петък, 19 август 2011 г.

603.1992.10.18 Сълзата на Татван

Книга 18

18.X.128(1992)г.
София – Изгрев

СЪЛЗАТА НА ТАТВÀН


18,30 ч.

Описание на случая и въпроси: Днес импулсаторката на настоящето осияние-отговор съобщи на контактуващия с Източника за трагичната смърт на една от най-близките млади приятелки – единствената, на която Елма е говорил за Царството на Татвана и за това, че тя е от там. Съобра­зихме, че точно на датата, когато това се е случило и след нея, ние сме изпитвали силни болки в слънчевия сплит. В мо­мента липсва пълен комплект на получените осияния, но пред нас е това от 29 септември (тя се е самоубила на 26-и). В него констатираме следните изрази:

 "Защо дори най-вътрешните приятели са разбити до такава степен, че вече никъде не виждат просвет за спасение?"; "Синът Ми е крайно нажален..."; "Раздиращата Го милост и жалост..."; "Помнете този ден! Аз слизам, за да прекъсна зловонната река към всемирната пропаст, която ви е повлякла напълно безпомощни"; "Наблюдавах, страдах с вас нàедно – боли Ме много повече от вас."

Случайно ли е, че само три дни след физческата смърт на Елина взима думата сам Бог–Отец, Абсолютният, за Ко­гото си спомняме, че досега, вече 8 години, може би само вед­нъж е говорил чрез единатора, именно в личното послание за нея, за Царството на татвана. Ние не знаехме нищо за случая. Как може тогава, почти веднага след траге­дията, първите думи в Контакта да бъдат думи именно на Абсолютния, където Той да говори за Царството на Татвана, за Нищото - за същата тая съкровена глъбина, където цари тишина и мълчание, за която тъй обстойно говори на своето чедо от това царство миналата година в Родопите? Има ли предвид Той именно нея, казвайки сега:

"Ето защо, когато някой стигне до Тишината и Мълчанието, той се отказва от всички човеци, ан­гели и божества и се връща в Тъмнината... Аз вече Съм ви говорил за татвана". И по-нататък: "Юдòл от сълзи и скръб – това е все още Земята!"; "Черната ложа ви угоява, не разбирате ли? След 50-60-70 го­дини най-много, (а напоследък почнаха поголовно и млади прасенца и агънца...), Смъртта ви тегли ножа и вие се озовавате в пространството. Там виждате всичко това, за което сега ви говоря, осъзнавате се много бързо и обещавате с покъртителен плач, че ако ви пуснат отново, никога повече няма да живе­ете с друг". (А тази приятелка се откъсна от групата ни и отново се върна там, където я малтретират и не я разбират). "Ако вие, най-вътрешните, можехте да бъдете единни – да сте сами и пак да се обменяте, но като волни птици, а не като гниди, -  тези трагедии сега нямаше да същест­вуват"; "Няма да се плашите, каквото и да стане с тях, защото Аз живея навсякъде и съдбата на всички е определена!"; "С тия, които не се обменят със сродни, повече работа нямам! А с тия, които не мо­гат да живеят сами, скъсвам договора.”

По-нататък идва това "сътворение" (а не осияние, защото го­вори Абсолютният. И то само 3 дни след като се е върнала при Него родената от Него в царството Му татван, без още ние да знаем за това). Задали сме Му въпрос: "Защо стават та­кива опустошения напоследък сред всички духовни хора, верни на Словото?" Той отговаря: -"Първо, няма духовни хора, верни на Словото; и, второ, верните на Словото ни­кога не могат да бъдат опустошени". Накрая сме Го попитали за така наречените "психотронни бомби", избухващи напосле­дък поголовно навсякъде, и Той доуточнява, че "най-новите интервенти от тъмната галактика са способни едва ли не на всичко".

