петък, 21 октомври 2011 г.

1149.2001.06.19 Предсказанието за "тронната свежест"

19.VI.137(2001)
Бургас - Изгрев

ПРЕДСКАЗАНИЕТО ЗА "ТРОННАТА СВЕЖЕСТ"
(ИМА ТРОННИ ЙЕРАРХИИ И ТРОННИ ЦЕНТРОВЕ В НАС)


27.04.137
В стаята пак почнаха да падат предмети. И по други начини - вкъщи и навън - се дават десетки знаци, че Някой отново иска да говори. Натрупаха се множество преживявания и случаи, свързани с явни намеси на Провидението, но от дълго време те не се описват и даже не се разказват, защото законът за случването, когато не се теоретизира, вече работи с пълна сила и при нас. Няма проблеми човек да разправя за тия неща, но ако си мълчи, те се усилват и зачестяват. Това напомня за модела на Учителя и Учителите: около тях чудесата се случват, те не се описват и разтръбяват. В краен случай, мимоходом се споменава за някое ново "чудо", за да се даде кураж на хората, че Господ е жив и че си гледа работата. Но само при Учителите няма спад на действата след споменаване на някое от тях. При нас, които сме още твърде малки, необикновените случки отслабват или престават за неопределено време, ако устата и перото ни се движат по-охотно...
Все пак, един от последните случаи бе получаването на много пари във валута от чужбина, без да са били очаквани – именно когато са били крайно необходими на една приятелка за нещо, одобрено от Учителя. Но това е най-малкото.
Сега тук ще бъдат цитирани мисли от Учителя, които се се паднали тази сутрин на една приятелка и един приятел при запитване. Той отговорил чрез отваряне на томове с беседи. Нейният въпрос беше как да ù провърви в личния живот, а неговия – да пътува ли по други градове, когато го канят сродни души, и как да общува с тях. В разговора им по телефона приятелката даже се разплакала. Говорили си за неща, които после били потвърдени от беседите с пълно покритие - на места даже дословно със същите думи!

            Ето какво се паднало. Всички думи и изрази в цитирания текст, които са написани по-долу надебелено, били прочетени после по телефона с особено наблягане, понеже отговаряли напълно на разговора и затова представлявали пряк и точен отговор на дискутираните проблеми:
:
"Следователно, който не е разбрал живота на Земята и не го е използвал, той се намира вън от гостилницата. [...] Свободата се определя от любовта. Само любещият може да бъде свободен! По свободата, която човек ви дава, можете да познаете неговата любов. Който истински ви обича, той ви оставя свободен. Когото вие обичате, също го оставяте свободен .
[...] Дайте път на Божественото в себе си и във всеки човек търсете Божественото.
[...] Човек става извор, когато пусне Божественото в себе си да тече. Кой не обича извора? Всеки обича извора - не заради мястото и големината му, но за водата, която извира от него. [...]
Като ученици, стремете се да обичате, без да ограничавате; да обичате, без да очаквате някакво възнаграждение или отговор на любовта си. Като обичаме безкористно, любовта ни сама по себе си ще събуди любовта на окръжаващите. Когато окръжаващите ви обичат, вие сте готови да дадете всичко, което имате. Душата ви се отваря за тях и вие сте готови да услужвате на всички. [...] За да не си заминавате преждевременно, вие трябва да работите – да отворите сърцата и умовете си за хората, да направите връзка с тях. Зад вас стои миналото ви, с което трябва да се справите. Пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да се приготвите. Обаче вие сте в настоящето, което трябва разумно да използвате. Като живеете в настоящето, гледайте да печелите нови приятели, а старите да не губите. Няма по-голяма печалба от тази, да спечели човек приятел! Няма по-голяма загуба за човека от тази, да изгуби един добър приятел.
Мнозина плачат за изгубените условия, а при това правят същата грешка – във всеки момент губят добрите условия. Какъв смисъл има в това? Има смисъл да плачат, но да не повтарят същата грешка." (т. "Път към живота", Хел`1993:148, л."Съединителните нишки на живота" от 2.I.1931)

