите на Обвинителя обаче и лъжествидетелите почват люта битка за разваляне на хармонията и разбиване на семейството. Режисьорите ползват талантливи статисти и дегизировка и правят нужните "автентични" снимки, монтажи и филми. Платените явни предатели си носят даже особени насекоми, които изтръскват незабелязано в леглото на обвиняемия, когато са на гости. Те си мислят, че никой не знае, но в акашовите документални филми това се вижда. Тогава вече ближният е окончателно отчаян и озверял. Дори и това да е станало не със "солница", а като подарък от някоя българска хижа, благоверният вече абсолютно не вярва на съквартиранта си, комуто се е клел във вечна и безусловна любов – особено ако режисьорът е наредил на още някого да се оплаче като "потърпевш"... Историята познава хиляди случаи на такива лъжесвидетелства или силни самовнушения, че нещо се е случило. Затова именно постановчиците обичат да ползват лабилни личности. В даден момент даже идва и младо момиче с очевидна диагноза и се съблича директно пред наивника, но понеже е лудо, му казва че го праща чичо му, който е полковник...  Уви, не всички са дотолкова луди и понякога капанът щраква... Особено чувствителен към липсата на доверие, обвиняемият преживава дълбока криза и почва да спи сам в другата стая или в някой килер. Случва се да си постеле и в тоалетната... При липса на тотално доверие и хармония, изчезва без следа и интимното привличане - и целта на вражеския контингент е постигната.

В случаите на принудено предателство, агентите на Лошия привикват периодично най-скъпата и й казват, че ако не дава редовно информация за подозреваемия, ще се случи нещо с децата й. Обясняват й, че това е за доброто на децата и на майката и на горкия заблуден баща, и че съставлява патриотичен дълг и класова съвест. Нервите на принудените се разбалансиврат и последствията са известни.

В случаите на несъзнателно предателство, единият, който се е клел във вечни чувства и е спрягал думите "сродни души", в даден момент споделя с колежките си, че й се е паднал мъж сектант, военен, и при това... иска секс... И трите неща са неверни – нито е сектант, нито е военен, нито си е поискал секс. Романтикът е глупав и никога не може да си поиска нещо, камо ли да настоява или да си иска съпружеските права. За него "любовта е да се сетиш" – да се сетиш какво е необходимо не на тебе, а на другия, по какъв начин му е необходимо и как да му го предложиш.  Като не иска да насилва, "сектантът" се затваря в себе си или в даден момент, за да не умре,  най-после отива да пие от друга чешма.

 В други случаи действа феноменът на глада за "асуин". Направил си жест да дариш преживявания и щастие на същество, което не е точно от твоята вселена. То с нищо не е виновно, понеже всеки е различен, но всеки има нужда от внимание и топлина. Виновният си ти, макар и от незнание. Не си знаел, че привличането ще изтече, понеже имаш нужда от "асуин" – субстанция от твоята вселена.  Съществото пък не е виновно, че го няма. То, от своя страна, има нужда да си само негов. Почваш да се задъхваш, но си все още "морален" (на тази планета "морал" е изпълняване представата на другите, а не верността към собствената душа и космическите закони). Скоро се явяват същества от твоята вселена и ти отиваш да се спасяваш и да спасяваш тях от глад. Вината в случая не е пълна, понеже не си познавал себе си и естеството на другите хора. Искал си най-доброто, старал си се, докогато можеш. Вината е подсъдна в пълен размер, когато разбереш нещата, но продължаваш да лъжеш себе си или другия. Разделят се. Ближният си намира друга "сродна душа" или се поддава на обясненията на загрижени приятели за други начини за доставяне на лично щастие...

