146.1985.11.12 За сатаните, луциферите и кронозомите. За щастието на елохимите

Книга 7

12.ХІ.121(1985)г.

София-Изгрев

ЗА САТАНИТЕ, ЛУЦИФЕРИТЕ, КРОНОЗОМИТЕ,

 И ЗА ЩАСТИЕТО НА ЕЛОХИМИТЕ

ЖЛО/ ЮП (Мобинéл)

Предварителни обяснения:

            Това е едно от сложните осияния и не се препоръчва за ония, които имат конвенционално разбиране за морала и възприемат думата “оргазъм” само в животинския й смисъл. Когато Учителят употребява една дума, трябва да знаем всичките й значения, които влага в нея на други места в Словото. По-късно Той дава за “оргазъм” красивата дума “огнение”, но и това трябва да се проучва много задълбочено и внимателно, понеже за Бога истинско огнение е само онова, което става между сродни души, по Неговата воля, и то едновременно на нивото на всички олтари, престоли и двери (чакри) – б.п.

18,30ч.

          Множество векове ти, Мобинéл, Ме търси най-предано! Аз леко те пренесох над вълните и бурите - няма следи от позор и разруха у тебе. Ти дойде на света напълно оформена този път; малко нещо ти остава, за да се възвърнеш окончателно. Жив Мой център на красота и светлина, на тебе разчитам и сега - особено много сега, когато предстои коренно преобразяване на планетата! Изпитах първите, но няма Трети.

 Аз обикновено имам трима, които Ме разпознават много бързо. Не продължих с опита за Школа, защото засега намерих само двама. Ето защо, те трябва да мъкнат и страданието на гърба си – нечовешко страдание от липсата на Третия, който има Моя знак. Не че нямам още десетки, милиарди, безброй ученици, но на дадена планета, в даден период, когато лично говоря чрез някого, през първите няколко години не могат да Ме последват повече от двама. Има някои, които са заинтригувани, някои дори са “изумени”; но “Мои” значи такива, които повече не могат да живеят нито без Словото, нито един без друг, във велика любов и приятелство. На практика, това означава обмяна на всички полета, която има за източник Мъдростта и Словото, импулса на Тот и щастието на елохимите. Какво значи “щастие на елохимите”, тепърва ще бъде изяснено.

          Ласкаво призовавам всеки, който чете осиянията и новите лекции, да стане “Трети”. Получа ли тази сплав, много неща потичат изключително бързо и благодатно. На практика, тази тройка представлява мъж, който сваля Словото, обичан беззаветно от две негови възлюбени сестри; но има, рядко, и обратните случаи: свещена жрица на Словото с двама нейни любими побратими. Останалите тройки нека се оформят като първата, но на мястото на онзи, който прави контакт, поставям такъв, който прилага Словото.

Най-напредналите Ми ученици имат не само тройни, но и шесторни, осморни, дванайсеторни славни братско-сестрински ядки, които живеят абсолютно единно и неделимо. Обаче под “неделимост” не се разбира неподвижност на елементите по други групи, а постоянното им възвръщане към най-сродната група.

          Много скоро ще има условия за такъв живот, повярвай! Родовете се разпадат, семействата се разпадат, злобните двойки се разпадат. Новите формации няма да са непременно по кръв, но преливане на енергии и субстанции непременно ще има.

          Божественото няма да закъснее. Окончателното му осъзнаване от теб се показва на хоризонта вече! Не залязване, а нов възход на духовното те очаква, понеже приемаш Божественото напълно. А Божественото намира точния баланс между физическото и духовното.   

Когато природата иска своето, луциферите й го отказват. Поиска ли духът своето, отказват му го сатаните. По-опасни са сатаните, значи, понеже те забраняват на себе си и на другите да Ме следват нагоре; но много опасни са и луциферите, които създават най-лъскави капани, за да не ви позволят да Ме следвате надолу. Всички философии, църкви и системи, които отричат Моите духовни усилия, са сатанински; онези, които отричат природното Ми светене, са луциферически.

 И едните, и другите, са нищо пред най-мощните, “кронозомните”, които съзнателно се борят против самото Божествено и се отличават по това, че абсолютно отричат природните потребности на духа и духовните стремежи на природата. Сатанинските учения оставят някаква вратичка - приемат личната свобода на индивида да се стреми към духовното, ограничават само разпространението. Луциферическите учения правят същото, но ограничават разпространението на жаждата за общ природен живот. А кронозомите задушават самата жажда за единство на дух и плът - в зародиш!

Мен най-мъчно Ме откриват кронозомни цивилизации, понеже носят крайно вредно присъствие на змии от преизподнята. В природата им никога не се допуска природен импулс, без да бъде окачествен като “грях”. Луциферите обикновено правят същото, но са създали морални норми и обществено мнение, които разрешават природните чувства само в официално признат брак. А кронозомите не могат да отворят сърцето си никога за природни чувства, когато са насочени духовно - или обратно. При тях природното и духовното са напълно и абсолютно взаимоизключени. Нещо повече, те създават много лукаво обосновани системи, придаващи логичен вид на пъкленото змийско присъствие, като увличат по този начин много хора. В материалистите те създават пълно презрение към духовното, а в духовните - презрение към материалното, естественото, природното. Калугерите, аскетите, значи, са на единия полюс на кронозомите, а плътоядците и онези, които мислят само за удоволствия - на другия.