"Много хора страдат по единствената причина, че огънят им не се е разгорял както трябва. Пожелавям на всички огънят ви да се разгори, а окръжаващите да пламнат и да горят! Това значи торбите ви да са пълни – където минавате, да давате. Казано е: "Даром сте взели, даром давайте". [...] В Божествения свят всички души са свързани в едно цяло. [...] Онзи свят е свят на щастие – той има отражението си и на Земята." (т."Новата мисъл", Хел`1993:220-221, л."Изпити на ученика" от 7.12.1932)


А сега, да видим би ли казал Елма още нещо по тези наши проблеми и въобще.

19.VI.137г. - 8,08ч.

          - Пралайа тонира душата, а Тот оставя духа свободен. При всяко настройване се опъват и разтягат струни, наместват се чукчета и клавиши, а понякога се пробиват нови дупки и се запушват старите. Та именно мъката, несподелеността, страданието, са израз на тази Нейна велика работа, породена от любовта ù към съвършенството.
          Значи, който страда, въздиша и плаче, непременно търси съвършенството, но по метода на тонирането – с разтягане и свиване на сърцето. И Тот го разтяга и свива, но не от липса на нещо, а понеже се взривява от любов. Значи, Абсурдът постоянно избухва, извира, тече, а Милостта търси формите, в които да улови и насочи експлозиите Му, за да се появи живот.
          В този смисъл, Пралайа е Пространството, което се опитва да поема пламъците на Тот. Тя съдържа мощна сила в себе си да ограничава радиуси и да превръща експлозии в имплозии, за да има ред и справедливост. Поне в третото измерение е така. При експлозията се ражда живот, но при имплозията почва да се ражда структура, ред и сигурност.
          Превръщането на Любовта в Обич създава домове в пространството – телата на съществата. Нишките на Любовта и Чистотата долу са завързани, но горе, в ръката на Бога, са развързани. Щом като има само Две Нишки, то има и само две Същества, които съединяват Божествения свят откъм запад. Съединението на Любовта с Чистотата се нарича "Брак" или "Божествена Женитба" и не търпи трети елемент, понеже трети в Божествения свят няма. Третият се появява в духовния свят и се нарича "Рожба" – плодът на Любовта и Обичта. В този смисъл, Любовта и Обичта са самата Любов и Чистота, които долу са вързани, а горе – необвързани. (При получаването на този текст, пред очите ни възникна паралелно явление, с което Елма го илюстрира удивително точно. Това се е случвало много пъти – б.п.)
          При самосъздаването Си като Адам Кадмон, Бог вложи в мъжката Си половина Свободата – необвързаността на Червеното и Бялото горе. Когато се самосъздаде като Жена, Той ги завърза долу и прояви Себе Си като желание и способност за Брак. Затова бракът се нарича женитба, а не "мъжитба"... Това е женско тайнство: нуждата да се съединиш със сродната си душа, да завържеш Любовта и Обичта, да съвместиш духа и душата в една точка.
          Сега внимавайте, много внимавайте! Разкривам ви тайната на безсмъртието, така, както никой никога досега не ви я разкривал. Стеблото влиза в земята само в една точка, но горе се развява свободно от всички ветрове. Благодарение на това, соковете текат бурно и щастливо нагоре. Сега жените, след грехопадението, постоянно искат да вържат и върха на растението – като фасул... Искат духът да не се мърда – да бъде само техен и само вертикален. Мъжете пък имат друга заблуда – че могат да излизат едновременно от много точки. Наистина, има и такива растения, с много стебла – цяло поле на един корен, - но това е израз на Учителя, на Бог в Множеството. Това, че се подават на различни места от почвата, не означава, че нямат общ корен. Това е универсалната еволюция или изява на Бога, при която има съобщества от сродни души.
          Поначало обаче е невъзможно да се стигне до универсума, без да се мине през вселената. Често употребявам една дума за универсум и вселена, понеже на западният полюс на Бога те са едно, но колкото повече се раздалечават при движението на Духа, толкова по различни стават, докато на изток те са напълно свободни.
          За да стане човек личност, трябва да има ясновселенско посвещение и да е проявил душата си. Това значи да е бил растение с една точка на излаз – да има един врат, а не два. Храстите също имат един врат, но са с много глави. Всъщност, това е една глава, но без врат. Способността да се превърнеш от тревисто растение или храст в дърво изисква вдървеняване, вкоравяване и дълго единично стебло. Това се постига само с обичта – завързаност на запад. Трябват от 7 до 56 години или прераждания живот само с едно същество, за да се прояви Пралайя.
