577.1992.03.02 Продължение на дневник`92

Книга 17

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИКА – НА ПЪТ ЗА МОСКВА

            2 март 128г. - на път за Москва. Моята Невидима ми помага във влака да изчислявам орбисите на аспектите според новата българска система на аспектологията (с научната елка на Митко с тригонометричните функции).

           

3-4 март 128г. Влакът спря на една украинска гара в полунощ. Моята Тя изпадна в тревожно състояние и изхвръкна навън. След малко ми каза да дръпна перденцето и да погледна. Минаваше млада жена с намерение да се качи в моя вагон. Тя погледна през моя прозорец в мига, когато бях дръпнал перденцето - и очите ни се срещнаха. Моята Тя беше в абсолютна паника. Каза ми да събера всичките сили на духа си и да се подготвя за едно от най-големите изпитания в живота ми, от които - за мъжа - изходът обикновено е смърт. И аз усетих силна вълна на горещина и внезапен хлад. Не, моята Тя никога не ревнува. Готова е да влезе във всяко същество с искра от Бога. Опасението й беше по друга причина. Като че ли чух ефирните й като слаб вятър думи: "Като мене е, но и тя не е готова...". Естествено, на снимката съм сложил образа на друго момиче...

            В купетата първа класа има само по две легла. И наистина, в моя вагон се качи същата изумително красива и одухотворена млада жена и се оказа, че е с билет за моето купе. Щяхме да сме заедно през остатъка от нощта. Моята Тя незабавно влезе в украинката. Сега й беше приятно да говорим за музика и пиано... Разбрах, че има дом в Украйна. Страхотно щастие и страхотна скръб: защо ангелите, в които Тя влиза, не смеят да си спомнят как живеем в Космоса?...

 Влакът потраква до пръсване с всички ритми на човешката мъка. Два ангела-хранителя светят почти в несвяст от великата среща и душевно сливане, но техните повереници въздишат дълбоко на леглата си чак откъм петите. Цяла нощ са заковани с по 1000 сребърни и  100 000 оловни пирона за леглата си... Моята Тя е влязла в прекрасната млада жена от В. и се мъчи да й подвижи ръцете и устните. Въздухът е вдървен и изтръпнал, поне за едно едно сърце е сигурно, че се къса отново на хиляди части и кръвта му се стича по пода и по стените, по стъклото на прозореца. Един мъж лежи на гръб без да мръдне и мигне през цялата адска нощ - само на тил и пети, за да не го боли тъй страшно в гърдите. Религията изби и този път, поне в един човек, по няколко милиона нервни клетки!

            Бял като платно, той посмява да се раздвижи едва сутринта, когато се е раздвижила и спътницата. Тя лежи и отронва дълбока въздишка. Омъжена е, има деца, отива да изнася концерт в Москва. А Тя е седнала в нея, плаче безгласно и всеки момент ще си дойде в мен, за да ме възстановява.  Не й е за пръв път. Знам, че сега ще станем, ще се облечем и ще говорим много културно за музика. Ще пием чай в руски метални стакани. Ще извадим всичко, което носим за ядене. Очите ни няма да смеят да се срещнат, а аз ще излизам няколко пъти в коридора, за да вадя кърпата. Сърцето ще си боли до припадък, все едно че вътре има двуостър нож.

            Тогава не разбрах, че Бог ме посреща в Своята страна - тази първа нощ - в една от най-прекрасните Си човешки форми, кръстена на Неговото име. В една от най-тъжните си форми... И че след няколко месеца - в последната ми нощ на Негова територия - Той пак ще бъде с мен в една стая, под същото име, но в друго същество, вече напълно събудено за Него. Знаех, че от болка в сърцето много трудно ще си сваля сам багажа от влака след първата нощ. Сякаш цялата болка на родна Русия, която обичам до лудост, се беше събрала в тази първа нощ! Знаех също, че онзи, който е успял да внуши на хората чрез своите агенти на Земята, че дистанцията е дело на Бога, тази нощ се напи с кръвта ни до втръсване. Знаех и това, че на първия си концерт в М. моята прекрасна, случайна и неслучайна спътница ще свири както никога и таванът на залата рухне  от ръкопляскания... Дано не избие много хора...

             Ала тогава още не знаех, че Бог, със същото Свое име в близкоизточен вариант, ще ме покани през последната нощ на 24 юни за реванш с всичката нежност и святост и разбиране, на които е способен единствено Той, когато проумеем, че живее в нас лично и физически и че Неговото най-сгъстено Тяло е сърцето ни. Когато престанем да късаме капилярите и артериите му поради "науката" на Неговия враг. О, Неговият враг си служи и с разюздани оргии, но при всички случаи - между несродни души.

