1148.2001.06.08 Размяна на съществата

Книга 33

8.VI.137(2001)

с. Костенец, Софийско

РАЗМЯНА НА СЪЩЕСТВАТА

Схема на размяната на партньорите

 при изпълнението на Пентаграма в Паневритмията.

Този вид кардиоида е символ на сърцето с кръвоносната система. То е живо, прекрасно, и има смисъл само тогава, когато дава живот на всички и пречиства всички обитатели в Организма – до най-малкия и най-отдалечения. Затвореното сърце е вторачено в един обект и затова не може да движи обмяната на веществата, т.е. на съществата. Затова осъжда самото себе си на смърт –

 не може да изкара и 100 години.

            Една приятелка продаде гарсониерата си, повярвала напълно в направлението, дадено от Небето за общ живот сред природата. Вчера пренесохме последния ù багаж. Тя иска да изпълни високия идеал първо да се сдобием с братски дом, а чак след това да си направи миниатюрна къщичка на съвсем друг терен. В началото е планирала вариант всичко това да се изпълни успешно и дори да останат пари за обзавеждане и техника, но реалностите, или по-скоро човешките печални недействителности, които хората наричат "действителности", развенчаха тази нейна мечта. И сега е готова да изпълни желанията си според най-високия идеал, но средствата ù не стигат. Къщата, която е пазарила за 8000 лева, е с порутен покрив и с наклонен горен етаж с пукнатини, затова изисква основен ремонт, който би глътнал всичките средства.

            В последния момент се оказа, че могат да се купят повече от два декара на прекрасно място под гората, но за строеж на голяма къща там в скоро време не може да става и дума, така че благородната идея засега е нереална. Затова снощи стигнахме до голямо объркване и тя бе озадачена, че надеждите ù рухват. Моли за съвет и контакт с Учителя, за да знае какво да прави. Всеки от присъстващите се опита да изкаже мнение, но никой не се ангажира с категоричен съвет и не дойде импулс за допитване до Този, Който постоянно ни говори. Някои бяха единни само по въпроса, че не е уместно да се раздвояват и разтрояват усилията и средствата, които и без това са нищожни.

Накрая се яви приятел, който даде най-рационалния съвет и той се прие. Но от сутринта някои от нас имат чувството, че нещо в действията ни не е в ред и че ще бъдат благословени само такива усилия, труд и инвестиции, които идват едновременно от 12 души, от които поне шестима са готови да продадат жилищата си и да напуснат града. Все пак, някои би трябвало да останат в града, защото са на работа, но те могат да отделят стаи за периодично гостуване на тези, които са го напуснали, ако искаме да бъдем братство. Доброволното сгъстяване е другият полюс на Любовта, ако искаме да задейства по-скоро и истински принципът на Индивидуалния Жизнен Радиус и животът сред природата. Идеята е винаги да има най-малко един дом в планините и един в града, където да остава по жребий член на 12-орна група, а той да си кани когото иска или да остава сам. Животът е циркулация на хора между града и природата, а не закотвяне на едното или другото място.

            Отворихме напосоки три тома беседи. Първата мисъл, която се падна, е пряк отговор на проблема, който се яви при огледа на споменатата къща и плевнята, които се предлагат - и двете са с хлътнали покриви:

7,42

"Аз се чудя откъде се е появила тази идея за хлътнатини. Ако и туй е набожност…" (т. Сила и живот–V, стр. 303, б. "Дъще Сионова" от 14.V.1922)

Поради голямата си вяра, приятелката помоли преди всичко да се направи контакт с Елма. Запита и най-опитните приятели какво мислят по въпроса. Нито един от присъстващите не пожела да се ангажира с такъв отговорен съвет. Ето какво се падна по този повод при отварянето на втори том беседи:

 "Ние чакаме да дойде Бог, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, без да седнем ние да работим и да издирваме. Всеки, който чака на другите, ще се изроди." (т."Сила и живот" –III, стр.160, б. "Гърбавата жена" от 8.VI.1919)

Изказаха се различни мнения как е най-добре да се постъпи, но приятелката каза, че държи на първоначалното си намерение според най-високия идеал: първо да съдейства за общото и чак след това да урежда свой собствен дом, и то възможно най-малък, за да спази Закона за Космическите Полети и Подмладяването.

