318.1988.04.14 Ситуацията отразява позицията

Книга 10

14.ІV.124(1988)г.

София-Изгрев

СИТУАЦИЯТА ОТРАЗЯВА

ПОЗИЦИЯТА

ЖЛО / ДН

         

Подлостта не може да се сватовсва с чистотата – никога!

          Съвестта с демагогията не вървят наедно.

          Тиранията никога не дружи с робството, а невинността – с грубостта!

          Много ценя твоята позиция на ратник, с такта на дипломат и сърцето на апостол. А това, което пречи, не са никога външни врагове, обстоятелства или механизми. Ситуацията абсолютно всякога отразява Позицията – нашата лична позиция! “Ситуация и Позиция” – ето заглавието на една студия или осияние, с което бих искал да поясня защо ситуацията винаги е била само една илюзия. Ситуацията не е нищо друго, освен опакото на ръкавицата, чието лице се нарича “лична позиция”. Или обратно – както искате...

 Ако отношението ви към плана на Бога е преизпълнено с богобоязън, смирение, почитание и благоговение, това се счита от ясновселената като позиция, която неизменно създава благоприятна ситуация. Тази благоприятна ситуация обаче е също според плана на Бога, а не според вашия план, та вие можете да бъдете само благодарни, когато Той благоволи да ви създаде прекрасни условия в двореца или тъмницата, на трона или набучен на кол. Самият факт, че пророци даже, а какво остава за светии, гении, многознайници и пр. се безпокоят, препъват се, беснеят, обезсърчават се, тревожат се, прощават или не прощават, говори колко е висок и стръмен този връх...

          Ян сега преобладава над Ин в кариерата ти. Това ще се обърне за добро, понеже почерпваш опит. Преди всичко мистичен, а после - политически и социален. А мистическият опит е следният:

          Пределът на нежността, с която посрещаме делото на братята си, е същият онзи предел, до който стигат съюзници и врагове в нашето собствено дело. Ако пътят на ближния се пресече от някого с липса на нежност, то нашият път ще се пресече по същия начин. Не е достатъчно да обесят някого само веднъж или два пъти, та да отвикне да се счита за водещ.

          Смирението не е оная добродетел, която води за ръка праведниците. Тях ги окриля вярата, ала верите биват най-различни. А щом нещо е вяра, та дори и в Бога, но не и точно познание – гневът неизменно се ражда. Туй да го знаете от Мене! Тогава се раждат и дъщерите му: грубостта, самоувереността, саморазправата, тиранията, слободията, опачинáта.

           С туй не осъждам пророци и праведници, а само им казвам: смирението иска нещо повече от това, да съдействаш на Господа. Смирението иска да оставиш ладията си, ако си рибар; стадото си – ако си овчар; мотиката си – ако си земеделец, търговията си – ако си митар, книгите си – ако си книжник; фарисейщината си – ако си фарисей; стотщината си – ако си стотник – и да тръгнеш след Учителя си гол и бос, по стъпките на Неговото Слово и Дело. Не, не казвам, че трябва да оставяте постовете си, занаятите си и семействата си, ако срещнете Словото, станало Плът; само казвам, че вътре в душата си трябва да престанете да ловите риба – т.е. да търсите балами да слушат вашите приказки, вместо живото Слово на Христа; че не трябва да слагате кучета и да свиркате по овчарски на стадо, което принадлежи на Овчаря, а не вам; че не трябва да трепете с мотиката на грубия си език градината на душите, жадни за Слово и Дело в хармония; нито трябва да се позовавате на страха на фарисеи, митари и стотници.

           Апостол значи това: той мълчи, когато е с Учител; а когато Учителят си отиде – говори. А, при жив Овчар,ти да хващаш тоягата - та и по овцете, и по Овчаря, дето ти е дал хляба в ръцете – туй, питам, какво е?

          Апостол значи това: когато майсторът работи, ти си чирак, най-много калфа. А да хващаш грънците неизпечени още, но вече моделирани, и да ги пльосваш на земята – това, питам, какво е? Аз не искам Моите апостоли да коментират Словото Ми и да коригират Делото Ми, щом водя сам нещата. Ида ли си, отидат ли те сами сред другите – нека работят по-гласовито и по-добре от Мене, ако им стиска...

          Трябва да не се засягате – право ви говоря. Подписвам се под думите Си. През уморена тръба ви говоря; през пребит и смазан съсъд провеждам Делото; та ако Словото е излято до последната буква точно, то за Делото трябват помощници и съратници, които подхващат основните указания.

          И така, казвам: цялата драма на перипетиите ви и подвизите ви, само една цел има – ставате ли някога деликатни, фини, нежни? С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

          Сега предупреждавам: с мъка преодолях съпротивата на онзи, чрез когото ти говоря, понеже той те обича много, а не може да проумее защо те рендосвам в момента, знае малко за тебе, вярва ти напълно, понеже смята всички за 100%-ово злато, пък ти сам знаеш с какви подводни камъни те препъват користните и горделивите. Срам - не срам, ще трябва да се изповядаш и разкриеш напълно пред него или пред Овена, ако искаш да бъдем приятели. Ако ли пък искаш да сме неприятели - не Ми е за пръв път... Само че – пази се тогава! Самочувствието троша с особени каменотрошачки; самомнението разяждам с особени киселини; самоупованието смилам с особени воденични камъни.

          Знай, че си Ми пречил през вековете точно толкова, колкото и си Ми помагал. Понеже сега везните са в мъртва точка на твоята гордост и твоето смирение, само чакам да видя накъде ще се наклонят...