            Казахме си любезно "довиждане", покани ме на концерта си еди кога си и еди къде си, но аз не отидох - нямаше да имам сили за ново "довиждане". Приятелите от М. ме чакаха. Под огромния купол на М-ската гара аз чувах всички звуци на глъч, птици и машини, сплетени единствено в стиховете на Николай Христозов: как тръгнали двама обратно по склона на планината, непрегърнали се, недокоснали се през целия ден, "понесли своя грях"...

            Въобще не успях да забележа в кой миг Тя е успяла да влезе в тази, която ме посрещаше... Домакинята ми не разбираше какво същество се е вселило току-що в нея и колко много ще си паснат през близките няколко седмици. Едно много свидно и красиво лице, милите чисти и мечтателни очи - една извънредно близка млада жена с едно такова палто... с такава кройка... Ето, стигаме до такситата, тя се пазари и взима едно, товарим багажа и се понасяме през този най-скъп и дълбоко изстрадал град-държава колкото цяла България. Там тупкат и две сърца с моята кръв, от които са ме разделили насила. И още няколко десетки от моята вселена, а може би и стотици, хиляди...

 Романтиката, че ме е поканила с такова горещо писмо именно тази приятелка, мечтите за "съвършено нов живот" и "най-после истинско щастие" и готовността да си остана въобще в "родината си", сред "моя си народ" от минали прераждания, ме карат да поглъщам с наслада всичко отвъд прозорците на автомобила. Надписите на най-свидния ми език на света ме опияняват, дори и най-прозаичните. Но, странно защо, чета в крайна сметка всеки път само едно: заглавията на един филм от някога: “Този път завинаги”... Необузданата и безкрайна влюбчивост без луфт и секунда е в странно съчетание с нуждата най-после да се спра на едно място за цял живот. Немалка роля за последното има и "заветът на инката" (важните думи на Венно), че в този живот най-после трябва да се справя с този проблем и да се оженя истински.

 Винаги, когато се връщам да преживявам отново и отново тия първи дни в квартирата на Х. и дъщеря й ме обхваща остра носталгия, несравнимо с нищо чувство, желанието да бих могъл да се върна и да си умра в този дом, с тези безкрайно близки и скъпи души. След едва ли не смъртоносните терзания, години наред, във връзка с други любими същества в същата тая столица, след загубването на всякаква надежда да си ги върна, в душата изведнъж изниква едно голямо, разкошно цвете, посадено преди 8 години: времето, когато се запознах с домакинята на тази къща. Тогава тя бе дошла в дома на еди кой си, и когато си подавахме ръцете, поне мен ме удари ток от високоволтовите линии... Пак изконтролирана въздишка под формата на бавно йогско дишане - и вечния самосъжалителен рефрен: "Господи, Господи, Господи, Господи – на кого се падат тия елитни, елитни, елитни, елитни същества?!..." Незабравимата закуска на крак после с нея тогава и паметната разходка, в чийто принудителен край второ елитно същество грубо напъди първото, защото най-после искало да остане насаме с мене (януари 1984)... Ако имах тогава очи да виждам в кого именно е искала да влезе моята Тя и как нямаше да се развият тъй трагично събитията, не бих се поколебал нито за миг; но Съдбата е имала предвид нещо друго.

Само че тия "съкратени” записки почват да вземат формата на сърцераздирателен сантиментален роман от 18 век, затуй тук няма да описвам неща, които ги няма в оригинала, но ще останат вечно живи в сърцето ми. Нто безкрайния, мечтан уют на това прекрасно убежище, нито пеенето и свиренето на скъпоценната И., нито почти семейния живот с една прелестна и непостижима преди 8 години жена, по която много мъже са си загубвали ума. При това – ведро, добро, интелигентно създание, приело за свой българския Път. Пълно, почти абсолютно покритие по всички показатели и, не на последно място,  и по линия на паметното нейно изречение в мига на запознанството ни: "Я тоже увлекаюсь..." Сродна душа! И други елитни създания от същата народност, за разлика от нашата,  също са споделяли: "Ах, как страшно искам сега да те прегърна!..."  За какво искам да умра в Русия!... Съвършено друг отклик, съвършено друга еволюция на сърцето. Ако през тези 8 години не бе заложена една цепнатина, която принуди тази разкошна приятелка да отплува на един леден блок след проведения отгоре Тест за Самоопределение, сигурно щеше да е много трудно да не изпълним плана си да отидем в Крим, да се оженим и да си останем там "завинаги" (кавичките обясняват всичко...).

