петък, 21 октомври 2011 г.

1151.2001.07.07 Два урока

Книга 33


7.VII.137(2001)
Бургас – Изгрев

ДВА УРОКА

 Вчера и днес бяха преподадени два ярки урока – един за Помощта; и друг – за назидание. В първия случай Някой отново помогна за светкавично намиране на информация, която трябваше да бъде търсена с часове, а може би и с дни: измежду хиляди фотокадри, макар и в класьори, трябваше да се намерят негативите на десетина снимки. Онзи, Който отваря томовете с беседи – или някой Негов дежурен помощник – отвори и сега абсолютно безпогрешно и двата дебели класьора точно на филмите, където се намират търсените кадри.
             Но днес, при къртовската работа за подреждане на хилядите писма в компютъра по страни, селища, имена, дати и часове, изведнъж се оказа, че най-голямата директория с писмата до и от София е изчезнала! Вътре имаше съвършено уникални писма, пълни с невероятни мъдрости и откровения – да му се приплаче на човек... Вечното отлагане да се запишат на CD, сега даде печален резултат. Но явно този горчив урок се дава за нещо. Най-вероятно заради това, че такава скрупульозна архиварска работа, изискваща дни, изглежда е излишна – сигурно искат да ни кажат, че някои от нас са дошли за друго на Земята и не бива да си губят времето. Едва ли може да е някаква отрицателна оценка за софийските познати и приятели – там има толкова предани и прекрасни души!
             За първия случай се предполага, че Елма би отговорил както винаги – "Аз съм с вас – проблемът ви е вие да сте с мене..."
             За втория случай Елма би отговорил, че периодичното унищожаване на физически данни е за опресняване и проверка на приятелствата. Колкото и да е огорчаващо, такива мерки на съдбата просто проверяват дали само сме си мислили, че някой ни е приятел – или това са познанства-еднодневки, които само ние сме считали за приятелства. Приятелят, любещият, сродната душа не може да ни забрави никога – дори и да не си запазва така стриктно писмата от нас и да не си води дневници. Човек, който е способен да не ни потърси вече никога, той ни е "отписал". Това вече е белег за нещо, което Учителят не би искал да споменава с истинското му име.

        
            Но обяснението е не само отрицателно. Човешките души имат това право – съществуват и приятелства, даже велики любови, които са само пресичане на орбитите закратко и улавяне на сегмент от рая, а после такива хора не се срещат вече никога на Земята, поне в рамките на едно прераждане. Има и "хиперболични" срещи, при които сливането на сродни души, съединили се само за малко на Земята, понататък става единствено в Бога, във вечността. Ние не бива да осъждаме импулса на такива души – или на едната от двете – вече никога да не ни потърсят на Земята. Ако Бог отчете, че това не е от обида, клюки, предразсъдъци или незадоволяване на някаква абмиция или небожествена потребност, има голяма вероятност това да е била една "хиперболична любов".


Скръбта му идва от досегашните перманентни мъки в този студен свят, в който е попаднал – тук никой не разпознава и не приласкава Пришълци, хората имат странен вкус. Но явно това момиче съвсем скоро ще върне усмивката му.
           
            Според Учителя, тя е най-висшата – тя е от Божествения свят. За Божественото е важно дали мигът е наситен на всички полета, а не дали нещо ще продължи. Обаче в случаите, когато някой не иска да се запознае с нас, не ни гледа с добро око или е просто безразличен, не ни кани на гости и не иска да общуваме или да продължим общуването си по Божествен начин (с Троен Ритъм и Тройновселенски Токове), тогава става дума за случайна среща на същества от различни еволюции, при което единият остава оскърбен, а често и двамата. Ако някой съзнателно не е искал да се доближи до някого или е прекъснал връзката си, воден от нисшето си его, той не знае, че много скоро съдбата ще го срещне с хора и обстоятелства, които ще му покажат опаката страна на живота, понеже Бог е пожелал да се обменим или да продължаваме да се обменяме, а ние се поддаваме на тъмното в себе си. Това може да се проследи и астрологически – имаме заложени примарни дирекции в живота си, а ние ги "коментираме" чрез прогресиите и транзитите си и обръщаме гръб на първичните пожелания и направления на Бога. Резултатите са ясни.

            Да видим какво казва Учителят по тези въпроси:
       
        "Приятелъ е този, който презъ всичките перипетии на живота си ти остава веренъ. Това азъ наричамъ приятелство; това азъ наричамъ братство; това азъ наричамъ благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интересъ. Тъй го определяме ние. Следователно, въ всеки човекъ има една чърта тъй неизменна, както Богъ е неизменяемъ." ("Видяхме звездата!" - Беседа, държана отъ Учительтъ на 8 февруари, 1925 г. въ гр. София)

        "Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: "Ние имаме едно и също учение". Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене? Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е? Не, аз ще му кажа вътре в себе си: "Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене". Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него." ("Оздравяха" - Беседа, държана на 13 януари 1924 г.)

       
        "Кое е по-добро: да си направиш една къща или да имаш един добър приятел? Да свържеш приятелство с една душа, това е повече и от най-голямото материално богатство! Като отидеш на онзи свят, и там ще срещнете своя приятел. Ако имате всичкото богатство, а нямате приятел, какво ви струва това богатство?" ("Път на зазоряване" - 41 неделна беседа, държана от Учителя на 21.VII.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев)

Няма коментари:

Публикуване на коментар