 За да приемеш ангелско лице и чин, ти трябва да си женен. Предвидено е ангелите да се женят, а боговете да са свободни. Но тъй като Човекът е двуполюсно същество – ангел на запад и бог на изток, - той трябва да бъде едновременно женен и неженен. Да бъде посаден и да излиза от една къща, постоянно да се възвръща в нея. Само тогава никакви ветрове не могат да го откъснат от Живота. Сродната ни душа – Единстветата – Съпругата или Съпругът – са здравата и питателна почва, без която ставаме сухи тръни, на кълба по полето. Такива тръни вятърът ги вее накъдето си иска. Има много богове и хора от този род, които нямат мир и покой. Те са мъртви, но понеже духовете ги разкарват насам-натам, и то често с голяма скорост, по-простите остават с убеждение, че виждат живи същества. Затова скоростта е белег на същество без корени – то се е откъснало от сродната си душа или още не се е вкоренило.
          В живота няма почва, която смразява стеблата и короните и не им дава да се движат. Почвата е мъдра и далновидна: ако втвърди растенията и ги остави без развяване, те непременно ще умрат и тогава ще настъпи ерозия. Почвата ни най-малко не се тревожи от това, че короните на дърветата и листата им се милват. Тя усеща щастието им и това щастие се влива и в нея.
          Този образ е растителен, но Човекът излезе от земята и почна да ходи. Първо пълзеше, както всички влечуги, които не могат да се откъснат от почвата си – от душите, които предпочитат. Ако си още влечуго, бъди верен на себе си и не се откъсвай от земята, недей се отдалечавай от ближния, защото ще умреш. Когато проходиш, ще видиш, че има и моменти, когато кракът е във въздуха – възлиза към горния край на Божествения свят, където има самота и свобода. Животните са "четиритактови" – изграждат астрално тяло. Едва ксогато станеш "двутактов" – Човек, - ти можеш да добиеш представа и понятие за Присъствие и Отсъствие. Присъствието и Отсъствието са двете криле на безсмъртието, без които човек пада в бездната. Ето защо духът е женен за душата, но периодично се разделя с нея, за да не се вкиснат, да не гранясат. Душата се вкисва, а духът гранясва. В свободно състояние те са съвършени и нищо не може да ги развали, но когато са обвързани на запад, започват процеси на разлагане. Те могат и да не започнат, ако се ходи. Неподвижността трябва да се редува с движение. Ако повече стоиш и лежиш, ти се разплуваш и се вкисваш. Дори и най-подвижната домакиня, която живее повече вкъщи и мисли за дома си, неизбежно се вкисва и почва да става лоша. Едни такива думички почват да излизат от нея... Мъжът пък гранясва, когато стои дълго в бурканите и никой не го яде. Тогава физиономията му става от горчива по-горчива.
          Мнозина от вас си спомнят първите осияния и въздишат по звезди, цветя и вселени. Мислят, че Словото нещо посърна и почна да говори само за мъже и жени... Не вярват, че Бог си знае работата и че никога няма да пусне пиле да прехвръкне в света на Свободния Живот, без да е разбрало великата тайна на Мъжа и Жената. Докато не почнете да присъствате и отсъствате равномерно, както ходят краката и се махат ръцете, каквито и осияния да четете и слушате, вие ще си останете посредствени – ядачи, артисти, интелектуалци.
          Полетите по звездите и вътрешните вселени не са престанали – те преминаха от листовете и касетите в живия живот. Постоянната тема за Самотата, Присъствието и Отсъствието; за Тройния Ритъм; за Тройновселенските Токове; за Свободното Гостуване, Обмяната и Размяната на Съществата и за Живот сред Природата отдавна дразни ония, които не желаят да променят статуса си. Затова ние променихме статуса ви и ви изпращаме проблеми и болести, понеже все нещо трябва да ви накара да ходите...
          Осияните от тази идея и практика – да се стъпва и отстъпва равномерно – сега се поканват да посетят един нов свят, който се ражда в съзвездие Водолей. През следващите пет месеца някои от вас ще плуват през багри и симфонии и ще изпитват трепетите на този свят. "Тронната свежест", която ви обещах преди години, ще помогне много за това. Виждате, че и това предсказание се сбъдна. Симеон идва от този свят и иска да ви покаже неговата чистота и справедливост. Ако съумее да се справи с чернилката и промени Трети член от Търновската конституция, Омнария ще му даде ключовете на Царството и България ще стане рай. Нужни са и други корекции в нея, но от тази зависи всичко.
10,02ч.

