1096.1999.07.31 Предаността пристига

Книга 32


31.VII.135(1999)

Бургас - Изгрев

ПРЕДАНОСТТА ПРИСТИГА

 Една приятелка от гр. N., дошла в момента край мо­рето, споделя:

"През нощта на 22 срещу 23 септември 1998 година съну­вам следния сън: Намирам се някъде в неопределеността, нито на Земята, нито на Небето. Не мога да разбера къде съм, но и не се вълнувам много от това, защото където и да се намирам, си говоря с… Луната. Виждам я ту огромна, ту като съвсем малка точка, заедно сме и си говорим различни неща. Тя ми разказва всичко: неща, които не е изричала пред никого досега - неща за себе си, за света, за Вселената, за хората. Информации, де­тайли, подробности, факти, които просто изумяват. Концен­трирана съм максимално, за да не пропусна нито една буквичка и думичка – давам си сметка колко необикновено и важно е това не само за мен…

            В един момент към нас идват някакви хора. Струва ми се, че не бяха много, но не съм сигурна - и Луната веднага, мо­ментално изтри от съзнанието ми всичко от нашия разговор. След като хората ни отминаха, аз я попитах защо постъпи така, а тя отвърна, че така е правилно. "Хората – каза тя – тълкуват и използват твърде неправилно и малкото, което знаят за мен. "След това започна отново да ми говори, но този път всяка информация беше определено ниво, което аз тряб­ваше да науча и запомня много добре. Луната ме изпитваше строго и взискателно доколко съм усвоила това познание, и едва тогава преминавахме към следващото ниво. Мисля, че ни­вата бяха седем. Когато свършихме с последното ниво, Луната и безкраят наоколо започнаха да говорят със спираловиден глас. Неговите вибрации ме понесоха и, говорейки, ме издигаха на следващата витка на спиралата. Скоростта на завихря­нето непрекъснато се увеличаваше, заедно със силата на виб­рациите на гласа. Накрая всичко това се превърна в един сноп светлина, който ме изстреля на разстояние и със скорост, пред която светлинните скорости и разстояния са като пъл­зене на охлюв. Когато се озовах там, докъдето ме отнесе светлината, пред мен отново се появи Луната – неизказано ог­ромна, прелестна, обхващаща целия кръгозор, и нежно ми про­шепна – "За днес толкова, утре пак ще продължим"…

24.IX.134г., Бургас

            Тази нощ - не зная дали това е продължението, което ми бе обещала Луната - сънувам, че се намирам с един мъж с бяла брада (много прилича на тебе), върху огромна пясъчна повърх­ност. Не се вижда морският бряг, но не съм сигурна и че е пус­тиня. Ние сме на границата между пясъка и една горичка. Неда­леч от нас има един стълб, от който се виждат някакви жици – черни, - а самият стълб е с някаква форма като голяма буква "М", с "чавка" отгоре. Върху него лежи много красива, смугла жена с прибрани коси, с одухотворено, прекрасно, но страдащо лице и с полузатворени очи. Тя лежи в много странна, неес­тествена, измъчена поза – двата ù крака, полусвити в коле­нете, се подпират на предната част на стълба; ханшът, кръстът и част от гърба ù до раменете висят, без да се допи­рат до нещо, а раменете ù са допрени на другата част на стълба, като ръцете ù държат здраво две големи черни топки. Вратът ù е заклещен между две метални пластини на "чав­ката" и главата й виси силно назад. Жената "лежи", ако може така да се каже, по гръб, гола; слънцето пече ужасно силно и се вижда, че тя е вече на границата на възможностите си. Поня­кога се вижда как ръцете ù се изплъзват и тя аха-аха да падне, но със сетни усилия успява да се задържи. Защото се знае, че ако жената падне от стълба, тя ще изчезне завинаги в Ни­щото, ще бъде погълната от Небитието завинаги, просто – край… Няма еволюция, няма прераждания. Все едно, че никога не я е имало. Ще настъпи великото, безкрайното, невъзврати­мото "нямане"…

            Човекът до мен пише в пясъка с пръчица нещо много важно на някакъв непознат език – някакъв вид арабска писме­ност, от което зависи животът на тази жена, нашият живот и "бъденето"– т.е. да бъде ли Вселената. Но явно не пише точно това, защото пясъкът сам изтрива всичко и казва: "Не е това, не е това, не е това…"

            Атмосферата е изключително напрегната, във въздуха се усеща не само липсата на време, но и приближаването на ня­каква огромна опасност. Изведнъж мъжът до мен, явно успял да се концентрира, започва да пише много бързо - и този път явно е намерил точните думи, защото пясъкът, сега вече до­волен, не изтрива нищо, докато не го запомни. Напрежението за мен е също огромно, защото информацията е сложна, трудна, всеобхватна. В един миг жената едва успя да се за­държи да не падне от стълбата и ме гледаше с огромни, умо­ляващи очи да ù помогна. В този момент откъм горичката се дочуха говор и тропот на копита. Човекът до мен започна да пише още по-бързо и само ме питаше: "Запомни ли? Запомни ли?" И сега вече пясъкът почна сам да изписва всичко и да го движи пред очите ми с невероятна скорост като кинолента, и в същото време усещах мозъка си като компютър, който за­писва, записва, записва, и скоростта е зашеметяваща...