Цялата драма е анализирана символично и окултно в някои от началните осияния от 1992г, където се говори за едно "сиво врабче" и за хората и събитията около него. Това "врабче" долетя още на следващата година на Рила и в София и една паметна вечер помни специалната маса със свещи, подредена специално за него до тавана с невъобразими лакомства, включително и мляко от стотици виждани и невиждани пилета... Същият "ясен сокол", който веднъж бе скръцнал страшно със зъби или човка на врабчето, тази вечер сигурно се е бил  разсеял по някаква причина, което спомогна за още по-голямо задълбочаване на дружбата и сътрудничеството между двете братски народа (мисля, през 1984 или 85г). Тази дружба се разрази, както описвам, и през 1992г., вече на тяхна територия, но даже и в оригиналните си записки случайно съм пропуснал един епизод от феномените й.  В него един креват се разпада с трясък в полунощ и двама души падат на земята... Дъщерята излиза уплашена от стаята си да пита дали няма земетресение, но сутрешната сводка по радиото не съобщава за такова нещо... Картинката по-долу касае следващия епизод – гостуването в Рига, - така че хората там нямат нищо общо с тези, които описвам досега... О, ако знаех какви безкрайно прекрасни нови приятели и вълнения ме очакваха в Латвия:

           

            5-10 март 1992г. Покана от най-близките приятели и преподаватели от астрологическата академия да посетя лекциите и семинарите им в Рига – столицата на Латвия. Море от свежи впечатления и нови запознанства! Една Невидима много ми помогна да отговоря на въпроси на студентите в няколко семинара. Поговорихме им и за часова астрология, аспектология, пентаграмна и паневритмична астрология. В Рига за пръв път узнаваха, че има не само универсални, но и етнически и индивидуални чакри; и че това, което преподават и рисуват източните школи е много остаряло и няма почти нищо общо с действителното положение в другите раси и, в частност, в славянството. Тя не ме напускаше нито за миг и докато самият аз си мислех, че идеята за чакрите е вече прекалена, Тя използва езика ми да предложи на аудиторията странни методи за изследване и наблюдения, за да се уверим, че това е вярно и да установим къде се намират и как изглеждати действат истинските чакри във всеки отделен случай. През тези първи дни се оформиха и впечатления от народа на Латвия и предположения кои може може да са доминантните знаци, планети и аспекти, които го моделират. Основните елементи на хипотезата по-късно се потвърдиха от опитни местни астролози и по други начини. Слушателите по време на лекции бяха стотици млади хора - като ангели. А на упражненията по класните стаи – по 30-40 души, по трима на чин, от които само двама-трима мъже в стаята... И така е навсякъде. Иди че се връщай в България!... След две години бях отново в Латвия, интервюираха ме и ме помолиха да напиша поредица от по-подробни материали за латвийските женски вестници и списания, да разкажа какво мисли Учителят Петър Дънов за Жената. В този дневник сумирам само изображенията, в които съм използвал снимки от 1992г.

             Тези посещения на Латвия няма за забравя никога!

11 март 128г. След полунощ - отново в един руски град. Не мога да заспя поради някаква мощна сила, която иска да ми издърпа одеалото и да ме измъкне от леглото. Страх, пълно сковаване на тялото. Като че ли някой невидим ме пъди или иска да влезе в мен. Виждам стаята и особено картината горе вляво в необикновена, деформирана перспектива – като през бинокъл, но обратно. Усещам се реално на един метър във въздуха над кревата, сякаш наистина някой злонамерен показва силата си и ме пита защо съм дошъл "да му мътя водите" и ме заплашва с полудяване и смърт, ако не се махна веднага от дома на Х, която принадлежала "на нас, а не на вас"... Не помогнаха никакви песни и молитви, дори  най-силните. Втора среща в Русия след 8 години със школа, по-безцеремонна от всичко, което съм срещал. Къде беше моята Тя, за да ме защити?...

            Към сутринта сънувам дъщеря си, която учи в М., а не съм я виждал от бебе поради забраната от майка й.  Тя дълго ми приказва нещо - и накрая, от радост че най-после ще се срещнем, се целуваме и плачем със сълзи. Изреждат се в съня ми и майка ми, и баща ми, и всички роднини. Тогава не знаех, че след година и нещо ние наистина ще се срещнем с нея и даже ще я водя на Кавказ. Сънят се оказа пророчески.