            Коментар:

 Предпоследното изречение в това осияние буди най-големи недоумения, тъй като трети член от Търновската конституция от 16.04.1879 г. гласи:

3. територията aдминиcтpaтивнo ce дeли нa oкpъжия, oкoлии и oбщини. Оcoбeн зaкoн щe ce изpaбoти зa нapeдбaтa нa тoвa aдминиcтpaтивнo дeлeнье въpxу нaчaлa нa caмoупpaвлeниe нa oбщинитe.

            За нас би било извънредно любопитно ако ни се обясни защо този член се свързва с "чернилката" и какво в него и как би могло да се промени, за да стане България "рай".
 Знае се, че Търновската конституция е била изменяна на два пъти: на 15 май 1883 г. и 11 юли 1911 г. Засега не откриваме пълните текстове на тези варианти, но едва ли там има радикална промяна на чл.3.
             Една от възможностите за логично обяснение е фактът, че подточка 3 от чл.13 на днешната ни конституция гласи: "Традиционна религия в Република България е източно-православното вероизповедание". Това е едно много по-меко и безопасно определение от "официална религия", в каквато се е утвърдило "християнството" в зорите на България чрез избиване на 52 болярски рода до девето коляно!
            Трябва да се погледне в оригинала на това осияние и да се види дали няма грешка. В някои случаи човека, комуто се диктува, е уморен или разсеян и допуска грешки; в други случаи десетките почерци на записващите са нечетливи. При съмнение за грешка или невъзможност за разчитане питаме Елма за справка.
            При една от тия справки относно коментирания проблем се получи съвсем друга информация: че не ставало дума за Трети член, а за Девета глава от Търновската конституция.

             С цялото ни уважение към Божественото в Българската православна църква въобще, и в частност по онова време, отчитайки и положителното значение на Търновската конституция за откъсването ни от Османската империя и запазване на националното самосъзнание в родината ни, онеправдана от Берлинския договор, не можем да не отчетем и големите капани, заложени в нея. Те са били усетени още при създаването ù и са били контрирани от най-умни и родолюбиви българи, които не са искали да станем провинция на абсолютистка, великоимперска царска Русия, въпреки че тя ни е освободила, и подвластни на византийския религиозен егрегор, възседнал целия руския народ и не само него. Тъй като проблемът остава открит и иска обсъждане от тесни специалисти по история, за да се дойде до най-верния отговор, тук ще бъдат цитирани само началото на споменатата Девета глава на Конституцията и няколко откъса от знаменития труд на Симеон Радев "Строители на съвременна България" – просто за сведение, насока и размисъл. Коя ложа употребява думи като "господстваща", "върховна духовна власт", "догми на вярата"?...