И в трите случая ножът стига до кокала и даже се забива в него. Тогава поредната петминутка нощем горе не стига и се свиква консилиум в пълен състав от ангелите хранители, въдхновители, оправдатели и утешители, и дяволите съблазнители, обвинители и съдебни изпълнители. Защитниците ще пледират за невинност или по-малка присъда поради "липса на опит", прокурорите – за масимална заради "очевидна и съзнателна вина". Лошите пускат монтажите и мозайките си от истински случки, лъжи, реплики и части от реплики, но подредени така, че да създадат възможно най-лошото впечатление. Защитникът излиза с тезата, че повереници от този тип са с имунитет и са защитени от Космическия Закон, понеже са временно на тази планета и истинската им работа е да бъдат космически лекари, воини и разузнавачи. Противната страна се изсмива групово и звучно и държи да се запише репликата на Защитника, за да мине сам Той през психиатрично освидетелстване... Те много добре знаят, че е прав, но реакцията им е от злоба. Те хвърлят толкова много барут, именно защото искат да елиминират реален и опасен враг. Защитникът и съдията се споразумяват за условна присъда, за да се види имало ли е любов или всичко си е чист егоизъм и предателство – дори и когато е било принудено или несъзнателно. Искат временна раздяла на двойката или спиране на интимната консумация, ако случайно тя е продължила от дъжд на вятър. Дори да е имало искрена и силна любов и обещания за "пълна, абсолютна и тотална безусловност при всички обстоятелства", тази мярка ще покаже вярно ли е било всичко това. В 100% от случаите се оказва невярно: подсъдимият е продължил да обича, но партньорът го е отрязал завинаги, при това с не особено приятни фрази и епитети, и то не само пред гърба му. Този обрат се случва в рамките на един перод от 4 денонощия до няколко месеца, рядко 2-3 години. Съзнателните предатели и злобните хора реагират с яд и вечна омраза, принудените се отличават с огорчение, а несъзнателните го преживявят по-леко, понеже лесно си намират оправдание и заместители. Този път заместителят трябва да умее да снася – "вече не сме такива будали и си имаме цена"...

Комисията отчита още два закона: законът за медения месец и законът за цикличността. Ако някой не е могъл да се откъсне от обстоятелствата и не премине незабавно и безусловно в меден месец  с любимия в друго селище, Комисията вече знае каква ще е развръзката.  Ако пък някой си помисли, че меденият месец или година може да продължи вечно, това значи, че не познава закона за цикличността и почивките и не е склонен към периодично отсъствие. Това е вторият начин, по който хората осъждат една любов на смърт. Ако тя наистина умре, значи не е била любов, понеже любовта е безсмъртна и никога не отпада. Следователно – няма за какво да се съжалява. Голямо нещастие е човек да се свърже с андроид! Той всякога те прави длъжен. В света на андроида винаги има "грешен" и "виновен", и този виновен никога не е самият той.

 Поверениците на Защитата имат и други пороци: намират странни мисли в Словото на Най-Големия, че децата не трябвало да знаят кой е баща им, че той трябвало да живее на 1000 километра от тях и майка им и да си идва само веднъж в месеца, представяйки се за най-добрия приятел на семейството. Че космическият гражданин трябвало да има колкото може повече романи, за да си остане вечно млад, здрав и красив. Че в сърцето трябвало да има не само входове, но и широки и удобни изходи, за да може един образ да излезе лесно оттам ако вече не върши работа и да освободи място за друг. Че момъкът със силни желания не трябвало да се окайва, че благоверната му нямала такива, а трябвало да си намери мома, подобна на себе си, за да могат всички да останат живи и здрави. Че най-хубава била кратката любов без огорчения и обвинения, въпреки че любовта "не търси своето си и никога не отпада" – иди че ги съчетай...Че някой, който не може да напусне съпруга си заради Космоса, ако Той поиска това от него, не ставал повече за нищо и трябвало да тръгне по болници и гробища като всички останали. Че сестрите трябвало да имат дълбоки деколтета и много тънки и открити спортни трика, за да се вижда красотата на живота. Напук на много набожните, които ги критикуват, понеже техните собствени гърди са мършави и затова ги затварят с дрехи до врата и пускат поли до земята, за да не съблазнявали братята (престави си, точно те...). Че в някои упражнения на Специалния клас не любимият, а всеки  друг съученик можело да изкъпе съученичката си от класа в банята, за да се подготвят за влизане в Нормалната Вселена, където всички са голи и свободни и никой за никого не се жени. Че Бог не бил някъде си, а бил в нас и преживявал всичко постоянно заедно с нас, дори и когато се любим в креватите си... Ако случайно обвиняемият е цитирал подобни мисли и е посочил томовете и страниците, това е истинска манна небесна за ищцата и прокурора, които вече няма защо повече да плащат лъжесвидетели – аргументите са направо за клада или доживотен... Мислят си, че това им идва дюшеш и ще хване дикиш при Съдията, понеже той и досега не е убеден от досието на обвиняемия, че е сектант, еротоман, правел групов секс, станал бил закоравял педофил и – за каймак – черен магьосник и обратен...

