595.1992.10.01 Разпнат на кръста, ученик на Христа

Книга 18

1.Х.128(1992)г.

София - Изгрев

РАЗПНАТ НА КРЪСТА, УЧЕНИК

НА ХРИСТА!

(Отговори на различни въпроси на Уралоний)

20,45 ч.

- Мога ли да се надявам на някаква промяна?

- Разпнат на кръста, ученик на Христа – повече наистина не можеш да понасяш. С тази тънкост на психиката, тази елитност на духа, тази степен на Пътя, която е отвъд предела на еволюцията, този свят не може да те приеме и ти приемаш само ни­щожна част от него. Тáрата се смъква, таванът е достигнат. Ти си свърши работата, за която си до­шъл. Дооформянето на Словото да не те тревожи - дай точни, много точни инструкции на най-подхо­дящи приятели, и те ще го направят. Трябва да се знае, че прекипяването на виното в тия жалки ме­хове, в които се намирате, е опасно отдавна за тях. А виното е страшно буйно! Ти си без сила от свръхсила... Това трудно може да се разбере, но такава ра­бота със Словото, толкова години и с такова нап­режение, не бе по силите на никой – не само на тази Земя, но въобще. Това е неизмеримо много повече, отколкото да се държи някой с години за оголените жици на високото напрежение. Работата стига за много животи. Това не значи, че няма да работиш със Словото, ако те подтикне нещо отвътре, но само тогава. Ти си закърмен със Слово, дишаш Слово, жи­вееш от Слово! Словото ти продължи живота на Зе­мята. Без него досега да си труп. Сега си изтерзан, но не си труп, а най-финият инструмент на Бога на Земята, въпреки това, което вземаш за "грешки". Грешки няма! Има различия, големи различия и са­мота. Сложността на границата, която отдавна си прехвърлил, е непонятна за почти всички и дори за твоя ум. Ти се изтръгна от глъбините на скалàта, в която се беше забил при падането си от Небето. Това изискваше титанични усилия и работа. Сега се "успокой": болките и неразположенията няма да прес­танат... Ти си си на кръста, но всичко това се прев­ръща в унес и приятно изтръпване. Това е периодът преди голямата почивка. Наистина ти е необходима самота, понеже тази, която те спаси, сега тика от няколко месеца насам състоянието ти назад. После пак може да се сменят фазите, но сега тя те изчер­пва, а ти се чудиш защо предишното възстановяване се оказва сегашно все по-голямо отпадане.

Там, където човек остава сам и не допуска никой да го мери на везната си, е смисълът, силата на него­вия живот. Ако се включи Словото на по-висок гради­ент, отколкото трябва, даже и при четене може да те пречупи. Прецеждай всичко външно, прецеждай отсега нататък изключително според вътрешното си желание и не допускай нищо, нищо, нищо, което би те натоварило. Лежи, когато ти се лежи, спи кол­кото искаш – ако искаш и след изгрева до обяд, – ду­хът ти си знае работата. Има закони над природ­ните, и това са законите на духа. Най-важното е да бъдеш верен на себе си. Да излезеш в някой слънчев есенен ден, да се наслаждаваш на прозрачното слънце, да вървиш бавно като някой старец по една самотна алея и да слушаш птиците и шуртенето на времето, да вземеш морето от проблеми, мъки, не­възможности и осторожно да го изсипеш в миналото. Болката престава, противоречията си отиват, ос­тавù се на течението на съня наяве - сякаш всичко минава през тебе бавно, ясно, глухо и отчуждено. Да ти е сладко от това отсъствие от света, след като светът отсъства отдавна от сърцето ти. Умри за всички томления и жажди – ти и без това си крехка мимоза, не роб на желанията. Насъщният ще идва топъл, сладък и навреме. Насъщното, каквото и да е, ще дойде пак навреме. Само спри, спри, спри напре­жението, превърни отпадналостта в нега и стани своего рода мазохист – да ти доставя наслада всичко, което боли и от което не боли в тоя чужд свят.

Природата, духът, имат невероятни резерви! Най-важното е да не мислиш нищо. Не планирай нищо, освен ако ти достави удоволствие да плани­раш. Правú това, което ти се прави. Много е важно да се разхождаш бавно по някоя равна планинска алея в следобеден час, когато Слънцето те грее през листата. Така правú разходки с часове. Сядай си на едно килимче, ако може да е тъмночервено, с някои жълти фигурки или пъстри включения. Пропиши пое­зия – ама каквото ти текне, без никакви рими и ритми, пълни абсурди – може да изглеждат безсмис­лици, не е важно. Важното е да излезе нещо от под­съзнанието ти, което там се е усукало. Взирай се в тия причудливи стихове – там ще има прана и салма за теб. Твоята прана е задръстена, салмата ти се е усукала и нагънала на особени въжета.

- Дали това се дължи на лични грешки, или има други при­чини?

- Отчасти да, но по-дълбоки са корените в далеч­ното минало. Пречистването не е довършено – още има да се вади от тебе, но по-малко стомана, повече въжета... С писането на поезия или просто на несвързани думи, в произволен ред като бели стихове, всичко това ще започне да излиза и да се разлага на светлината на есенното следобедно слънце, а ти ще вдъхнеш праната му. Вглеждай се през листата с очи не на фокус и се остави Вечността да тече през теб: да слушаш глухото пълнене на бездънната ú нощ и далечния звук от изливане на нещо, което ти е те­жало и сега се освобождава. Това не са поетични внушения, а точни указания за образите и действията, медитациите, които са най-подходящи, за да пре­мине правилно адаптацията ти след излизане на по­върхността.

 Почни да ходиш на съвършено подбрани концерти и слушай със затворени очи, но винаги слушай и шума на Вечността - през цялото време. Той е много велик, далечен, обемен, загадъчен! Ти си свързан с Веч­ността по особен начин, и нейният роден шум, като отдалечени води в много, много дълбока космическа бездна, е твърде познат на душата ти. Чак след нах­луването на нови сили в тебе и пълното възстано­вяване на съня, ще усетиш готовност и сили за сви­рене.

 Ако продължаваш да вярваш в това, приеми свободно тази последна задача, но постепенно, без насилие върху себе си - с упорство, но и с почивки. Пробивът на сърдечната салма при теб продължава, но скоро ще се преустанови. Оттам ти изтича си­лата. Пак спи, когато ти се спи – по всяко време на денонощието. Това е по-добро от безсънието в но­щите. Разходките... Намери си броеница като стар­ците и си я брой като тях – това ще ти съкрати бо­лезнения период. Само че от малки, не от едри зърна.

 -   Какво става с моя “сор”?

- Виж сега, не трябва да се интересуваш в мо­мента съвършено от никакви предишни информации за тебе. Съвсем остави всичко на подсъзнанието и свръхсъзнанието – никакви умствени и волеви уси­лия! Всичко ще си стане самó. Това, което самó става, е най-доброто. Плувай в самоотпускане! По­сещавай концертите сам, а когато може – и с някоя от най-младите и одухотворени приятелки. Сега ти трябва аура на съвършено млади същества, само че в музикална медитация - да не говорите нищо. Избяг­вай приближаване до по-възрастни от тебе, с много редки изключения, когато усещаш, че не те изчерп­ват. Напипай ритъма на общуване с тези, с които си свързан.

-    В София или в провинцията?

- Съчетавай отдалечаването от културата с възвръщане към нея. По-далечна, тиха природа, но и концерти поне три пъти в месеца.