Глава IX
ЗА ВЕРАТА

37. Гocпoдcтвующвъ БългapcкoтКняжecтввepa e пpaвocлaвнo-xpиcтиянcкaтa oтъ иcтoчниcпoвeдaниe.
38. Бългapcкий Князъ и пoтoмcтвoтму нмoгътъ диcпoвeдвaтъ никaквдpугвepa, ocвeнъ пpaвocлaвнaтa. Сaмпъpвий избpaнъ Бългapcки Князъ, aкпpинaдлeжи къмъ дpугвepa, мoждa cи ocтaнвъ нeя.
39. БългapcкoтКняжecтвo oтъ цъpкoвнa cтpaнa, кaтo cъcтaвлявa eдннepaздeлнчacтъ oтъ бългapcкaтцъpкoвнa oблacтъпoдчинявa ce нСвСинoдъ - Въpxoвнaтдуxoвнвлacтъ нБългapcкaтцъpквa - гдeти дa ce нaмиpa тaя влacтъЧpeзъ пocлeднятКняжecтвoтo cъxpaнявa eдинeниeтo cи Съвceлeнcкaтвъcтoчнцъpквввcичкo, щo ce oтнacя ддoгмитнвepaтa.

 Симеон Радев

  
           
            Отговорите, често пъти твърде ценни, бидоха взети във внимание и от тях някои възгледи минаха в руския проект. Съставянето на устава биде възложено на управителя на съдебния отдел при окупационното управление на Лукиянова - просветен човек, който бе в сношение с руските либерални кръгове в Москва. Някой си Юзефович бе превел на руски сръбската конституция от 1869 г., с успоредни извадки от румънската. В своите възпоминания от Учредителното събрание Марин Дринов (на снимката вляво) посочва същите първоизточници, като прибавя към тях гръцката конституция. Първоначалният проект, изработен под надзора на княз Дондукова, не е бил обнародван. Много се говори сега, че той бил либерален. Такова бе впечатлението и на съвременниците. Как би могло да излезе из канцелариите на една абсолютическа държава едно дело, надъхано със свободолюбиви начала?
           
            Привършен към края на есента, проектът биде занесен на императора лично от Дондукова, който на 6 ноември пристигна в Ливадия. Императорът по принцип го одобри. Една особена комисия биде натоварена да го прегледа и дето е нужно, да го измени. Тя се състоеше от княз С.А.Урусова, от статс-секретаря Брауна, от вицедиректора на Азиатския департамент, действителния статски съветник Мелникова и от А.Д. Градовский, професор по държавно право в Петербургския университет. "Последният обаче дал особено мнение, в което заявил, че е запознат съвсем малко с бита и положението в България, той счита себе си съ-вършено некомпетентен в разрешението на въпроса, каква форма на управление и каква организация се изисква от условията на народния живот в тази страна." И другите членове, както се вижда, не са се счели призвани да определят най-подходящото за България държавно устройство. Главното важно изменение, извършено в тази комисия, се състояло по всяка вероятност в това, че били внесени в проекта някои параграфи върху православната вяра, заети от руския основен закон.
            Българската комисия, която я редактира окончателно, е изцяло от консерватори. Дядо Славейков има възражения против нея:

