250.1986.12.04 Осияния за Словото

Книга 9

4.ХІІ.122(1986)г.

София

ОСИЯНИЯ ЗА СЛОВОТО

21,50 ч.

С надеждата, че никога повече няма да Ме изоставяте, се поставя началото на Книгата за особеностите на Словото Божие. Предавам резюмето ú; ако сте порядъчни, ще я развия подробно.

 Нека никой никога не си представя, че знае що е порядъчност - á допуснеш, че знаеш, á Аз съм те направил за смях... Порядъчен, совестен, наричам само онзи, който слуша Словото, слуша сърцето си. Соизволявам само с такива! Жаждата на мнозина да бъдат "праведни", ръководейки се от норми на религията, на обществото или рода, поначало има благородно произхождение, но приемете ли написани или наложени канони, отхвърляте Този, Който постоянно твори.

Словото, следователно, непрестанно тече от сърцето Му, сотворявайки неписани, но елмазно твърди закони, които праведният снема в сърцето си. Но “праведен” се нарича онзи, който правилно осъзнава канона на Отца, спуснат специално и единствено само за него. Правила няма и не може да има верни за всички или даже за две същества в Битието, но има закон захармонизиране на различните истини. От този закон се определя силата на Проявеното Битие. При частната истина няма никой, който да е упълномощен да я разнищва, разколебава или отрицава. Няма предел в особеното, в единичното - колкото по-необикновено и изключително е то, толкова повече присъства Отец Ми в него. Същевременно обаче, отсъствието на ясновселената от такава истина, правда или закон говори, че съществото, на това равнище, е опасно за другите същества и не бива още да се пуска на свобода в Проявеното Битие.

Това, което оставям на прости и учени, велики и непретенциозни, богати и бедни, нещастни и щастливи на планети като вашата, са Осиянията за Словото. С тях Небето предава Велики ключове за намиране на общ език между отделните истини, правди и закони. Причината за това е, че на Словото Отец ражда силата, но Мировата Душа составя алгоритъма, за да бъде то математически вярно на всички полета, за всички същества и общества.

 Природата никога не би могла да съществува, ако не се осияваше постоянно в света с особеното сияние на Словото. Отнего произтича всичко! Словото, което не спира да тече, организира небето и почти всички земни царства; и ако не е организиран още напълно последният свят - планетното битие, - то е, понеже Словото трябва да накара планетната материя и социалната сфера да приеме особеностите на Словото Божие.

Приемане особеностите на

 Словото Божие

Приемането особеностите на Словото Божие изисква, първо, съобщаване на тези особености. Сега пресовам особеностите в най-сгъстено резюме.

Истината на Словото не е Истина за някои, но истина за всички. Сонотворното му действие по време на беседа, лекция или осияване се нарича "прийом на прескачане". С прескачането на Божествения смисъл, в съзнанието на отделното същество, което не е готово да приеме дадено положение, се осъществява ненасилствеността на Словото. Вие може, напълно будни физически, да чуете Словото от игла до конец, но умствено на дадени места да заспите. Спането, фактически, представлява вашето обикновено състояние - буден е само Бог. По-долните същества спят до едно, само че в различна степен и обхвáт - по-близките до Него са по-будни. Ако, следователно, Цялото предаваше Словото пределно просташки, както и правят това вашите учени и окултисти, то щеше да бъде ясно, стройно логично и смилаемо само за интелекта ви; ако обаче носи нещо повече, отколкото формална логика, непременно трябва на места мисълта да остава недовършена.

Обаче, на сегашния етап, Аз включвам по-голяма доза формална логика, понеже казах, че днес говоря на учениците, но тяхната простащина все още носи печата на простотията, наречена "обяснения". Само простотията се нуждае от "логични" обяснения, а посветеният в небесните тайнства няма нужда от логика: самото Слово просиява в живота му в поредица от импулси, прояви, случки и действия. Умът не е даден на човека да парира тези Божествени явления, а само да ги тълкува, след като те вече са станали. Понякога обаче и Аз слизам в тинята на користта, наречена "обяснения", понеже само користният намира успокоение в "ясната логика". Користният не иска да погуби нито притежанията на плътта, нито притежанията на духа си, а простакът пък - своите вещи и имоти. Та казват и двамата (тримата, ако щете): "Я да ми е сигурно, напълно ясно предварително, та да мога да внеса имотите си в тая нова банка!..." А пък Аз виждам отгоре и отдолу таралежа, с който простакът посреща необятното Слово, щом се появи нещо различно от неговата сигурност, от петте или шестте песнички, които пее в света-забавачка: песничката на личното щастие, песничката на личната собственост, песничката на личното мнение… От Словото обаче вее совест небесна, наречена "риск". Словото подрива вашата сигурност не по-малко успешно от всеки ваш неуспех или враг в живота.