Какъв е този Съдия, не знам -  уж доказателствата бяха толкова солидни, че даже не само най-близките са ужасени и отвратени, но и собствената майка на този тип почва да го гледа с очи като копчета...   Защитникът представя извънредни доказателства на Съдията, че поверениците му от тази категория са снабдили вселената с еди колко си милиарда квадрилиона килоерга Единна Космична Енергия, понеже не са убили сърцето и душата си и все още могат да се влюбват и да се откликват незабавно и с всичка сила. Съдията кимва, понеже знае, че това е вярно и че то е приоритет на ангелите на земята; че единственият начин ангелите да се върнат на Небето, е да са постоянно влюбени. Но в нито един космически кодекс няма клауза да си влюбен постоянно само в един обект. Има го само в наръчниците на ада, които са го внедрили в религиите. Имат сметка от това, за да идват милиони клиенти и да умират повече хора. Вражеската страна обаче представя нови доказателства и вика нови лъжесвидетели, които оплескват всичко.

 Тогава Защитникът иска последна проверка: детектор на лъжата и детектор на чистотата на ириса и аурата. Не само за обвиняемия, но и за свидетелите и обвинителите. Съдебните заседатели не обвиняват ищците и чувствата им, понеже те не са знаели на каква птица ще попаднат. Ищците в съда в началото са цяла група – някой се е опитал да ги обедини в "Съюз на пострадалите от обвиняемия". Накрая обаче остава само един от тях, който е добавил към устава едно допълнение: "...и които никога!!! няма да му простят!!!". Уставът се отхвърля от експертизата единодушно, понеже многото удивителни почти винаги са белег на шизофрения.  Съюзът на потърпевшите се разпада, защото хората са се оказали с душа. Те не са способни да мразят безкрайно и не искат да отмъщават, а са само продължиелно или краткотрайно огорчени. Хванали са се на това само поради една клауза за космически компенсации, ако обвиняемият бъде осъден... Те и в самото начало на запознанството са се надявали на компенсации, понеже любов без компенсации има ли?... Най-главната компенсация е да бъдеш единственият ближен на ближния, да се връщаш в къщи след работа незабавно всяка вечер без изключение именно при него - и в сърцето и душата си да нямаш нито един друг образ, освен неговия. В замяна на това даваш само един орган и лош поглед; най-много още - да му готвиш и да го переш... Съдията прекъсва делото и го насрочва за друга нощ.  

        Та като изчетохте протокола от досегашните дела, ако се осмелявате, четете по-нататък... Ако видите, че някое сърце е кървяло и кърви и се е мъчело да се върне на небето чрез трептене и тупкане с всичка сила, не го обвинявайте, а спрете кръвта му, намажете раните му с балсам, просветете го, сложете още и вълшебно биле отгоре - и го превържете. То за повече не се надява, понеже и най-добрите милосердни сестри си имат някого. Стига му само една добра дума - и  разбиране. Е, и още нещо, което идва отвън много рядко, и то само у хора с душа, така че не може да се опише тука. То граничи с Космическия Вкус и Разпознаването, с магията на добрите души – с Приласкаването. За съжаление, тия екстри още не са приоритет на тази планета. Всичките "идиоти" на Толстой или Достоевски и "глупците" на Келерман не представляват нещо друго, освен космически пришълци, но долу те са в амнезия и мислят за себе си, че са наистина пропаднали и грешни. Как е възможно да си влюбен в повече от едного?!...