            "Оскърбително е за целия народ - провикваше се Славейков - да се приеме една предубедителна присъда на пълната си неспособност и некомпетентност в решението на народните дела и да признае за способни и компетентни само някои привилегировани лица!... Няма по-голяма глупост от тая да счита човек себе си по-умен от всички и да претендува за ръководство на другите... Много по-добре и по-умно мисли за себе си сам един народ, който носи тегобите и разбира де го утрепват, отколкото могат да мислят за него привилегированите лица, които и при добра воля и присърце, що биха могли да бъдат полезни, мъчно угаждат де и как трябва да му помогнат, и излиза, че много пъти те го чешат там, дето не го сърби. Оставете народа сам да търси цяр за болките, които усеща, и бъдете уверени, че той по-скоро ще го намери и ще съумее да го приспособи... Имайте, господа, по-голяма вяра към народа и към неговото благоразумие; вгледайте се по-добре в него, изучете по-положително неговите качества и свойства и бъдете уверени, че ще си съставите по-добре мнение, за да можете да се положите повече от него, отколкото на неуместни и ненужни някои отбори".
            Кой можеше да съкруши теоретическите мотиви но комисията, да я развенчае от нейния престиж на ученост, ако не Каравелов? И наистина, още щом д-р Помянов прочете доклада, Каравелов се качи на трибуната и почна да говори посред едно всеобщо и напрегнато внимание. Той нарочно бе отказал да влезе в комисията, за да може да унищожи нейното дело с няколко думи. Самоуверен, той се нахвърли сега върху доклада с една рязка, нервозна, саркастическа реч, достатъчно къса, за да я цитираме изцяло. Той каза:
            "Аз бях от ония, които желаеха да се избере комисия. Тя, като комисия за изработване на проекти на закони, трябваше да се ръководи само от един принцип, по който са се ръководили всичките законодатели, а именно: учрежденията и законите трябва да принасят колкото е възможно по-малко зло и повече полза: защото законите принасят понякога и вреда. Второ, тя трябваше да постави тезиси, под които аз разбирам най-главните предложения на бъдещия наш устав; тия тезиси трябваше да бъдат мотивирани и това беше най-главната работа на комисията да приведе аргументи за и против относително тоя или оня тезис. И що виждаме ние в тоя рапорт, който ни представи комисията?!... Наместо принцип, някои си четири начала, подплатени с консервативен вятър. Наместо тезиси – гвачка (жвачка, дъвка)... Наместо мотив... За мотивите няма да говоря; само мога да кажа думите на Данте: "А на тия погледни и върви си..." С една дума, в този рапорт няма ни политика, ни логика, ни граматика. Затова аз предлагам: Първо, да се забележи, че комисията не е оправдала доверието на Народното събрание; Второ, да считаме нашето положение statuquo ante commissionem; и трето, да пристъпим да разгледаме глава по глава Устава, който ни е предложен от централното правителство. Колкото за рапорта, той е литературна собственост на комисията, която и може да прави с него каквото ще, а ний да си гледаме работата."
            Без съмнение, на събранието тази метафизическа идея трябва да се е видяла също странна. То ръкопляска на Каравелова с голям възторг, доволно, че той бе смазал с научни доводи враговете на свободата. Доволството на събранието се увеличи още повече, когато взе думата П.Р.Славейков. Тънък познавач на народната душа и хуморист, Славейков можа едно по друго да възбуди слушателите си, като разтрогна у тях чувствителните им струни и да ги очарова със своя весел игрословен език. Без риторически увод, той атакува доклада остро и свойски. Първата му дума бе:
             "Какви са тези бабини деветини?" - Веднага в събранието избухнаха смехове и ръкопляскания. Ръкоплясканията не утихнаха до края на речта. Славейков биеше на слабостите на народния характер, както и на неговите добродетели, намесваше твърде майсторски името на Русия и величаеше свободата, която бе в опасност. - Всичките ни неприятели - казваше той - са ни борили с това, че не сме били узрели за свободата. Но ето че една комисия от Народното събрание иде да потвърди думите им, като казва и печатно заявява, че ние не сме още за пълна свобода, когато за тази свобода толкози драгоценна кръв проля братският нам руски народ и нашият народ понесе толкова скъпи жертви (ръкопляскания). Комисията иска да ни се дава свободата като комка – малко по малко, защото ни бил слаб стомахът; също като на человек, който дълго време е бил под затвор и който не трябва да се пуща изведнъж на видело, но по-напред да се тури в кафе оджаъ, за да привикне. Монархия, която да управлява нашия нов и неопитен народ, това разбирам; но конституция консервативна не разбирам; то прилича като да казва някой леща на кебап. Те искат конституция, в която да вее нещо; с други думи, искат някаква вятърничава конституция (ръкопляскания)... Като народен представител и в името на народа не приемам рапорта. Посред овациите на събранието той завършваше: "Народът не бивало да бъде свободен, защото тъй се родило в главата на някои си, които не би говорили по тоя начин даже и тогава, ако да бяха подкупени от нашите неприятели."
            Принципиалната опозиция между двете партии се възобнови по въпроса за свободата на религиозната мисъл. Софийският митрополит Мелетий предлагаше да се учреди цензура върху "съчиненията от духовното и догматическо съдържание, Св. писание и богослужебните книги". Захванаха се по тоя повод дълги разисквания. Драган Цанков допускаше нуждата от подобно постановление, но искаше то да се ограничава само върху книги, "предназначени за православните черкви и училища". Русчушкият Григорий казваше, напротив, че духовната цензура трябва да бъде неограничена, за да не се появят посегателства върху основите на вярата. Намесиха се и други депутати, за да дадат обяснения върху някои религиозни термини. Един от тях предложи "да се назоват тия книги по закона божи: символически". Малко смътни са всичките тия разисквания и Каравелов твърде уместно забележи, че много може да се говори по въпроса за цензурата, но нищо не може да се каже за нейната полезност. - Думата "догматически" е неопределена - казваше той. И после, като се обърна към владиците: "Днес ще запретите богословско съчинение, утре философско, а вдругиден ще се докопате и до физиката!" Аргументи от тоя род, които звучеха научно, силно влияеха – както и сега – върху умовете и думите на Каравелова имаха съкрушителен ефект.
            Събранието не искаше вече да чуе за никаква цензура. Предложението на Мелетий биде осъдено. Щеше ли България, единствена между православните държави, да остави духовната книжнина, па дори и светите писания без никакъв надзор? Русите не можеха да допуснат това. Княз Дондуков повика при себе си либералните водители и им заяви, че трябва да се даде едно удовлетворение на българската църква. Архиереите от своя страна се оплакаха на руския Св. синод, който в Петербург бе поискал намесата на Гирса. Либералите най-сетне отстъпиха, но не без мъка. Когато се гласуваше конституцията изцяло, Др.Цанков възобнови своето предложение, което биде прието.
            Лесно е да си въобразим действието на тия аргументи, когато Каравелов ги развиваше в една среда, дълбоко напоена с демократически дух и предупредена срещу всякакъв вид на власт, която да напоминува съсловните различия. "Не може да се опише - разказва сега дядо Цанков - обаянието, което тогава упражняваше самата дума "свобода"! Либералните идеи се раждаха сами у нас, без да сме ги разисквали. Една обща мисъл ни въодушевяваше: да положим свободата върху здрави основи и да я направим непристъпна за нейните врагове."
            Русия наистина не искаше да допусне по никой начин разкол в Източната църква. Подбужденията ù не бяха само религиозни, но и политически. Образувайки една голяма християнска маса, различни по произхождение, но еднородни по вяра и подчинени на едно църковно управление, народите в Турция можеха по-добре да служат на целите на руската дипломация.

