248.1986.11.30 За послушанието, братския живот и проядеността

Книга 9

30.ХІ.122(1986)г.

София

10,45 ч.

Трябва срочно да преподам урок, без който по-нататъшното ви съществуване не се очертава физически. Става дума

ЗА ПОСЛУШАНИЕТО, БРАТСКИЯ

 ЖИВОТ И ... ПРОЯДЕНОСТТА

Съвсем странно заглавие, нали? То обаче е точно, съвсем точно математически! Принципно и на практика, тези три проблема се проектират от най-древни времена като задачи на старата Ева. Това, което старата Ева не можа да прояви, бе послушанието. Новата Ева няма и помен от непослушание. Аз познавам само една Нова Ева - това бе сестра Савка. Тя си записваше това, което ú възлагах, в едно тефтерче, и го изпълняваше абсолютно незабавно, стриктно и съвършено. Сестра Савка няма да се преражда повече. Тя обаче ще дойде много скоро като Утешител. Утешителите представят нов клас в Божествения свят. Той се породи от послушанието на Новата Ева.

Дайте сега да разграничим по най-главното различие старата Ева от Новата Ева. Старата Ева притъпява утешаването и чака да я утешават. Старата Ева притъпява помагането и се нуждае на нея да ú помагат. Старата Ева не може да живее сама с Бога - сърцето ú се разкъсва от самота, понеже соковете му не произтичат от любовта към Бога, а се събират от самосъжалението. Това, което старата Ева не проумява, е следното: непослушанието става причина да слезе на неустроена и пуста земя, където цари нéмощ, глад, студ и безразличие. Трябва да попитате Утешителя Нозриел - така се казва Савка на небето: - очаквала ли е помощ някога от Учителя или от някой друг? - Не, тя никога не очакваше помощ! Просто изпълняваше това, което се искаше от нея - светкавично! Всяка секунда забавяне на изпълнението би я превърнала в старата Ева - тази, която очаква нещо от някого. Така, на практика, се ражда първо непослушанието, после - неизпълнението; следва неблагодарността за неща, които Бог не е имал предвид, с което Той я е лишил от тях, а тя се бунтува.

 Казвал съм неведнъж, че ученикът не се ни съблазнява, ни огорчава, ни наскърбява - никога! Наскърбяване има, само че истинското наскърбяване, Христовото, не е понеже се чувства изоставен, а понеже съзнава, че сам Той понякога понася теготата на целия свят и всички се отричат от Него. Скръбта му не е за самия себе си - това вие не можете да разберете, - а за ония, които ще пострадат, понеже са се отрекли от Него.

Ученикът на Новото Учение никога не скърби, че някой не го разбирал, че някой бил неблагодарен, че някой го недооценявал, не бил почувствал какво трябвало да направи - та ние да сме помилвани от него, а не той и другите от нас...

Вярно е, твърде много се иска от вас. И правилото е несокрушимо: този, който не послуша, няма и да участва в трапезата Божия. Тези сърдечни, топли, големи жестове, които правите за Делото Божие, смиляват сърцето на Отца Ми и приклоняват Духа Му да ви прощава непослушанието за "малките работи"; но в голямото вие не сте още напълно Божествени.

Когато нещо се дава, абсолютно никога не трябва да се прокрадва и най-малката мисъл, че някой друг трябва да възстановява рáзходите по даденото. Това, което е саможертва, трогателен дар и самолишение, трябва на никого да не бъде известно, тъй като самото известяване, самото ангажиране на братята ни с този или онзи наш жест, се тълкува на Небето като пресметливост, непълнота на един Божествен акт. Трябва още по-голяма чистота, трябва съвършено прочистване на сърцето от страх какво ще стане с вас, ако нямате нещо или някого зад гърба си.

Новата Ева някъде се пробужда с мощна сила, но старата Ева я дърпа обратно в леглото и казва: "Сестро, поспи си още, не е време за такива работи!" Новата Ева се отдава на Божественото тотално, раздава всичкото си имане до шушка - предава го в ръцете на Христа, на бедните, на нямащите. Сожалява ли тя за това? - Не, ни най-малко!