 Словото може, освен това, да оживява мъртви, да лекува болни, да променя съдби, да унищожава карми, да лее благодат, да развързва вързани! Словото на Христа, на Отца, не държи сметка за никого, ако притежава нещо на тази земя, на което държи; ако снажда съвестта си с оправдания и посредствени тълкувания.

Основното тази вечер предавам накратко, но не съм свършил още. Малко още изтърпете. "Ин" и "ян" отстояват неизменно полюсите на Словото - Абсолютната и относителната Истина. (Ние очаквахме "ян" да е абсолютната, а "ин" да е относителната истина, но Елма обръща значенията. На друго място Той обяснява защо. Би трябвало и двете да се обединяват в една по-голяма, еквивалентна на китайското У-дзи, понеже те се разделят на две едва при Тай-дзи, но за това Елма говори по други начини на други места. – б.п.)

 Относителната истина трябва да ви пробужда чрез опит, а Абсолютната - чрез усет. Опитът е неизбежен, когато усетът не работи. Тогава, именно, относителната истина "ян" казва на съществото: "Отдръпни се, за да мине Абсолютната Истина!" Отдръпване обаче не последва, понеже сте още вярващи, а не верни - вярващи на песничките от забавачницата… А колко религиозни, колко търговски и сценични забавачки има - това само Майа знае...

И така, илюзията, наречена "относителна истина" или "най-последното средство на Бога" се възправя срещу вярващия, та да не погине окончателно душата му от нощните стъпвания по невидими ями.

Има нещо от Господнята молитва, което е предмет на най-големите спорове на преводачи и последователи-християни, а - най-много - от страна на нехристияни: "И не веди нас во изкушение". Не изменяйте верността на тази Христова молба! Поколения наред тя се казва правилно, а някои си позволиха да променят текста: "…И когато сме в изкушение…" Не! Силното има право да въвежда в изкушение слабото, понеже само чрез изкушението се осъзнава онуй, що е корист. Правилното произнасяне не е всичко - правилно трябва и да разбирате.

Всички изкушения са от Бога - това не забравяйте никога! Това, че някой, наречен "дявол", се нагърбва с провеждането на изкушението, не отменя "вината" на Бога. А има особени, цели Божествени йерархии, които се занимават само с това: составяне на писания, на ваш език "сценарии", по които да ви вкарат онези изкушения, които отговорят на вашия особен егоизъм. Поддадете ли се на тях - напълва се нещо у вас, което е било празно до този момент, понеже още не сте имали опит кой вид егоизъм какво страдание произвежда. Прочее, сам Отец Ми не може да обозре всички видове егоизми, понеже това също е творчески процес, а творчеството няма граници.

Атеистите ще кажат: "С какво право ти, налудничав, Творецо, ще си правиш кукли с дефекти, та да ги търсиш после?... Садист ли си, некадърен ли си, що ли?" - Приемете, че по този въпрос ще се продиктува цяла книга, но, успокойте се, не тази вечер...

Срамно е, но не за атеистите, които питат, а за религиозните, които не питат. Премрежването на истината по този въпрос роди отрицанието на религията през последните няколко столетия. Не може да се премрежва въпросът за изкусителната роля на Бога, понеже това е Негов основен метод! Имайте предвид, че ако вие любехте абсолютно, което значи всичко и всички, сега нямаше да съществува споменатата молба в молитвата ни към Таткото. Аз още тогава разбирах този Негов прийом и се нагърбих с тази молба - да не изкушава повече създанията си, - понеже Синът на Отца носи пламък на творчество по наследство и може да постъпи по-иначе от Баща си. За тази цел отидох там, където още никой не беше ходил. Слязох в ада на последствията, където беше слизал и Орфей, т.е. пак Аз преди време, но се проврях и в пространството на илюзията, където само Отец Ми танцува самотно. Пространството на илюзията не е ад, а причина за ада - понеже основата на всяка лична или обществена илюзия е сравняването на себе си с Отца, преди да сме се слели още с Него напълно. Сравнилият се с Отца, първо, е особено горделив - приема ролята на част, която може да решава нещо без волята на Баща си. Но тази свобода им е дадена на съществата. Пред тази свобода сам Отец отстъпва - единственото нещо, пред което отстъпва Отец! С илюзията, че можете да се откъсвате от Любовта и да правите пародии и най-различни салтоморталета, причинявайки рани, отказвайки  или имитирайки любов, започва всяко грехопадение. Значи, страданието е зона на остри ножове, към които се хвърля всеки сам - никой друг не го хвърля върху ножовете! Отказал си финес някому - ножовете те чакат; не си отстъпил на нечия плаха молба - сам се натъкваш на ножовете; приел си някого, за сметка на другиго - саби ще те посрещнат, а не ножове; закоравяло е сърцето ти, приемайки вампир на шията - остри гвоздейчета става твоето ложе... Това не е меко сърце, не! - Мекото сърце приема ангели, а не вампири! Щом като смукач се е пласирал при вас, то е поради егоизъм от ваша страна: октоподът на насилието докопва само подсигуряващи се. Присъни ти се пай от лично щастие, но за сметка на други - пращам ти веднага октопод. Отречеш се от лично щастие, когато Бог ти го дава – сорняк (бурени) пускам в душата ти. Откажеш безлично щастие - ще те нападнат астрални мишки и плъхове. Да, всеки страх, всеки егоизъм, всяка гордост има ответни ножове Божии, към които те хвърля твоята илюзия за лично надмощие, твоя бяс за отделно кокалче.