            12 март 128, след 0,30ч. Повтаря се сковаността на тялото; огромен, необичаен за мене страх, брожение в стаята на враждебна сила, звън и бучене в ушите! Магьосник ли работи или психотронно оръжие?... С усилие на волята не разрешавам на ръцете и краката си да се вдървят окончотелно и на духа си – да заспи. С последни усилия мълвя "Отче наш". Сякаш чувам един ехиден глас, който казва на руски: "Молитвата ти е слаба, за да успееш!..."

            Тогава успявам да се раздвижа, светвам лампата, чертая пентаграма. Може би това извиква незабавно домакинята от другата стая – тя също не е могла да заспи, имала е сърдечни кризи и същите усещания като мене. До този момент всеки спеше в отделна стая – епизодът със "земетресението" е от по-късна дата... Сега разбирам, че моята Тя е била при нея, за да я защити. Отваря с ръката й напосоки Евангелието. Пада се Второ Послание към коринтяните, 7:5-7:

            5. Ибо, когда прошли мы в М., плоть наша не имела никакого покоя и мы были стеснены отвсюду: отвне нападения, внутри – страх.

            6. но Бог, утешающий смиренных, утешил всех прибытием Т.

            7. И не только прибытием [...], но и утешением...

            Решавам от днес да постя. Запалихме осветена свещ. Решихме да спим заедно ("И не только прибытием [...], но и утешением")... Явлението повече не се повтори. Дали същата сила не ме е посрещнала още във влака, недоволна, че пристигам?.. Наистина, всеки нормален мъж би се опасявал за сърцето си и живота си в такава ситуация, но чак в такава степен...

            Защо това се случва по подобен начин и по същото време точно една година след Родопите? Дали е феномен на "Сатурновата дупка" преди рождения ден - или нещо друго? Тогава имах пак кошмарно преживяване: не можех да мръдна, а нещо или някой невидим въртеше коленете ми, сякаш бяха станали от черна гума, и искаше да измъкне душата ми, когато спях сам.

            Едва след година, отново в столицата на Латвия, когато споделих този случай пред аудиторията на Валерий Сергеевич Бабаев, мнозина потвърдиха, че и при тях е същото и че вече никакви молитви и формули не помагат. В.Б. подкрепи с цитат от Жива Етика, че единственото противосредство е Любовта. Не коя да е, но Любовта на всички полета. Ако душите от сродната верига вече не се разделят, полето им става непробиваемо.

            Но защо е тъй невъзможно да срещнем Единствената само в един човек? Защо постоянно влиза във все нови и нови хора и ни вика от там постоянно?

            15 март 1992. Среща с много нови хора от Руското братство. Посрещане на рождения ми ден сред най-любими приятели. Чудни книги и други  неща за подаръци.

16 март 1992. Извънредно важна нощ! Вътрешно изясняване на моята роля и позиция и скъсване с манталитета на нещастно и безпомощно дете, което се нуждае от приласкаване. Набелязване на срочни мерки за възстановяване разкъсаното поле на Братството в Русия. Усещане на ясния начин, по който това трябва да стане още сега, начаса, незабавно. Всичко се променя: започвам да си гледам работата както знам. Дали е само излизане от “Сатурновата яма” - или и нещо друго?

            Трябва да се срещна лично с всички, които са идвали на Рила. От сега нататък приятел е само онзи, който помага на започнатата Работа – или поне не пречи.

            17 март 1992г. Много важен ден! Свиква се извънреден конгрес, на площада ще има митинг с огромни тълпи от враждуващи групировки. Още от София съм предупреден от Някого за предстоящите брожения в Москва и за вътрешните начини, по които биха могли да бъдат подкрепяни добрите и намалени жертвите. Каквото става между нас, това следва и в света. Не че сме нещо особено, но засега сме се паднали в командния пулт на планетата – дори и като най-нищожни жички и съпротивления.

            Чувство на мир, радост, щастие и пълна свобода – критерият за потапяне в полето на Истината и Любовта. Инак вечно ще се повтаря играта по чужди сценарии. Но не е позволено и да градим собствено удобство и да консумираме "сладък живот" за сметка на други същества. Осъзнаване на ситуацията, в която съм вкаран: отблъснат съпруг и отблъснат друг най-близък мъж, за да му се дадял някакъв урок. Не особено приятно положение между устите на два топа, нацелени един срещу друг на 50 см. разстояние и с димящи фитили...