Работата на Новата Ева и на старата Ева са нужни на Битието, но по различен начин: старата Ева остарява от грижи за хората, а Новата Ева се подмладява от грижи за Божието Дело. Старата Ева не може да се откъсне от онези, които си мислят, че тя им е задължена с нещо; старата Ева няма мощ на духа да изпълнява казаното от Бога дословно, точно и решително. Тя клони към милост, но не по отношение на Божието Дело, а по отношение на близки, приятни, сродни, "наши". Тя не може да не се опира на някой, понеже е увивно растение, а не мощен кедър. То символът е Божествен, понеже лозата съм пак Аз, но Аз се увивам не около този и онзи, но около Словото на Отца, Таткото, пред което всички сме прах и пепел. Следователно, нямате право нито да скърбите, нито да се извинявате, нито да очаквате нещо от някого, докато не сте изпълнили пункт по пункт това, което съм искал от вас.

Той, Моят кран, не може да тече само за вас, понеже ще наводни стаите ви. Той е толкова мощен, че вие ще отидете при него, а не той при вас. Сложете чашата си и пийте колкото искате. Работете, но не очаквайте!

Когато става дума за братски живот, нямам предвид нито тъмните катакомби, нито пирамидите, нито дупките на отшелниците. Този, който е истински брат, приятел на клосните, слепите и просяците, трябва да бъде празник за всички, а не печка за едного или двама. [А вие даже] трима не можахте да се съберете. Тримата оставям за далечното бъдеще; и като не може да се получи свещената тройка, предпочитам това, което правя и Аз на Земята: Словото - когато останат сили и време; а милосърдието - постоянно. Христос не ходеше по светии и праведници. Той прати тъкмо за светии и праведници покана да присъстват на Божествената трапеза, само че едни бяха заети с мнението си, други - с представата си за това, що е “Братство”, трети - с негодуването си - как можело да не се степенуват тези, на които ще се помага...

Колкото и големи да са жестовете ви за Словото, малко нещо още не ви достига - сърце, отворено за братски живот. Като ти имаш нещо неуредено, не поставяй мисълта кой ще помогне на тебе, но тръгни ти да помагаш на нещастници, несретници и хроми. Аз еднакво ценя спасяването на Словото със спасяването на Делото - Делото също е Слово. Пределно ясно съм обяснил: за да работи някой със Словото интензивно, той трябва да се опре на още двама, които изпълняват Словото незабавно, без коментарии и отлагания. Това вие не сторихте - тогава и пускам силите на злото, работата за нещастните, сблъсък с проблемите, което е също Школа и също подвиг, макар и с много мъки и страдания. В братския живот никога не може да се почувстваш обиден, че са те оставили на заден план, такова нещо няма - това е сърцето на старата Ева. В братския живот ти нямаш желание да се държат с тебе братски, но ти се държиш братски, ти създаваш братство около себе си; същевременно се стремиш това братство на Словото да не пречи, на Делото да не препятства.

Когато се наложи да пусна В. в дома на Словото, това исках да кажа. Не изпълнявате ли точка по точка нещата, които съм спуснал, понеже вие сами сте поискали, ще дойде непременно онзи, който рита на поразия. А Аз - простете, но ще го кажа, - не съм някой бунак, който да говори на вятъра, а пък този, който не изпълнява, да се оплаква, че нещо все се заплитало… Под "братски живот" Аз разбирам отвореност към всички, само че във времето, определено за всички. Скъпо ценя Своето време, макар че резервите Му са безкрайни.