Небето следи и за мислите и приказките на някои "съидейници", когато даден човек иска да стане ученик и решително заменя градския си имот с дом и земя сред природата, съдействайки за образуване на братска община. Бе дадено да видим като на кино какво очаква още през тази зима хората, които си позволяват такива мисли и внушения. Решихме да се молим за тях, защото ги обичаме – ако може да поемем част от последствията при критика и неверие от страна на по-изостаналите, защото те имат други ценни качества.

Преди няколко години една много близка и вътрешна приятелка, импулсаторка на десетки фундаментални и лични осияния, получи писмено предупреждение от Този, в Когото казваше, че вярва най-много, че ако излезе на палатка и предостави жилището си за дом на Словото, ще завърши еволюцията си и повече няма да се преражда. По-късно разбрахме, че това е само изпит за готовност, който е можел да бъде издържàн само мисловно, без да се налага да излиза от жилището си. Никой не е искал от нея да прехвърля някому имотите си (имаше и къща в друг град), нито е била изнудвана по някакъв начин, защото всеки от приятелите, които летят из всемира, има високия идеал това да продължи вечно и затова не иска да има собственост на свое име и не би приел по никой начин да притежава нещо свое или чуждо с нотариален акт.

При все това, възниква въпросът, как могат да се оформят дарения или наследствени имоти така, че да се изпълни желанието на някои духовни хора без преки наследници да помогнат на някое общество с идеална цел. В споменатия случай преди години, въпросната приятелка не повярва в големия шанс, който ù бе даден лично от Учителя, и тя си замина от внезапна болест сравнително млада, без да знае какво я очаква в другия свят след наследяването на имотите ù от далечни роднини с много по-ниска еволюция от нейната. Последните, били те преки или непреки, ламтят за цялото наследство на починалия, затова духовният човек с високи идеали и с имоти и средства не трябва никога да оповестява цялото си богатство пред близките си, а да оформи наследството си много преди да си замине така, че да подсигури добре децата си, родителите си, братята и сестрите си, ако са по-бедни от него, но винаги да е предвидил и една част за идейни цели. Бъдещите закони за даренията и наследствата, на базата на най-доброто в света досега, би трябвало да регламентират точно по какъв начин да става такова онаследяване, без никакви опасности от изкористяване и изкривяване или недоволства и реакции на наследниците.

Всичко това е наложително, защото има много души с искра от Бога, които искат да дарят нещо за общия живот, но очакват от нас съвет и модел.

Ето какво ни се падна от третия отворен том:

"Да проявиш воля, значи да се противопоставиш на целия свят, ако е против твоите убеждения, които ти си проверил и искаш да прокараш.

Може да ти кажат, че е глупаво да устояваш на това, но ако имаш воля, ти няма да се откажеш по никой начин. Ще кажеш: "Вярвам!" – и нищо повече.

"Стани!" – казва ангелът. И днес той казва: "Стани!" И аз искам да ви изведа от този затвор. А сега вие, като Петър, разтривате си очите: "Дали е това вярно, дали този човек говори истината или ни заблуждава?"…

Нееднократно не само Учителят, Учителите и други Посветени, но и не тъй напреднали наши приятели, носещи все пак някакво познание и небесни дарове, каквито ние нямаме, са искали да заминат или са заминавали по други места и страни, виждайки, че сред нас няма почва за душевната им благотворителност. Ето как продължава мисълта на Учителя, цитирана по-горе:

 "…И когато аз си замина от България, тогава българите ще познаят… И втори път няма да дойде вече. Десет милиона свещи да ми запалите, няма да дойда! Разбирате ли? Свещи не ми трябват, искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние! Църкви не искаме. Каменни църкви не искаме. Искаме сърца да се любят, хора; ред и законност във всеки един дом, във всяко училище – това се иска днес в света." (т."Сила и живот" -IV, с.217, б. "Стани и опаши се" от 11.12.1921)

Нееднократно Елма ни е казвал да не изтъкваме постоянно, че мислите от беседите, които се цитират в осиянията, се падат от "случайно взети томове при спонтанно отваряне". Но в редки случаи, какъвто е и този, Той напомня, че не трябва да забравяме това, като свидетелство за прякото Му присъствие и чрез отваряне на книги. Понякога се провежда наблюдение какви са благоприятните последствия за тези, които вярват в това, и какви – неблагоприятните, за скептиците, мислещи, че използваме съзнателно подбрани цитати.