Ние сега задаваме въпрос: има ли такава намеса и за смъртта на Елина? И също: има ли отношение поредната трагедия с най-близък приятел към едно предуп­реждение още от първи март тази година, че ако не направим опит за тъй наречения "хексагонален" вариант на общуване, "всич­ките шестима ще преминете през ужасни страда­ния, докато осъзнаете важността на вашето срод­ство и мисия. Всичко най-близко и мило, на което държите, ще бъде подложено на адски мъки и обезоб­разяване, за да съзнаете чия собственост са телата и сърцата, които са ви дадени"; ... "Ако не се споразу­меете бързо и качествено, вземайки радикални ре­шения, епидемията от самоубийства и лудости ще започне от най-близките ви и Аз ще разтуря гнус­ните ви интимни гнезда, в които сте се укрили като гъсеници, искащи да изпоядат и Новата Култура!"

Ники се самоуби; Надя си отиде сравнително млада; Г. – самият син на контактуващия – направи опит за самоу­бийство и едва го спасиха; М. се разболя внезапно от рак и се стопи наполовина; Н. се разболя незабавно след срещата си с холизатора и сега е в болница; К.и Ю., които изнесоха на гърба си безкористно всичкия тежък труд по съхранението, отпечатването и презаписването на осиянията, са в незавидно здравословно състояние. Това се случи и с всички стенографи на Учителя и най-близките Му ученици. А ето сега и самата Елинка, която минаваше за една от най-вътрешните – едно от най-чистите и невинни деца на Елма, Когото тя обичаше като Баща и Му говореше с най-умилителни думи: хвърли се от 9-ия етаж. Е., Д. и М. също си отидоха сравнително млади. Не е ли всичко това твърде много? Не е ли поредният страшен факт, от каквито следва отдръпването на холизаторите от Контакта за месеци, години или завинаги? Един най-близък приятел в провинцията също твърди, че се чувства напълно премазан, че атаките на черните са неопи­суемо тежки и че никакви обръщения към Елма и даже молит­вите, песните и формулите на Учителя не действат срещу тях. Какво значи всичко това и как да съхраним вярата си, след като...