С това сега ти казвам, че ти припомням начина за общуване с нещастните за последен път, понеже съм го казвал не веднъж и два пъти - имай силата и вътрешната доблест да направиш равносметка на всичко и да си кажеш: "Новата Ева - или старата Ева командва в мене?" Ако е старата - чувствай се самотна и изоставена, прави женитби и приятелства с не лоши същества, но не още Мои, само и само понеже Христовото начало т.е. самотата, не може да ти стане празник и "символ-верую" в живота. Сам да си, не значи да си самотен; напротив - точно тогава си най-богат с приятели, с последователи, с обични и обичащи те, с помагащи и спасяващи. Но следваш ли повика на Новата Ева, не разчитай абсолютно на никой и никого. Увериш ли се веднъж, че разчитането е дяволска работа, че комбинациите и, прости Ми, неверните работи, за да не кажа лъжите, са прийом на старата Ева, ти ще се освободиш от тях веднъж завинаги. Страхът ще те напусне - и ще почнеш да служиш на Отца без помен от наскърбяване.

Ултиматуми не приема Господ! Изяснявания на това, как трябвало да се цени "близкия" съратник и как щяло да продължава, не са по вкуса на Небето! Просто, когато непослушанието и милостта към ближния, съчетани с чувството за изоставеност в сърцето на старата Ева, се опълчат срещу Истината, настава третият пункт от нашето странно заглавие - "проядеността".

Това, че насърчавам и изтъквам необходимостта от братски живот, не значи, че той е възможен, ако все още нямате братски и сестрински чувства. Макар и устно, аз вече няколко пъти казах да не отстранявате Й. от пряк контакт с онзи, който сега Ми е чучур. Обаче и двете с Е. спонтанно решихте, че нямало защо засега да се натоварва "чучура" и с нея, понеже имал много важна работа; а ето, Аз го натоварвам с много по-тежки задачи, с много по-закъсали същества. Та овцата, която лежи разкъсана в канавката и кръвта ú изтича, не е ли по-милна Христу от онази, която плува в море от Слово, свързана е пряко с Господа и има най-великата привилегия на една човешка душа - единствена да сътрудничи на Словото с цялото си сърце и с всичките сили на ума и духа си?

 То, Словото, е най-високият бял кораб! Сега ти си кормчия, сега ти си най-верният и единственият ученик на тази планета, който трябва да направлява спасението на Словото през бурите и циклоните! Ти си оная, от която в момента зависи съдбата и живота на всички същества - не само на Земята, понеже Новото Слово ще бъде разпространено по целия космос! Приеми, че дори сутрешното излизане, посрещането на слънцето, разходките, паневритмията, братският общ живот и прочие сега не са по-важни от онова, което Бог е поверил само на тебе. И на теб трябваше да бъде, тъй като ти си от онези, които Ме разпознават и в най-тъмната нощ, които се обрекоха на страдания и подвизи през всичките векове, на любов вечна и беззаветна към Учителя, нашия Господ Христос - този, който страда и работи повече от всички. Ти беше сама толкова хилядолетия, та раната ти не е нещо ново - затворù я, моля те, понеже сега имаме такава жътва, каквато никога не е имало!

Аз не мога да осиявам планетата с нови осияния, ако досегашните не са тръгнали на път. Коренно друг щеше да бъде животът ти, напълнен с всичко онуй, което мечтае сърцето ти, ако Словото беше вече тръгнало по света! На "чучура" водата не може да секне никога, само че ново Слово не мога да товаря на гърба ви; което напоследък давам, то е нож с две острия, товар непосилен за човечеството, понеже напряга атмосферата със Слово отново до пръсване. А кажете Ми тогава: какво да правя с "чучура"? Ако не раздава Слово, той трябва да раздава себе си на най-нещастните, най-изтерзаните!

