639.1993.04.19 Индивидуална и колективна воля Божия

Книга 20


19. IV.129(1993)г..

София - Изгрев

ИНДИВИДУАЛНА И КОЛЕКТИВНА

ВОЛЯ БОЖИЯ

12,30 ч

- Сърце, което Ме съдържа, може да прави каквото си иска, даже и обратното на това, което Съм казал. Абсурд на абсурдите, нали? Разбирайте го както ис­кате. Това взривява целия канон на всички Божии молби и заповеди, но Свободата е над Послушанието – това е единственият канон! Послушание без сво­бода не се нарича послушание, а автоматично изпъл­нение – от страх. Свобода с всичките опасности – да погубиш даже и душата си и душите на невинни съ­щества – е по-ценна от автоматичното подчинение, защото показва наличие на монада. При втория, два­десет и втория, и два милиарда и втория опит, най-после свободата ще престане да бъде в разрез с во­лята Божия и тогава Ние се сдобиваме с още един пълноценен работник на Господа. Докато подчинение по автоматичен път е "ореол" на същества без дух: душа може да има, но дух – не. Затова нарушението на заповедите, молбите и конкретните указания за всеки отделен случай радва Бога повече, отколкото сляпото изпълнение, тъй като само с души са съз­дадени перфектни вселени, но те не търпят разви­тие.

Смел, свободен трябва да бъде човек! Редно е да сгрешиш – това е единственото нещо, което е редно! Всичко останало е безредие, хаос, безсмис­лица. Аз Съм дал свобода на палача да реже глави, на по-бъркания - да пали атомни бомби, на дявола – да ви изкушава. В това има нещо прелестно и велико, ко­ето един ден вие ще проумеете в цялата му широ­чина и глъбина. Защото помилваният обикновено става предател, а необгореният от ядрена експло­зия не може да пристъпи в световете на смирени­ето.

Вие какво си мислите – че Аз не правя също всемирни палежи и експлозии?... Като избухне една звезда или вселена, това какво е, не е ли ядрено кръ­щение? Да се разглобят илухмите – така нарече­ните от вас електрони; да се разбие молекулата на атома и атомът на същности – това е най-прекрас­ното действие на Отца Ми, с което възвръща мона­дите към Себе Си!

Спомнете си истината на Отца: "Палачът е вратар на рая". Той е също и пъдар към ада, защото смъртта пъди съществата без дух на­долу в топилнята на Битието, та да се научат да не бъдат пос-лушни. Послушни на кого? – послушни на подражанието, не на самите себе си. Съществата без монада имат програма: те не подражават, а си развъртат просто пружините; а същества с искра Божия, но без дух, още подражават – също като май­муните... Ду-шата им може да е обширна като вселе­ната, но духът им още не е мощен като Бога и едно с Бога. Те са още ясновселенски съсиреци, лежащи на гърба на световете, не смеещи да тръгнат по свои собствени пътища и изпълняващи всичко, което им диктува друг или даже волята Божия.

 Ние много често си говорим с вас за волята Божия, но тя е само половината от присъствието на Бога в сърцето ви. Като я изпълните, вие сте напълно щастливи и сво­бодни, обаче не можете да минете към друг клас, към друга йерархия. Бог ви управлява по "радиото" и вие се перкате с красивите си форми в някое изкуствено езерце, подобно на детските модели моторнички... Правите всичко, което поиска – направо шашвате зрителите си, но на малките зри-тели Бог доставя и малки удоволствия. Всичката ангелска публика, пуб­ликата от духовния свят и даже ясновсленската примира от възторг, когато някой се плъзга по по­върхността или бръмчи на няколко десетки метра над главите, под умелото управление на дистанци­онния представител. Но има и много по-сериозни, по множествени участници във Всемирната Драма. Те не са вече само зрители. Те са вътре във самите вас – самите ваши ядрени и субядрени цивилизации, ко­ито се наричат "божества" и за които гледката на една кукла на конци не представлява никакво прежи­вяване. Те самите не искат да участват в такова представление, защото нямат вкус към ръкопляска­ния на духовни ангели. Те искат да вървят по своите пътища стремглаво; и на всяка крачка – по новому.

Същевременно, няма радост, по-голяма от радостта да изпълняваш волята Божия, но с новото приобретение (придобивка) – наравно със собствената воля. Дали ще са едновременно, дали ще се редуват, за Бога няма ни­какво значение. За Него е важно резул-татът да бъде един – равновесие между Волята отвън и собстве­ната монадна воля. Тя също е Божествена. Но Аз я наричам "индивидуална Божествена воля", а другата – послушанието, примирението, съвестта, изпълне­нието - колективна. В религиите досега се е гово­рило почти изключително за колективната Божест­вена воля; едва с пробуждането на алохимното съз­нание и на атмичния импулс се поставя началото на индивидуалната Божествена воля. Когато тя не се съобразява с колективната – ед-новременно или пе­риодично, – се ражда своеволието, така нареченото – "своегла­вие" на божества и титани, които имат силата да пръскат абсурди по вселените, но нямат хармония с Цялото. Между тях има и хора на Земята. Аз съм им дал пълна свобода да правят своите експерименти и това не е никак не-справедливо, понеже бръсначът, който играе по главите ви, наказва само този, който сам малтретира своите ближни, природата или без­бройните човечества вътре в себе си.