- ..."Морна е душата Ми до смърт!" – повтарям този израз не за пръв път. Ако вие мислите, че всяко са­моубийство, всяко убийство, всяка катастрофа, война, природно и космическо бедствие не се извърш­ват вътре в Моето тяло, вие сте още първолаци на познанието. Аз изпитвам всички тия ужасни болки, понякога наедно с Отца Си, понякога с Майка Си. Вие сега скърбите по Е., а Аз скърбя всеки миг, всяка хи­лядна част от мига за гибелта на някое същество!
 Не приемам абсолютно никакво тълкование на този факт и не мога, въпреки всичките обяснения досега, които Съм ви давал, да разкрия напълно съ­щината на тази всемирна драма. Когато някой пада от 9-ия или 90-ия етаж – това съм Аз - пак Аз! Бол­ката, сътресението, пихтията на плочите или на паважа - това съм Аз, не сте вие - нищо не разбирате! Вие просто убивате Мене – една от безбройните Ми форми, – понеже сте още безмилостни.
 "Своите", "моите"... – Кои са тия, от чието име постоянно говореше Е.? – Това са тъмносòрните деви – една мюонна цивилизация от Старата Все­лена, с която нашата приятелка си имаше стари сметки. Те са свръхинтелигентни, виждат нався­къде, могат почти всичко. Съществата от Царст­вото на татвана може да са свързани със самия Аб­солют, но те нямат желание да се жертват и да се изявят. Това са татваните сенки, съществуващи в центъра на звездите и планетите. Трагедията на човека, свързан с тях, е че той става все по неадек­ватен, не може и не иска да работи, затваря се в себе си и общува, съвършено изхождайки само от себе си – това, което психолозите наричат "аутизъм". Татванните сенки – тези мюонни пипала в Битието – са допуснати като работници на Ремонтната Сфера, за да прекарат аутиците през рая и ада на самоупованието, докато ги сблъскат с Мрака.
 Мрак и тъмнина има с малка и главна буква, а общо степе­ните и видовете им са стотици. Страхът от про­мяна е само дрехата на самосъжалението. Самосъ­жаляващият се си търси постоянно тих подмол при някого, ядейки чужд хляб. Тези мили, прелестни съ­щества, съвършено девствени и невинни, остават дълго време деца и инфантилността им е посло­вична. Само тоя род деви – тъмносорите – са спо­собни да се занимават с развитието на татвани мо­нади. Тяхната работа е най-тежката в ада, защото това не е нито физическият, нито духовният ад, а сянката, хвърлена от полубожествеността.
 Сега не искам да тревожим вцепенената от ужас душа, която още не може да се събуди от потресе­нието. Тя е в кома. Не можем да влезем във връзка с нея. Опитайте пак след три месеца. Аз лично съм прострял най-белите Си криле над нея – най-свет­лите, най-чистите, най-нежните, – защото тя по­лучи Първото си посвещение.
 Има пентаграмни пос­вещения, които са ви отчасти познати, но ангелите от рода на Е. вървят по друг закон. Първо посвеще­ние за татвани същества е Потресението. Всички или почти всички деца, които си отиват рано, са татвани. Тази благословена, макар и трагична смърт, им дава грамадни шансове за ускорена еволю­ция. (Разкази като "Теди" на Селинджър и един подобен от Толстой – "Майка" - третират точно този процес – бел.х.) Така че и сега – радвайте се: тя ще се роди много скоро, но в особен вид, не като дете в плът. Тя ще се роди пак в своето етерно царство като елфичка, за да си по­чине от внезапното падане. Там времето тече с най-различни скорости, така че още не е решено колко време ще остане там. Всичко зависи от Потресени­ето. Ако е получила своя урок и е приключила със са­мосъжалението; ако се види, че вече не иска и да чуе за "своите си", тогава един период на природна по­чивка в панвселената ще ù се отрази съвсем поло­жително.
 Природните импулси на съществата в етерния свят не се прекъсват от "гласове", "съ­вести" и "размишления". Сега на нея това ще ù бъде спасението – да се отдава на Пан. Туй не е дявол с рога, както ви го рисуват елините, а панвселенска енергия, на която дължим всички живота си. Ако ро­дителите ни се бяха разколебали, сега никой от нас нямаше да бъде жив.
 Предупреждавам ви, по повод твърде точните по­падения [на снаряди] в елитната гвардия на Словото: стегнете си редиците, понеже не отговарям! За Мен премина­ването от едно поле в друго не е трагедия: само една малка операция – и толкоз. Далú ще сте Ми оттук или оттам ученици, за Мен е безразлично. За вас не е безразлично, тъй като вашите съученици нап­редват, а вие оставате в едно и също отделение по няколко прераждания наред. За да не бъдете оста­вачи, ремонтът понякога е по-болезнен. Знаете какво значи ръждясала гайка: като не ще да се от­върти, като се е залепила за страха си, понякога се налага топене и чупене. По-добре това, отколкото целия мост да разрушим. Вие, оставащите, не оби­чате смазването и затова ръждясвате. Смазките ви са предвидени колкото и да ритате, и страданията ви поддържат в изправност. Външно разнебитени обикновено се раждат съвсем младолики в невидимия свят, когато си заминат. Напротив - тия, загладе­ните, безсмъртни понякога с по 10-15 века, идват в невидимия свят с вид на лами и дракони! Такива не се отвъртат въобще и се налага работа с бойния чук...