Ето една възможност за едно упражнение - за излизане от ужасяването и прокурорството. Застанете на страната на Доброто! Напишете две добри приказки за подсъдимите! Добрият намира доброто и в най-заплетените случаи и с всички средства, стига да не са лъжа и лъжесвидетелство. Намира го и там, където днес го няма, но в бъдеще ще го има, ако посадиш едно внушение, една добра дума. Децата на Милостивия, Комуто все още капе кръвта от кръста, за да ни защитава такива, каквито сме, се разпознават по това, че приличат на Него. Те нямат лош поглед и гнида на черномислене в сърцето си. Измежду хората край Него, ние познавахме само няколко души, които не помислиха и не казаха абсолютно нищо лошо дори и за най-пропадналия. Напротив, даже се разговаряха с такива с много любов и ги канеха на гости много често. Някои от тях вече дойдоха отново на земята и ние не сме виждали по-прекрасни и даровити деца от тях, родени с такава невероятна любов и наследственост, която не може да се сравни с нищо. Виждаме като на длан щастливата им съдба до края на живота им, ако въобще се предвижда такъв. Те и сега ни разпознават и се хвърлят на врата ни от пет километра...

Та за края на процеса... Защитникът помоли Съдията за един последен рунд: да пусне Децата. Като ги видяха, черните се сгърчиха и разбраха, че са загубили делото. Те познават добре законите. Щом децата се затичат в залата и почнат да се хвърлят по вратовете на обвиняемите, дори и никога да не са ги виждали, всичко е свършено. Черните даже стават от местата си и почват бързо да се изнизват - не искат да стоят докрая. Имали са прецеденти, страхуват се не толкова от заключението, но и за здравето и живота си... Ако Онзи пусне и животните, някои котки се изгърбват страшно и съскат срещу лошите с отворени нокти, кучетата се нахвърлят с оголени зъби и хъркане, птичките ще им избодат очите... За какво им са очи, които виждат само лошото? Но засега децата лудо целуват и прегръщат непознатите чичковци и лелички и даже плачат на глас от щастие. Те самите не разбират защо. Прокурорът обаче, заедно с ищцата и още една кобра възразяват, че това е инсценировка и че искат солидни доказателства. Съдията пуска животните - и по подсъдимите почват да се качват и да ги прегръщат и целуват най-различни породи кучета, котки, кончета, теленца, катерички, котенца, гълъби, пиленца и даже костенурки. Ищцата вдига рамене: колко може да е платил омразният й на дресьорите, за да  спечели делото?... Съдията обаче си отдъхва и приключва делото в полза на обвиняемия, без право на обжалване в нито една инстанция, включително и пред Шефа...

            Ето как се започна (т.е., продължи...):

25-29 февруари 128(1992)г. Щателно подреждаме най-важните неща, които трябва да оставя в София, а после - багажа за Москва. Покупки на дрехи. Тя много ми помага. Обикновено влиза в някоя приятелка или се превръща в земна жена. Някои се обръщат да ни гледат, защото имаме нещо общо в лицето, но тя е много, много по-млада и красива от мен - и затова повече смятат, че съм й баща. На няколко пъти си смени дрехите пред очите на всички в ЦУМ, но както става в приказките - изведнъж! Само една продавачка забеляза веднъж това и очите й се качиха на челото... В планината много повече хора имат нормално зрение и не са в хипноза от мисли за глупости, затова Тя се пази да не се поддава на желанията си, когато сме там. Обикновено спи тихо и кротко в мен.