             Днес моята Тя дойде с мен в дома на друга класическа приятелка, на която някога съм бил пратил писмо на древноегипетско наречие, без да имам понятие от това. Там Някой е продиктувал накрая: “Аз съм твоя Учител и ти си моята дясна ръка в Русия”. Така са го превели египтолози в М., когато получателите са се чудели какво може да е написано в това странно писмо от София. Малко оставаше да се дигнем с Н. и да си потърсим база в Кавказ... Тя ми предложи такъв вариант, но аз почувствах, че не е дошло времето.

Пукнатината на другото място видимо се увеличаваше и обикновено моята Тя си излиза от всеки, който е в чужда гравитация, тъй като в решителен момент това ще се прояви на практика като предателство. Хората са още слаби и ние нямаме друг изход, освен да се прехвърляме от кораб на кораб или да плуваме сами, голи в ледени води, към заветната цел. Да не да оставаме в лодката, когато се надигат собственици за ръкопашен бой на живот и смърт. Понякога е неизбежна и схватка, ако една робиня копнее с всички сили да престане да бъде в ада. Но тук са необходими две условия: да се бориш със "собственика" без да го нараниш, и самата му "собственост" да не е вече обвързана с него астрално и материално. Но видиш ли, че й е сложена и идеологическа или магическа юзда, не се мъчи да я дърпаш от лодката, защото така се късат души и меса и много скоро ще чуеш от устата на "скъпата сродна душа" реплика от чужд сценарий: "Пребиваването ти в тази лодка досега струва еди колко си..." или "Вече не можеш да разчиташ да те храня, след като..."  Временно си скрил, че си наследник на голямо богатство, включително и материално, за да разбереш кой ще ти остане верен дори и когато си играеш ролята в дрипите. Това е най-трудната роля в света след тази на лошия герой, но развръзките лъсват много преди времето, когато си ги очаквал.

            18 март 1992. До обяд – разяснителен разговор с някого относно пълната свобода, с която ни е родил Баща ни да живеем както искаме, без да даваме отчет никому.

            След обяд – чак до вечерта без спиране, кой знае защо си пея "Happy birth  day to you"… Дали някой ме поздравява по случай рождения ми  ден със закъснение - или става въпрос за раждането ми днес, когато реших да бъда отново свободен? Или пък моята собствена душа се е сетила за рождения ден за едно безкрайно близко същество от древността, което на 17-годишна възраст ми бе написало: “В стаята ми цари следобеден сумрак. В нея са опънати конци с нанизани гъби – да се сушат и да миришат на хубаво. За кой ли път вече се зачитам в писмото ти - и във въздуха се понася предчувствието за нещо далечно и неизбежно...." (1961г.)

            19 март 1992. В Русия за пръв път ще се играе паневритмия от толкова много хора. Моята Тя сега е постоянно с мен и вчера ме помоли да й съдействам да поканим повече от 100-150 души, след като вече 15 години в Москва  паневритмия си играят само десетина човека – тия, които идват в България. Дори един от тях, инак извънредно одухотворен и умен човек, наскоро съвсем искрено ме запита: "Ама ти наистина ли мислиш, че учението на Учителя е за всички?..."

           

                  Първата голяма паневритмия в Орехово - Москва

           

            Ако не бях чувал и чел подобни изявления и у нас; ако не бях видял с очите си как се готвят и раздават пропуски с печати за "членове на Бялото Братство" или как се пъдят хора от паневритмията и не се допускат на Рила, щях и тук да се чудя как е възможно да се самоназначават "ръководители" и "ръководства" с тотален монопол върху литературата, дейностите и определяето за "личния състав". Този изумяващ факт не веднъж ни е изправял на нокти, когато "братският" хитлеро-фашизъм и света инквизиция се озъбва на някоя нова душа с всичките си очевадни диагнози. Те няма откъде да знаят, че приемат ролята на хората-нужници в по-големите групи...