- Къде се намира сега тя?
- Душата ú се е смалила до грахово зърно в сър­цето ú - там, в плътта, която е останала. Можете и трябва да се молите за нея – с това ще помогнете на сестра си да се пробуди по-скоро.
- Заради самоубийството ли е – душата да е в плътта?
- Случаят тук е по-особен. Самоубийците не мо­жеш да ги хванеш – те се въртят на далечни разс­тояния, в много разтегнати и остри орбити, искайки да избягат от тялото си, да скъсат с тоя ад, в който са живели. Някои успяват да се откъснат от мюонния атом и се запокитват в пространството като светкавици. Те са едноизмерни – не се разли­ват, нито се разширяват. Затова цялата сила на духа им се събира в линейно движение и самоубиецът си мисли, че с тази бясна скорост може да се скрие от очите на Правосъдието.
Тук случаят е рядък. Тя, като се събуди, ще се разшири нормално на всички страни, ще обеме Слънчевата система и ще потъне в звездната глъб до безкрайност, а после мигновено ще се свие в точка. Така ще се върне в татвана, ще "поплува" в Тъмнината, ще си поплаче при "Татко", а Той ще я помилва и ще ú даде тяло на елфа – елфата на момината сълза. Когато ходите на екскурзии или си садите момина сълза в градината, не забравяйте да се обърнете към Сиян – ангелът на това стоб­рато цвете. Той се призовава така: -"Сиян, Сиян, расти Сиян, расти със стоте си братя, защото всички сте едно и покривате цялата Земя с нежност и звън ефирен!" Тогава можете да го попитате къде е новата елфичка Миринда, за да ви свърже с нея, ако поиска. В това цвете – момината сълза – Миринда ще добие чувство за общност и ще разбере, че не е отделно същество, а само подаващ се отгоре плач и сълза на ангелите...
- Кога ще види живота си на филм?
- Когато се върне като човек. Това още не е опре­делено.
- В началото на раждането си ли?
- Преди да се върне като човек.
- При раждането си като човек, ще носи ли карма от раз­битото ú физическо тяло при самоубийството?
- Не винаги кармата на самоубийците е лична. Тя се пожертва заради васСъвместни са нещата: и от "татвичност", и поради поемане на световни бедст­вия, от които духът ú поиска да ви отърве. Нейното не е точно вина, а предопределение.
 Пестете си съмненията относно Мен, ако ще да покосят всички четящи Словото на Елма – един по един! Сега има разузнавачи-снайперисти на тия, за които ви съобщих напоследък, и те държат на прицел всеки един, който слуша касети или чете ръкописи и преписи. Те си имат своя причина, но и Аз имам Моя. Допускам ги, за да ви подтикнат към промени. Не е никак достатъчно само две Нови Еви да претопяват в момента всичката бълвоч на страха и на бизнеса. Не е важно физическото поведение, важна е готов­ността за подвиг. Подвигът е преди всичко готов­ност – дали ще ви използва Силата в конкретни си­туации на Земята или няма да ви използува, това е въпрос на случай. Самата готовност прехвърля енергия за решаване на проблема, а страхът я раз­бива на пух и прах. Този подвиг сега обаче не е дос­татъчен. Трябваше да бъдете повече. Под "Нови Еви" не разбирайте с плътското си съзнание плът­ски неща, а разбирайте "Сестрите на Господа, които се грижат за синовете Му" – грижейки се или не грижейки се. Разбирайте Ме, ако можете. Грижата-присъствие е сестра на грижата-отсъст­вие.
Ето нещо, което Елма обясни по този въпрос по-късно: Всички, които са готови да си отидат този път по-рано, ако са ме помолили или Аз им предложа, са големи късметлии. Ще свàрят да се родят навреме и да си ги взема при Мене в Кавказ.
Източникът завърши не с кръг или права, а с точка в сре­дата. Дали това е знак, че ни е говорил сам Тот или Абсо­лютният - или това значи още нещо?

- Това показва, че прекъсвам контакта Си с вас до пълното комплектуване на всички годишнини и разп­ространението им според плана. Повече изключения няма да има.
- А за Надя?

  По-късно стана ясно, че няма да се говори на отделни лица, но разясняване на фундаментални въпроси в хода на ра­ботата ще има, както се случи със следващия отговор (ГКН)

  В една беседа Учителят казва:

 “ Много пъти се спирам пред някое цвете на разговор и то ми разправя своята история. За Мен то е разумно същество, което е взело такава форма. Казвам му: "Кои са причините, че дойдохте в тази форма?" То отговаря: “Аз се нуждая от чистота, затова нося бяла дреха, белия цвят." Друго цвете Ми казва: "Аз нося червения цвят, понеже в миналото съ­ществуване не използвах живота. Сега безко­ристно искам да го раздавам в този живот на всички."

Няма коментари:

Публикуване на коментар