 От горичката се показа малък отряд конници, забулени като бедуини в черно. В последните мигове пясъкът изписа края на това, което трябваше да запомня. Аз погледнах жената и с очи й казах: "Готово! Успяхме!"Тя отпусна черните топки, които държеше в ръцете си, и плавно долетя при нас. Конни­ците вече почти ни приближаваха, когато пясъкът изведнъж се отдръпна и пред тях се образува огромна пропаст, а нас ни отнесе с огромна скорост, като един пясъчен ескалатор, нез­найно къде - където само той си знаеше…

14,31

          - Сънищата не са винаги сънища, а нормалният живот на душата в ясновселената. Там всичко е сим­волично, парадоксално и магично. Следователно, не винаги е възможно да се тълкуват такива преживя­вания, тъй като няма логически понятия и събития, които могат да ги обяснят.

Тъй като Луната сформира и реформира рели­гиите, то Селена - или Мировата Душа - си служи с нея във всички измерения. Сега се наложи съставя­нето на съвършено ново Свещено писание, но арабс­кият език в съня съвсем не значи, че това е нов Ко­ран. Това е ново Свещено писание на ясновселената – послание до всички същества, подвластни на Ней­ната милост и съжаление. Това писание влезе в ду­шите им като подсъзнателен код, и от този момент нататък предаността тръгна с много по-дълбок и широк обхват. Ще видите, че преданите сега ще из­никват на всяка крачка – свършва се със слепотата на сърцето и тъпотата, невежеството на ума!

          Повтарям: не е без значение с кои хора общу­вате по-често, кои приемате в дома си, кому госту­вате за по-дълго. Вашият избор преобразява се­демте ви тела - и ако е правилен, ви свързва пряко с Господарите на Битието, с които преживявате неща, недостъпни дори за богове.

          Сънуването не е винаги компенсация или лече­бен процес. В Школата на Учителя има и творческо сънуване, равносилно на най-високите и съзнателни действа. В отделни случаи, при правилно спазване на Тройния Ритъм, от един такъв "сън" човек може да се върне подмладен с няколко десетилетия. Не про­пускайте да описвате живите си сънища – те сами по себе си са осияния, одеяния и живот. Всеки опит да се тълкуват, дори и от Мен, няма да е по-богат от самото преживяване – може да се хвърли само до­пълнителна светлина.

          Специално описаното преживяване в ясновселе­ната, през септември миналата година, ще бъде възприето от всички Сестри и Майки Божии, от всички Невести и Любими, от всички истински Деви, от народите, съхранили преклонението пред душата и Пралайа. В частност, благодарение на този сън, през 2000-та година в Школата ще влязат седем хи­ляди напреднали последователи на исляма. Ще ги ви­дите и сред вас. Псевдохристиянството кастрира и изкорми Христовото учение, а ислямът съхрани ня­кои Божествени положения, които могат да спасят света. Става дума за езотеричния ислям, който е отворен за Христовото учение и Словото в новите му измерения.

          Ислямският тероризъм на запад не е нищо друго, освен последствие от сатанинското редакти­ране на Стария и Новия завет. Ако Словото потече свободно и изобилно сред народите и те се поправят, престанат да вярват на търговията с душата и плътта си, тероризмът ще престане.

          Сънят, който се описва тук, бе и едно Божест­вено действо за възлизане на илухими от ултравсе­лената. Те се вселиха в много праведни и чисти души, и предаността сега върви по петите на избра­ните.

Избраните не печатат и не продават Слово, нито своите пародии на Словото. Има редки изклю­чения, но те се разпознават по това, че авторът остава неизвестен и не се подписва дори с псевдо­ним. Във всички останали случаи, независимо от пол­зата, Карма прави отчисления и трупа върху автори и почитатели последствия, които излизат наяве най-много след 5-10 години.

          Този сън идва да ви успокои и за това, че написа­ното на брега на душата не винаги трябва да се съх­ранява физически. Щом като влезе в подсъзнанието и докосне свръхсъзнанието, хиперсъзнанието, холи­съзнанието, такава писменост трябва да се изтрие от паметта ви и материалните ù носители, за да почне да действа върху дълбоките ви структури. Следователно, апостолът се превръща в мъдрец, ко­гато се откаже от молива и писалката и престане да мъти яйца пред книги и компютри. Яйцата, които мътят такива "апостоли", съдържат и змийски заро­диши, защото змията в човека се храни от седене, а не от ходене. Но ако ходенето върви ръка за ръка с постоянното приказване и спрягане на думичката "аз", на думичката "ние", такъв апостол трябва да бъде върнат в началните класове на смирението и да бъде приклещен от обстоятелствата.

          Разберете, мъдреците, които постигат Просветлението, пишат много малко и почти не говорят. Това обаче не значи, че който говори повече, е винаги под мъдреца. Мистикът, магът, Учителите и сам Учителят понякога говорят много, въпреки че са по-горе от мъдреца; но това, което говорят, е плод на явления и светли чудеса.

 15,11