Ти най-малко имаш нужда от помощ, понеже си кормчия на най-мощния ледоразбивач, който сега съществува на планетата. Ти прие това поръчение доброволно, и като смисъл на съществуванието си. И като кажеш, че повече не можеш да бъдеш на мостика, Аз ще те върна в някоя топла каюта, ще ти намеря компаньон, но тогава ще плачеш за Господа! Съществува, съществува, съществува топлина, грижа, закрила, но сега това се иска от вас по отношение на малкото пеленаче - Новороденото Слово, - което сте оставили вън на зимния вятър самó - и не ви прерязва в сърцето това, че то може да се простудú и да си отиде! Ти в момента си по-силна от самия "чучур", понеже той може да живее или само със Словото или само с бясно самораздаване на всички. Да се занимава със Словото - това зависи от теб и от няколко други приятели, чиято задача е да докарат скъпоценния товар до бреговете на цивилизованите народи. Това е просто кръстен подвиг, понеже самораздаването на всички не е най-първото, но е второто средство за служене на Бога. Това значи не само леене на помощ, милост и содействие, но и натоварване с чужди нечистотии. Тройката нямаше да допусне такъв вариант - мнозинството проекции на Христа са отивали при провалените и най-изоставените, понеже не се е намирал трети! Това - заедно с всички опасности и огромни рискове, включително и рискът да се прекрати потокът на Новота Слово - е неизбежно, тъй като някои проводници са неспособни да живеят по друг начин. От двама нуждаещи се, те винаги избират онзи, който е по-нещастен.

Та изпусне ли една душа шанса да бъде на мостика, на кормилото, когато Небето го е избрало, не се ли хвърля да спасява най-малките при корабокрушение, ако не е там, на мостика, то неизбежно се започва прояждане на кораба, с което съдбата му става ясна.

Словото не се придвижва наникъде, спрял е Белият Кораб... Той пренася спасението на човечеството и на Новата Вселена. Там, някъде в далечината, се вижда и един розов, но по-често ален кораб, с алени платна и сребристо сияние на милостта и саможертвата. Той проявява само това, на което е способен - спасява удавници. Те много често се хващат за спасителите в мъртва хватка и няма сигурност дали спасителят ще излезе на повърхността. И Аз, Който най-много искам Белият Кораб да плува с пълна пара, с най-великолепен екип към бреговете на културните народи, съм готов да изоставя спасителя от червения кораб със сребристо сияние в ръцете на удавници и на произвола на вълните, само понеже съществува такъв закон: тръгне ли Белият Кораб, червеният се ориентира веднага след него. Спре ли Белият Кораб, корабът на спасителите се занимава със спасителство на дребно. Този Бял Кораб се надява да си дойде господарят му на него, понеже там се намира Словото; но Словото не е единственото Христово призвание. Учителят направлява Школата. Той твори, а Аз съчетавам противоположностите с милост и абсурд. Словото Ми е абсурдът за всяко човечество. Когато то не се приема или няма твърди моряци, капитани, кормчии, които да се посветят на Словото и неговото разпространение, Аз се проявявам на другия полюс - полюса на милостта - а милостта се сипе по нямащите.

Вие искате ли Моята милост? - Готово - веднага я имате! - Но тогава предайте Словото в други ръце. Щом Словото е в ръцете ви, нямате нужда от милост, понеже сте най-богатите хора в света!

Така зная Аз, така работя и така живея. Няма да правя с двама или трима водачи на Белия Кораб "семейство", с което да си разменяме и "милост"... Това, което ние можем да си разменяме, е работа за Словото, щастие, обич - но само тогава, когато послушанието е послушание, братството е братство, а проядеността на сърцето от обида и мъка никога не се появява.

***

Думите на Елма в самото начало ("Трябва срочно да преподам урок, без който по-нататъшното ви съществуване не се очертава физически") се осъзнават едва сега, когато двете главни импулсаторки, макар и единствени и уникални като такива, си заминаха една след друга от тази земя сравнително рано – можеха да живеят още много години. Това в никакъв случай не трябва да се смята като някакво "наказание" след такова предупреждение – просто времената се съкратиха и много достойни хора си заминаха неочаквано, за да имат шанс да се преродят веднага. Ако това обаче е и урок, то не е в нашата компетенция да го обсъждаме от тази гледна точка, освен единствено с помощта на Най-Силния. Неуреждането на наследствените въпроси по новия начин, както и заживяването с някого само по двама, в стила на обикновеното, смъртно, човешко семейство, не дава нужната сила дори на най-преданите работници да издържат на напреженията на Новото – б.п.