 В България ние познавахме само двама души след Учителя, които имаха пряка връзка с истинското Братство, тъй като виждаха всичко, пътуваха мигновено където си поискат из вселената и ни лекуваха, просвещаваха, спасяваха и водеха по места, недостъпни даже за индуси. Но нито един от тях не нарече себе си дори ученик или член на Бялото Братство, а казваха, че са "прах в нозете на Учителя".  Освен това, за да си ученик, ти трябва да си бил вече и да продължаваш да бъдеш и деятел, и учен, и гений, и светия едновременно; пропорциите на лицето и тялото ти да отговарят на строго определени мерки, езикът ти да е сладък, погледът – благ, умът – сляп за недостатъците, а душата и сърцето – безкрайно доброжелателни.Тези двама души често реализираха по един удивителен начин идеала на ученика за "мекотата на духа, мекотата на душата, мекотата на ума и мекотата на сърцето" – единственото богатство на човека, с което го пускат в невидимия свят. Бидейки същевременно по-твърди и от елмаз, когато се налага, тези двама души в един глас наистина твърдяха: "Аз съм нищожество пред Учителя!"

            Вечерта бяхме с Х. на гости на F и G . Овен Е., F е родила още 2 деца. И за второто каза, че е "рожба на любовта", но мъжът й приема и него и тя е възхитена от него заради това. Без да знае кой съм и без да помни нищо отпреди 6 години, Е. ми се качи на коленете, прегръщаше ме и ме целуваше и ми казваше "Миличък мой, миличък мой!" Целуваше ме точно така, както когато беше 2-годишен в Руската черква в София!Разказвал съм за този случай. Държейки го в прегръдките си в тъмното преддверие пред саркофага на отец Серафим, където майка му се молеше, аз плачех и се молех на Бога чрез светеца, питайки какво ще стане с това дете и с F, след като разбрах, че тя е жертва на желязната хватка на безмилостна магична хипноза. Всички разправят, че молитвите чрез отец Серафим  получават отговор. Детето изведнъж ме целуна в устата, но тъй продължително, крепко и любовно, както го правят само влюбените - даже ми се видя неестествено. А сега, като му подарих комплект от 24 флумастера, той възкликна: "Скъпи мой, ти ми подари най-най-скъпото за мене нещо на света!" - Сигурно истинският му баща не обича да рисува и да прави цветни снимки и филми до самозабрава... Без значение дали именно той е истинският му биологичен баща, понеже злите езици тогава разправяха, че е един друг приятел... Няма никакво значение! Когато обичаш, може Божествената да има 300 деца от различни бащи - ти обичаш и приемаш всички като свои. В далечното бъдеще на Земята ще бъде както е в цялата Нормална Вселена: всяко дете ще знае, че баща му е само Бог и че всички останали са приятели.

            Бог знае колко сили трябва да ми е дала тази вечер моята вътрешна Тя, за да не ми се пукне сърцето и да запазя веселия си тон! Стори ми се, че и майка му ходù няколко пъти в другата стая и се връщаше със зачервени очи; но може и да е било от лука в кухнята и само да ми се е сторило така... Както си бях въобразил и за онази божествена млада пианистка в купето, с която пътувахме през нощта сами, че въздиша цяла нощ от проблеми като моите... Жената може просто нормално да си е спяла и да си е взимала дълбоко въздух насън... За жената по принцип не е абсолютно никакъв проблем да заспи като агънце в присъствието на мъж, ако не е влюбена в него. Това е единственият пункт, по който се замислям че Висарион може да е прав, когато твърди, че жената не е създадена от Бога-Отца, но от "Твореца на Вселената". Той ги разделя тия две Същности, но ние имаме същото и в богомилството, и при Учителя.

            20 март1992г. Посрещане на новата духовна година пред храма Коломенское, където чудно се вие и блести реката. Това трябва да е същата църква, към която ме бе повела преди 8 години И.П. и тогава Една Божествена в мене и край мене, която вижда всичко, сигурно ми е отворила истинските сетива и ме е накарала да възкликна отдалече: "Та тя е действаща!" Т.е. - църква с присъствие, изцеления и чудеса, а не само с формално богослужение. И.П. тогава учудено потвърди това - а аз бях зърнал още само върха на Вознесение Господне или на някоя от църквите й. Отдалече ме бе лъхнала миризмата на нюкс - уханието на ангелите.

Неведнъж сме играли паневритмия пред Коломенское, но първата е оставила незаличими следи в сънищата ми за цял живот. Снимките тук са автентични - именно от тази дата, от един спасен с големи усилия оригинален кинофилм с развалена кинокамера 8 мм. и силно  воалирала лента... Точно затова приличат на проблясъци от сънища...