       Последният намек, който направи един от приятелите вечерта преди лягане, е не може ли да се разпределим по жребий из стаите на двете къщи, с които разполагаме в това село, ако всички са съгласни – да се изпълни Законът за осигуряване на отделна къща за една нощ на един човек. Това обаче и този път не се прие: някои от присъстващите имаха предпочитания и ги заявиха без колебание. Именно затова в този момент идеята за общ имот и общи домове загуби благословението и силата си. На някои от нас ни стана напълно ясно, че Небето няма да ни покровителства, след като нямаме сериозно отношение към новия начин на живот с така нареченото от Учителя "въртене на хората по къщите". Бе ни напомнено, че всякакви опити за осъществяване на тези висши идеали са обречени на неуспех, ако те не са били практикувани доброволно и продължително в наличните условия до този момент, дори и да живем в кашони под моста.

Един приятел предложи да бъде дадена временно общата къща, която имаме, на приятелката, която докара в нея багажа си, но идеята не бе посрещната с възторг. Не бива обаче да се озадачаваме защо понякога се реагира така – в някои случаи отрицателната реакция е интуитивна и е по волята на Бога, защото е определено нещо по-добро. И наистина, на едно място предложиха съвсем нова, самостоятелна къща на два етажа за тази приятелка, без да искат наем.

Ето какво каза днес Елма по тези въпроси:

- Поздравяват се всички приятели за ентусиазма и готовността ви да живеете сред природата! Постъпете съвсем свободно и не се притеснявайте. Зачита се и най-малката стъпка към по-доброто, по-съвършеното. Минимумът е да устроите собствен дом, колкото може по-малък. Рано е да мислите за общи братски места и къщи, докато си живеете все на едно и също място с едни и същи хора. Новото се изпитва предварително: ако нещо не е победило при наличните условия, никога няма да победи при новите.

Онзи минимум от 500 декара си остава, но ако поне на половин декар не е имало размяна на приятели, всякакви външни инициативи са излишни. По-добре е всичко да продължи постарому – все пак не малко сте направили и правите много повече от други. (В едно осияние преди няколко години бе казано, че всеки опит за нов Изгрев под 500 декара няма да бъде под защитата на Небето. Това се счита за поправителен изпит на Братството, което е имало материална възможност при основаването на Изгрева да изпълни този съвет на Учителя, но е решило да спести пари и купило много по-малка площ – б.п.)

Винаги отивайте там, където има най-добри условия за работа и най-голяма любов, независимо дали има или няма будни души за нов начин на живот. Не е достатъчна будността - гледа се приложението. Помагайте само там, където има условия за работа със Словото, възможност за самота и временни смени на жилищата и съжителите. Това е критерият на Новата Вселена - всичко останало ще си отиде, независимо дали живеете на чист въздух в планината или не. Нали селяните и планинарите също боледуват и умират? А ние познаваме чисти хора, които живеят под повърхността на Земята, на Луната и на много планети или на дъното на океана, а са физически безсмъртни. Всичко зависи от интензивната работа със Словото Божие и от прилагането на Делото: Обмяната на Съществата.

Освен Обмяна, има и Размяна на Съществата. Само че да се разпознае Същество не е лесно: иска се ясновидство за съзиране на искри Божии. Но може и без ясновидство: гледате кой урежда първо собствения си живот и кой не го урежда. Сложно е, понеже при липса на хора с искра Божия, при липса на Размяна на Същества, законът е първо да уредиш собствения си живот. Това значи "И сам воинът е воин". От такъв воин може да излезе Човек – Човек на Словото и Размяната. Човек, които отстъпва привързаност и територия.

Но и това е сложно. Ако една привързаност или територия ражда добри плодове за Словото и Делото, тя не бива да се дава. (Не бива да се дава на хора, които няма да работят за Словото и Делото или ще работят по-малко интензивно или на по-ниско ниво - б.п.)