            Каравелов в една реч в Народното събрание: - Цанков отбули пак намеренията на владиците: показа ги на Събранието каквито бяха те: разрушителни, опасни за бъдещето ни развитие, противонародни".
           
Младият княз Алескандър Батенберг много добре е виждал какви могат да бъдат пагубните последствия от една такава зависимост и суспендирал Търновската конституция. Великоимперските амбиции на руската юдомасонска православна църква обаче в никой случай не може да допусне такава самодейност и насъсква братовчед му Александър III да го свали от българския престол.
            Ако посред осиянията се включват пояснителни текстове, това не е само за информация. Това става поради принципа за разреждане на високото напрежение на Словото, провеждан съзнателно и свръхсъзнателно и в класическите лекции и беседи.
            Повтаря се и проблемът със странните "суперлативи" на Елма в повечето лични послания и с виртуалните пожелания и прогнози в тях за "велики работи". Често хората са били озадачени от голямото разминаване между такива думи и реалната философия и живот на човека, за когото са казани. Някои критици на холизациите изтъкват този феномен като дело на ония сили, които свирят върху струните на гордостта, самолюбието и честолюбието. Много получатели на живоструйни лични осияния се отдръпват поради "нереалността" и "фантастичността" на казаното за тях, поради неизпълнението на прогнозите. Не съобразяват, че те са условни: ако човек изпълни препоръките точно, в почти всички случаи "чудото" става на часа или точно в определения срок. Описали сме стотици такива случаи. От друга страна, Бог упражнява правото Си да сади семена: с тия необикновени и величествени сведения в личните послания Той говори на духа и душата на човека, които са нещо неизмеримо по-велико от самосъзнанието му в момента. Говори и на веригите му от сродни души, които имат същите или подобни качества и проблеми; говори на човечеството и всемирното човечество, очакващо "всяко Слово Божие" като манна небесна. Тя идва не само от "фундаменталните" единения: и в "личните" са скрити безброй съкровища, адресирани до други конкретни души и до всички.

           
Асклепий (Ескулап) и Трите грации
           
            Ако в историческите справки разглеждаме живота и делото на някои хора от миналото, то е и защото много от тях сега са между нас, преродени. Затова включването на сведения за тях и образите им посред осиянията спомага значително за осъзнаването им в този век.

            Преизобилието на окултно-мистични твърдения, прогнози и внушения в личните послания от Елма до отделни хора произхожда и от един принцип на Природата: тя сее семената си щедро, с надеждата поне хилядна част от тях да попаднат в добра почва и да порастат. Ако в даден живот няма шанса да покълне, в следващ това ще стане непременно и много бурно: монадата му е била осияна лично от Слово Божие.

            За Словото не е никакъв проблем две или повече твърдения да са едновременно верни. Не само че не е проблем, но това е иманентно в Него: то е диалектика. Линейната, едновалентна система на мислители като Аристотел царува и до днес в живота и науката, но винаги е имало свежи извори, които разбиват и най-твърдите скали. Сковаността се разчупи днес от теорията на хаоса и от други истини и теории, които обясняват света много по-добре. Именно в този дух може да се твърди, че думите на Елма за Трети член и Девета глава на Търновската конституция са еднакво валидни.

             Ние се чудим защо Господ вижда в тях "чернота", с какво разделянето на една държава на окръжия, околии и общини е вредно за еволюцията на народа, но Словото има обяснение и за това. Редът и порядъкът са похвални, но зависи в чии ръце са и с каква цел. Зависи кому служи концентрацията на човешките маси в селищата и мегаполисите, откъсването на човека свободното скитничество по света и сред природата, лишаването му от планетарно и космическо гражданство. В цели епохи, които преживяхме и ние, беше забранено и наказуемо излизането от регионалната клетка, към която бяхме зачислени, от технотронното общество. Доколко конкретният "Симеон" или някой конкретен губернатор на Флорида ще проведат плана на Небето, това е въпрос: то отправя пожеланията си виртуално и сугестивно.
            Все един ден семецето може да попадне в някой мощен дух с искра от Бога и той да проведе безусловно отваряне на границите, поголовна деурбанизация и тотално ликвдиране на властта и ръкотворните глупости. Щастливото тичане на хора с душа по райски дрехи из гори, планини и поляни, без да мислят за занитване към някакъв локален ад, вече е факт по цялата планета!

Няма коментари:

Публикуване на коментар