            21 март 1992г. Съвсем ясна и силна мисъл в съня непосредствено преди събуждане: "Много високо равнище на взаимодействие!" Разбрах, че става дума за мен и за тази, на която бях гостенин. Ниво, което продължи през цялото време, докато Моята Тя бе вътре в нея. Всеки невидим Той или невидима Тя си отива в мига, когато човек "прогледне" за недостатъците - и взаимодействието рухва. И тъй като много тукашни "недостатъци" се третират в Космоса като достойнства и обратно, някои нормировчици тук все по-трудно почват да се ориентират в тази сложна сфера. Но на повечето, напротив, това им иде òтръки и те изказват точни дефиниции  без миг запъване. Това не пречи обаче равнището на взаимодействие, осквернено от адското его, много скоро да превърне в стръмно нанадолнище... Познавах една православна игуменка. Сприятелихме се, беше с две висши образования и много интелигентна. Изповядах й проблемите си като на психолог и човек. Но и тя каза, че "всички ангели в цялата вселена са православни и че любовта извън църковния православен брак е дяволска съблазън и смъртен грях".

            В дневника ми следва график за лунните фази по М-ско време за 3 месеца. Отдолу – пояснение: "За планиране на дейностите и срещите. Дава оптимални резултати".

            22 март 1992г. Паневритмия - около 50 души в гората в Тëплый стан. При започването, през цялото небе бе очертан гигантски бял кръст от следи на самолети, а по-точно – като лък и стрела. На кинофилма се получи много ефектно: от горе на долу през бялата следа в същото време се движи радиално многоцветен лъч - и направо върху паневритмията...

Това са автентични кадри от любителския ми филм точно от тази дата и на това място – в гората на Тëплый стан. Ако човек не е бил в Русия, никога не би повярвал, че може да съществуват такива хора! Пред очите ни за няколко дни и седмици се разгоря такъв масов интерес към Паневритмията и към Учението на Учителя, че човек да не повярва. Между другото, повечето хора в Русия пеят новия текст на Паневритмията на български. Попадаш между съвършено прекрасни ангели на земята, за които няма тайни и които от пръв поглед разпознават Истината и хората с душа. Уверяваме се напълно в прогнозата на Учителя, че след 1945 година ще се роди цяла плеяда нови души – напреднали светли същества от високи йерархии, - както и всички светии, гении и адепти от цялата ни духовна история, които ще оправят човечеството и ще си отидат откъдето са дошли. Особено в славянството и народностите на Голяма Русия, макар и да има будни хора по цял свят. Усещането е изумително, потресаващо - такова преживявяне не сме имали никъде другаде, въпреки че някои от нас са обиколили много страни и народи. И не може да бъде другояче, след като знаем, че всички индийци с душа сега са преродени в Русия. Нещо повече, малко преди да си замине от този свят в края на 1944 г., Учителят е казал на Весела Несторова, че ако досега в Русия е имало 10 милиона масони и 10 милиона  бели братя, от този момент нататък белите братя ще почнат да се увеличават с голяма скорост. Ние видяхме и виждаме това ежедневно. Тук не става дума за някако общество с това име, за "дъновисти" и пр. Бели братя в космическия смисъл има сред всички народи, вери и общности, дори между материалиститите и атеистите. Достатъчно е човек да дава повече, отколкото взема, да не съди никого и да не налага мнението си. Във всички други страни и в България може да живееш цял живот на 5 квадратни метра и да не виждаш никаква надежда; в Русия и Латвия, които са много по-бедни,  ти дават ключове за десетки  празни или обитаеми жилища във всяко селище без да плащаш нищо – и всеки те кани да останеш, ако искаш, "за цял живот"...

            22-23 март 1992г. Удивителен, много жив сън: хирург ми направи операция тази нощ. От левия бъбрек, който наистина ме боли сериозно от години, той извади някакъв малък, прозрачен орган като медуза, и го почисти с ръка. Измъкна от него малко парченце от тъмна животинска кожа, а после и други неща, дребни като песъчинки. С любов оглежда работата си и връща органа обратно на мястото му, обяснявайки с добрите си очи, че сега вече всичко ще е наред. Зашива ме на кръста и гърба. Без да дочакам раните да зараснат, аз обличам една червена риза на квадрати (която ми беше подарил Венно). Кръвта избива върху ризата.

            Сега, като преписвам този текст, са изминали повече от три години. Бъбрекът от тогава не ме боли. (Не ме боли и досега – 17 години)

            24 март 1992г. На гости у Д. и Г. Гледахме видеофилм за основаването на "Благородното астрологическо общество" в М. Тя пак бе с мен. Познава предварително кой какъв зар ще хвърли... във филма. Същото се получи и при предаването на живо на Олимпиадата напоследък: Тя познава безпогрешно кой колко метра ще скочи...