 Мъчениците, които са дошли доброволно да страдат заради вас, също падат под коляното на палача, с единствената цел да облекчат положението ви. Те нямат никаква лична вина. Вие имате приятели от това Христово тесто, но не можете да ги разпоз-наете. Правите си с тях каквото искате, а те се оставят, за да чакат пробуждането на съвестта ви. Така се оставям сам Аз на кръста на народите, въпреки че мога да го пръсна на всички страни само с едно потрепване на миглата Си. Благоговейте пред страдалеца, не се питайте: "Ама защо той има цирей на гърба или му е малко надебеляло подкожието?..." - Това той прави по­вече заради вас, за да горите по-малко вие в пъкала. Самият Аз не съм само кожа и кокали, освен когато това стане необходимо по причини, далеч от причи­ните на вашите постения. Вие постите, правите режими и се молите за себе си или за ближните си, а Аз правя това за всички. И монаха, който спасява ду­шата си – само собствената, - Аз наричам "нищожен езичник"; и героя, който спасява народа си или народа на цяла вселена, но някъде другаде един народ е ос­танал да страда, Аз наричам "съмнителен герой" и "паметник на бездухо-вността".

Носете тази правда в сърцето си, не се бойте и смело се допитвайте само до себе си. Като почне ня­кой да пита по-често "каква е волята Божия", може да му се каже, ала може да му подхлъзна и динена кора, защото плодът не е нито само сладката част, ни само кората, ни само семката. Плодът си расте на дървото по волята Божия, ала няма два плода на­пълно еднакви. Докато си на дървото, "свиркай" си – ти изпълняваш волята на колективното съзнание. Но решиш ли да я изпълниш както някоя друга ябълка и да станеш съвсем, ама съвсем досущ като нея, нищо няма да се получи – това е напълно невъзможно. Пък паднеш ли долу преждевременно – откажеш ли се от религия, съвест, контакт с Бога по колективен начин, с мнението и истините на другите същества около тебе, ти непременно ще пуснеш в себе си чер­вея на богоотцепниците и не след дълго ще станеш на каша. Тогава и свиня няма да те изяде. Най-страшно е, когато паднеш още неузрял – тогава семката ти няма да хване, понеже е още стипцава, зелена.

Пазете се от неизпълнение на Божията воля при среща с пръти за брулене и силни бури. Като ви обрули някой “юнак” от черната ложа – титан, фило­соф, идеолог или поклонник – преди да сте още уз­рели на дървото, това е голямо нещастие, понеже вашата монада съвсем не е готова да прорастне отново. Вие почвате да философствате като тоя философ или да си наумявате своеглавия като тоя титан, да бръщолевите празни мантри като поклон­ника, но съвестта ви остава недоразвита, темето отгоре – плоско или хлътнало. Може да станете професор, светия, адепт и даже учител на някоя препарирана Вселена, но семката ви няма да пусне кълн, вие няма да се появите на прага на Новото Чо­вечество. Ако сте плод от Божествено дърво, а не коледна играчка, вие пак имате шанс, защото етер­ната матрица на семката ви не може да се погуби. Но за да се посадите отново в плодородната почва на Новата Земя, ще ви трябват цели 12 милиарда години! Стъклената ябълка няма да поникне, ако ще да преминат и всичките вечности, но вие ще поник­нете. Като поникнете и станете дърво със спомен за родството си с боговете, вие вече никога няма да превишавате скоростта на собствената воля; преждевременно вече никога няма да се откъсвате от онова, което ви държи за Цялото. И най-злият прът да ви брули, вие ще бъдете още по-"зла" круша, та брулещият ще се измори и ще се откаже. Но и об­ратното: речете ли да останете на дървото, след като сте вече напълно червен и сладък, непременно ще ви прояде червей или ще се съсухрите и почер­неете. Такива старци и бабички Аз познавам из много вселени, понеже не искат да правят това, което съм посадил като лудост в сърцето им и собствена воля, не искат да паднат на земята и да изгният за дру­гите. От тях стават хубави сладка и конфитюри, даже и когато ги смелите с червеите... На колко мо­литвени събрания съм присъствал, на колко цере­монии, празненства и анáтеми – все такива духовни конфитюри се произвеждат; все такива лютеници и горчици с пикантни сосове се препоръчват... Глупа­вите ги ядат, защото им е вкусно – и литургиите минават за божествени. А това, че ядат хляб със смлени червеи или пастет от смлени ангели и сера­фими не ги тревожи особено много, тъй като опа­ковката е много рекламна, а цената – порядъчна. Да си вземат ябълка от дървото за тях е "селендур­щина", но затова и приличат на това, което виждате по улицата.

Дава почивка 15 мин. и после - òтговори на въпроси. Почив­ката се даде точно една минута преди да дойдат приятели, също както и предишното осияние завърши почти секунда преди да се появи на портичката в дъното на градината им­пулсаторката на това единение.