Ако не продължих формулно резюмето за Словото, то е понеже всичко е резюме. Няма нито едно словце дотук, което да не е резюме. Всяко изречение потъва в неизвестността като бъдещо многотомно издание - това зависи само от желанието ви.

Не се безпокойте, времето е наше, правáта са наши, природата - наша, свободата – наша. Постоянно можете да пиете от извора на Словото Божие! "Ян" може да прекъсне на едно място, но на друго ще се появи стоглаво. По-добре е обаче Истина от Абсолютния Извор, понеже тя обобщава всички истини, не залага капани на опита, ходи по нови, Христови пътища - понеже молбата на Господнята молитва бе приета от Отца Ми. Няма вече "въвеждане в изкушение" на ония, които приемат Словото, изучават го, прилагат го, съхраняват го и го разпространяват! Последните изкушения ви се дадоха, понеже не поехте по тази петорна магистрала. Ако бягате само по първата писта или само по втората; по четирите даже, но без петата, не се приема молбата Ми пред Отца.

И когато осъзнаете окончателно, че буква от Словото, вече излязла навън, а останала на едно място по-дълго от определеното време, привлича кармични сили с необуздана мощ заради убийствата, които извършвате поради забавяне, ще разберете защо животът на 538 човека на земята, готови да четат осиянията, се прекъсна физически от началото на този процес напоследък!

 Примката се стегна около врата ви - животът не търпи потулване на буква от Словото. Ангелите на Словото Божие преписват на ръка в цялото си свободно време и изпращат на много места Божието Слово, веднага след неговото произнасяне. Семената няма никога да поникнат, ако не се хвърлят с риск. Содом и Гомор са нищо в сравнение с това, което очаква Земята наскоро, поради вашето забавяне. Но не ви осъждам, понеже вие още не разбирате. Казвам го само за сведение - проявявате изобретателност в какво ли не, но накъде да отправите Словото не помисляте, а Аз документирам напоследък.

 Проучете написаното! Трябваше да пратите по всички местни библиотеки. Проявете Новото разбиране поне в отпечатването, ако не можете повече. Ако не става дума за чужденци, заредете поне повече българи с това Слово - между тях имам ентусиасти. И независимо от това, че някои сокове не протичат, атмосферата наситих най-гъсто. Разпространението няма проблеми. Мислите нямат граници. Някои сами ще потърсят, бъдете поне за това готови.

Има-няма хора, работете! Това, което написахте, никога няма да се забрави от Небето, но поемете задачата още по-сериозно. Не включвайте никой, освен онзи, който сам почне да преписва на ръка -  като вас, - от жажда за Новото Слово. Аз ще пратя трима души, напълно готови във всяко отношение, обаче оптимумът не чака. Затова - пригответе касети; на магнетофон проводникът Ми ще продиктува от игла до конец всичко, писано досега, та да няма никаква смислова грешка. Презаписването не е проблем за никого, понеже е по-практично, макар и по-скъпо. А пишете, пишете, но по касетите сверявайте това, което не ви е ясно.

Спускам последна проверка относно последна граматична корекция. Имате си приятелка-коректор, филолог и фило-Христ. Пишете по-бавно, но в цялото си свободно от ежедневните нужди време. Давам и подкрепа за купуване на касети. Ще се убедите, че няма да излезе толкова по време. Ако преписаното на машина премине за най-последна корекция през самия проводник, се изтрива тази касета и така няма да излезе много скъпо. Същевременно, най-идеалният случай е да има касети, понеже мнозина ще искат да си записват.

Имате последен шанс за “последния автобус”...