6 април 1992г. Започваме интензивно да превеждаме беседи на Учителя. Защо не превеждахме досега? По-късно, в лекцията си на 16 април М.Л. каза, че точно на 6 април трябва да е влязал в орбис съвпадът Уран-Нептун и това означавало (по Ръдиар) "край на дълбок сън преди сеитба".

            Вечерта председателят на Всерусийското Теософско общество Д.Н. - един съвършено прекрасен и много фин млад човек - ми поръча статия за Учителя за първия брой на техния нов журнал. На раздяла имахме три знака, че ще тръгнем само двамата по нов път и че Бог поставя Завета Си над нас. Това може да е значело също, че Д. ще се откликне на поканата да дойде за сбора на Рила едва на третия път. Два пъти вече му пращах покани. А може и да значи, че се кани до три пъти.

            11 април 1992г. На гости у Е.С. Още преди 8 години, Елма бе продиктувал и изпратих 69 различни новогодишни картички на приятели и непознати в М. (виж осиянието "Новогодишни картички" от 1984г.). Сега виждам, че всички прогнози за всяко отделно лице в тия честитки са се осъществили. Но не бях обърнал внимание, че 5 картички са еднакви: храм-паметникът "Ал. Невски" в София. Като подадох една от тях на Е.С., получаваща я с 8 години закъснение, изведнъж осъзнах, че за съпруга й точно същият вид картичка с Ал.Невски е била предназначена още през 1984г. – няколко месеца преди да се запознаят! Всеки един от тях ми е бил извънредно скъп, но не съм ги запознавал аз нито тогава, нито по-късно. Случаите с тях съм описал в цитираното осияние: В. е същият, с който бяхме мълчали през цялото време на срещата ни през януари 84г. и накрая той излезе със сълзи в очите и с думите: "Благодаря, много добре си поговорихме..." А  Е. е онази, която се била срещнала с Венно на метростанция "Первомайская" точно когато е искала да се самоубие и той я спасил. А той в това време не е мърдал от София: описа ми същите му летни обувки и дрехи, с които се е бил явил физически и на В.П. в Ню Йорк.

            Значи, двете новогодишни картички с храма Ал. Невски Елма е бил избрал за лични послания до две дълбоко страдащи сродни души, за които не знаех, че ще се оженят и ще станат пътуващи психолози.

            Колко по-голямо бе удивлението ми, когато видях картина на В.К. в дома на Е.С.! Това бе друг най-свиден приятел, който бе идвал в България, но не знаех, че преди В. именно той е бил най-близкият човек на Е. Тя го е боготворяла и го е обичала с цялата си душа до деня на неговата трагична смърт (удавил се е в едно езеро), а сега говореше за него като за светиня. За него също съм бил изпратил послание на Елма със снимка на Ал. Невски през декември 1983г.! Нямах и понятие, че са толкова близки. Сега остава да се проследи как ще се развие приятелството на Е.С. и В. с другите двама получатели на същата картичка.  Аз зная кои са, но те не знаят - нито един от четиримата не знае у кого са другите еднотипни честитки. Нещо повече - самите те са в мен (за В.К. и другите две, ако не се лъжа; а може би едната вече дадох?), тъй като някога изискването бе посланията да са анонимни и всеки да си вземе тази, която мисли, че е точно за него. Не ми е известно колцина са се "разпознали", но тъй като е имало големи колебания, явно повечето са избрани погрешно, а другите бяха останали 8 години в един шкаф в Москва. Аз раздадох които можах на верен адрес, а вкупом подсказваща информация за всеки кой кой е може да се получи от самия материал НК84, макар и там да не се споменават имена. От него хората по-лесно биха се разпознали кое ЖЛО (живоструйно лично осияние) до кого е, доколкото някой си спомня за януари 1984.

             Сбъднали са се прогнозите за Г.М. и един друг приятел. Първата заварих да пее и да свири професионално на пиано и цигулка, а едва сега й разкрих коя е нейната картичка. Там тя е наречена от Елма "мило зайче", а на нея са й викали така от малка, без да знам това. Вторият доживя да види как след 7-8 години една "риба" изкача ненадейно на сцената и започва да сее изненади (това е "обещано" в текста до него...). Трети приятел изпълни по вътрешен импулс на гоблен звездата на Елма, а за този му спасителен за Русия акт е пророкувано в честитката на Елма до него по символичен начин още тогава. По-подробно - нататък (относно изпълнението на тия прогнози).