(Тук Учителят има предвид не само натуралните месоядци, но и консумиращите астрално и ментално месо - ревнивите, агресивните, монофиксираните, осъждащите, проституиращите, развратните. Разврат, според Елма, е да се отдаваш за удоволствие на хора без искра Божия или хора от по-ниска еволюция, или не по волята Божия. - б.п.)

 Не е възможно за тях да моделират природа и дух в обща конструкция.

Никой аскет или плътоядец не може да прескочи на противоположния полюс, ако е кронозомно хипнотизиран; докато при сатаните и луциферите може, поне в интимната среда на дома, да се прави жалък опит за баланс.

Сега нека изясня значението на името “Мобинéл” в Битието. Много отдавна, някъде преди осем милиарда земни години, прескочи нова искра от Отца Ми навън:

“Любовта на елохимите нирва истината мощно, на нивото на щастието в осезанието на Майя”.

Ясно не може да стане отвъднъж, но приблизи­телно, това значи следното: особената роля, която има твоята монада в Битието, е да материализира истината на елохимната любов като щастие в полето на преходното - с методите на осезанието, където Майя носи временните уроци. От осезанието, като сетиво на умственото тяло, мощно се пробужда нов клас същества, населяващи Новата Вселена. Преходността на осезателните наслади, щастието от това наистина пречи на концентрацията; обаче, от друга страна, помага за по-бързо натрупване на опит и за интензивно прочистване на нервната и кръвоносната системи. С това призвание, твоята монада има изключителното пълномощие да доставя не само на себе си, но и на Новата Вселена градиво за телата на минерално-пластичните цивилизации, появяващи се на микро и макро-ниво едновременно. А истината за това много трудно може да слезе от божествения свят, особено когато се касае за елохимна любов.

 Отдавна съм казал, че елохимите обичат едновременно обекта на своя избор и всички останали обекти с непротиворечиво и еднакво силно чувство - отдават се на обекта точно толкова мощно, както на всеки от останалите обекти. Истината за тази любов е недостъпна и нереализуема дори за божества: нито илухимите, нито алохимите са в състояние да се откажат от своята насоченост: първите - само към обекта, а вторите - само към множеството, без предпочитан обект.

Значи, Бог ти е дал име, способно да прояви и огласи истината за елохимната любов много надълбоко - в умствения свят, където осезанието е ¼. Има обаче “вечно осезание” - нещо трудно постижимо за мисълта ви, - един феномен, произтичащ от женското съзнание на панвселената. Той поражда у жената и женските индивиди оная наслада, която им се иска да продължава вечно, поради което не са в състояние да преживяват по-краткотрайни наслади. Обратно, мъжкият тип нежност изисква периодично по-често “бомбордиране” на Битието с краткотрайни импулси, носещи нови монади от тотвселената в глъбините си, както мъжката субстанция носи семе. Оргазмът, значи, има мъжки произход, а продължителната сладост, макар и по-слаба - женски.

Когато обяснявам истинското име на някого, т.е. неговия онтогенезис, не мога да си позволя популярен превод. На невежите може това да звучи съвсем психиатрично, но само след няколкостотин години човечеството ще открие математическата му прецизност.

Сега, когато преведох точно, може да се обясни и по-просто. Особеното, единственото у тебе в Битието, което го няма и няма да го има в никой друг, е способността ти да любиш едного, но без да пренебрегваш всеки останал, към когото те насочва волята Божия. Божественото си предимство обаче ти можеш да свалиш като истина в осезателния си план, в преживявания от мъжки тип, т.е. оргазми. Истината в случая съвсем не е метафора или красива приказка, а поведение, в което няма лъжа; т.е. всичко, което ще вършиш, когато стигнеш до пълно осъзнаване на предназначението си, ще бъде пределно ясно, без никакви колебания и с открито чело пред другите. Нещо повече, оргазмите на Битието работят с Истината не само за собствено блаженство, но и за проява на Новото във физически форми. Това е майчинство, но космическо: значи, осезателните любовни магии с обичния и обичните ще те водят до оргазми, пораждащи нови кристално-пластични цивилизации - вътре в теб и навън, във вселената. Това е един достъпен превод на иманентната ти формула.

 Всеки един от вас минава през милиарди години осъзнаване. Но шансът да узнае някой целта на съществуването си от Онзи, Който го е създал, може да съкрати този път неимоверно. Повечето неща в истинското име на всеки представляват неразбираеми и несъчетаеми понятия, но с течение на вековете, малко по малко, вие ги проумявате.

Ако поддадеш, неимоверно щастие те очаква! Моята "йога" на екстазите чрез милвания не може да се сравни с абсолютно нищо по своята палитра от преживавяния, понеже онова, което нарекох “оргазми на Битието”, са начините, по които се сливат помежду си - т.е. с Бога - безчислените видове същества по Трите Вселени. А само елохимната любов - от всички единствена тя - носи шперца към всички мириади блаженства, защото няма у нея “аз” и “искам”, а има само едно: “Отче, да бъде волята Ти, кактоТи искаш!”